Отборната дивизия на WWE: Възраждане - Част 1/2

Много пъти в блога съм споменавал за привързаността  и интереса си към отборните титли на WWE. Също така много пъти съм изразявал надежда, че се задават по-светли дни за дивизията, която започна да страда сериозно някъде около 2005-та. Враждите за отборните (тогава две) титли ставаха все по-безинтересни, нямаше качествени отбори, на хората не им пукаше особено. Видяхме множество опити за съживяване на дивизията (като събирането на титлите), но нито един не бе особено успешен. Е, сега се осмелявам отново да пиша по темата с оглед на толкова приятните неща, които се случват с отборите в WWE в момента.

Ранно лято за дивизията

Нещата тръгнаха в добра посока малко след WrestleMania, когато през месец май видяхме първата за 2012-та година горе-долу смислена вражда за отборните титли. Кофи Кингстън и R-Truth, чиито reign по мое мнение можеше да свърши още тогава, успяха да се справят с Долф Зиглър и Джак Суагър на "Over The Limit", които по това време най-накрая приличаха на отбор и е жалко, че така и не се добраха до титлите. През следващите месеци се обръщаше поне някакво внимание на отборната дивизия, макар и нещата да се движеха леко бавно. Изгряха звездите на The Primetime Players (Darren Young и Titus O'Neil), отбор, съставен от двама бивши NXT участници, за които не съм вярвал, че може да са ми интересни по какъвто и да било начин, а в момента са втория най-забавен за гледане отбор в цялата компания. За съжаление те така и не се добраха до титлите през лятото, макар че според мен щеше да е много добре това да беше станало още на "Money in the bank". По-важното обаче е, че двамата, макар и в ролята на "лоши", бързо успяха да се утвърдят като един от най-харизматичните тимове в WWE в момента и освен ако WWE не са решили да ги ползват само за "храна" на останалите отбори заради малката издънка на бившия им мениджър A.W., The Primetime Players рано или късно ще се окичат с отборно злато. Millions of dollars, знаете.

"HELL NO"


Може би най-важната част от съживяването на отборната дивизия, което наблюдаваме това лято, се дължи на историята между Кейн и Дейниъл Браян (чието име изглежда много зле написано на кирилица). Търканията между двамата започнаха още през месец май (ех, този май) по време на враждата на Браян със CM Punk. За последно Кейн и Браян се изправиха един срещу друг в 1 на 1 мач на "SummerSlam", като в този момент "враждата" между тях беше по-скоро на хартия, а не се случваше нищо съществено. Тогава обаче започна един от най-добрите angle-и на годината. Сценаристите на WWE, много от които работили като сценаристи на ТВ сериали, а не кеч-шоута, започнаха да използват уменията си, за да направят поредица сегменти, наподобяващи комедиен сериал с Браян и Кейн. И се получи. Дори аз, който ненавиждам малоумните опити за комедия в WWE и винаги съм предпочитал нещата в кеча да са по-"сериозни", изключително много харесах и се забавлявах с всеки един сегмент. Hell, на сегментите с тях и групата за хора с проблеми с гнева съм се смял с пъти в повече отколкото на повечето комедийни сериали, които гледам в момента.

Всички очаквахме Кейн и Браян накрая да станат отбор и в крайна сметка това се случи, макар че сякаш имаше някаква малка опасност WWE да оплескат нещата и да се опитат да ги скарат след целия напредък (и всичките прегръдки). Може би всичко се разви малко прибързано, а може би не, но месец след мача им на "SummerSlam", двамата успяха да "вземат" претендентското място на Primetime Players и спечелиха титлите от Кингстън и Truth на "Night of Champions". Честно казано това не ми допадна. Primetime Players можеха преспокойно да вземат титлите (което, както казах, според мен трябваше да стане през юли), а нещата между Браян и Кейн да се развият малко по-бавно и двамата да вземат коланите на "Hell in a Cell". Някак спечелването на мач за титлите и спечелването на самите титли без каквато и да е "вражда" с шампионите Truth/Kingston по-скоро навреди на самите Truth/Kingston и техния рейн. Но да, нямаме право да се оплакваме - това са дреболии.

Какво последва? Първа защита срещу бившите шампиони в следващия RAW, а последвалият SMACKDOWN бе почти изцяло посветен на Кейн и Браян, като само за една вечер създаде и разви история между тях и новосформирания отбор на Коуди Роудс и Деймиън Сендау (The Rhodes Scholars). Кейн и Браян се сдобиха и с име - "Hell No", което винаги е било дребен, но изключително важен детайл за всеки отбор, независимо дали е изцяло нов или е създаден от кечисти със солидни singles кариери. И така, само в рамките на месец, но използвайки storyline с няколко месечна история, WWE успяха да обединят двама singles кечисти в един от най-интересните отбори в последните години. Не било трудно, а? Искало се само малко постоянство.

***

Но няколкото защити на титлите на PPV, които Кофи и Truth направиха; появата на The Primetime Players и изключително интересната история около създаването на Hell No не са единствените добри неща, които се случват на отборната дивизия. WWE са запретнали ръкави, но за останалото - утре, в следващия пост.

To be continued...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...