Препоръчани песни - Част 86

"Sucker love, a box I choose.
No other box I choose to use.
Another love I would abuse,
No circumstances could excuse."

Запецнал съм. Каквото и да започна да пиша, просто не се получава. Подходяща причина да отбия номера и да публикувам пост за песни. И без това доста отдавна не е имало такъв, а има готини неща, които да ви препоръчам. 

Това ме подсеща - правех някакви търсения с гугълич и попаднах на тема в някакъв форум, носеща името "Препоръчани песни". Първото мнение - на създателката (предполагам, че е от женски пол заради ника) и изглежда моя огромна фенка - съдържаше линковете за четири песни от подобен на този пост. Ще кажете "Може и да е случайно, и това, че препоръчвате едни и същи песни, да е знак, че сте родени един за друг". "Да, ама не!", ще ви отвърна аз. Оставяме настрана това, че бандите не са особено известни, песните също, и шансът да направиш точно същата комбинация от заглавия е стабилно нулев. По-забавното и основно бе, че тя дори е копирала част от текста на поста, в който обяснявам как съм попаднал на песните. Така че, в случай, че си редовна читателка, хванах те, фенке! Следващият път - поне едно "мерси". Поне знаеш какво да слушаш :D

Оставяме фенщината настрана. Да, знам, че и ти, читателю, си фен, но няма как да напиша по няколко реда за всички. Вместо това мога да ви обогатявам музикално. Този път заглавната ни песен е ето този болен ремикс на "Thrift Shop":



Макар в един момент да става малко еднообразен, не може да се отрече, че има доста енергия (и приятен ритъм) в него. Не знам защо точно него избрах, просто от най-много време е предвиден за "препоръчване". За другите няма да пиша нищо, но разнообразието е на ниво - имаме нещо по-популярно, имаме семпъл rapcore, имаме Placebo и, вярвате или не, имаме Steve Aoki. Това е по-неочаквано от чалга, right? Видеото от Tomorrowland 2012 е виновно, иначе знаете, че рядко слушам неща без китари. Ето ви линкчета:


Цъкайте, слушайте, веселете се!

Комикси: "Batman: The Court of Owls" = шедьовър.

 Бухал. Батман. Готъм. Кръв.

Знам, че думата "комикс" ви стряска или най-малкото ви се струва детинска, но имайки предвид в какви прекрасни времена живеем и кои филми правят най-много пари в световен мащаб, е време про-комикс пропагандата да започне. И за да бъде започната тя качествено, първото нещо, което ви предлагам, е една от най-добрите истории, които някога съм чел: "Batman: The Court of Owls".

Да започнем с малко предистория. DC Comics "рестартираха" всички свои комикси, уж с идеята да привличат нови читатели. Това означаваше почистване на повечето им поредици от излишната тежест на твърде сложни взаимоотношения между героите, трупани с години. Също така и изчистване на номерацията на комиксите. "The Court of Owls" е първата голяма история в комиксите за "Batman", основната част от която се развива в броеве от 1 до 11 на едноименната поредица.

Фабулата: Брус Уейн замисля голям проект, който да модернизира лика на Готъм. Точно по това време в града се появява нов, мистериозен убиец, ликвидиращ жертвите си с множество ножове за хвърляне, всеки от които с нарисуван бухал на тях. Зад гърба на първата жертва е оставено съобщение, че самият Брус Уейн ще е следващ. Така на Батман му се налага да разследва кой иска да го убие, като в същото време трябва да пази гърба си (и не само своя) от опити за покушения. Най-странното в случая е как всички около Уейн започват да му припомнят за една стара приспивна песничка, разказваща за Съда на бухалите, контролиращ Готъм от сенките.

Това е само бегла идея за първите няколко страници на първия брой, като се старая да не ви спойлвам нищо. Защо? Защото независимо дали сте пипали комикс или не, "The Court of Owls" си струва да се прочете. Историята му е толкова добре написана, че би се превърнала в много добър роман (ако не говорехме за Батман) или в един зрелищен и дълбок филм по комикс. С развитието й Батман бива изправен пред изключителни физически и психически изпитания, които достигат своя връх в "The Night of Owls", кулминационната точка, когато се налага на цялото бат-семейство (Nightwing, Robin, Red Robin, Batgirl) да се борят за "душата на Готъм".

Ей тук някой (не съм аз, честно) е качил .rar архив с броевете на "Batman" от #1 до #11. Ще са налични поне през следващите 2 седмици, после ще трябва да обикаляте из пиратския залив в търсене на това малко съкровище. Знам, че човек винаги подхожда с голямо недоверие към идеята да чете комикс, още повече на компютъра си, но има неща, които определено си струват. Това е едно от тях. Прекрасна история, придружена с красиви картинки, вместо да ви тормози да четете описания на всеки един герой и обстановка като повечето книги. И най-важното - вътре има Батман.

