Един от най-великите "epic music" миксове, които съм слушал.

Снощи попаднах на един от най-добре компилираните epic music миксове, които някога съм чувал. Epic music с добавени рок, дъбстеп, метъл, електро и др. елементи, които правят този 1-часов клип перфектен фон за тренировка, висене пред компютъра, тичане, учене, секс, илюзии за завладяване на света или просто за релаксация.  Горещо го препоръчвам, щом цял пост съм му отделил.

Вижте го ТУК, тъй като качилият го е деактивирал вграждането в други сайтове.

Заглавието му казва доста, макар и не всичко:
Epic Legendary Intense Massive Heroic Vengeful Dramatic Music Mix:D

PS: Това е слушал Чингиз Хан, когато е завладявал света. True story.

Какво чета... (23.02.13)

Последното нещо, което прочетох, бе "Легион" на Брандън Сандърсън. Това е доста кратка новела, чете се за два часа, и може да я откриете като торент в zamunda в няколко различни формата. Не е издавана у нас, но се е намерил добър човек, който да я преведе и да я сподели. В новелата Сандърсън отново показва фантазия - главният герой има нещо като дарба или психично заболяване, като оценката зависи от гледната ви точка. Той има постоянни халюцинации за различни хора, живеещи около него. Всеки със собствено име и специалност в дадена област - бивш тюлен, психоложка, техник и т.н. Тези т.нар. от героя "аспекти" му помагат да разследва изключително трудни за решаване случаи, тъй като всеки от тях е почти гений в конкретната си област. И всички са в главата му, да. Случаят, който се разглежда в новелата също е доста интересен като замисъл, но за него няма да ви говоря. Както ви казах новелата я има в zamunda и ви препоръчвам да я прочетете.

Също така завърших "Star Wars: Тъмната сила" - втората книга от трилогията на Тимъти Зан, която до скоро беше официално продължение на историята след "Завръщането на джедаите". Мислех да пиша отделен пост за цялата трилогия като я приключа и това все още може да стане, но за всеки случай да кажа, че не е нищо специално. Да, има Star Wars атмосфера, но някои неща са доста излишни, други твърде бавни. Честно казано се радвам, че няма да филмират книгите, а ще подходят с оригинални история. Е, радвам се засега...

В момента чета "Голямата скука" на Богомил Райнов, която отново проследява приключенията на слагащия в малкия си джоб бондовци и други подобни, български таен агент Емил Боев. Отново приятното усещане за шпионски роман с лека крими нотка, отново интересни размисли от Боев и някои от другите герои. Романът е в една книга с друг - "Денят не си личи по заранта" - така че ще е лесно да избера с какво да продължа след като го приключа. Що се отнася до това какво е Голямата скука - без да развалям каквато и да е изненадата пояснявам, че заглавието се отнася за онази голяма скука, която идва след като човек вече е заровен на няколко метра под земята.

Опитах да започна и "Star Wars: Последната заповед" от Траун трилогията на Тимъти Зан, но тя ще почака малко. Други идеи за момента нямам. А иначе все така търпеливо чакам "Колибри" да издадат "Героите" на Джо Абъркромби... чиито останали книги ви препоръчвам да прочетете. Да. Отново.

WWE Elimination Chamber 2013 - Превю и прогнози

 Постерът, който най-нагло ни подвежда за това кой може да е в Chamber мач на PPV-то. Нито един от шестимата няма да е в такъв мач, което е някак хумористично.

Последната PPV спирка преди "WrestleMania 29" отново е "Elimination Chamber" PPV-то, като WWE този път постъпиха умно и ще имаме само един Chamber мач, който обаче, за голямо съжаление, не получи кой знае колко качествен build. Като цяло обаче кардът е приемлив, но на пръв поглед с доста изявени фаворити и всеки резултат, различен от посочените долу, ще го считам за изненада.

Elimination Chamber - No1 Contender's Match: Randy Orton vs. Daniel Bryan vs. Mark Henry vs.  Chris Jericho vs. Jack Swagger vs. Kane

Chamber-ът е най-непредвидимият мач за мен. Някои хора сочат Ортън като фаворит, но каква е логиката той да печели? Получавал ли е някакъв пуш в последно време? Има ли дори наченки за история с някой от възможните шампиони? Не. Но прибързвам - важното тук е условието - победителят от този мач получава мач за световната титла в тежка категория на "WrestleMania 29". Оптималният вариант за използване на това PPV - щом за шот за едната титла е нужно да спечелиш Rumble-a, нормално е за шот за другата да трябва да спечелиш Chamber.

