5 добри неща в WWE през 2012 г.

Понякога имам чувството, че това да си кеч-фен, но сериозен такъв, клонящ вече къде естествено, къде насила към определението "смарк", те превръща в мрънкало. Вживяваш се твърде много; започваш да си недоволен дори от добре направените неща, защото "можело по-добре"; мислиш, че знаеш как да ръководиш огромна кеч-компания по-добре от хора, които са в този бизнес от десетилетия... Такива неща. В един момент фенщината се превръща в болест и вместо да се наслаждаваш на това, което дадена кеч-организация ти предлага, ти търсиш кусури.

И все пак, въпреки че съм наясно с този факт, продължава да ме учудва как много хора твърдят, че 2012 г. е била изключително лоша за WWE. Не от бизнес гледна точка, защото там нещата май са на ниво, а и ние разбираме дори по-малко от тази страна на нещата. Става дума за предлагания продукт и това как той бил по-слаб в сравнение с предни години. Може и да има нещо вярно, но аз продължавам да твърдя, че 2012 г. изобщо не беше "слаба". Напротив - имаше някои доста хубави неща в нея, на които аз лично, а предполагам и други хора, имахме удоволствието да се порадваме. И изброявам...


ЛОША ГОДИНА ЗА ДЖОН СИНА

Колкото и да е странно, това може би е най-добрата новина. Любимият на едни и мразен от други Супермен записа най-слабата си година откакто за пръв път спечели WWE титлата през 2005 г. и започна издигането му. Цифрите са ясни - за 11 PPV мача през годината Сина има:

- 4 победи (Кейн, Леснър, Big Show, Money in the bank)
- 5 загуби (Скалата, Джон Лауринатис, Зиглър и 2 от Пънк в тройни мачове)
- 2 равенства (Кейн, Пънк)

Освен това пропусна едно PPV (Hell in a Cell) заради контузия, а и най-важното: през цялата година той не е държал дори за ден световна титла. Това също се случва за пръв път откакто за пръв път спечели титлата през 2005 г. 4-5-2 определено е доста странен и изненадващ PPV резултат за Сина и макар той често да попадаше в централните истории и дори да засенчваше WWE шампиона CM Punk, трябва да отчетем, че 2012 г. изобщо не беше "неговата година" и суперменското в неговия образ бе намалено значително. Сега, през 2013 г., най-вероятно ще ни го върнат тъпкано (и вече започнаха с победата му в Royal Rumble мача), но това не означава, че не можем да си спомняме с умиление за загубите му през миналата година.

СЪЖИВЯВАНЕТО НА ОТБОРНАТА ДЕВИЗИЯ

Макар случващото се в момента да поставя това твърдение под въпрос, в тази статия все пак разглеждаме какво се случи през 2012 г., а не какво се случва сега. И е факт, че през 2012 г., според слуховете благодарение на Triple H, WWE се сетиха, че имат отборни титли и започнаха да правят нещо с тях. Раздвижването започна след като Kofi Kingston и R-Truth получиха коланите и чак през май, на "Over The Limit", отборното злато бе защитавано в PPV мач - там те двамата се изправиха срещу Долф Зиглър и Джак Суагър. Вторият отбор бързо бе разпуснат, но на сцената се появи изключително свежата комбинация Primetime Players, които бързо набраха инерция и след един малък гаф на вече бившия си (и уволнен от WWE) мениджър A.W. още по-бързо започнаха да я губят. Чудото обаче беше започнало - от май до декември имаше отборни мачове на PPV, които да са или за титлите, или за претендентското място, или по някакъв начин да имат връзка с текущата история за отборното злато.

Джакпотът в тази насока обаче дойде със създаването на Team Hell No. Daniel Bryan и Kane, които от няколко месеца бяха замесени в обща история с AJ Lee и CM Punk, от врагове станаха партньори, като това стана чрез няколко комедийни "anger management" сегмента в RAW, които при това бяха и доста забавни в сравнение с наложения от WWE стандарт за малоумни и инфантилни смешки. Събирането на Кейн и Браян бе едно от най-успешните комбинирания на кечисти през последните години, а и феновете показаха, че го искат, като дори взеха участие в избирането на името. Не можем да пропуснем и други две "комбинации", които по някакъв начин се оказаха по-успешни от обичайното - Rey Mysterio/Sin Cara и отборът на Cody Rhodes и Damien Sandow - The Rhodes Scholars. 2012 г. определено беше по-добра за отборния кеч в WWE отколкото доста предни години, но продължава да е неясно дали това подобрение ще продължи.

DREAM MATCH СЛЕД DREAM MATCH

Dream match-овете, или "мечтаните сблъсъци" в свободен превод, ако така предпочитате, са мачове, които голяма част от феновете желаят да видят. Най-често, поради някаква причина, това е от малко вероятно до почти невъзможно. Е, през 2012 г. WWE успяха да предоставят няколко такива мачове, някои от които допреди година-две едва ли сме очаквали да видим:

- The Rock vs. John Cena
- CM Punk vs. Chris Jericho
- Triple H vs. Undertaker в Hell in a Cell Match
- Brock Lesnar vs. John Cena
- CM Punk vs. Daniel Bryan
- Brock Lesnar vs. Triple H

Може да добавим и Chris Jericho vs. Dolph Ziggler, като една определено интересна комбинация, и CM Punk vs. John Cena, който бе някак нормално да се случи отново, но в това нямаше нищо лошо, тъй като нещата се бяха наредили перфектно за такъв вариант.

