STAR WARS: Episode VII през 2015 г.

Вече го написах няколко пъти на различни места, но ще го напиша отново:

НЕ ВЯРВАХ, ЧЕ ЩЕ ГО ДОЖИВЕЯ.

НОВИНАТА: Сякаш от нищото стана ясно, че Disney са купили/ще закупят LucasFilm Ltd. за огромна сума и още отсега обявиха намерението си около 2015-та година по кината да се появи седми Star Wars филм.

Официално потвърждение от корпоративния сайт на Disney: ТУК.

...

Това горе беше важното. Надолу... разхвърляни фенски мисли.

След първоначалния шок (да, определено беше доста близко до шок) ми бяха нужни няколко минути, за да преценя дали съм ужасен или изключително щастлив от новината. Е, второто е. Защо? Защото това е един детски блян, който ще стане реалност. Мислех си за продължения на старата трилогия още преди да съм видял първия филм от новата, продължавах да мисля за продължения още преди да беше приключила и тя. Има фенове, които хулят prequel трилогията, но аз не съм от тях, поне не в голяма степен. Аз искам още и още, стига да е качествено (а не The Phantom Menace). И имайки предвид, че Джордж Лукас, при цялото ми уважение към него, май сериозно взе да изкуква през последните години, се радвам, че някой друг, надявам се голям, талантлив режисьор, ще получи шанса да заснеме продължението на най-любимата ми от ранна детска възраст сага.

Дали това, че Disney са купувач е проблем? Не, в никакъв случай. Самите LucasArts са по-голям проблем, според мен. Трябва свежо мислене. Човек, който да се опре на класиката и да се опита да направи нещо хубаво. Не ви говоря за дълбоки драми, заслужаващи номинация за Оскар. Говоря за хубав Star Wars филм. С логична история, свързана с двете трилогии, която ще има някакъв смисъл. Въпросът е кой ще се нагърби с тази огромна задача.

Ясно е едно - Disney искат да правят пари. Не са дали 4 милиарда долара за LucasFilm (да, правилно прочетохте), ако не мислеха, че ще могат да направят много повече. И могат. О, могат. Да, точно ти - фенът на старата трилогия, който презира новата и Лукас, когато дойде 2015-та ти ще си по кината. И ще чакаш. И ще се надяваш. А парите ти ще отидат в джоба на Дисни, както и моите. Та да - Disney искат да правят пари и за да правят много пари ще се постараят, убеден съм. Получи им се с Marvel филмите, има шанс да им се получи и сега, а това е голяма надежда.

Щастлив съм. Нещо, което съм се опитвал да си представя като хлапе, ще стане реалност, макар и най-вероятно много различна от детските ми фантазии. Не вярвах, че ще доживея обявяването на седми филм... наистина.

PS: Да сме живи и здрави, че да оцелеем и до премиерата :D

FUW One Night Stand III

БЕЛ. АВТОР: Пак кратичко, но от сърце, за доброто старо време. Без нацупени физиономии, приятели, всичко е шега. Hugs and kisses! И дгд.

Ааааа! Феновете в зала "Васил Левски" крещят, защото в момента танцувам гол върху коментаторската си маса! Пак! Отново! Вътре, вътре, вътре! Сух, сух, сух! ЕЕЕФ-ЮЮЮЮ-ДАБЪЛЮЮЮ!

Уред за вграждане "А.Биров", кафе-аперитив "На Пачо бицарата" и любезните ни спонсори от "Pepsi" (макар и да не знаят, че са ни спонсори) представят:

FUW ONE NIGHT STAND III 
28.10.2012

Здравейте, дами и господа, деца и внуци, съпруги и любовници! Аз съм Неназования коментатор и съм изключително щастлив от факта, че двама любезни господа дойдоха да ме измъкнат от кашона, в който спя от година и половина, за да ме довлекат отново в спортната зала "Васил Левски" в Пазарджик за едно ново one-night-stand издание на FUW! *крясъци от предварително дрогираната публика* По план трябваше да сме в "Арена Армеец", но ръководните лица счетоха името й за твърде комунистическо... Фойерверки нямаме, тонколоните са кът, та и звукът е лош, но това е защото просто нямаме пари. По същата причина в залата е и студено, но феновете ще се стоплят от емоции с тазвечершните мачове, докато аз съм свикнал на студ - в кашона камина няма. Млъквам обаче, защото на ринга (както винаги в последно време) е прекрасният ни главен мениджър Биров, от който по някакъв начин зависи дали ще получа пари за работата си тази вечер или не. Така че знайте от мен - той е страхотен. Великолепен. Изумителен.

Биров: Тишина, стадо! * феновете чак сега започват да освиркват, почувствали се обидени от истината * Огромното ми сърце ме накара да позволя трето one-night-special шоу на FUW, в което ще видите някои познати, но и някои нови лица. И, разбира се, аз ще бъда в глания мач! А противник ще ми бъде един предател! Човек, който имаше блестяща кариера тук, но предаде мен и компанията и започна да ме разследва за предполагаемото убийство на Джаред Лето в специалното шоу от миналата година. Нещо, за което изоооообщо не съм виновен, както се и доказа. Това мускулонацепено подобие на човек понастоящем е полицейски инспектор... и неговото име е Reaper. Тази вечер обаче АЗ, вашият главен мениджър, вашето слънце, вашата вода в пустиня, ще "окося" косачът за нула време и ще го накажа за наглостта му. Дотогава - гледайте другите простотии! ЖЕНИ!

По рампата тичат две момичета - една руса и една тъмнокоса, като и двете са доста солидно надарени. Е, какво да направя? Човек съм, забелязвам. Двете приклякат до ринга и поднасят ръцете си напред, за да ги ползва Биров като стъпала докато слиза оттам. Брей, че и якички били... Главният мениджър се оттегля, следван от антуража си, а ние прекъсваме за рекламите, за да може поне за мен пари да има.

-----------------
ОРЕО - Отлепяш, облизваш, хвърляш... защото бисквитките не са вкусни без крем.
-----------------
Вие и колегите Ви търсите вила, на която да се напиете безпаметно на осми декември?
"ПропаднякТурс" ще ви помогне. Обадете се сега на 032/СРАМ-И-ПОЗОР и ние ще превърнем студентския ви празник в поредния посредствен запой!
------------------

Отново сме на ринга и ще започнем истинското шоу с първия ни, подгряващ (донякъде и буквално, както разбрахте) мач. Той е посветен на някои от легендите на FUW, които поради липсата на препитание в кеча вече имат други занимания. "Burn Burn" на Lostprophets бучи в залата и феновете ни приемат с болезнено шумни овации "Отбор Бригада" - BK, Xtreme и другаря Дмитрий Ангелов, наскоро завърнали се след работарска екскурзия отвъд Океана. Нищо във вида им не се е променило, приятели, освен странния факт, че Xtreme излиза на ринга по бански и държи спасителен буй в ръката си. Трябва да има някаква секс-шега тук, но ми се изплъзва...

А ето ги и противниците им! Самообявили се за "Клуб на пенсионера" на рампата излизат Boj и последният в историята FUW Champion NMP! Каква огромна промяна - Boj е в спретнато костюмче, а NMP държи гадж... пардон, лаптопа си под ръка. Кой обаче ще е техен партньор? Боже мили! НикитУ ЛазарУв се появява на рампата и крещи от кеф в лицата на феновете, като те му отвръщат със същото. Бившият ни журналист/главен мениджър изглежда е готов за бой! "Клуб на пенсионера" се качват на ринга, застават лице в лице с противниците си и сме готови да започнем!

---3 на 3 отборен мач на легендите---
ОТБОР БРИГАДА (BK, Xtreme, Comrade Dmitrii Angelov) vs. КЛУБ НА ПЕНСИОНЕРА (Boj, NMP, НикитУ ЛазарУв)

Шестимата се сблъскват в средата на ринга, а съдията не знае какво да прави и как да ги усмири. Няма ред тук, няма ред! Xtreme бие с буя си всеки, който се изпречи пред очите му (ето я пак изплъзващата ми се секс-шега...), а NMP е достатъчно смел да направи същото с лаптопа. Какво меле! BK е изненадващо неактивен. Той все повече и повече се отдръпва от останалите и се обляга в единия ъгъл. Изглежда премисля ситуацията... и реши, че не му се занимава! BK слиза от ринга! Прибира ръцете си в джобовете на сиучъра си и бавно се отдалечава. На ринга другарят Ангелов вече е заключил "Сърп и чук" (armbar) на лявата ръка на NMP, но бившият рапър, понастоящем програмист, отказва да се предаде. В това време НикитУ ЛазарУв получава зверски удар в лицето от буя на Xtreme (ето пак...), който обаче Boj нацелва с патентования си ритник под брадичката "БОЦ"! Xtreme е аут, а Boj започва да псува, защото при ритника е сцепил панталоните си. През това време NMP все още се бори с болката, но не се предава, въпреки че Ангелов сякаш е усилил натиска. Чакай! НикитУ ЛазарУв пада върху проснатия Xtreme... 1, 2, 3! Край! "Клуб на пенсионера" току що спечелиха отборния мач на легендите буквално на косъм. Boj и НикитУ измъкват NMP от ръцете на другаря Ангелов, който изглежда е ядосан. Той хваща Xtreme за единия крак и го завлачва към рампата, а на ринга победителите ликуват. Ние пък се прехвърляме на мястото за интервюта зад кулисите.