И макар всеки вариант да е възможен (като Кейн и Daniel Bryan да са с най-малки шансове), имам две предположения за победител, като всичко зависи от това кой ще си тръгне с WHW титлата от това PPV. И нямам предвид Дел Рио или Шоу, а Дел Рио или Зиглър. Но затова по-надолу. Двете ми предположения за победител тук са Суагър и Джерико. Суагър, в случай, че Дел Рио ще е шампион до Мания. Дотам могат да им развият страхотна история с новия анти-имигрантски, про-американски образ на Суагър, но не е нужно тази история да е за титлата. Точно затова аз предпочитам втория вариант, а именно:

Крис Джерико печели Elimination Chamber-a, Долф Зиглър кашира куфарчето си върху победителя от мача Дел Рио-Шоу и на Мания получаваме Зиглър-Джерико за титлата, което е един от най-добрите варианти в момента. Разчитам на победа на Джерико. Всичко друго (дори такава на Ортън) ще е леко разочароващо.

World Heavyweight Championship: Alberto Del Rio (c) vs. Big Show

Този мач е в пряка зависимост с горния, както вече казах. Ясно е какво предпочитам - Дел Рио запазва, след това обаче Зиглър му взима титлата с куфарчето. Иначе WWE прекаляват вече, пробутвайки един и същ мач за WHW титлата по няколко пъти. Не знам кой стои начело на SD, но историята между Шоу и Дел Рио е толкова измъчена вече, че чак е тъжно. Никой от двамата не печели от това. И тъй като мачът няма и gimmick, има голяма вероятност да го пропусна.

3-on-3 Match:The Shield (Dean Ambrose, Seth Rollins, Roman Reigns) vs. John Cena, Ryback, Sheamus

Борците за справедливост май ще го отнесат след като срещнат трио Супермен (липсва им само Ортън). И на мен не ми харесва, но е логично. Сина го чака мач за титлата на Мания, Райбак е най-горещата нова звезда, а Шеймъс винаги е бил леко побутван. Отделно самата история така се развива - от вече няколко месеца The Shield пребиват когото решат и никой не е успял да ги спре. Рано или късно това трябва да стане и ако не са трима от топ-фейсовете не виждам кой. Така че колкото и да не ми е приятно, очаквам победа за Сина, Райбак и Шеймъс. Най-хубавото тук поне е, че замесиха и Сина с The Shield, което косвено го замесва отново с Пънк и ми дава надежди за троен мач за титлата на Мания.

US Championship: Antonio Cesaro (c) vs. The Miz

Беше логично. Миз обаче не е в добра позиция - след побоят от Леснър не става и за претендент за Divas титлата, а на всичкото отгоре тази седмица и самият Сезаро го размяташе като парцал. Най-правилното решение е Сезаро да запази и двамата да се насочат към различни противници за Мания.

Divas Championship: Kaitlyn (c) vs. Tamina Snuka

Този мач май го развиваха "на тъмно" и само го обявиха за PPV-то. Тъжно е, че титлата получава все по-малко внимание, тъй като в края на миналата година поне правеха опити да раздвижат нещата около нея. Надежда има само ако AJ се бие за нея на Мания, което пък изисква победа на Кейтлин тук. Не, че ми пука.

The Rhodes Scholars vs. Tensai/Brodus Clay (preshow)

И едно от най-големите малоумия - разделянето на The Rhodes Scholars - ще бъде изчистено само за "една нощ" (което силно ме съмнява), но за съжаление с идеята двамата да загубят от новия противно-танцувален отбор на Тенсай и Бродус Клей. Поне ще е в preshow-то и няма да е необходимо да ни боли от факта, че Роудс и Сендау падат от Отбор Шибанозавър.

WWE Championship: The Rock (c) vs. CM Punk

И след не особено запомнящия се първи мач ми е някак трудно да съм ентусиазиран за втория, особено имайки предвид, че победата на шампиона е сигурна. Дано поне този път няма рестартирания и подобни малоумия. Има вариант, в който Пънк да спечели титлата отново, но това обезсмисля загубата му на предното ППВ. Все пак, както казах вече, се надявам, че въпреки загубата му тук, ще му намерят място в мача за титлата на Мания.

