Какво чета... (03.05.13)

Богомил Райнов е страхотен. Това не ми пречи да продължавам умишлено да бъркам ударението на фамилията му, просто защото ми се струва по-благозвучно. Както и да е. След "Няма нищо по-хубаво от лошото време" и "Голямата скука" прочетох две други негови книги - "Денят не си личи по заранта" и "Господин Никой". Определено не спазвам никакъв хронологичен ред ("Господин Никой" е първият роман с главен герой Емил Боев), но това не ми пречи по никакъв начин. Всяко от "приключенията" на българския (супер)шпионин е достатъчно различно от останалите, че да създава интерес и да не води до усещане за повтаряне на нещо вече прочетено. Така че ви препоръчвам при първа възможност да се запознаете с някой от романите и да се насладите на едни по-реалистични, че и нашенски, шпионски истории.

Друго, което приключих наскоро, е "Студената война" на Джон Луис Гадис. Трябваше да пиша резюме за една от главите и реших да не се ограничавам само с това и да прочета цялата книга. Добро решение. "Студената война" е един доста добър разказ за големия конфликт между САЩ и СССР, който за всеобща радост така и не е успял да стане горещ. Гадис разглежда характерите и поведението на лидерите на двете суперсили, техните военни възможности, контролът им над по-малките държави - съюзници и сателити, и др. Определено интересно четиво, стига да имате поне малък интерес към тази част от историята и искате да обогатите познанията си.

Пак поради преподавателска препоръка (макар и отпреди година) прочетох "Психопати във властта" на Гено Данаилов. Книгата разглежда различните типове "психопати" в българската политика, като всеки тип е базиран на реална личност (лидер на дадена партия или някое от нейните най-изявени лица). И макар авторът да не е използвал имена, е повече от ясно в коя глава за кого говори. Честно казано, книгата може да предизвика единствено някоя-друга тъжна усмивка, но ползата от прочитането й е почти нулева, а като добавим и липсата на каквато и да е редаторска намеса (или поне така изглежда) просто няма как да ви я препоръчам. 

В момента чета "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли. Утопия за свят, в който хората вече не се раждат, а биват отглеждани в епруветки и още от зародишна форма подготвяни за различната им позиция в едно обединено и ръководено от принципа за еднаквостта общество. Освен това мисля да погледна и "Левиатан се пробужда" на Джеймс Кори, обаче в английския й оригинал. Фантастика, космическа опера... в тази насока. Повече за нея, когато бъде поне започната.

И за финал нека припомня, че четенето е приятно и полезно (в случай, че не знаете), така че наличието на свободно време по празниците и по-скоро летните температури са наистина подходящ момент да се захванете с някоя книга. А може и две, може и три. Според възможностите. Във всеки случай е по-добре от това да дремеш пред телевизора и компютъра.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Пазители на галактиката: Император Куил" (и мъчното комиксоиздаване у нас)

"Комикси! Комикси! Дайте комикси!", скандираха в хор гладните за истории в картинки нърдски души, но във Facebook страницата н...