--------------

Алекс Благия, нашият плашещо огромен репортер, стои зад кулисите с микрофон в ръка. До него виждаме две също доста високи момчета, малко бледички и брадати, като основната разлика е, че единият е много късо подстриган, а другият е леко синеок. Само леко.

Алекс Благия: Здравейте на всички зрители на FUW. Бързам, защото ще ходя да пуша, така че набързо ви представям двама души, които тази вечер ще дебютират в първия си мач в FUW. Техният отбор носи красноречивото име "DOTA-джиите", докато самите те се казват Красимир и Ивайло. Господа, някой от вас ще каже ли нещо за тазвечершния ви мач?
Ивайло (поглеждайки бавно първо микрофона, после Алекс и отговаряйки протяжно и дума по дума): Офффф. Абееее. Не. Ме. Занимавай. С. Глупости. Бе. Неадекватнико!
Красимир: Оф, пък и тоя. Алекс, партньорът ми искаше да каже, че си много здрав и сигурно вкарваш много damage с десницата. Колкото до мача ни - доколкото разбрах противници са ни някакъв битов алкохолик и някаква гълъбовска нинджа. Ще ги бием бързо.

В кадър влиза някаква строго гледаща млада жена, която посочва с пръст към една врата и DOTA-джиите покорно напускат зоната за интервюта. Съжалявам за лошия ти късмет, Алекс.

Алекс Благия:  А, няма проблем, тук сме свикнали на всякакви ненормалници. Желая ви приятно шоу, а аз отивам да пуша.

Благодарим на Благия за благите думи и се прехвърляме отново в залата, където многобройните ни фенове (цели СТО, а дори не сме им плащали) все още не са напълно заспали. Разбуждат ги звуците на "Оф оф оф" на Сашо Роман, която сигнализира за пристигането на "DOTA-джиите" заедно с мистериозната жена, която ми бе идентифицирана като Дани Д., техният мениджър. Едва ли не с учителска злоба, тя ги кара да се качат на ринга, след което им дава по една компютърна мишка и DOTA-джиите концентрирано започват да кликат със злоба, вероятно загрявайки за предстоящия мач. Благия го каза - тук сме свикнали на всякакви.

Техните опоненти не могат да бъдат по-различни един от друг. Пръв излиза носителят на светло черен, нормално черен и тъмно черен колан Го Шо-Кън, облечен в традиционно бяло кимоно. Той показва няколко бързи удара на рампата, след което се запътва към ринга. Търпеливо изчакваме появата на партньора му... чакаме, чакаме... омръзва ни да чакаме, но ето го и него! Буквално влачейки се по корем на рампата се появява Тренера Пацо, държащ в едната си ръка полупразна бутилка "Дива коза" (продуктово позициониране, мухльовци!). Той бавно, бавно достига до ринга, където успява да се изправи на крака. Мачът може да започне!

---DOTA-джиите (Красимир/Ивайло) vs. Go Sho-Kun/Coach Paco---

И тук настава пълен хаос, след като DOTA-джиите се нахвърлят върху противниците си без никакво предупреждение. Съдиите ни тази вечер са уникално некадърни, но е нормално - под секрет ви споделям, че сме ги взели под наем от българската Б футболната група. Двама са братя, третият им е баджанак. Но да не се отплесваме от екшъна на ринга. Ивайло и Красимир са натиснали Го Шо-Кън в единия ъгъл, а в съседния Пацо се е облегнал и устремено се опитва да приключи със съдържанието на бутилката. Една глътка, две глътки, три... и той успява! Шишето е празно! Пацо се нахвърля върху противниците си с празната бутилка в ръце, като за секунда ги разконцентрира. Това дава шанс на Го Шо-Кън да се развихри - десен, ляв, коляно, подсичане, пак коляно, длан в гърлото, пръст в окото, пак коляно. Го Шо-Кън ги пребива всичките! Включително партньора си, да. DOTA-джиите и Пацо са аут, Го Шо-Кън най-нагло сяда върху гърдите на Красимир и съдията отброява до три. Какъв финал на мача... Го Шо-Кън се покланя и си тръгва, а другият победител Пацо сякаш се е залепил за ринга и не иска да се изправи. Не се тревожете - нашите чистачи ще се постараят да го разкарат оттам.

------------------

Прехвърляме зад кулисите за кратко интервю на Николета с FUW легендата ZoTTo.

Николета: Zotto, you are one of the most inspiring legends of the FUW brand.
ZoTTo: Да.
Николета: Then why aren't you in a match tonight?
ZoTTo: Защото съм дебел. И к'во?
Николета: Um... that is not exactly correct, you seem fine to me.
ZoTTo: Ако ми предлагаш да се **** - няма да стане. Стара си.
Николета: I beg your pardon! I am just 21 years old!
ZoTTo: А пък аз спя само със Спондж Боб фенки. 'Ае!

ЗоТТо избутва камерата и изчезва от очите ни, а ние се връщаме на ринга за главния ни мач тази вечер. Да, свърши! Почти свърши!

---------------

Биров, главният мениджър и човекът, закрил компанията, е отново на ринга с микрофон в ръце, гола глава и брада. Чаровник! Уникален чаровник! Припомням - той ще ми напише чека за тази вечер. Двете надарени момичета, които видяхме в началото на шоуто, стоят на пост до ринга. Изглежда, че Birov's Bitches Coalition, най-най-най-великата група в историята на кеча, отново съществува под някаква форма. Да бе, за последен път - той ми плаща! Длъжен съм да му целувам задника и дори да ми харесва! Длъжен съъъъъм!

Биров: Моментът дойде. Пъхайте ръце в панталоните си и се възползвайте от визуалното удоволствие, което ще ви достави моята разгромяваща победа над Reaper. Мистър Мускул, довлечи се до ринга... сега!

"Родната полиция" на Веско Маринов заглушава хъркането на публиката и Reaper, качил има-няма още 20 кг мускулна маса от последния път, слиза към ринга в парадна полицейска униформа. Той изпуква врата си два пъти и с един скок се озовава на ринга. Биров изглежда повече от готов, така че съм повече от убеден, че Инспекторът ще има проблеми... (newsflash: колкото повече го хваля, толкова повече пари за мен. Живея в кашон. Трябват ми пари. Коя част не е ясна?)

--MAIN EVENT---
Birov vs. Inspector Reaper

Биров разперва ръце и изкрещява "Bring it, bitch!", но секунда след това Инспекторът вече забива юмруците си в красивото му лице. Главният ни мениджър кърви! Богът! Звездата! С удар след удар Reaper нанася щети на мозъка на противника си, а най-вероятно и на портфейла ми. Чакай! Двете момичета, русокосата и чернокосата, се качват на ринга и изпъчват гърди пред Reaper, защитавайки Биров от атаката. Инспекторът се замисля, но не посмява да ги удари. По-скоро се наслаждава на гледката, защото и той е прасе като всички нас, простено му е. Какво по... от публиката изскачат две фигури. Това са Shefkata и Nelly! Те се качват на ринга и се нахвърлят върху Русокосата и Тъмнокосата! Няколко шамара по-късно и антуража на Биров за вечерта е извън ринга, където женският бой продължава пред очите на поразбудилата се публика. "Какво, по дяволите, правите бе?!?", крещи опулен кървящия Биров, докато наблюдава сцената. Той се обръща... десен прав в лицето от страна на Reaper! Биров е в кома! Сигурен съм, че е в кома! Reaper извива едната му ръка зад гърба, прилагайки болезнената хватка за предаване kimura... А, не! Биров не е в кома! Той започва да крещи и да се гърчи, след което се предава! Мачът приключва с победа на Инспектора.

Бих казал, че главният ни мениджър tap-на като малка кучка, но от него зависи дали ще ям тази вечер. Публиката аплодира на крака инспектор Reaper, а Shefkata и Nelly изглеждат доволни извън ринга. "Жертвите" им са в не по-добро физическо състояние от самия Биров. Едва ли ще е щастлив, като се събуди, но... такъв е животът. Някои губят мачове, други живеем в кашон. 

Все пак простете, ако съм говорил твърде много за себе си. Това беше от нас за тази вечер, драги зрители, дано сте се насладили на поне частица от магията, която някога беше FUW. До нови срещи!

WWE Hell in a Cell 2012 - Превю и прогнози

Част от доста хитрия като идея постер на PPV-то, който смятам възможно най-скоро да си принтирам и залепя на стената. #toomuch

Първите дни след последния RAW преди дадено PPV винаги са идеалното време за превю и прогнози, тъй като във вторник минават и записите на SMACKDOWN и вече е ясно дали там изобщо е станало нещо, което да промени коренно нещата. Рядко се случва, така че започвам с прегледа на тазгодишния Hell in a Cell. Като за начало - кардът с мачовете за тази неделя.