***

Един мач между Уейд Барет и Бо Далас изобщо няма да е излишен, особено имайки предвид, че им обърнаха внимание повече отколкото на "враждата" за Divas титлата. А и Бо е твърде зелен, че да му дадат мач за ИК титлата чак на Мания (като това ще се отрази зле и на карда й).

В общи линии най-интересното нещо около това PPV е как ще се развие ситуацията около световната титла и се надявам WWE да не изберат най-баналния вариант (Дел Рио запазва, Суагър взима Chamber-a). По-хубав кард - като дойде време да guest book-вам :D

Diablo III Пост 5: Излезе Patch 1.0.7 - най-накрая някакво PvP

 Demon Hunter-чицата ми. Садомазо токове и цялата в бяло. Случайност? Не.

От началото на сесията отново разцъквам Diablo III. В моите очи все още не си е избило парите, които дадох за него (смятам ги като съотношение брой левове към брой изиграни часове), пък и след дългата, почти шестмесечна почивка от играта отново имам желание да я играя. Та... разцъквам си аз с една готина Demon Hunter-ка и искам не искам станах отново ежедневен посетител в Battle.net. Последната голяма новина там: новият пач 1.0.7.

Освен обичайните промени по класовете, свързани с оправяне на баланса, той включва някои други интересни неща (като например нов тип Gem). Но това са по-скоро детайли. Цялата олелия около 1.0.7 е свързана с това, че той най-накрая предлага някаква форма на PvP игра. "Нещото" е наречено Brawling и позволява до четирима души (ех, това ограничение), които са заедно в една игра, да се прехвърлят в специална зона, наречена The Scorched Chapel, където да пробват уменията си един срещу друг.

Все още не съм имал възможност да пробвам Brawling-а, поради факта, че съм forever alone guy и имам един единствен приятел в тази игра, който не е играл от 47 дни. Ха! Т.е. не мога да дам мнение за това какво е изживяването. И все пак...


Прехвърлянето в The Scorched Chapel става след разговор с новодобавеното NPC Nek The Brawler, който се явява диабловския Dana White. Той ви прехвърля в Chapel-а и там се трепете. За какво? За кеф. Няма никакви награди. Няма и наказания при умиране, но това не е чак такава утеха. Защо?

Защото Diablo винаги е било свързано с преследване на нещо. Повечето хора търсят предмети. Други търсят experience. Трети чудаци като мен обикалят в търсене на lore и са най-заинтригувани от историята и детайлите в нея. Brawling-ът в момента не дава нищо друго освен кеф и изглежда малко като прах в очите на всички онези, които искат някакво PvP изживяване, което играта не предложи още с излизането. Тъжно, но факт: Diablo III продължава да изглежда някак недовършена. И докато в историята (липсващите гадове като Адриа и останалите лейтананти на Азмодан) и развитието на героите (таванът от 60 lvl-a) се усеща, че тези дупки са оставени с цел expansion-и след някоя друга година, то неща като балансът на героите и липсата на множество PvP концепции и възможности просто показва недобре свършена работа.

Дали да си купите Diablo III, ако все още не сте? По-добре недейте. Аз лично бих изчакал до излизането на първия expansion, когато цената на играта трябва да е паднала значително. И по-важното - след множество пачове и допълнения, тя ще изглежда доста по-балансирана и завършена.

Малкото, което знаем за бъдещето на "Star Wars"

Случаен ефектът не е, young padawan.

Време беше за Star Wars пост и без да губя никакво време (както направих в първия му вариант) минавам направо на важните неща:

1. Джордж Лукас продаде LucasFilm на Disney за 4 млрд. долара

Това го знаете вече. Нещото, за което може би не се замисляте обаче е, че тази продажба е нещо много хубаво за всички. Лукас показа, че понякога геният, създал един прекрасен фантастичен свят, може да се окаже човека, който в един момент започва да дърпа творението си надолу. Фактът, че сам написа сценариите на епизоди от 1 до 3 и те на моменти са болезнено лоши е добър пример. Disney пък искат да правят пари и знаят как да ги правят, така че можем да сме сигурни, че ще се постараят новата им златна кокошка да оправдае вече платената си цена.