PS: За отварянето на .cbr/.cbz файловете и удобното четене на комиксите ще се нуждаете от програмата CDisplay. Хубаво е да го отбелязвам във всеки пост с комикси.
PS2: Съществува масова истерия по бухалите. Умно от страна на DC - хората са луднали по нещо, да направим враг на Батман от него. Ха!

Какво чета... (26.06.13)

Добра идея е да драсна няколко реда в своя виртуален читателски дневник, който се явява и платформа за препоръчване (или предложение за отбягване) на дадени заглавия. Не само, че минаха почти два месеца от предния такъв пост, но и комикс-тематика е силно залегнала в блога в момента и е нужно малко разнообразие.

Обръщайки поглед към същия този преден пост, прецених, че ще е добре да започна с книгата, с която го завърших. Там споменах, че чета "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли. Утопия за свят, в който хората биват създавани в епруветки и още от зародишна форма предопределени за определен живот. Разбира се, имаме герой, при който нещо е сбъркано, който не е съгласен с начина на функциониране на този свят и неговите правила. Той среща съмишленик на най-неочакваното място - там, където "нецивилизованите" живеят по старому. "Прекрасният нов свят" определено е доста хубава книга, повдигаща въпроси както за развитието на науката, така и за човешките ценности като цяло. Заслужава си и заради интересния похват - описване на света, последвано от историята на един герой, плавно преминаваща в историята на друг. Не трябва да пропускаме и силния шекспиров елемент, ако мога така да го нарека, залегнал в написването й (един от героите често цитира пиеси на Шекспир, тъй като не е имал възможност да чете друго), който добавя допълнителен цвят, същевременно засилвайки контраста между "новия свят" и стария такъв.

Брей, как съм почнал да пиша за книги... Преди да се развълнувам и да се взема насериозно, ще препотвърдя, че тези постове са чисто любителски и целят просто да ви насочат (или държат настрана) от определени книги.

Този път обаче няма нещо, за което да мога да изкрещя "Пазете се!". Продължаваме с друго заглавие, което прочетох - "Смъртта е занимание самотно" на Рей Бредбъри. Първият ми досег с Бредбъри, донякъде и заради едни ТВ епизоди отпреди доста години, които бяха по негови произведения и не ми харесваха особено. С книгите му обаче може и да се разберем. "Смъртта е занимание самотно" е разказана от гледната точка на писател-фантаст (е***и изненадата), живеещ в градче на брега на океана. Най-големият проблем в живота му е това как да продаде някой от разказите си, но това се променя, когато в една дъждовна нощ открива труп в същия този океан. И Смъртта сякаш тръгва по петите му, започвайки да взима жертва след жертва. Макар това да звучи умерено фантастично, а и атмосферата на книгата и начинът на разказване да засилват това впечатление, "Смъртта е занимание самотно" е по-скоро едно особено крими със силни трилър елементи. За пръв път се случва момент от книга да успее да ме уплаши, донякъде и заради твърде голямо сходство между случващото се и реалната обстановка около мен докато четях. Това, разбира се, трябва да се разглежда като плюс на книгата, която, без да съм имал възможност да прочета друго от Бредбъри, ви препоръчвам.

Довърших и кратката "Третият. Падналият идол" на Греъм Грийн. Едно от откритията ми из бащината библиотека. "Третият" е крими-повест от сто и няколко страници за неизяснените обстоятелства около една смърт в следвоенна Виена, а "Падналият идол" е по-кратък - 40 страници, и разглежда проблемите на живота на възрастните - брак, изневяра, лъжи и т.н., но от гледната точка на дете. Проблемът и на двете произведения? Твърде дълги са за нещо, което успешно може да бъде разказано и по-сбито. Но идеята на "Падналият идол" е доста оригинална. Все пак не е нещо, което да ви карам да си търсите, макар на мен да ми уби два-три часа.

В момента чета "Луните на Юпитер" на Азимов. За нея по-подробно следващия път, но да вметна само, че бързо ми грабна вниманието и от първите няколко глави съм доволен. Азимов все пак, макар че тук има нещо различно. Другите неща, които съм предвидил в една или друга степен, няма да ги споменавам, тъй като винаги го правя, а често не ги подхващам изобщо или бързо се отказвам. Каквото такова. Дотогава четете! Не само книги, но и постовете в блога.

P.S. Стана прилично дълъг пост, но ще го прочетат най-вероятно само хора, които така или иначе обичат да четат, така че не е проблем. Поздрави! И знаете, че не отказвам препоръки за добро четиво.

Новини за филми по комикси: Робърт Дауни преподписва; без Локи в "The Avengers 2"; снимка на Winter Soldier и дати за продължения.