HELL IN A CELL 2012 Card:

- WWE Championship - Hell in a Cell Match: CM Punk (c) vs. Ryback
- World Heavyweight Championship: Sheamus (c) vs. Big Show
- WWE Tag Team Championship: Hell No (c) vs. The Rhodes Scholars
- Randy Orton vs. Alberto Del Rio
- Intercontinental Championship: Koffi Kingston (c) vs. The Miz

Логични възможности за мачове, които да бъдат добавени в последния момент:
- Triple Threat Divas Championship: Eve (c) vs. Kaitlyn vs. Layla (най-висок шанс да се случи)
- US Championship: Antonio Cesaro (c) vs. Justin Gabriel (по-скоро YouTube Preshow мач)
- John Cena vs. Dolph Ziggler (малък шанс, но с някаква, макар и малка основа)

Долната порция, както пише, посочва мачове, които според мен би било нормално да бъдат добавени в карда идните дни или пък на самото PPV. За всеки един от тях има поне частица основание и няма да е глупаво, ако бъдат вкарани в PPV-то, което може би се нуждае от поне още един мач, имайки предвид, че за момента има само шест такива в карда си. Но да започнем с разглеждането на вече обявеното:

1. WWE Championship - Hell in a Cell Match: CM Punk vs. Ryback: Който е чел анализа ми отпреди две седмици е наясно, че това беше най-нежеланият вариант за мен, като причини за това имаше много. Все пак WWE, за добро или лошо, решиха да поемат този курс и трябва да коментираме вече взетото решение. Основното: Райбак е ужасно "зелен". И преди сме гледали победи на новаци в мач за титла на PPV (Леснър, Шеймъс), но тук случаят е различен, защото за разлика от тях Райбак досега не е имал мач по-дълъг от пет минути. Победният му стрийк е почти изцяло съставен от победи над неназовани джобъри или low-carder-и. Не е сега моментът за нов шампион и определено не е сега моментът WWE да се опитват да градят нова звезда, давайки му титлата само защото през последните седмици вади прилична реакция от феновете. В рейна на CM Punk има много пари, в евентуален мач със Скалата на Royal Rumble - още повече. Голямата тънкост тук е как Пънк да запази титлата, като същевременно с това не бъде прекъсната победната серия на Райбак. Отговорът, колкото и да не ми харесва, е мачът да завърши без победител. Клетката се разпада, Пънк бяга, Леснър пребива Райбак (а може би и двамата)... каквото и да е. Ако ще има ясен победител обаче предпочитам това да е Пънк. Неговият рейн с титлата е по-важен от серията на Райбак. Искам, надявам се и очаквам да няма смяна на шампиона, макар че, знаейки политиката на WWE, опасност определено има.

2. Randy Orton vs. Alberto Del Rio: Не беше особено интригуваща вражда, може би най-вече заради факта, че Ортън снима филм в момента. Ще я запомня най-вече със забавните опити на Дел Рио да имитира Ортън и ужасното му произношение на "the apex predator", звучащо като "апекс предадор". Тук е ясно, че предпочитам победа на Ортън, който, както е тръгнало, преспокойно може да бъде направен претендент за WHW титлата още следващия месец. В действителност обаче Дел Рио, ако ще продължават да ни го пробутват като mainevent-ър, се нуждае много повече от победа на PPV след поредицата загуби от връщането му насам. Все пак ще заложа на Ортън, като двамата са способни да направят приличен мач.

3. IC Championship: Koffi Kingston vs. The Miz: Радвам се, че историята продължава с нормалния реванш за Миз, но това е сякаш най-предвидимия мач. Няма причина и логика Кофи да губи титлата така бързо, по-скоро защита на PPV-то просто ще затвърди началото на рейна му, а Миз ще се насочи в друга посока, може би по-нагоре в карда. На "Main Event" показаха, че с повечко време могат да направят много приятен мач, но тук не вярвам да им дадат 15-17 минути. Дано все пак успеят да направят някой друг запомнящ се спот и интересен край. Все пак - твърдо победа за Кингстън.

4. World Heavyweight Championship: Sheamus vs. Big Show: Харесвам идеята за този мач, хареса ми донякъде и насоката на build-a му, в който най-накрая успяха да направят така, че Big Show да изглежда като сериозна заплаха, нещо, което се мъчат да направят от месец май насам. Шеймъс можеше да направи много приятни вражди с хора като Барет и Ортън, но това така и не стана, за да ни занимават месеци наред с него и Дел Рио, затова сега искрено желая да загуби титлата. Big Show е добър за транзитен шампион, стига да не държи титлата повече от 2-3 месеца. Друг вариант е Зиглър най-накрая да кашира и да вземе златото, но пък намекнаха за това в няколко шоута, така че шансът да се случи ми се струва още по-малък. Интересно, но лично според мен Шоу има шанс да спечели и ще заложа на него.

5. WWE Tag Team Championship: Hell No (Kane/Daniel Bryan) vs. Rhodes Scholars (Cody Rhodes/Damien Sandow): Вторият най-важен мач за мен на PPV-то. Велики и адски (no pun intended) забавни шампиони срещу доста особена, но успешна комбинация за претенденти. Може да се получи доста добър отборен мач, а и мисля, че ще му дадат повечко време. Въпреки че турнирът за определяне на претендентското място хвърли доста светлина върху отборната дивизия, той бе просто средство, за да се утвърдят Rhodes Scholars като отбор (непобеждавани са като отбор до момента) и да изглежда така, сякаш имат шанс. Твърдо обаче съм на мнение, че Кейн и Браян ще запазят.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Очертава се добро издание на Hell in a Cell с един доста интересен кард, като имам спомени за по-силен само от изданието от 2009-та (вижте тук). Друг е въпросът, че всичко можеше да е развито още по-подробно и добре след като за първа година Hell in a Cell не бе билднато за 3 седмици, а имаше цели шест такива за развитие на истории. Вътрешните проблеми в WWE, за които много хора блажено не подозират, обаче определено оказаха влияние. Въпреки всичко с три доста интересни мача (за двете световни и отборната) и да се надяваме приятен като качество undercard, HIAC ще си струва гледането.

Излезе първият трейлър за "Iron Man 3"

Днес от "Marvel" пуснаха първия трейлър за "Iron Man 3", който ще бъде пуснат по кината на 3 май догодина. Заповядайте:



Новият филм в известна степен ще е базиран на "Extremis" историята от комиксите, където Тони Старк трябваше да спре нано-вирусът "Extremis". Освен това архизлодеят на Железния човек - The Mandarin (винаги се сещам за плода, не за титлата...) ще направи първата си поява в този филм, макар от първия насам да се намеква за неговото съществуване - терористичната група, която отвлече Старк в първия филм, се казваше "The Ten Rings", като всъщност в комиксите Мандаринът притежава десет пръстена, които... бля-бля-бля, не ви интересува.

Трейлърът е умерено надъхващ, въпреки че сцените с взривяващите се костюми и разпадащата се "къща" са доста приятни за окото. Ще видим какво ще предложи следващия. Има време.

По-добър ли е "The Amazing Spider-Man" от трилогията на Сам Рейми?

Сериозно, това е темата, върху която ще пиша днес. Комикс-фенче съм, но това не успя да ме накара да отида да видя "The Amazing Spider-Man" на кино, което отложи ревюто му с няколко месеца. Реших обаче да го съединя с нещо като сравнение с трилогията на Рейми, защото все пак беше изключително смело решение да reboot-ваш поредица, последният филм от който е излязъл преди едва пет години. Писанието ми ще е по-скоро за хората, които са гледали всички филми, така че ако сте пропуснали "The Amazing Spider-Man" - сега е моментът да уплътните някоя вечер. Едва ли ще съжалявате.

 Нали знаете - random картинка за шарения. Макар че трябва да се отбележи логиката - знаете кой е злодея, ама няма да го сложим на постера, а вместо това ще "намекнем" за него чрез белези по гърдите на главния герой. Пф... ами ако са от Гуен?

Но да се върна на идеята на поста и да започна с важното, а именно, че...

Бях изключително негативно настроен спрямо идеята за reboot

Да, "Spider-Man 3" оплеска наистина много неща (Gwen Stacy, Venom, три истории, които не трябваше да са в един филм, и т.н.), но все пак в продължение на пет години и три филма да градиш една история и две-три години по-късно да кажеш "Хайде да започнем от начало!" е малко малоумно. В конфликт със себе си съм по въпроса можеха ли да бъдат поправени глупостите в "Spider-Man 3" или не, но просто не ми се гледаше отново цялата история с ухапването, смъртта на чичо Бен и т.н., която почти неизбежно щеше да присъства в един нов, макар и толкова скорошен преразказ. Освен това новият костюм и идеята за 3D ми бяха като трън в окото и не можех да спра да гледам на "The Amazing Spider-Man" като просто начин Sony да направят малко пари, опитвайки се да отдалечат новия филм от разочарованието, което бе последният на Рейми.

Да се не надяваш...

Хубаво е, когато лошите ти очаквания не се оправдаят. "The Amazing Spider-Man" в никакъв случай не е разочарование. Hell, в сравнение със "Spider-Man 3" си е направо шедьовър. В сравнение с истинските шедьоври е един много приятен комиксов филм (казвам го, за да не ме налазят филмовите "разбирачи" заради предното изречение). Подхождайки толкова негативно към него може би бе нормално да бъда изненадан приятно на много нива. Но всичко по реда си.

