По-добър ли е "The Amazing Spider-Man" от трилогията на Сам Рейми?

Сериозно, това е темата, върху която ще пиша днес. Комикс-фенче съм, но това не успя да ме накара да отида да видя "The Amazing Spider-Man" на кино, което отложи ревюто му с няколко месеца. Реших обаче да го съединя с нещо като сравнение с трилогията на Рейми, защото все пак беше изключително смело решение да reboot-ваш поредица, последният филм от който е излязъл преди едва пет години. Писанието ми ще е по-скоро за хората, които са гледали всички филми, така че ако сте пропуснали "The Amazing Spider-Man" - сега е моментът да уплътните някоя вечер. Едва ли ще съжалявате.

 Нали знаете - random картинка за шарения. Макар че трябва да се отбележи логиката - знаете кой е злодея, ама няма да го сложим на постера, а вместо това ще "намекнем" за него чрез белези по гърдите на главния герой. Пф... ами ако са от Гуен?

Но да се върна на идеята на поста и да започна с важното, а именно, че...

Бях изключително негативно настроен спрямо идеята за reboot

Да, "Spider-Man 3" оплеска наистина много неща (Gwen Stacy, Venom, три истории, които не трябваше да са в един филм, и т.н.), но все пак в продължение на пет години и три филма да градиш една история и две-три години по-късно да кажеш "Хайде да започнем от начало!" е малко малоумно. В конфликт със себе си съм по въпроса можеха ли да бъдат поправени глупостите в "Spider-Man 3" или не, но просто не ми се гледаше отново цялата история с ухапването, смъртта на чичо Бен и т.н., която почти неизбежно щеше да присъства в един нов, макар и толкова скорошен преразказ. Освен това новият костюм и идеята за 3D ми бяха като трън в окото и не можех да спра да гледам на "The Amazing Spider-Man" като просто начин Sony да направят малко пари, опитвайки се да отдалечат новия филм от разочарованието, което бе последният на Рейми.

Да се не надяваш...

Хубаво е, когато лошите ти очаквания не се оправдаят. "The Amazing Spider-Man" в никакъв случай не е разочарование. Hell, в сравнение със "Spider-Man 3" си е направо шедьовър. В сравнение с истинските шедьоври е един много приятен комиксов филм (казвам го, за да не ме налазят филмовите "разбирачи" заради предното изречение). Подхождайки толкова негативно към него може би бе нормално да бъда изненадан приятно на много нива. Но всичко по реда си.

Андрю Гарфийлд е по-добър от Тоби Макгуайър

И в това да играе Питър Паркър, и в това да играе Спайдър-мен. Може би донякъде позитивното идва и от различната атмосфера - докато Макгуайъровия (йей) Паркър завършваше гимназия и започваше нов живот, докато се опитваше да опознае силите си, този на Гарфийлд е тийнейджър, който гледа с една идея по-нехайно на живота. А и не е чак такъв аутсайдер (искам да кажа "смотаняк", но вие се сещате). Като Спайдер-мен пък разликата е още по-ясно забележима - в "The Amazing Spider-Man" Спайди е забавен. Ръси по някоя глупост тук и там, като Гарфийлд използва тон, който да направи репликите му наистина смешни, докато чичо Тоби само мрънкаше. Голям плюс. Огромен плюс! Браво. Въпреки че можеше и повече, но щеше да се позагуби драма елемента.

THE LIZZZZARD!


Къде ти е издължената муцуна, ГущерЕ?

Rhys Ifans изиграва доста приятен д-р Кърт Конърс в тазгодишния филм, какъвто чичкото с провисналите бузи, който играеше Конърс в трилогията на Рейми (IMDB го назовава Dylan Baker) силно ме съмнява, че щеше да направи. Нещата си бяха на място - желанието му да възстанови ръката си, а след това и умопомрачението, предизвикано от влечугоподобната страна на мозъка му. Точно това, с влечугото в главата му, взимащо надмощие над останалата част от съзнанието му, не бе добре обяснено, но предполагам обикновените зрители най-вероятно могат да схванат, че в главата му нещо не е наред.