2. Задава се нова трилогия, действието в която ще се развива след "Завръщането на джедаите"

T.e. епизоди 7, 8 и 9. Няма никакви подробности по историята дори на Епизод 7, макар че доколкото знам Лукас вече е дал насоките си за това как би трябвало да продължи всичко. В ръцете на правилните сценаристи всяка идея може да бъде направена добра. Ясно е само, че филмите няма да са адаптация на някоя от вече публикуваните книги по темата (като тези на Тимъти Зан). Тоест и спойлери няма. Доколко това е добре - ще разберем впоследствие. За режисьор на първия филм бе избран J.J.Abrams - създателят на сериала "Lost", режисьор на "Super 8", "Mission: Impossible 3" и най-новият "Star Trek" филм.

3. Освен нова трилогия, ще има и самостоятелни филми за отделни герои
Това е най-прясната новина. Още след покупката Disney обявиха, че ще имат намерение да пускат по един филм на Star Wars тематика на всеки 2 години. Сега стана ясно как ще е възможно това - различни екипи ще работят и върху други филми, които няма да разглеждат главната история. Слуховете в момента са за по един филм за Йода, Боба Фет и младините на Хан Соло. Аз, като фен (макар и не от най-сбърканите), няма как да се оплача. Нека има. Въпросът е как масовият зрител ще приеме "Star Wars" филм, който не е по главната история и дали ако някой от тези филми разочарова, това няма да се отрази лошо и на новата трилогия.

Доста актьори от старите трилогии вече изявиха желание да вземат участие в новите проекти. Всичко обаче опира до пари и това дали техните герои влизат в плановете. Примерно Мейс Уинду (Самюел Джаксън) е нелогично да се появи където и да било, поради явната му смърт в Епизод 3. Марк Хамил, Харисън Форд и Кери Фишър обаче са тримата актьори, които задължително трябва да намерят място в новата трилогия, колкото и скъпо да струва това на Disney. SW филмите винаги са били филми за семейство Скайуокър и не може да снимаш епизоди 7, 8 и 9 без чедата вейдърови. Точка.

J.J. Abrams, който бе посочен за режисьор на Епизод 7, е в много интересна позиция. От продуктова и финансова гледна точка е добър избор - буквално съживи Star Trek с филма си от 2009 г., който дори аз гледах и харесах, при условие, че не съм дори в най-малка степен почитател на "другата фантастична поредица". Нямам нищо в Епизод 7 Ейбръмс да прекали със светоотразителните ефекти, както прави и в другите си проекти, стига филмът да е хубав. И, честно казано, мисля, че изборът му за режисьор бе един от най-добрите възможни варианти. Изглежда прави нещата с желание и страст, а това са необходими качества, когато се захващаш с такъв проект.

Около spin-off филмите все още нищо не е сигурно, но предполагам, че работата по тях ще започне доста по-късно от тази по Епизод 7. В близките месеци новините за него ще започнат да валят - кой актьор в коя роля е бил кастнат, слухове за историята (Ейбрамс е почти такъв маниак що се отнася до спойлери какъвто е Лукас, така че до самото излизане на филма едва ли ще знаем кой знае колко) и т.н. Всичко това ми харесва. Ентусиазиран съм, че любимата ми поредица ще продължи да се развива и стискам палци новата трилогия да е причина за много повече позитивни, отколкото негативни мнения от фенове и масови зрители. Сега... сега ще чакаме.

5 добри неща в WWE през 2012 г.

Понякога имам чувството, че това да си кеч-фен, но сериозен такъв, клонящ вече къде естествено, къде насила към определението "смарк", те превръща в мрънкало. Вживяваш се твърде много; започваш да си недоволен дори от добре направените неща, защото "можело по-добре"; мислиш, че знаеш как да ръководиш огромна кеч-компания по-добре от хора, които са в този бизнес от десетилетия... Такива неща. В един момент фенщината се превръща в болест и вместо да се наслаждаваш на това, което дадена кеч-организация ти предлага, ти търсиш кусури.

И все пак, въпреки че съм наясно с този факт, продължава да ме учудва как много хора твърдят, че 2012 г. е била изключително лоша за WWE. Не от бизнес гледна точка, защото там нещата май са на ниво, а и ние разбираме дори по-малко от тази страна на нещата. Става дума за предлагания продукт и това как той бил по-слаб в сравнение с предни години. Може и да има нещо вярно, но аз продължавам да твърдя, че 2012 г. изобщо не беше "слаба". Напротив - имаше някои доста хубави неща в нея, на които аз лично, а предполагам и други хора, имахме удоволствието да се порадваме. И изброявам...