Андрю Гарфийлд е по-добър от Тоби Макгуайър

И в това да играе Питър Паркър, и в това да играе Спайдър-мен. Може би донякъде позитивното идва и от различната атмосфера - докато Макгуайъровия (йей) Паркър завършваше гимназия и започваше нов живот, докато се опитваше да опознае силите си, този на Гарфийлд е тийнейджър, който гледа с една идея по-нехайно на живота. А и не е чак такъв аутсайдер (искам да кажа "смотаняк", но вие се сещате). Като Спайдер-мен пък разликата е още по-ясно забележима - в "The Amazing Spider-Man" Спайди е забавен. Ръси по някоя глупост тук и там, като Гарфийлд използва тон, който да направи репликите му наистина смешни, докато чичо Тоби само мрънкаше. Голям плюс. Огромен плюс! Браво. Въпреки че можеше и повече, но щеше да се позагуби драма елемента.

THE LIZZZZARD!


Къде ти е издължената муцуна, ГущерЕ?

Rhys Ifans изиграва доста приятен д-р Кърт Конърс в тазгодишния филм, какъвто чичкото с провисналите бузи, който играеше Конърс в трилогията на Рейми (IMDB го назовава Dylan Baker) силно ме съмнява, че щеше да направи. Нещата си бяха на място - желанието му да възстанови ръката си, а след това и умопомрачението, предизвикано от влечугоподобната страна на мозъка му. Точно това, с влечугото в главата му, взимащо надмощие над останалата част от съзнанието му, не бе добре обяснено, но предполагам обикновените зрители най-вероятно могат да схванат, че в главата му нещо не е наред.

Ако мога да правя класации, слагам Гущера на Айфънс на трето място след Green Goblin на Уилям Дефо и Dr.Octopuss на Алфред Молина. Това обаче е добър резултат, защото е много напред в сравнение с Venom, Sandman и The New Goblin, които видяхме доста зле представени в "Spider-Man 3". Тази година обаче The Lizard няма как да грабне отличие, при условие, че се състезава с "големите" Бейн и Локи. Но това са други филми...

Проблемите със злодея в новия филм са от друго естество и за това не е виновен нито сценарият, нито режисьора Марк Уебб (сериозно, какъв е шансът с това име да режисираш филм за Spider-Man?), а се коренят по-скоро в самите комикси. В "The Amazing Spider-Man" Кърт Конърс е в ролята на учен, който опитвайки се да постигне някакво революционно откритие, става негова жертва и започва бавно да губи разсъдъка си. Точно както Ото Октавиъс (Д-р Октопъс) в "Spider-Man 2". Впоследствие започва да чува и глас в главата си, което пък донякъде напомня за Green Goblin в първия Spider-Man. Но, както казах, проблемът в тези прилики е в самия злодей и в това, че във филм не можеш да обърнеш внимание на разликите - няма време да обясниш по-подробно за влечугоподобното мислене, нито пък да представиш солидната връзка на Конърс с жена му и сина му Били, които дори не са намерили място в новия филм, а са от сериозно значение, за да бъде описан The Lizard като по-уникален злодей.

И отново старата песен...

Време за тези неща можеше да има, ако беше съкратено (още повече) разказването на историята за това как Паркър става Спайдър-мен. Това е слабост на филма, защото почти идентичната история бе дори по-подробно разказана в първият "Spider-Man", а това е филм, който излезе преди едва 10 години и доста хора са го гледали и си спомнят основните неща, които споменах и в началото - ухапването, смъртта на чичо Бен, търсенето на убиеца, правенето на костюма... В "The Amazing Spider-Man" е избран среден подход - нито историята по това как Питър придобива силите си е разказана подробно, нито пък е съкратена достатъчно. Нещо средно, което не знам колко добре работи за зрителите. Ще ви дам пример, за да съм по-ясен: преди година имаше слух (който, разбира се, се оказа неверен), че в "The Amazing Spider-Man" цялата тази история ще бъде разказана в рамките на от пет до десет минути, наблягайки само на най-основното, за да не гледа публиката това, което е гледала в първия филм на Рейми. Така щеше да остане още половин час за задълбаване в героите, в историята на конкретния филм и в конкретния злодей. Това, по-скоро за съжаление, не стана, но няма да съм груб. Ще ругая, но само ако се опитат да го разкажат трети път в идните 10-15 години.

По-малко герои = по-добър филм

Трилогията на Сам Рейми имаше един сериозен проблем и това беше в това какъв да бъде броят на главните и второстепенни персонажи и на кой от тях колко време да бъде отделено. В "Spider-Man" набързо ни представиха Паркър, Мери Джейн, Хари, Норман и трансформацията му в Зеления Гоблин, чичо Бен и леля Мей, д-р Конърс, J.Jonah Jameson и подчинените му. Дори само изписани това са доста герои, всеки от които важен за историята на Спайдър-мен и всеки от които се нуждаеше от мааалко повече време, за да е по-завършен и запомнящ се. В "Spider-Man 2" Рейми подходи по-обратния начин - важните нови герои бяха само Октавиъс и жена му, плюс почти незапомнящото се участие на сина на Джона и годеник на MJ - John Jameson. Да, Октавиъс бе много добре развит като злодей, защото имаше време за това, но пък голяма част от времето, загубено в личните драми на Паркър можеше да бъде използвано, за да се обърне малко внимание и на други важни герои, че дори да се вкара един по-неизвестен второстепенен злодей (Shocker, Rhino, т.н.). И вече в "Spider-Man 3" (чак сега усещам колко много не го харесвам) отново се прекали с новите герои, които нямаше как да получат достатъчно време - Гуен Стейси, Еди Брок (и симбиота), Sandman, всеки от които (плюс Хари) трябваше да се задоволи с нищожно количество време, далеч от необходимото.

"The Amazing Spider-Man" тук се справя най-добре. Няма J.Jonah Jameson, няма Хари, Норман или MJ. Имаме герой (Паркър), семейство (Бен и Мей с приемливо малка роля), любов (Гуен Стейси) и поддържащ образ (Денис Лиъри като бащата на Гуен - кап. Стейси). За всеки имаше достатъчно време, което (надявам се) означава, че в следващия ще има време за новия злодей, J.J. и евентуално Хари + леките представяния на MJ и Норман, необходими, за да върви историята напред.

The comic book stuff

Хайде сега нърдовските забележки: Липсата на кеч-кариерата на Паркър е минус. Оттук донякъде и обстоятелствата около смъртта на чичо Бен. Така и не чух заветната реплика за голямата отговорност, което за много хора също ще е минус, макар че на мен малко ми е втръснало. За сметка на това механичните "изстрелвачи" на паяжина са плюс (макар най-голямото им "предимство" за всяка Спайди история да не бе използвано, а именно това, че паяжината винаги свършва). Същото важи и за наблягането на факта, че Паркър/Спайди трудно понася около него да умират хора, нещо, на което през последната година сериозно се набляга в комиксите ("No one dies! No one dies! No one dies"... разбрахме). Липсата на издължена муцуна и лабораторна манта при The Lizard за мен също е голям минус, но за незапознатите това е нищо. Мен ме дразни. Исках да си кажа. Мерси.

ВАЖНО: Emma Stone е с една идея по-секси от Kristen Dunst. Въпреки че гласът й е малко дразнещ, но хей - никой не иска от нея да говори. gg.

Присъдата

Трудно (и донякъде глупаво) е да сравняваш един филм с цяла трилогия. Цялата ми идея обаче бе в това дали Mark Webb и Гарфийлд подхващат нещата по по-добър начин, отколкото Рейми и МакГуайър го направиха. Отговорът за мен е "да". Имаме по-малко герои и някак по-комиксова история. Имаме Паркър в гимназията, влюбен в Гуен Стейси, а MJ е някъде там и чака реда си. Подхванат е правилният ред на случване на събитията и съм повече от оптимист, че ако предстои трилогия, то тя по много добър начин може да разкаже както издигането на Green Goblin (най-великият Спайди злодей, лично мнение), така и голямата история между Питър и Гуен, оставяйки за по-следващи филми (4, 5, 6 и т.н. direct-to-DVD-та) множество истории за разказване. И най-важното: имаме по-добър, по-забавен Спайди, макар и носещ с една идея по-глупав костюм.

Така че да, "The Amazing Spider-Man" не беше чак толкова лоша идея, колкото си мислех. Гледайте го, ако не сте и вече не съм ви спойлнал половината филм. Иначе след 2 май 2014 г. минете пак през блога, за да ви кажа дали тенденцията се е запазила и с продължението или ще псуваме.

Новини за филми по комикси: Потенциалният нов Батман; Мери-Джейн в следващия Spider-Man филм; злодеят в "Thor 2" + малко за сериали

Не пак, а отново. Месец и половина след последния пост отново има насъбрани новини и слухове (в този бизнес е така), на които си струва да обърнем внимание. Започваме с нещо батманско, тъй като батманските неща винаги са с предимство:

ПОТЕНЦИАЛНИЯТ НОВ БАТМАН В "JUSTICE LEAGUE" E...

Както вече стана ясно, Warner Bros. отново се хванаха за идеята да направят филм по популярната комикс-поредица на DC, в която Супермен, Батман, Green Lantern, Wonder Woman и неколцина други са събрани в супер-екип, предвиден да се справя със супер-заплахи. Вече обаче трябва да се мисли и за актьорския състав и точно с това е свързан първият слух, а той е, че актьорът Armie Hammer може да изиграе ролята на Брус Уейн/Батман в новия филм. Възможно е да сте го виждали като колегата/интимен партньор на Леонардо Ди Каприо в "J. Edgar", а догодина ще има и своята първа голяма главна роля в "The Lone Ranger", където ще си партнира с Джони Деп. Имал е появи и в "Mirror Mirror" и няколко епизода на "Gossip Girl", но за това могат да се сетят само представителките на нежния пол.