Ако мога да правя класации, слагам Гущера на Айфънс на трето място след Green Goblin на Уилям Дефо и Dr.Octopuss на Алфред Молина. Това обаче е добър резултат, защото е много напред в сравнение с Venom, Sandman и The New Goblin, които видяхме доста зле представени в "Spider-Man 3". Тази година обаче The Lizard няма как да грабне отличие, при условие, че се състезава с "големите" Бейн и Локи. Но това са други филми...

Проблемите със злодея в новия филм са от друго естество и за това не е виновен нито сценарият, нито режисьора Марк Уебб (сериозно, какъв е шансът с това име да режисираш филм за Spider-Man?), а се коренят по-скоро в самите комикси. В "The Amazing Spider-Man" Кърт Конърс е в ролята на учен, който опитвайки се да постигне някакво революционно откритие, става негова жертва и започва бавно да губи разсъдъка си. Точно както Ото Октавиъс (Д-р Октопъс) в "Spider-Man 2". Впоследствие започва да чува и глас в главата си, което пък донякъде напомня за Green Goblin в първия Spider-Man. Но, както казах, проблемът в тези прилики е в самия злодей и в това, че във филм не можеш да обърнеш внимание на разликите - няма време да обясниш по-подробно за влечугоподобното мислене, нито пък да представиш солидната връзка на Конърс с жена му и сина му Били, които дори не са намерили място в новия филм, а са от сериозно значение, за да бъде описан The Lizard като по-уникален злодей.

И отново старата песен...

Време за тези неща можеше да има, ако беше съкратено (още повече) разказването на историята за това как Паркър става Спайдър-мен. Това е слабост на филма, защото почти идентичната история бе дори по-подробно разказана в първият "Spider-Man", а това е филм, който излезе преди едва 10 години и доста хора са го гледали и си спомнят основните неща, които споменах и в началото - ухапването, смъртта на чичо Бен, търсенето на убиеца, правенето на костюма... В "The Amazing Spider-Man" е избран среден подход - нито историята по това как Питър придобива силите си е разказана подробно, нито пък е съкратена достатъчно. Нещо средно, което не знам колко добре работи за зрителите. Ще ви дам пример, за да съм по-ясен: преди година имаше слух (който, разбира се, се оказа неверен), че в "The Amazing Spider-Man" цялата тази история ще бъде разказана в рамките на от пет до десет минути, наблягайки само на най-основното, за да не гледа публиката това, което е гледала в първия филм на Рейми. Така щеше да остане още половин час за задълбаване в героите, в историята на конкретния филм и в конкретния злодей. Това, по-скоро за съжаление, не стана, но няма да съм груб. Ще ругая, но само ако се опитат да го разкажат трети път в идните 10-15 години.

По-малко герои = по-добър филм

Трилогията на Сам Рейми имаше един сериозен проблем и това беше в това какъв да бъде броят на главните и второстепенни персонажи и на кой от тях колко време да бъде отделено. В "Spider-Man" набързо ни представиха Паркър, Мери Джейн, Хари, Норман и трансформацията му в Зеления Гоблин, чичо Бен и леля Мей, д-р Конърс, J.Jonah Jameson и подчинените му. Дори само изписани това са доста герои, всеки от които важен за историята на Спайдър-мен и всеки от които се нуждаеше от мааалко повече време, за да е по-завършен и запомнящ се. В "Spider-Man 2" Рейми подходи по-обратния начин - важните нови герои бяха само Октавиъс и жена му, плюс почти незапомнящото се участие на сина на Джона и годеник на MJ - John Jameson. Да, Октавиъс бе много добре развит като злодей, защото имаше време за това, но пък голяма част от времето, загубено в личните драми на Паркър можеше да бъде използвано, за да се обърне малко внимание и на други важни герои, че дори да се вкара един по-неизвестен второстепенен злодей (Shocker, Rhino, т.н.). И вече в "Spider-Man 3" (чак сега усещам колко много не го харесвам) отново се прекали с новите герои, които нямаше как да получат достатъчно време - Гуен Стейси, Еди Брок (и симбиота), Sandman, всеки от които (плюс Хари) трябваше да се задоволи с нищожно количество време, далеч от необходимото.