ЛОША ГОДИНА ЗА ДЖОН СИНА

Колкото и да е странно, това може би е най-добрата новина. Любимият на едни и мразен от други Супермен записа най-слабата си година откакто за пръв път спечели WWE титлата през 2005 г. и започна издигането му. Цифрите са ясни - за 11 PPV мача през годината Сина има:

- 4 победи (Кейн, Леснър, Big Show, Money in the bank)
- 5 загуби (Скалата, Джон Лауринатис, Зиглър и 2 от Пънк в тройни мачове)
- 2 равенства (Кейн, Пънк)

Освен това пропусна едно PPV (Hell in a Cell) заради контузия, а и най-важното: през цялата година той не е държал дори за ден световна титла. Това също се случва за пръв път откакто за пръв път спечели титлата през 2005 г. 4-5-2 определено е доста странен и изненадващ PPV резултат за Сина и макар той често да попадаше в централните истории и дори да засенчваше WWE шампиона CM Punk, трябва да отчетем, че 2012 г. изобщо не беше "неговата година" и суперменското в неговия образ бе намалено значително. Сега, през 2013 г., най-вероятно ще ни го върнат тъпкано (и вече започнаха с победата му в Royal Rumble мача), но това не означава, че не можем да си спомняме с умиление за загубите му през миналата година.

СЪЖИВЯВАНЕТО НА ОТБОРНАТА ДЕВИЗИЯ

Макар случващото се в момента да поставя това твърдение под въпрос, в тази статия все пак разглеждаме какво се случи през 2012 г., а не какво се случва сега. И е факт, че през 2012 г., според слуховете благодарение на Triple H, WWE се сетиха, че имат отборни титли и започнаха да правят нещо с тях. Раздвижването започна след като Kofi Kingston и R-Truth получиха коланите и чак през май, на "Over The Limit", отборното злато бе защитавано в PPV мач - там те двамата се изправиха срещу Долф Зиглър и Джак Суагър. Вторият отбор бързо бе разпуснат, но на сцената се появи изключително свежата комбинация Primetime Players, които бързо набраха инерция и след един малък гаф на вече бившия си (и уволнен от WWE) мениджър A.W. още по-бързо започнаха да я губят. Чудото обаче беше започнало - от май до декември имаше отборни мачове на PPV, които да са или за титлите, или за претендентското място, или по някакъв начин да имат връзка с текущата история за отборното злато.

Джакпотът в тази насока обаче дойде със създаването на Team Hell No. Daniel Bryan и Kane, които от няколко месеца бяха замесени в обща история с AJ Lee и CM Punk, от врагове станаха партньори, като това стана чрез няколко комедийни "anger management" сегмента в RAW, които при това бяха и доста забавни в сравнение с наложения от WWE стандарт за малоумни и инфантилни смешки. Събирането на Кейн и Браян бе едно от най-успешните комбинирания на кечисти през последните години, а и феновете показаха, че го искат, като дори взеха участие в избирането на името. Не можем да пропуснем и други две "комбинации", които по някакъв начин се оказаха по-успешни от обичайното - Rey Mysterio/Sin Cara и отборът на Cody Rhodes и Damien Sandow - The Rhodes Scholars. 2012 г. определено беше по-добра за отборния кеч в WWE отколкото доста предни години, но продължава да е неясно дали това подобрение ще продължи.

DREAM MATCH СЛЕД DREAM MATCH

Dream match-овете, или "мечтаните сблъсъци" в свободен превод, ако така предпочитате, са мачове, които голяма част от феновете желаят да видят. Най-често, поради някаква причина, това е от малко вероятно до почти невъзможно. Е, през 2012 г. WWE успяха да предоставят няколко такива мачове, някои от които допреди година-две едва ли сме очаквали да видим:

- The Rock vs. John Cena
- CM Punk vs. Chris Jericho
- Triple H vs. Undertaker в Hell in a Cell Match
- Brock Lesnar vs. John Cena
- CM Punk vs. Daniel Bryan
- Brock Lesnar vs. Triple H

Може да добавим и Chris Jericho vs. Dolph Ziggler, като една определено интересна комбинация, и CM Punk vs. John Cena, който бе някак нормално да се случи отново, но в това нямаше нищо лошо, тъй като нещата се бяха наредили перфектно за такъв вариант.