 Тази набързо скалъпена от мен картинка показва мнението на мен и Крисчън Бейл за потенциалния избор на Armie Hammer като Батман.

Честно казано не съм доволен. Доколкото разбирам Hammer е бил предвиден за Батман още преди няколко години, когато се е работило по предния опит за филмиране на "Justice League". Също така потенциалният му избор съвпадал с идеята "в новия филм да бъде представен един по-млад Брус Уейн". Не, мерси. Батман е мъжествен кучи син. Възрастта му не трябва да е под 30 години. Hammer e на 26 в момента, а изглежда дори още по-малък. Нежната му муцуна може да зарадва някоя гимназистка, но не може да се очаква да респектира някой екранен убиец или психопат. Точно затова се надявам слуховете да са грешни.

"ARROW" СТАРТИРА ПО THE CW NETWORK

Логиката на телевизиите за комикс-героите - слагаш качулка и си неразпознаваем, маските са твърде "комиксови"...

Миналата седмица по CW (телевизията, която излъчваше и "Smallville") бе премиерата на "Arrow", нов сериал по комикс на DC, фокусиращ се върху живота на Оливър Куин, по познат като Green Arrow. Куин имаше солидна роля в "Smallvile" от шести до десети сезон, като там бе изигран от Джъстин Хартли. Продуцентите на "Arrow" обаче са решили да рекастнат главния си герой за новия сериал, пък и той май няма да има общо със "Smallvile", а ще разкаже по свой начин и по-подробно живота на Куин и превръщането му в Green Arrow. Все още не съм изгледал пилотния епизод, но след като изгледам него и този, който излиза тази седмица, най-вероятно ще драсна няколко реда, за да дам мнение.

АГЕНТ КЪЛСЪН ЩЕ СЕ ПОЯВИ В ПИЛОТНИЯ ЕПИЗОД НА СЕРИАЛА "S.H.I.E.L.D."

Не само DC герои получават свои сериали. Предният път споменах, че Джос Уедън се е захванал с направата на сериал, разказващ за шпионската организация "S.H.I.E.L.D.", а сега стана ясно, че доста забавният второстепенен персонаж от "The Avengers" и "Iron Man" филмите агент Фил Кълсън ще се появи в пилотния епизод на новото шоу. По какъв начин ще стане това все още не е ясно, тъй като в "The Avengers" той лекичко умря... Спойлер? Не, драги, ако не сте изгледали "The Avengers" досега, вашите оплаквания са без значение.

Варианти има - действието в пилотния епизод (че и в сериала като цяло) да се развива преди "The Avengers"; Кълсън всъщност да не е умрял (смъртта му да е била инсценирана от Фюри, за да обедини "авенджАрите") или пък да го видим в нова "форма" (кхъмvisionкхъм). Като цяло обаче новината е хубава. Кълсън беше много забавен образ, който се вписа перфектно в първата вълна от Marvel филми и бе един от свързващите мостове помежду им. Ще се радвам да го видя пак, пък и сериалът ще се нуждае от някое по-познато лице в самото начало.

МЕРИ-ДЖЕЙН УОТСЪН В "THE AMAZING SPIDER-MAN 2"

Все още не съм изгледал първия филм (а чух доста добри отзиви, които посмекчават негативната ми нагласа), а вече тече подготовката на новия. Основният слух е, че Мери Джейн Уотсън ще направи дебюта си в новата поредица, като се спряга името на актрисата Shailene Woodley, която нямам спомен да съм гледал никъде, но е доста "над" Кристен Дънст, така че нямам никакъв проблем с това. Ако ребуутването на филмите за Спайди направи едно нещо правилно, то това е, че първо показа оригиналната му първа любов Гуен Стейси, а изглежда сега ще покаже и другата, по-постоянната и сериозна. Да се надяваме, че ще продължат с правилните решения.

Сред другите слухове можем да споменем това, че може би се търси актьор, който да изиграе Хари Озбърн във втория филм. Като потенциален злодей е споменат Електро, с което съм доста cool. Винаги ми е бил интересен в известна степен, макар че който и да е злодея, филмите май лека полека ще изграждат появата на Зеления Гоблин (което също е адски правилно). Така че ставам все по-голям оптимист. Но нека първо видя първия филм, може пък да го оплюя и да спре да ми дреме за втория.

ЗЛОДЕЯТ В "THOR: THE DARK WORLD"

Много добър избор, да. Единственият проблем е, че ушите трябва да са издължени нагоре, не надолу, но това е лесно поправимо. Хехе.

Вече е сигурно, че в продължението на Тор злодей ще бъде тъмният елф Malekith, а ролята е поверена на Christopher Eccleston, който е най-познат като деветия Доктор в популярният английски сериал "Dr.Who". Нищо чудно и сред вас да има някой побъркан фен на шоуто, което аз така и не се насилих да почна. Харесвам избора на Екълстън обаче. Има перфектните издължено лице и студено изражение, от които Malekith се нуждае. И спокойно - Локи отново ще е на линия.

***

Като малък бонус - обявиха датата за премиерата на Marvel-ския "Ant-Man" и тя е 6 ноември 2015 г. Това, честно казано, е малко странно, защото очаквах да излезе преди "The Avengers 2" и Ant-Man да е част от екипа, но изглежда няма да се случи. Въпреки че няма да се изненадам, ако Ханк Пим има участие, макар и просто като учен, все още без супер-сили. Това ще е солидна реклама за самия "Ant-Man" филм, тъй като доста хора ще се запознаят с героя преди да е дошло време да си дадат парите за неговия самостоятелен филм.

Това е този път, дано сте открили нещо интересно и радващо ви. И ако все още не четете комикси - крайно време е да опитате. За мен ще е удоволствие да помогна с някой друг съвет. До следващия път!

Препоръчани песни - Част 79: Новото от LP и TDG

Това издание на "Препоръчаните песни" е посветено на две заобичани в тийнейджърските години банди. За "Linkin Park" е ясно, че през миналото десетилетие помогнаха на много млади люде да обърнат внимание на метъл стиловете (макар и в лек вариант), за което всъщност трябва да им се благодари. Като се замисля, най-вероятно благодарение на тях днес доста мои познати не прекарват доброволно вечерите си в чалготеки. А дори тези, които го правят, знаят поне "Numb". Пак е нещо. Това, че в предните им два албума се видя рязка промяна на стила заради намерението им да се "развиват като група", е причината много от всички гореспоменати хора вече да не ги слушат, но, хей - чух новия албум ("Living Things") и не е чак толкова лош. Даже си харесах цели две песни, които постоянно слушам.

Така стоят нещата и с "Three Days Grace". Албумът им "One-X" от вече далечната 2006-та е един от любимите им албуми, просто защото не харесвам само две песни в него. Следващият обаче, "Life Starts Now", не ме грабна нито със звучене, нито с текстове. Тъжно, но факт - Адам Гонтие, колкото и голям пичага да е, пише по-силни текстове, когато е депресиран, тъжен или пристрастен към хапчета. Но да, щастието не е особено вдъхновяващо в творчески план. Новият албум на бандата обаче, носещ името "Transit of Venus" (дори в това виждам нещо мръсно...), е с няколко идеи по-готин от предния, лично за мен. Солидни фаворити веднага ми станаха две песни, но за тях по-подробно надолу. Сега е добре да ви дам линковете, за да може в случай, че песните ви допаднат, да обърнете внимание и на останалото в новите албуми:


Кавърът на "Give In To Me" е доста добър, макар че трябва да призная, че не може да достигне оригинала, но не това е и целта. "The High Road" я харесах по лични причини. При песните на "LP" нещата стоят малко по-различно: "Lost in the echo",  вторият сингъл от новия албум, напомня на старите им песни заради рапирането на Шинода и опитите на Честър да кресне тук и там. "Skin to bone" пък е по в стила на новите им неща, но с протяжното "аааа" на Честър в припева ми напомни за музичката, с която започваше "Тайните златни градове". Виртуален "high five" на всички, които си спомнят тази анимация.

Изводът: бандите, които сме обичали като хлапета, но сме спрели да харесваме заради промяна в стила им или промяна в самите нас, винаги могат да ни изненадат приятно. Важното е човек да не подхожда песимистично. Приятно слушане!

"Abraham Lincoln: Vampire Hunter" - Ревю

Някои идеи са толкова нелепи, че чак са яки. Предното изречение не е пример за това, но както и да е. Още когато чух за "Abraham Lincoln: Vampire Hunter", идеята ми се стори хем глуповато странна, хем забавна, но пък добрата новина беше, че е в ръцете на Тимур Бекмамбетов, който с "Wanted" доказа, че може да прави доста приятни за окото, макар и не особено "дълбоки" екшъни. Но да, "дълбок" екшън трудно се намира.

След като изгледах филма, нека го синтезирам така - хитра идея, не особено силен сценарий с множество клишета, но за сметка на това шарена и приятна визия и готини екшън сцени (никога не съм си мислил, че ще харесам толкова "преследване" с коне... като го изгледате ще разберете).