Всеки един от тези мачове бе по някакъв начин желан от една или друга група фенове и това, че станаха реалност, може само да ни радва. Желаните комбинации обаче не са изчерпани и дано през 2013 г. видим поне още няколко от тях.

ЗАВРЪЩАНИЯ И ДЕБЮТИ

В началото на 2012 г. Крис Джерико реши да сложи край на своята поредна почивка и се върна в WWE за около половин година, през която единственото, което свърши, а то не е малко, е да издига други хора, губейки мачове от тях. Всички очаквахме поява на Undertaker на WrestleMania, но трябва да броим и нея, тъй като с всяка година неговите мачове дори на най-голямото PPV стават все по-несигурни. Triple H, вече занимаващ се с корпоративна дейност, ни припомни за себе си с едва два големи мача през годината. Скалата ни даде само един, но подкрепен със солидна реклама и няколко запомнящи се появи. Най-голямото завръщане обаче бе това на Брок Леснър - човек, който отдавна бяхме отписали да видим пак на кеч-ринг. Въпреки това той подписа отново с WWE и макар да не свърши много, завръщането му бе едно от събитията на 2012 г.

Освен завръщането на стари лица обаче трябва да обърнем внимание на дебютите на нови такива, тъй като в дългосрочен план те са доста по-важни. WWE за доста кратко време успяха да изградят първата си солидна звезда от много време насам в лицето на Ryback. Въпреки продължаващите скандирания "Голдбърг!" при негови появи и позатихващия пуш, Райбак бе изграден като газещо всичко и всички чудовище и лека-полека успя да спечели симпатиите на доста хора. Появиха се и качествени злодеи, което като че ли е по-лесно. Damien Sandow озари ринга с аурата си на интелектуалец, водещ едва ли не загубена битка за спасяването на простоватата душа на средния зрител, а Antonio Cesaro вдъхна нов живот на позамрялата US титла, неутрализирайки опонент след опонент. Вече споменахме и за много харизматичните Primetime Players. Не трябва да пропускаме The Shield, които не само, че направиха ударен дебют на Survivor Series, но и веднага получиха една доминантна роля, каквато не сме виждали новаци да получават от NEXUS насам. И така, без значение дали става дума за хора, които за пръв път се появяват в WWE шоу (като The Shield) или за такива, които просто са претърпели сериозна промяна на образа (като Сендау и Райбак), през 2012 г. станахме свидетели на появата на няколко нови и запомнящи се персонажи, които показаха, че колелото не е спряло да се върти и не е необходимо да гледаме едни и същи лица години наред.

НЯКОЛКО ДОБРИ ИСТОРИИ

ОК, трябва да признаем, че за поредна година имаше изключително слаби и елементарни истории, които с нищо не се запомняха, но пък това помогна на някои други да изпъкнат по-сериозно. Да посочим само няколко:

- Враждата между Джерико и Пънк, която от "кой е най-добрият в света" бързо премина във вражда на лична основа с нападките на Джерико срещу семейството на Пънк и неговият начин на живот. Сегментът с изливането на бутилки уиски върху Пънк и разбиването на една от тях в главата му още е ясен в съзнанието ми.
- Историята около терапията против гнева, която Daniel Bryan и Kane посещаваха. Не само, че спомогна за формирането на един изключително интересен отбор, но, както посочихме и по-горе, ни даде някои от най-смешните моменти през годината.
- Борбата на Пънк за уважение и началото на неговия heel turn. Засенчването от страна на Сина, атаката над Скалата над RAW 1000, появата на Пол Хеймън до Пънк, дебютите на Брад Мадокс и The Shield - все елементи от един според някои не добре изграден heel turn, който обаче се оказа успешен - в момента Пънк е най-големият злодей в компанията, а точно тези детайли бяха в основата на утвърждаването му като такъв.
- Дългата история между AJ и Daniel Bryan - от тормоза над AJ, през целувката на WrestleMania и заигравките с Кейн и Пънк, до превръщането й в главен мениджър, AJ бе в основата на много от големите истории за 2012 г., които по един или друг начин тръгнаха точно от връзката й с Браян.

И това са само основните примери. Факт е, че освен обичайните изсмукани от пръстите вражди видяхме и някои добре построени, логични и интересни истории през годината.

***

С това приключва и краткият обзор на доброто в WWE през миналата година. Не беше само това и определено имаше и доста лоши неща, но да не признаем, че в един или друг момент ни е било интересно и сме се забавлявали, ще е проява на твърде голям (с)маркски инат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Пазители на галактиката: Император Куил" (и мъчното комиксоиздаване у нас)

"Комикси! Комикси! Дайте комикси!", скандираха в хор гладните за истории в картинки нърдски души, но във Facebook страницата н...