Какво чета... (13.11.12)

След като Толстой и неговата "Анна Каренина" ми показаха, че аз и руската класическа литература не сме един за друг, взе че стана малко чудо. Няколко дни след написването на предния пост, в който пояснявах, че най-накрая съм преборил Каренина и нямам намерение скоро да се докосвам до някой друг руски шедьовър, се наложи да отида до университетската библиотека, за да търся материали за изборната система в Щатите. Напълно естествено нямаше нищо полезно (но по-късно се оказа, че просто на български няма много информация), но пък с крайчеца на окото си видях на една лавица няколко чисто новички копия на "Бесове" на Достоевски, която бе в списъка с планирани заглавия. И я взех.

БЛАГОДАРЯ ТИ, ДОСТОЕВСКИ!

"Бесове" ми показа, че все пак има надежда и неприятният ми сблъсък с тормозещите се за дреболии герои на Толстой не трябва завинаги да ме отказва от този литературен клон. Тя е съвсем различна книга, макар отново да има този по-далечен подход към главните герои, особено в началото. Макар по никакъв адекватен начин да не мога да резюмирам дори част от историята, ще ви кажа, че в нея отново се разказва за нравите в Русия в края на 19-ти век, за идеите в този период и изключително усложнените отношения между хората (усложнени от самите тях), както и за прокрадващия се социализъм, разбиран по твърде различни начини от твърде разнообразни по природа хора. Не, романът не е чисто политически, макар в него този елемент да е доста силен. В центъра остават отношенията между героите, всеки от които покосен от някаква своя собствена проява на "лудост". "Бесове" определено ми хареса, а и направи възможно запазването на отношенията ми с руската класическа литература. Скоро обаче (вече наистина) едва ли ще чета нещо друго в тази насока.

ВСИЧКО Е ЗАГОВОР, ЗАГОВОРЪТ Е ВСИЧКО

През изминалата седмица нещата се развиха така, че заради една дисциплина ми се наложи (не особено подходяща дума, тъй като беше самоинициативно) да прочета "Тайните протоколи" на Никола М. Николов. Малка книга, около 200 стр., в която авторът представя на български език т.нар. Протоколи от Цион, според които съществува ционистки заговор за завладяване на света от евреите. Нямам намерение да заемам някаква крайна позиция, тъй като това според мен е една твърде конспиративна теория и ситуацията тук е "дори да е така - meh...". И въпреки че Николов нарича "твърди доказателства" всичко, което представя в книгата си, аз по-скоро останах скептик в истинността на тази теория. Самата идея за подобна конспирация обаче е някак достатъчно тревожна, за да не ме хване параноята и да не желая да обсъждам книгата по телефона (някой може да подслушва, хъхъ), както и да пиша повече за нея тук. Достатъчно. Нататък.

ФАНТАСТИКА ЗА ИЗ ПЪТ

Пътувам с влак поне два пъти в седмицата, а понякога се събират и повече. Времето във влака ти връзва ръцете за много неща, но пък ти дава страхотна възможност или да слушаш музика, или да четеш книга. Поради нуждата от ново "четиво за във влака", хвърлих едно око на колекцията на баща ми от фантастики и си харесах "Сезонът на мъглите" на Евгений Гуляков. Започва добре: на някаква далечна планета има малка земна колония, която обаче е застрашена от закриване поради липсата на реална полза от нея - почти цялата планета е огромна пустиня, като живот има единствено в една долина, изпълнена с огромни растения, цъфтящи на всеки осем години и чиито цветове са огромни избухващи бели кълба. Историята се завързва около намерени на планетата останки от друга, стара колонизираща цивилизация и маслото на вече споменатите растения, чието въздействие върху човешкия организъм и психика не е ясен на почти никого. Още в първите страници се натрупват въпроси, които да те подтикват да четеш нататък, така че съм доволен. Но що се отнася до фантастичния жанр като цяло, погледът ми е насочен в друга посока...

ИСКАМ STAR WARS, АМА НЯМА

След като Disney купиха LucasFilm и обявиха, че ще има Епизод VII на Star Wars, манията ми се върна с пълна сила, както ще проличи скоро и в блога. Що се отнася до четенето обаче, се сетих за книгите на Тимъти Зан, които до този момент се водеха официално продължение на историята (но скоро едва ли ще бъдат). Чувал съм добри мнения за тях и затова реших, че е крайно време да ги прочета. Проверка в "Хеликон" обаче показа, че бройките на втората книга са изчерпани, което някак обезсмисли купуването на останалите. Желанието обаче надделя и май ще ги чета на компютъра, като ще се надявам в идните месец-два от издателство "Труд" да усетят, че е време за ново издание (предното е от 2001-ва) и да ги пуснат пак на пазара. Дотогава ще се мъча на монитора.

Та това е. Не е много, но все пак отново лека-полека навлизам в ритъм след като през лятото желанието ми за четене не беше на ниво. А е толкова приятно...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Русев мачка пепелянки! (превю за Smackdown-мачовете в SummerSlam '17)

Часовете до "WWE SummerSlam 2017" постепенно намаляват. За радост, това не е бавно и мъчително. Причината е, че кардът на вто...