Ей така, да е по-шарен постът: Случайна промо-картинка на Линкълн с неговата вампироубиваща брадва.

Въпреки че от заглавието най-вероятно става ясно за какво става дума във филма, нека разясня:  в общи линии набързо (на две, на три) е разказан живота на американския президент Ейбрахам Линкълн, но с едно сериозно допълнение: според историята на филма още като дете той изживява лична трагедия, виновник за която се оказва... вампир. Нещата се развиват така, че Линкълн бива обучен и превърнат в ловец на вампири, постепенно разбирайки колко влиятелни и могъщи са те по онова време в Щатите.  

Да, вампири. Спокойно - нито блестят на слънце, нито имат за цел да карат разни тийнейджърки да се влюбят в тях. Тук са зъбати, грозновати, смучат кръв със завиден апетит, някои от тях дори могат да стават невидими. Малко странно е, че като че ли показването на слънце не им е проблем, но - както вече казах - поне не блестят.

И отново за самия филм - толкова нелепа идея, че чак яка. Като проблем може да се разглежда това, че в "Abraham Lincoln: Vampire Hunter" има доста герои и събития, но така и не задълбава в почти нищо, просто действието минава по повърхността на нещата. Това обаче е филм, създаден с ясната идея да бъде двучасово забавление и нищо повече. Най-веселото доказателство за това е, че представя Гражданската война в Щатите като сблъсък на хората от Севера с вампирите от Юга... Хъхъ.

So... ако ви доскучее го изгледайте. Не е нещо, което на старини ще съжалявате, че не сте гледали, но пък по-добре да релаксираш една вечер с него, отколкото с това, което българските телевизии ни предлагат. А и е хубаво, че има филми, които се опитват да върнат на вампирите правилния им имидж.

PS: По ревютата, които пиша, си личи кога един филм ми е повлиял и ме е ангажирал със себе си (в добрия или лошия смисъл) и кога не е. Другото, по което си личи, е дали ревюто го пиша след кино-премиерата или когато филмът се появи по тракерите, хехехе.
PS2: Не мога да не споделя какво изнамерих в нета, докато търсех картинка за поста. Thanks to whoever made it.

WWE: Дилемата на Пънк за "Hell in a Cell" - Сина или Ryback?


Днес, 12 октомври 2012 г., CM Punk достига 327-ия ден от началото на текущия си рейн с WWE титлата. Впечатляваща цифра, а фактът, че от WWE й обръщат толкова внимание я прави още по-значима. В края на последния RAW, изцяло по сценарий, разбира се (чувствам се длъжен да го спомена за читателите, които веднага ще повдигнат въпроса), Винс Макмеън, от позицията си на председател на Борда на директорите, даде на Пънк ултиматум - дали на предстоящото PPV "Hell in a Cell" ще се изправи срещу Джон Сина или срещу Райбак. Шампионът получи и една седмица за размисъл, в средата на която сме в момента. Интересното обаче е, че тази дилема е напълно реална, макар не толкова за самия Пънк, колкото за всички замесени в създаването на този телевизионен продукт.
Причината: контузеният лакът на Джон Сина. Малко след "Night of Champions" на Сина бе направена операция на лакътя, свързана с негови скорошни оплаквания от болки там. Проблемът се бе оказал по-сложен от очакваното и почти сигурният предварителен план на WWE да изправят Сина отново срещу Пънк на "Hell in a Cell" бе сериозно застрашен. Как реагираха от WWE? Пуснаха новата си интерпретация на тема "непобеждавана машина", наречена Райбак, в няколко последователни сегмента с Пънк, вдигайки напрежението между двамата по-малко с всеки път. Идеята? Райбак да е готов резервен план за опонент на Пънк за "Hell in a Cell" в случай, че Сина не се е възстановил дотогава. Лично на мен това ми бе ясно още от втората седмица след "Night of Champions", но мисля, че вече абсолютно всички са убедени в това, дори първоначално да не се споделяли тази позиция.

Този понеделник, две седмици преди "Hell in a Cell", най-накрая може би ще стане ясно кой ще е опонент на Пънк на турнира. Целият angle (ммм, подход) с ултиматума на Винс в края на последния RAW беше единствено с цел да спечели още една седмица на WWE, за да стане ясно ще е готов ли Сина за мача или не. Още по-хубавото е, че дори от изцяло логическа гледна точка нещата се развиват много добре с нежеланието на Пънк да даде нов мач за титлата на Сина, както и с все по-настоятелния Райбак. Браво на WWE за което, но въпросът все още остава, затова реших да го разгледам по най-простия начин. Чрез плюсове и минуси.

RYBACK


+ Липсата на каквито и да е контузии ще позволи на Райбак да направи един много по-деен и по-рисков мач с Пънк, какъвто Сина, дори горе-долу възстановен едва ли би си позволил.
+ Main event на PPV за най-важната титлата е огромен плюс за кариерата на всеки кечист.
+ Неговият streak (поредица от победи без загуба) в очите на много фенове може да се разглежда като сериозно препятствие за 300+ дневното царуване на Пънк с титлата. От своя повторен дебют в наалото на април Райбак не е губил мач. Това са почти 7 месеца.

- Основната част от тези седем месеца Райбак прекара в безсмислени няколкоминутни скуашове над неизвестни кечисти. Той така и не е имал някакъв наистина дълъг и "сложен" мач, който да е доказателство, че заслужава да е в ME с Пънк.
- Във връзка с горната причина трябва да се посочи, че Райбак не е имал нещо наподобяващо смислена вражда с някой по-нагоре в card-a. Обичайна практика, дори при кечистите с undefeated streak-ове, е преди голям мач за световна титла съответният кечист вече да е имал участие (и да е спечелил) вражди с поне 2-3 по-големи upper-midcard или main-event имена.
- "Hell in a Cell" мачът по принцип е подходящ за край на голяма и продължителна вражда (каквато е тази между Пънк и Сина), а Райбак и Пънк са си разменили едва няколко агресивни погледа до момента. Няма мотив за враждата, няма развитие, няма конфронтации, които да са достатъчни, за да се оправдае наличието на Адската клетка.
- Ryback e младо, ново лице в компанията и в никакъв случай не може да се очаква мач между него и CM Punk да накара повече фенове да закупят PPV-то (каквато всъщност е идеята на PPV-тата).

JOHN CENA


+ Cena vs. Punk в момента е най-големият мач между активни кечисти, който WWE може да предложи. Следователно това е мачът между активни кечисти, който би могъл да продаде повече бройки от PPV-то.
+ Големите шансове на Сина да спечели титлата (защото при него винаги ги има) биха накарали както неговите фенове (които са много), така и хората, които искрено го мразят, да закупят PPV-то, за да станат свидетели на триумфа или падението му. Факт.
+ Cena vs. Punk е наистина голяма вражда, която (в известна степен) продължава вече почти две години (не забравяйте атаката на Пънк, когато оглави NEXUS) и определено си е заслужила Hell in a Cell мач, да не кажа, че е задължителен. Просто са се случили толкова много неща между двамата, че този мач преспокойно можехме да го гледаме и миналата година, какво остава сега.

- Операцията на лакътя на Сина и състоянието на ръката му в деня на PPV-то могат да са огромен фактор за качеството на самия мач. HIAC мач между двете най-големи звезди - страхотно, но ако заради контузията на единия мачът се получи зле, въпросът е струва ли си.
- Опасността от влошаване на проблемите в ръката на Сина също са фактор, тъй като той продължава да е златната кокошка на компанията и не би било разумно да се рискува и да се наложи той да е за по-дълго време вън от ефир. Разбира се, това едва ли ще се случи, защото ако има опасност, лекарите просто няма да му разрешат да участва в мача.
- Това ще е седми или осми мач между Сина и Пънк през последните 2 години и трети пореден МЕ с участие на двамата за това лято/есен. На някои хора вероятно им е омръзнало.

За това се сещам. Някой друг най-вероятно би могъл да изреди по още няколко плюса и минуса на всеки един, но от моята гледна точка това е основното. Постарах се личната ми позиция (за нея по-надолу) да не влияе върху изброяването, но въпреки това отново ми се струва много по-добър вариант да видим Пънк срещу Сина. Както от бизнес гледна точка (покупки, фенски интерес), така и от storyline (епичен край на враждата им).

ТРЕТИЯТ (ТРОЙНИЯТ) ВАРИАНТ

Има, разбира се, и трети вариант, на който не се обръща голямо внимание, а именно мачът да е троен. Това хем би задържало важния фактор Сина в мача, хем би го предпазило от кой знае каква дейност в клетката, като Райбак и Пънк могат да "изнесат" по голямата част от сблъсъка. Определено това е вариант, който е по-добър от само Пънк срещу Райбак. Съществува вероятност и Сина да бъде определен за рефер на мач между другите двама, но ако ще е вътре в Адската клетка, то по-добре да е част от мача, макар и да не вземе голямо участие в него, отколкото да е просто рефер.