Всеки един от тези мачове бе по някакъв начин желан от една или друга група фенове и това, че станаха реалност, може само да ни радва. Желаните комбинации обаче не са изчерпани и дано през 2013 г. видим поне още няколко от тях.

ЗАВРЪЩАНИЯ И ДЕБЮТИ

В началото на 2012 г. Крис Джерико реши да сложи край на своята поредна почивка и се върна в WWE за около половин година, през която единственото, което свърши, а то не е малко, е да издига други хора, губейки мачове от тях. Всички очаквахме поява на Undertaker на WrestleMania, но трябва да броим и нея, тъй като с всяка година неговите мачове дори на най-голямото PPV стават все по-несигурни. Triple H, вече занимаващ се с корпоративна дейност, ни припомни за себе си с едва два големи мача през годината. Скалата ни даде само един, но подкрепен със солидна реклама и няколко запомнящи се появи. Най-голямото завръщане обаче бе това на Брок Леснър - човек, който отдавна бяхме отписали да видим пак на кеч-ринг. Въпреки това той подписа отново с WWE и макар да не свърши много, завръщането му бе едно от събитията на 2012 г.

Освен завръщането на стари лица обаче трябва да обърнем внимание на дебютите на нови такива, тъй като в дългосрочен план те са доста по-важни. WWE за доста кратко време успяха да изградят първата си солидна звезда от много време насам в лицето на Ryback. Въпреки продължаващите скандирания "Голдбърг!" при негови появи и позатихващия пуш, Райбак бе изграден като газещо всичко и всички чудовище и лека-полека успя да спечели симпатиите на доста хора. Появиха се и качествени злодеи, което като че ли е по-лесно. Damien Sandow озари ринга с аурата си на интелектуалец, водещ едва ли не загубена битка за спасяването на простоватата душа на средния зрител, а Antonio Cesaro вдъхна нов живот на позамрялата US титла, неутрализирайки опонент след опонент. Вече споменахме и за много харизматичните Primetime Players. Не трябва да пропускаме The Shield, които не само, че направиха ударен дебют на Survivor Series, но и веднага получиха една доминантна роля, каквато не сме виждали новаци да получават от NEXUS насам. И така, без значение дали става дума за хора, които за пръв път се появяват в WWE шоу (като The Shield) или за такива, които просто са претърпели сериозна промяна на образа (като Сендау и Райбак), през 2012 г. станахме свидетели на появата на няколко нови и запомнящи се персонажи, които показаха, че колелото не е спряло да се върти и не е необходимо да гледаме едни и същи лица години наред.

НЯКОЛКО ДОБРИ ИСТОРИИ

ОК, трябва да признаем, че за поредна година имаше изключително слаби и елементарни истории, които с нищо не се запомняха, но пък това помогна на някои други да изпъкнат по-сериозно. Да посочим само няколко:

- Враждата между Джерико и Пънк, която от "кой е най-добрият в света" бързо премина във вражда на лична основа с нападките на Джерико срещу семейството на Пънк и неговият начин на живот. Сегментът с изливането на бутилки уиски върху Пънк и разбиването на една от тях в главата му още е ясен в съзнанието ми.
- Историята около терапията против гнева, която Daniel Bryan и Kane посещаваха. Не само, че спомогна за формирането на един изключително интересен отбор, но, както посочихме и по-горе, ни даде някои от най-смешните моменти през годината.
- Борбата на Пънк за уважение и началото на неговия heel turn. Засенчването от страна на Сина, атаката над Скалата над RAW 1000, появата на Пол Хеймън до Пънк, дебютите на Брад Мадокс и The Shield - все елементи от един според някои не добре изграден heel turn, който обаче се оказа успешен - в момента Пънк е най-големият злодей в компанията, а точно тези детайли бяха в основата на утвърждаването му като такъв.
- Дългата история между AJ и Daniel Bryan - от тормоза над AJ, през целувката на WrestleMania и заигравките с Кейн и Пънк, до превръщането й в главен мениджър, AJ бе в основата на много от големите истории за 2012 г., които по един или друг начин тръгнаха точно от връзката й с Браян.

И това са само основните примери. Факт е, че освен обичайните изсмукани от пръстите вражди видяхме и някои добре построени, логични и интересни истории през годината.

***

С това приключва и краткият обзор на доброто в WWE през миналата година. Не беше само това и определено имаше и доста лоши неща, но да не признаем, че в един или друг момент ни е било интересно и сме се забавлявали, ще е проява на твърде голям (с)маркски инат.