И отново - четири новини за филми за герои на "Marvel" и една за филм на "DC". Не съм виновен аз, такава е реалността за момента, макар че след "Man of Steel" нещата може лека-полека да започнат да се променят.

РОБЪРТ ДАУНИ-ДЖУНИЪР ЩЕ Е IRON MAN В ДВЕТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЯ НА "THE AVENGERS"

И вече е факт - Робърт Дауни-младши преподписа с Marvel и ще се превъплъти в Iron Man в "The Avengers 2" и "The Avengers 3". Точно така - Marvel не играят на дребно и са се бръкнали адски дълбоко (много пари им е взел, повярвайте), за да са сигурни, че Тони Старк ще си е все същия не само в излизащата през 2015-та втора част на "Отмъстителите", но и за третата такава, която ще видим най-рано около 2017-2018-та.

Определено много добра новина. Не само, че Дауни-джуниър с отличното си изпълнение се превърна в основното лице на Marvel филмите и ще е страхотно да видим отново него, а не друг, в ролята на Iron Man, но също така това е ясен сигнал за постоянство и гледане напред от страна на Marvel/Disney. За момента лошата новина е, че нищо не се споменава за четвърти "Iron Man" филм, което означава, че такъв най-вероятно няма да има в следващите пет години.

Що се отнася до това как Тони Старк ще може отново да сложи костюма след случилото се в "Iron Man 3" (няма да спойлвам нищо, спокойно), Joss Whedon наскоро коментира, че има начини това да бъде постигнато и щом старите приятелчета на Iron Man се нуждаят от него, той няма да откаже. Нещо, което да е свързано с преработен вариант на Extremis, може би?

БЕЗ ЛОКИ В "THE AVENGERS 2"

Това е втората новина, свързана с продължението на миналогодишния хит. Локи, злият брат на Тор и любимец на доста хора, няма да има роля в "The Avengers 2". Това донякъде е нормално - филмът изглежда ще се концентрира върху изцяло нов злодей, а и след 3 филма с негово участие ("Thor: The Dark World" ще е третия) Локи ще е леко "изтъркан". Задължително обаче трябва да остане част от филмите за Тор и във всеки един от тях може да му се намери поне някаква малка роля.

СНИМКА НА THE WINTER SOLDIER ОТ "КАПИТАН АМЕРИКА 2"

"Captain America: The Winter Soldier" излиза по кината през април 2014-та, но вече се появиха снимки от снимачната площадка, които ни показват злодея от заглавието на филма. Аз, както и повечето комикс-фенове, знаем кой е "Зимният войник", но нямам намерение да развалям изненадата. Въпросът е дали наистина ще е изненада и как от Marvel ще успеят да я запазят такава в днешния свят, залят от спойлери.


"MAN OF STEEL 2" ДОГОДИНА?

"Man of Steel" се оказа един много добър филм и вероятно начало на една споделена DC филмова вселена, подобна на тази на Marvel. Носи се слух обаче, че Warner Bros. планират продължението му да излезе още през 2014-та година, което означава, че за цялата подготовка на филма (сценарий, каст, снимки, обработка) Зак Снайдър ще има най-много година и половина (ако приемем, че филмът ще излезе в края на 2014-та). Това е малко за филм с такива мащаби и може да повлияе неблагоприятно на качеството му. Иначе споменах Снайдър, защото вече е потвърдено, че той ще е режисьор на продължението. Самият "Man of Steel" тази седмица падна на трето място в боксофиса в Щатите. В световен мащаб той е на 50 милиона долара от това да почне да "печели", ако мога така да се изразя, и имайки предвид, че ще се върти по кината поне още месец не виждам никакъв проблем да направи поне 600 милиона. Ъпдейт за печалбите (тъй като са фактор за продължението) ще дам следващия път, а дотогава прочетете ревюто ми за филма и отидете да го гледате.

ДАТИ ЗА "THE AMAZING SPIDER-MAN" 3 И 4

Вторият филм излиза чак догодина, а вече е ясно кога ще видим третия и четвъртия. Fox яко са стиснали златната си комиксова кокошка и нямат никакво намерение да я връщат на Marvel. "The Amazing Spider-Man 3" ще се появи по екраните на 2016-та, а четвъртият филм - през 2018-та. Можем уместно да предположим, че Andrew Garfield (освен ако не му се случи нещо и не се наложи да го заместя) ще продължи да изпълнява ролята на Питър Паркър.

Ревю: "Мъж от стомана" (Man of Steel)

Ако нямате някакви високи очаквания за "Man of Steel", може би е добра идея да не четете този пост. Аз подходих без такива и (както често се случва) бях много приятно изненадан. Не искам сега хвалбите ми да надуят изкуствено вашите очаквания за филма, повишавайки така и опасността да се разочаровате. Предупредих ви. Сега, ако все още имате намерение да четете, продължаваме...