ЛИЧНО МНЕНИЕ

Искам Сина да се оправи навреме за мача. Не съм вярвал, че ще кажа нещо подобно, но ето - факт е. Сина-Пънк се нарежда до Сина-Скалата като може би най-голямата вражда през последните две години (забравете Леснър-ННН и ННН-Тейкър) и през лятото и есента на 2012-та се възроди отново, развиваше се много бавно и приятно - без да омръзва или пък да изглежда умишлено проточвана. WWE използваха множество странични лица, за да разнообразят враждата, наблегнаха на похода на Пънк за "respect", и така сблъсъците между него и Сина все още са интересни. Точно затова двамата трябва да се изправят един срещу друг в Hell in a Cell. Враждата го заслужава. Ясно е, че Сина винаги има големи шансове да си тръгне като шампион, казах го вече. Но въпреки този риск предпочитам тази история да получи своя подобаващ край, вместо Райбак, който аз все още считам за нешлифован образ и новобранец, да получава такъв голям мач като резерва на Сина.

В момента в WWE.COM тече гласуване за това кого феновете искат да видят срещу Пънк - Райбак или Сина, и след над 150 хиляди гласувания резултатът е 50 на 50. Това на пръв поглед изглежда като добра новина за отношението на феновете към Райбак, но замислете се за многото Сина-хейтъри и за факта, че може да се гласува колкото пъти пожелаеш. А и много малко от гласувалите биха дали пари за PPV-то, така че класацията в общи линии е без значение.

Но въпросът остава - Сина или Райбак?

Какво чета... (10.10.12)

Толкова рядко публикувам постове с това заглавие, че вече сериозно се тревожа за репутацията си на "четящ". Защото ние четящите сме изчезващ вид, нали знаете? Или поне така казват. Аз не вярвам особено. На мнение съм, че рано или късно много хора посягат към книгите като един спокоен и приятен начин за разпускане, развлечение и най-важното - самообогатяване. Казах "много хора", не всички. Как да е.

Важното е, че почти три месеца след предния пост с това заглавие имаме нов такъв, който за съжаление няма да е изпълнен с много нови заглавия. Започваме с най-важната новина:

ПРОЧЕТОХ "АННА КАРЕНИНА"!

Класиката на Лев Толстой се оказа страховито предизвикателство за човек, свикнал да чете литературни произведения, изпълнени с много повече действиe и много по-малко философия. Фактите са си факти - в гореспоменатия преден пост, писан преди три месеца, споменавам, че съм минал една четвърт от цялата книга. Т.е. са ми били нужни над три месеца, за да я прочета цялата. Не, че е голяма, глупости. Има-няма 800 страници, което е доста приемлив обем след като си чел (почти) 3 пъти "Властелина...". Проблемът беше, че "Анна Каренина" така и не ме грабна и точно заради това така и не посягах към нея. Което в общи линии значи и че почти не съм чел през лятото, което е жалко, имайки предвид колко книги изядох по същото време през 2011-та.

Но да кажа няколко думи за самата книга. С риск да се повторя: не понасям нравите и поведението на "висшето общество" в царска Русия в края на 19-ти век, или поне това, което Толстой представя като техни нрави и поведение. И тъй като те се срещат както в главните, така и във второстепенните герои, аз де факто не харесвам нито основните лица, нито заобикалящата ги среда. Единственият горе-долу симпатичен за мен герой бе Левин, чиято роля обаче така и не разбрах, освен, че Толстой сякаш го използваше, за да описва свои собствени мисли за света и битието. В един момент обаче и Левин (и постоянното му реене в небесата) стана твърде монотонно за мен, което с отвращението ми от тъпата патка Анна май ще ме накара да страня от руската литература още известно време, преди най-накрая да се заема с Достоевски. Може би не съм достатъчно интелектуално и душевно зрял за нещо подобно, знам ли, но не харесах "Анна Каренина". Прочетох я само защото мразя да оставям недовършени книги и щеше да ме е яд за първите прочетени 200 страници.

ЧЕТА "НЯМА НИЩО ПО-ХУБАВО ОТ ЛОШОТО ВРЕМЕ"
 И СИ МИСЛЯ ТОЧНО ОБРАТНОТО.

Тъй като ме очакваше ден с много път (или поне така си мислех), трябваше да си харесам нещо от домашната библиотека. Фантастика - бол. Проблемът обаче е, че не съм на такава вълна в момента. В крайна сметка, макар и решено в последната минута преди да изляза от вкъщи, победител се оказа "Няма нищо по-хубаво от лошото време" на Богомил Райнов. Тук трябва да отбележа, че не съм голям фен на родната литература. Страдам от онова лошо предубеждение, че щом името на автора е българско значи книгата не е за мен. Да, пълна глупост, знам, особено щом аз самият съм правил опити да пиша някакви неща. Но все пак...

Добре, че този път притъпих тази си нагласа. "Няма нищо по-хубаво от лошото време" се оказа не някаква житейска драма, имаща за фон социалистическа България, а много приятен шпионски роман със солиден главен герой. Някои (по-възрастни) ще кажат "Добро утро!". Е, мили хора, няма как да знаем... Пък и филмът е от 1971-а. Да не почвам сега и за нагласата на моето поколение към старите български филми. Та очарован съм. Главният герой на Райнов е солиден "badass" (като не се сещам за наша дума, така ще е), леееееко ми напомня на комбинация между Бонд (да, същия) и Филип Марлоу на Чандлър. Само дето е българин, което на места се проявява в неговата контролирана простащина. Заключенията, които Райнов прави чрез главния си герой, също ме радват много. Пример:

"Това е лошото на хубавите жени. Около тях винаги има навалица."

И други подобни. Важното в случая е, че бях спечелен като читател и то по някаква пълна случайност. Никой никога не ми беше говорил нещо за тази книга, но ето, че се оказа приятна изненада, която сякаш ми е по вкуса. Или поне задоволява някаква част от него.

НА ПАУЗА И В (ДАЛЕЧНОТО) БЪДЕЩЕ

И за финал останалото под формата на спрени за момента книги и планирани такива. Стигнал съм някъде до 250 страница на "Мъглороден: Последната империя" на Брандън Сандърсън. Както споменах (преди три месеца, хохохо) я чета на компютъра, което обяснява много. Ако я бях подхванал на хартия да съм я изял досега. Отново много оригинални идеи от страна на Сандърсън, но няма да спойлвам нищо. Който се интересува от фентъзи, рано или късно ще стигне и до него. Може да съм по-подробен, когато напредна в трилогията. Иначе по препоръка най-вероятно ще чета "Мизъри" на Стивън Кинг. Време е да пробвам нещо негово, въпреки че съм по-скоро песимист по въпроса дали с него ще си допаднем.

Но трябва да се чете, драги приятели. Трябва да се чете.

Отборната дивизия на WWE: Възраждане - Част 2/2

Плямпането на тема "кеч-отбори" продължава с другите две неща, които правят впечатление в момента:

Броят на отборите и техният потенциал

Докато имаше едва 3-4 отбора в WWE, в момента техният брой е 10 (словом: десет. Да, сериозно) в основния ростър + 1-2 в NXT, които могат да дебютират по всяко време. Впечатляваща разлика за едва няколко месеца. Подходът? Комбиниране на singles кечисти, за които не се очаква скоро да получат възможност за издигане с някоя singles титла. Толкова е просто, но отне време на WWE да се решат да го направят. За момента този експеримент изглежда дава добри резултати, но само времето ще покаже.

Не е възможно да обръщаш постоянно внимание на 10 отбора. Честно казано ми се струва, че най-добрият вариант са 4 отбора, разделени в две вражди. Тук там може да си позволиш да направиш някой троен или четворен мач за титлите, както и една отделна вражда с още два отбора, но това е рядкост, няма как да го гледаме често. Точно затова WWE нямат избор - няколко месеца на преден план ще са едни отбори, а останалите ще си чакат реда (или някой от предните да спре да е интересен/да се разпадне). Да разгледаме обаче отборите поотделно:

1. Primo/Epico - Бивши отборни шампиони, голям плюс е наличието на мениджър в лицето на Роза Мендес. Наистина приличат на отбор и шансовете им за singles кариери са почти нулеви. Проблемът обаче е, че ако дивизията е на ниво, те стават само за heel претенденти за месец-два. Просто не са достатъчно интересни за повече.

2. The Usos - Не си спомням период, в който да са били интересни, а конкретно в момента са направо ужасно скучни. Братя със самоански гимик, което на хартия ги прави добър отбор, но просто не се получава. Храна за отборите, които са нарочени за издигане. Това е.

3. Hunico/Camacho - Храна за останалите, също като горните. Подобно на Primo и Epico имат шанс да бъдат интересни heel претенденти за месец-два. Плюс за тях е, че не са получавали почти никакво внимание, т.е. не е ясно стават ли или не стават. С правилната история може и да излезе нещо добро от тях. Това, че дори не участват в турнира (за него по-долу) обаче не е добър знак.

4. Kofi Kingston/R-Truth - Ако WWE закъсат за midcarder-и, те ще са първите разделени. Събраха се само защото WWE не знаеха какво да правят Truth, а предният партньор на Кофи - Evan Bourne, се контузваше отново и отново. Станаха отборни шампиони в началото на годината, а започнаха да изглеждат като отбор едва преди няколко месеца. Плюс е солидната реакция, която получават. Кофи не го виждам като heel, така че винаги ще са добър вариант както за face претенденти, така дори и за шампиони (дано обаче само транзитни такива).