Препоръчани песни - Част 83

"And I'd sing a song, that'd be just ours.
but I sang 'em all to another heart.
And I wanna cry, I wanna learn to love
but all my tears have been used up...

On another love."

Преслушвайки песните за този пост се замислих какво се случва с музикалния ми вкус в последно време. Къде са многото барабани, къде е дрането, къде е агресията? Не казвам, че песните, които ви препоръчвам този път не са хубави - напротив, много хубави са, просто не знам дали преди няколко години щях да съм на това мнение. Сигурно помъдрявам... Whateba. 

Започваме с ултимативния фаворит на седмицата:

TOM ODELL - ANOTHER LOVE



Понякога просто се влюбваш в песен. Такъв беше случаят и с тази, в която Tom Odell засяга темата за това как старата любов може да е пречка за всички бъдещи. Tom изглежда е много талантливо момче (може да намерите и acoustic live session версия, в която той сам си свири пиано частта и пее едновременно), за да създаде песен като тази, с толкова въздействаща музика и такъв страхотен текст. Десет пъти - replay, след replay, след replay... И мелодията се набива в главата на човек и го преследва цял ден. Или нощ, в моя случай. Задължително чуйте тази песен. Даже по-добре няколко пъти.

KODALINE - ALL I WANT



Това тук е още по-леко, но и много приятно за слушане. Официалният клип е ужасен и реших да ви го спестя, защото честно казано убива част от чара на песента.

BIFFY CLYRO - THAT GOLDEN RULE



Biffy Clyro май са английска банда (мързи ме да проверявам) и тъй като миналия месец на пазара е излязъл техен нов албум от MTV Rocks доста сериозно ги промотираха, благодарение на което и разбрах, че съществуват. Харесах "That Golden Rule" заради много добрата втора част, тази от 02:10 нагоре, която е само инструментал. Странно е, когато подобна част в песен ти допадне повече от основната, но... Пък и клипът със сградата-еквалайзер в края е доста готин. Живи и здрави да са, няма да им стана фен, но това е песен, която може да намери място в нечии плейлист.

MUSE - MAP OF THE PROBLEMATIQUE



Другата песен на Muse (освен City of Delusion и Hysteria), която започнах да слушам често в последно време. Каквото имах да казвам за тях го казах миналия път, so...

Това е краят на един доста лек като звучене пост, но отново доста силен като съдържание, поне според мен. Зачестиха и дано и занапред е така. Обожавам да откривам и харесвам нови (за мен) хубави песни.

Blizzard новини: Интрото на "StarCraft II: Heart of the Swarm" и режисьор за "WarCraft" филма

Откриващият клип за втората (от три) части на StarCraft II бе пуснат преди повече от седмица и в типичен Blizzard стил изглежда страхотно. Чак да те хване яд, че все още не са накарали cinematic екипа си да направи някой кратък филм по някоя от игрите им. Пускам го чак сега, защото определено си заслужава да се види, дори да не ви дреме за компютърни игри.



Друга, доста по-интересна новина, свързана с Blizzard, е, че нещата покрай "WarCraft" филма най-накрая потръгнаха. Legendary Pictures са наели режисьор. Името му е Duncan Jones и филмографията му е кратка - "Moon" и "Source Code". Гледал съм само втория и ми хареса много, но като концепция и изпълнение той е доста различен от това, което би трябвало да е филм по "Warcraft", така че нямам намерение да завишавам надеждите си. Сценаристът Charles Leavitt обаче не е кой знае колко известен с нещо гениално, което също е повод за притеснение.

Добрата новина? Че този път може би нещата са по-сериозни от времето, в което Сам Рейми искаше да се заеме с проекта. Като потенциално начало на снимките се посочва есента на 2013-та, а излизане по кината - през вече наблъсканата с "големи" филми 2015-та. Стискам палци.

P.S. само за феновете: Най-добрият вариант ми се струва да почнат от самото начало или поне да преразкажат набързо историите на първите две игри и да ни покажат нещо като адаптация на WarCraft III, въпреки че приключенски филм без масови бойни сцени може би също ще е приемлив. Знам ли...

Превю: WWE SummerSlam 2017 - Мачовете на RAW (за два от които ми пука)

WWE се пренасели като индийско гето. Ростърите и на двете основни шоута са толкова пълни, че не достига време да се обърне внимание на в...