"The Amazing Spider-Man" тук се справя най-добре. Няма J.Jonah Jameson, няма Хари, Норман или MJ. Имаме герой (Паркър), семейство (Бен и Мей с приемливо малка роля), любов (Гуен Стейси) и поддържащ образ (Денис Лиъри като бащата на Гуен - кап. Стейси). За всеки имаше достатъчно време, което (надявам се) означава, че в следващия ще има време за новия злодей, J.J. и евентуално Хари + леките представяния на MJ и Норман, необходими, за да върви историята напред.

The comic book stuff

Хайде сега нърдовските забележки: Липсата на кеч-кариерата на Паркър е минус. Оттук донякъде и обстоятелствата около смъртта на чичо Бен. Така и не чух заветната реплика за голямата отговорност, което за много хора също ще е минус, макар че на мен малко ми е втръснало. За сметка на това механичните "изстрелвачи" на паяжина са плюс (макар най-голямото им "предимство" за всяка Спайди история да не бе използвано, а именно това, че паяжината винаги свършва). Същото важи и за наблягането на факта, че Паркър/Спайди трудно понася около него да умират хора, нещо, на което през последната година сериозно се набляга в комиксите ("No one dies! No one dies! No one dies"... разбрахме). Липсата на издължена муцуна и лабораторна манта при The Lizard за мен също е голям минус, но за незапознатите това е нищо. Мен ме дразни. Исках да си кажа. Мерси.

ВАЖНО: Emma Stone е с една идея по-секси от Kristen Dunst. Въпреки че гласът й е малко дразнещ, но хей - никой не иска от нея да говори. gg.

Присъдата

Трудно (и донякъде глупаво) е да сравняваш един филм с цяла трилогия. Цялата ми идея обаче бе в това дали Mark Webb и Гарфийлд подхващат нещата по по-добър начин, отколкото Рейми и МакГуайър го направиха. Отговорът за мен е "да". Имаме по-малко герои и някак по-комиксова история. Имаме Паркър в гимназията, влюбен в Гуен Стейси, а MJ е някъде там и чака реда си. Подхванат е правилният ред на случване на събитията и съм повече от оптимист, че ако предстои трилогия, то тя по много добър начин може да разкаже както издигането на Green Goblin (най-великият Спайди злодей, лично мнение), така и голямата история между Питър и Гуен, оставяйки за по-следващи филми (4, 5, 6 и т.н. direct-to-DVD-та) множество истории за разказване. И най-важното: имаме по-добър, по-забавен Спайди, макар и носещ с една идея по-глупав костюм.

Така че да, "The Amazing Spider-Man" не беше чак толкова лоша идея, колкото си мислех. Гледайте го, ако не сте и вече не съм ви спойлнал половината филм. Иначе след 2 май 2014 г. минете пак през блога, за да ви кажа дали тенденцията се е запазила и с продължението или ще псуваме.

1 коментар:

  1. Наистина страхотен филм, в пъти по-добър от трилогията на Рейми. Анализа ти е сила, с кеф го прочетох.
    Разбира се, не съм съгласен с някои неща - новия костюм ме кефи повече; Гущера няма нужда от издължена муцуна, понеже така запазва донякъде и човешкия облик; речта на чичо Бен за голямата отговорност си беше там, точно преди Питър да излезе в злополучната нощ, тръшкайки вратата, но е по-зряло представена. Така де, поне според мен.
    С нетърпение очаквам продължението. Отсега още :)

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Книги: "Вещерът: Меч на съдбата" от Анджей Сапковски

"И запяло Лютичето за Бирето, което чете, Погълнато от страниците като малко дете. За оная мастия Йенефер и Гералт балъка, За таз...