5. The Primetime Players - Вече казах за тях - живото доказателство, че като събереш двама кечисти без особени singles шансове можеш да получиш много добър отбор. Забавни, интересни, могат да бъдат и face-ове и heel-ове. Рано или късно трябва задължително да им дадат титлите, даже не виждам по-подходящ отбор в момента, който да спре рейна на Браян/Кейн.

6. Santino Marella/Zack Ryder - Макар да изглеждат като случаен тим, на Райдър и Марела им се събират доста мачове като отбор, макар и никога официален. Дори сега не знам дали се водят за такъв, но е логично да ги съберат, поне за кратко - комедийни фейсове са, трудно може да им се намери друга смислена роля. Надявам се отборът им да се задържи и с реакцията, която получават, могат да са полезни за другите, по-истински отбори.

7. Hell No - Ясно е, че този отбор няма да е вечен, но дано поне не избързат с разделянето им и двамата да дадат колкото се може повече на дивизията. Двамата са комедийно злато (но за разлика от горните двама са наистина забавни), а и са бивши световни шампиони - могат да помогнат на всички останали отбори преди разделянето си, а могат и да бъдат част от доста интересни истории.

8. Sin Cara/Rey Misterio - Страхотно попадение. В последно време двамата или отсъстваха заради контузии, или просто не бяха интересни в singles мачовете/враждите си. Сега, като отбор, това е съвсем различно - мексикански luchador-и, които могат да направят страхотни мачове, с което да компенсират за по-слабите (най-вероятно) истории около тях. Ако Мистерио не тръгне да се отказва, мисля, че могат да се задържат много време и без проблем да бъдат направени шампиони в даден момент. Друг е въпросът дали не са заедно само, за да бъде билднат евентуален мач между двамата на следващата Mania.

9. Justin Gabriel/Tyson Kidd - Храна, за съжаление. Доста талантливи на ринга, но когато нещата опрат да микрофон, положението не е розово, а нямат някакъв плюс, изразяващ се в това да има нещо уникално, различно в тях (горните двама също не могат да говорят, но са мексикански лучадори... и носят маски). Рано или късно ще бъдат разделени, ако не и направо уволнени.

10. Rhodes Scholars (Damien Sandow/Cody Rhodes) - Двамата всъщност имат 1-2 мача като отбор преди онзи SMACKDOWN, в който заради проблемите си с Hell No официално станаха тим. Отново пример за midcarder-и, събрани докато се освободи място някой от тях да блесне в единична вражда и с единична титла. Ще бъдат разделени по-скоро рано, отколкото късно, но дано дотогава изпълнят целта си и "нахранят" 1-2 отбора (Hell No и Мистерио/Кара ще е перфектно).

Турнирът на претендентите


В миналоседмичния SMACKDOWN Букър Ти даде началото на отборен турнир за претендентското място. Страхотна идея на сценаристите - шампионите Hell No все още са интересни в споровете си и могат да бъдат използвани на други места (както се вижда), докато всички останали отбори получават ефирно време и шанс за изява в поредица от мачове за претендентското място. Моят залог за победители са Rhodes Scholars. Де факто имат започната вражда с Hell No, а и са перфектни като първи претенденти, защото загуба няма да им навреди никак. Защо обаче за целта трябва да спечелят турнира? Ами защото победа в турнир с всички останали (някои от които доста стари) отбори в компанията ще направи така, че Сендау и Роудс да изглеждат като истински отбор, а не като просто като случайно събрани типове. Наличието на име на отбора също помага доста, да. Турнирът би трябвало да свърши още следващата седмица, така че ще остане време и за билдване на някаква реална вражда между победителите в него и шампионите. Просто перфектно.

***

И с това се изчерпва свръхпозитивният ми пост за отборната дивизия на WWE. В момента тя получава много внимание (в голяма степен благодарение на Браян и Кейн), а ако нещата потръгнат добре, това може да продължи и нататък. Искрено се надявам. А и като се замислите... през декември може да доживеем TLC мач за отборните титли. Като в доброто старо време.

Отборната дивизия на WWE: Възраждане - Част 1/2

Много пъти в блога съм споменавал за привързаността  и интереса си към отборните титли на WWE. Също така много пъти съм изразявал надежда, че се задават по-светли дни за дивизията, която започна да страда сериозно някъде около 2005-та. Враждите за отборните (тогава две) титли ставаха все по-безинтересни, нямаше качествени отбори, на хората не им пукаше особено. Видяхме множество опити за съживяване на дивизията (като събирането на титлите), но нито един не бе особено успешен. Е, сега се осмелявам отново да пиша по темата с оглед на толкова приятните неща, които се случват с отборите в WWE в момента.

Ранно лято за дивизията

Нещата тръгнаха в добра посока малко след WrestleMania, когато през месец май видяхме първата за 2012-та година горе-долу смислена вражда за отборните титли. Кофи Кингстън и R-Truth, чиито reign по мое мнение можеше да свърши още тогава, успяха да се справят с Долф Зиглър и Джак Суагър на "Over The Limit", които по това време най-накрая приличаха на отбор и е жалко, че така и не се добраха до титлите. През следващите месеци се обръщаше поне някакво внимание на отборната дивизия, макар и нещата да се движеха леко бавно. Изгряха звездите на The Primetime Players (Darren Young и Titus O'Neil), отбор, съставен от двама бивши NXT участници, за които не съм вярвал, че може да са ми интересни по какъвто и да било начин, а в момента са втория най-забавен за гледане отбор в цялата компания. За съжаление те така и не се добраха до титлите през лятото, макар че според мен щеше да е много добре това да беше станало още на "Money in the bank". По-важното обаче е, че двамата, макар и в ролята на "лоши", бързо успяха да се утвърдят като един от най-харизматичните тимове в WWE в момента и освен ако WWE не са решили да ги ползват само за "храна" на останалите отбори заради малката издънка на бившия им мениджър A.W., The Primetime Players рано или късно ще се окичат с отборно злато. Millions of dollars, знаете.

"HELL NO"


Може би най-важната част от съживяването на отборната дивизия, което наблюдаваме това лято, се дължи на историята между Кейн и Дейниъл Браян (чието име изглежда много зле написано на кирилица). Търканията между двамата започнаха още през месец май (ех, този май) по време на враждата на Браян със CM Punk. За последно Кейн и Браян се изправиха един срещу друг в 1 на 1 мач на "SummerSlam", като в този момент "враждата" между тях беше по-скоро на хартия, а не се случваше нищо съществено. Тогава обаче започна един от най-добрите angle-и на годината. Сценаристите на WWE, много от които работили като сценаристи на ТВ сериали, а не кеч-шоута, започнаха да използват уменията си, за да направят поредица сегменти, наподобяващи комедиен сериал с Браян и Кейн. И се получи. Дори аз, който ненавиждам малоумните опити за комедия в WWE и винаги съм предпочитал нещата в кеча да са по-"сериозни", изключително много харесах и се забавлявах с всеки един сегмент. Hell, на сегментите с тях и групата за хора с проблеми с гнева съм се смял с пъти в повече отколкото на повечето комедийни сериали, които гледам в момента.

Всички очаквахме Кейн и Браян накрая да станат отбор и в крайна сметка това се случи, макар че сякаш имаше някаква малка опасност WWE да оплескат нещата и да се опитат да ги скарат след целия напредък (и всичките прегръдки). Може би всичко се разви малко прибързано, а може би не, но месец след мача им на "SummerSlam", двамата успяха да "вземат" претендентското място на Primetime Players и спечелиха титлите от Кингстън и Truth на "Night of Champions". Честно казано това не ми допадна. Primetime Players можеха преспокойно да вземат титлите (което, както казах, според мен трябваше да стане през юли), а нещата между Браян и Кейн да се развият малко по-бавно и двамата да вземат коланите на "Hell in a Cell". Някак спечелването на мач за титлите и спечелването на самите титли без каквато и да е "вражда" с шампионите Truth/Kingston по-скоро навреди на самите Truth/Kingston и техния рейн. Но да, нямаме право да се оплакваме - това са дреболии.

Какво последва? Първа защита срещу бившите шампиони в следващия RAW, а последвалият SMACKDOWN бе почти изцяло посветен на Кейн и Браян, като само за една вечер създаде и разви история между тях и новосформирания отбор на Коуди Роудс и Деймиън Сендау (The Rhodes Scholars). Кейн и Браян се сдобиха и с име - "Hell No", което винаги е било дребен, но изключително важен детайл за всеки отбор, независимо дали е изцяло нов или е създаден от кечисти със солидни singles кариери. И така, само в рамките на месец, но използвайки storyline с няколко месечна история, WWE успяха да обединят двама singles кечисти в един от най-интересните отбори в последните години. Не било трудно, а? Искало се само малко постоянство.

***

Но няколкото защити на титлите на PPV, които Кофи и Truth направиха; появата на The Primetime Players и изключително интересната история около създаването на Hell No не са единствените добри неща, които се случват на отборната дивизия. WWE са запретнали ръкави, но за останалото - утре, в следващия пост.

To be continued...

Превю: WWE SummerSlam 2017 - Мачовете на RAW (за два от които ми пука)

WWE се пренасели като индийско гето. Ростърите и на двете основни шоута са толкова пълни, че не достига време да се обърне внимание на в...