Препоръчани песни - Част 79: Новото от LP и TDG

Това издание на "Препоръчаните песни" е посветено на две заобичани в тийнейджърските години банди. За "Linkin Park" е ясно, че през миналото десетилетие помогнаха на много млади люде да обърнат внимание на метъл стиловете (макар и в лек вариант), за което всъщност трябва да им се благодари. Като се замисля, най-вероятно благодарение на тях днес доста мои познати не прекарват доброволно вечерите си в чалготеки. А дори тези, които го правят, знаят поне "Numb". Пак е нещо. Това, че в предните им два албума се видя рязка промяна на стила заради намерението им да се "развиват като група", е причината много от всички гореспоменати хора вече да не ги слушат, но, хей - чух новия албум ("Living Things") и не е чак толкова лош. Даже си харесах цели две песни, които постоянно слушам.

Така стоят нещата и с "Three Days Grace". Албумът им "One-X" от вече далечната 2006-та е един от любимите им албуми, просто защото не харесвам само две песни в него. Следващият обаче, "Life Starts Now", не ме грабна нито със звучене, нито с текстове. Тъжно, но факт - Адам Гонтие, колкото и голям пичага да е, пише по-силни текстове, когато е депресиран, тъжен или пристрастен към хапчета. Но да, щастието не е особено вдъхновяващо в творчески план. Новият албум на бандата обаче, носещ името "Transit of Venus" (дори в това виждам нещо мръсно...), е с няколко идеи по-готин от предния, лично за мен. Солидни фаворити веднага ми станаха две песни, но за тях по-подробно надолу. Сега е добре да ви дам линковете, за да може в случай, че песните ви допаднат, да обърнете внимание и на останалото в новите албуми:


Кавърът на "Give In To Me" е доста добър, макар че трябва да призная, че не може да достигне оригинала, но не това е и целта. "The High Road" я харесах по лични причини. При песните на "LP" нещата стоят малко по-различно: "Lost in the echo",  вторият сингъл от новия албум, напомня на старите им песни заради рапирането на Шинода и опитите на Честър да кресне тук и там. "Skin to bone" пък е по в стила на новите им неща, но с протяжното "аааа" на Честър в припева ми напомни за музичката, с която започваше "Тайните златни градове". Виртуален "high five" на всички, които си спомнят тази анимация.

Изводът: бандите, които сме обичали като хлапета, но сме спрели да харесваме заради промяна в стила им или промяна в самите нас, винаги могат да ни изненадат приятно. Важното е човек да не подхожда песимистично. Приятно слушане!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...