Мнения за Royal Rumble '13 и RAW 28.01 (Спойлери!)

Както трябва да сте се досетили и сами (че и от заглавието), постът съдържа спойлери както от Royal Rumble, така и от последвалия го RAW, така че ако не сте ги гледали, а имате намерение - отложете четенето му.

ROYAL RUMBLE - Силен кард, високо ниво, някои booking разочарования...

Тазгодишното RR PPV имаше едно голямо усещане, което много ми хареса. Undercard-ът бе изпълнен много добре. Не съм гледал preshow мача между Миз и Цезаро, но доколкото разбрах е бил добър и най-вероятно ще го прегледам скоро. Хубаво е, че Цезаро е запазил, а още по-хубаво е, че историята между двамата продължава. Има още какво да покажат. Освен тях имахме приемлив мач за титлата по двойки, макар че съм разочарован, че Rhodes Scholars не ги взеха. Според моите разбирания, когато се опитваш да възродиш отборната си девизия е хубаво на всеки 2-3 месеца да има нови шампиони, за да изглеждат повече отбори силни, а не да слагаш едни доминантни шампиони (Hell No скоро започват петия си месец с титлите), които да мачкат всички останали. Странно или не, в undercard-a слагам и мачът за WHW титлата, който много правилно бе сложен за opener. Получи се приятен мач с някои интересни моменти и макар да сме виждали финала с омотаването с тиксо пак ми беше забавно, а и ми допада, че Дел Рио все още използва измамнически приоми, а не се превърна в тотален, лигав babyface.

Самият Rumble мач бе изграждан до последната минута и това ме изненада приятно. Освен с някои сегменти преди него, така и с кратките промота от някои от участниците. Добра идея, която допринесе за това да изглежда още по-важен. Най-голямата изненада (и най-голям mark out за мен) беше появата на Джерико под номер 2, като това е нещото, което изобщо не съм очаквал. Мачът се получи добре и беше натъпкан с бивши световни шампиони и midcarder-и, както и съвсем малко бивши кечисти, което се отрази на качеството и рязко контрастира с някои скорошни издания, в които видяхме огромно количество джобъри. Израдва ме и финалната шестица, в която се озоваха всичките петима души, които бях посочил за такива с най-големи шансове + Джерико. Определенo силен и напрегнат финал на "Сблъсък"-а, за съжаление помрачен от победата на Сина. До последно се надявах, че няма да се стигне дотам, но... стана. Whateba.

Пънк срещу Скалата ме разочарова като качество, най-вече заради оплескания финал. Намесaта на SHIELD беше ОК, но просто ненавиждам, когато мачове биват рестартирани и когато след рестарта свършват по този начин. Една доминантна победа на Скалата в един мач без намеса пак щеше да е по-приемлива за мен. И отново - whateba. Време беше за смяна на шампиона, а Скалата е изключително добър избор за човек, който да прекъсне зверското 434 дневно царуване на Пънк. Пък и сега ще е по-редовен поне още месец-два, което е добре за бизнеса/шоутата/рейтингите.

В общи линии финишите на някои мачове не ми допаднаха, но пък като качество и усещане PPV-то беше на ниво.

RAW 28 януари 2013 г. - FEAR THE FURY!
Макар без да искам да си бях спойлнал връщането на Леснър още сутринта, маркнах на появата му. Самият последен сегмент бе много добре изпълнен - Хеймън направи страхотно промо, а присъствието на Винс, въпреки неговите... мммм... 70 години (мисля), продължава да е голям плюс. Опитът си е опит, аурата си аура. Искрено се надявам обаче цялата тази история да не доведе до HHH-Lesnar II на Мания. Подчертавам 'Мания, тъй като нямам против двамата да имат реванш на Elimination Chamber PPV-то, а на Мания да имат други опоненти. Това е най-добрият вариант за мен.

Някои други неща също ми харесаха - ядосаният Пънк и това как успя да се задържи на повърхността въпреки огромната загуба на Rumble; Дуе... Скалата като шампион, вдигащ колана в ъгъла на ринга, си е все толкова яка картинка дори 10 години по-късно и ми донесе някаква приятна носталгия; хареса ми доминацията на SHIELD над трима топ фейсове, че дори и промото на Сина тази седмица, което бе доста сериозно и даже издига потенциалните му опоненти. Не ми хареса само, че се опитва да се изкара underdog, което е нелепо.

Имаше и тъпотии, които обаче ние, интернет феновете, имаме възможност да скипваме без проблем. За тези пък, които следят WWE по bTV Comedy (сигурно има и такива сред четящите блога), тъпотиите са им спестени, защото там излъчват орязаната международна версия на шоутата.

В крайна сметка шоуто бе добро, а случващото се в момента, както и завръщанията на Скалата и Леснър, вършат много добра работа - шоуто е било най-гледаното от RAW 1000, който бе през юли 2012 г.

ELIMINATION CHAMBER 2013 - Още едно ниво нагоре?

Имам предвид като мачове и качество. "Royal Rumble", въпреки че някои резултати не бяха приятни и главният мач не предложи очакваното качество, въобще не разочарова като PPV, а интересното е, че потенциалът на "Elimination Chamber" е още по-голям. Ще си позволя един dream card, който е напълно възможен за изпълнение, но WWE едва ли ще ми доставят това удоволствие:

- WWE Championship: The Rock (c) vs. CM Punk (потвърден)
- Elimination Chamber Match за WHW титлата с Дел Рио (c), Big Show, Ортън, Шеймъс и може би Зиглър и Джерико, освен ако двамата нямат 1-на-1 мач...
- Dolph Ziggler vs. Chris Jericho
- US Championship: Antonio Cesaro (c) vs. The Miz (но този път с някакъв gimmick)
- IC Championship: Wade Barret vs. Bo Dallas (младокът получава добра история в момента, макар лично аз да предпочитах Richie Steamboat да е на негово място)
- WWE Tag Team Championship: Hell No (c) vs. Sin Cara/Rey Mysterio

и...

- Brock Lesnar vs. Triple H

Както казах и горе, предпочитам ако двамата ще имат реванш (а за съжаление изглежда неизбежно) да е тук, а за Мания да са свободни за други опоненти. Шансът този мой dream card да стане реалност не е много голям, така че ще хвана тези дни да го разработя под формата на Guest Booker. То бива фенщина бива, ама това вече... :D

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Книги: "Вещерът: Меч на съдбата" от Анджей Сапковски

"И запяло Лютичето за Бирето, което чете, Погълнато от страниците като малко дете. За оная мастия Йенефер и Гералт балъка, За таз...