Какво чета... (10.10.12)

Толкова рядко публикувам постове с това заглавие, че вече сериозно се тревожа за репутацията си на "четящ". Защото ние четящите сме изчезващ вид, нали знаете? Или поне така казват. Аз не вярвам особено. На мнение съм, че рано или късно много хора посягат към книгите като един спокоен и приятен начин за разпускане, развлечение и най-важното - самообогатяване. Казах "много хора", не всички. Как да е.

Важното е, че почти три месеца след предния пост с това заглавие имаме нов такъв, който за съжаление няма да е изпълнен с много нови заглавия. Започваме с най-важната новина:

ПРОЧЕТОХ "АННА КАРЕНИНА"!

Класиката на Лев Толстой се оказа страховито предизвикателство за човек, свикнал да чете литературни произведения, изпълнени с много повече действиe и много по-малко философия. Фактите са си факти - в гореспоменатия преден пост, писан преди три месеца, споменавам, че съм минал една четвърт от цялата книга. Т.е. са ми били нужни над три месеца, за да я прочета цялата. Не, че е голяма, глупости. Има-няма 800 страници, което е доста приемлив обем след като си чел (почти) 3 пъти "Властелина...". Проблемът беше, че "Анна Каренина" така и не ме грабна и точно заради това така и не посягах към нея. Което в общи линии значи и че почти не съм чел през лятото, което е жалко, имайки предвид колко книги изядох по същото време през 2011-та.

Но да кажа няколко думи за самата книга. С риск да се повторя: не понасям нравите и поведението на "висшето общество" в царска Русия в края на 19-ти век, или поне това, което Толстой представя като техни нрави и поведение. И тъй като те се срещат както в главните, така и във второстепенните герои, аз де факто не харесвам нито основните лица, нито заобикалящата ги среда. Единственият горе-долу симпатичен за мен герой бе Левин, чиято роля обаче така и не разбрах, освен, че Толстой сякаш го използваше, за да описва свои собствени мисли за света и битието. В един момент обаче и Левин (и постоянното му реене в небесата) стана твърде монотонно за мен, което с отвращението ми от тъпата патка Анна май ще ме накара да страня от руската литература още известно време, преди най-накрая да се заема с Достоевски. Може би не съм достатъчно интелектуално и душевно зрял за нещо подобно, знам ли, но не харесах "Анна Каренина". Прочетох я само защото мразя да оставям недовършени книги и щеше да ме е яд за първите прочетени 200 страници.

ЧЕТА "НЯМА НИЩО ПО-ХУБАВО ОТ ЛОШОТО ВРЕМЕ"
 И СИ МИСЛЯ ТОЧНО ОБРАТНОТО.

Тъй като ме очакваше ден с много път (или поне така си мислех), трябваше да си харесам нещо от домашната библиотека. Фантастика - бол. Проблемът обаче е, че не съм на такава вълна в момента. В крайна сметка, макар и решено в последната минута преди да изляза от вкъщи, победител се оказа "Няма нищо по-хубаво от лошото време" на Богомил Райнов. Тук трябва да отбележа, че не съм голям фен на родната литература. Страдам от онова лошо предубеждение, че щом името на автора е българско значи книгата не е за мен. Да, пълна глупост, знам, особено щом аз самият съм правил опити да пиша някакви неща. Но все пак...

Добре, че този път притъпих тази си нагласа. "Няма нищо по-хубаво от лошото време" се оказа не някаква житейска драма, имаща за фон социалистическа България, а много приятен шпионски роман със солиден главен герой. Някои (по-възрастни) ще кажат "Добро утро!". Е, мили хора, няма как да знаем... Пък и филмът е от 1971-а. Да не почвам сега и за нагласата на моето поколение към старите български филми. Та очарован съм. Главният герой на Райнов е солиден "badass" (като не се сещам за наша дума, така ще е), леееееко ми напомня на комбинация между Бонд (да, същия) и Филип Марлоу на Чандлър. Само дето е българин, което на места се проявява в неговата контролирана простащина. Заключенията, които Райнов прави чрез главния си герой, също ме радват много. Пример:

"Това е лошото на хубавите жени. Около тях винаги има навалица."

И други подобни. Важното в случая е, че бях спечелен като читател и то по някаква пълна случайност. Никой никога не ми беше говорил нещо за тази книга, но ето, че се оказа приятна изненада, която сякаш ми е по вкуса. Или поне задоволява някаква част от него.

НА ПАУЗА И В (ДАЛЕЧНОТО) БЪДЕЩЕ

И за финал останалото под формата на спрени за момента книги и планирани такива. Стигнал съм някъде до 250 страница на "Мъглороден: Последната империя" на Брандън Сандърсън. Както споменах (преди три месеца, хохохо) я чета на компютъра, което обяснява много. Ако я бях подхванал на хартия да съм я изял досега. Отново много оригинални идеи от страна на Сандърсън, но няма да спойлвам нищо. Който се интересува от фентъзи, рано или късно ще стигне и до него. Може да съм по-подробен, когато напредна в трилогията. Иначе по препоръка най-вероятно ще чета "Мизъри" на Стивън Кинг. Време е да пробвам нещо негово, въпреки че съм по-скоро песимист по въпроса дали с него ще си допаднем.

Но трябва да се чете, драги приятели. Трябва да се чете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...