Започвам ударно: сравнен с всички адаптации на тема "Супермен", с които някога съм се сблъсквал, "Man of Steel" печели битката и излиза по-добър. В този списък включвам филми, анимации и сериали. Основното му предимство са хората, които стоят зад проекта, и това как те са решили да развият една вече до болка позната история.

"Man of Steel" в същността си е reboot и разглежда историята на Кларк Кент още от неговото раждане на Криптон. За разлика от други адаптации обаче (както и други reboot-и по принцип), тук почти от самото начало виждаме вече зрелия и контролиращ силите си Кент, който търси своето място в света ни. Сцените от неговите детство и юношество на Земята, важни за разбирането на самия герой, са представени под формата на т.нар. "flashbacks" и през първата половина от филма се редуват със сцени от настоящето. Това е както добре (не се налага 30 минути да гледаме бавното му порастване), така донякъде и създава усещането, че първата половина на филма е по-скоро преразказ на една по-подробна история.

Втората му половина пък е пълна с почти неспирен екшън. И въпреки всичко "Man of Steel" не е лишен от смисъл. Напротив - личи си намесата на братята Кристофър и Джонатан Нолан (стоящи зад "The Dark Knight" трилогията, да). Филмът е по-мрачна интерпретация на темата за Супермен и, чак ме е срам, че го казвам така, но е и по-реалистичен. Поне доколкото е възможно филм на тази тематика да е такъв. Просто не е подходено с прекалена наивност. Реакциите на хората във филма са горе-долу адекватни - "ама той е извънземен", "приятел ли е или не е" и т.н. Има дори много силен елемент на извънземно нашествие, представен по доста глобален начин и създаващ усещането за заплаха за целия свят. Нещо, което в "The Avengers" примерно, не се усещаше. Определено всичко изброено е много правилно и интригуващо адаптиране на комиксовия материал и една от причините да съм толкова доволен.

Режисьор е Зак Снайдър ("300", "Sucker Punch"), така че е ясно, че визуално филмът изглежда изключително добре. На места има толкова светлинни ефекти, че имаш чувството, че гледаш филм на J.J. Abrams. Интересен е похватът с рязкото приближаване/отдалечаване на камерата към даден обект, както и "застопоряването" й към главния герой, докато той лети. Усещането е много добро, като съм склонен да се съглася, че 3D-то този път е по-скоро плюс. Или поне не дразни.

Хенри Кевил (или както се произнася) е добър Супермен. В един момент се замислих колко би ми било интересно да видя интеракция между неговата версия на героя и онзи Батман, който Крисчън Бейл пресъздаде. За съжаление обаче това едва ли ще стане. Останалият каст също е на ниво. Изненада за мен бе голямата роля на Ръсел Кроу в ролята на баща му - Джор-Ел. Във филма темата за съдбата на Криптон е засегната много силно, а самата планета (с част от културата й) е показана май за пръв път на голям екран и предлага един доста силен научно-фантастичен елемент в началото на филма.

Що се отнася до промените по героите, за които толкова се пискаше в интернет (дори аз повдигнах някой въпроси) - те не правят никакво впечатление. Уорънс Фишбърн като Perry White не е нещо особено, тъй като е прекалено добричък, но има потенциал за развитие. Amy Adams е доста приятна Лоис Лейн и най-хубавото е, че не е в постоянната роля на жертва, даже напротив. Не мога да повярвам, че някои хора са хващаха за нещо толкова глупаво като цвета на косата й.

Майкъл Шанън, познат ви може би от сериала на HBO "Престъпна империя", представя своя собствена версия на злодея генерал Зод и тя според мен е успешна. Суров, студен, мислещ преди всичко за народа си (както сам казва) и рязко подаваш се на напиращия в него гняв, Зод в "Man of Steel" е достоен противник на главния герой. Проследявайки цялата история на филма, става ясно и защо в интервюта през последните месеци създателите му твърдяха, че историята е разказана така, че генерал Зод е единственият логичен злодей. Нещо повече - в историята, макар никъде да не се говори за криптонит, е посочена друга физическа (и емоционална) слабост на Супермен, която пооправя точно онова разбиране за него, което винаги ме е отблъсквало и ми е пречило да съм съпричастен - фактът, че той е неуязвим. За неуязвими герои е по-трудно да ти пука.

За финал ще се повторя и ще кажа, че "Man of Steel", донякъде и поради ниските ми очаквания, ме изненада много приятно и определено има потенциала както да бъде хит, така и да даде началото на една споделена DC вселена. За второто има дори лек намек (едно W и едно фамилно име под него, изписани върху сателит). Освен това, макар да разказва успешно началото на живота на Кал-Ел/Кларк Кент като Супермен, филмът оставя наистина много материал за доразказване. Но за слуховете за продължението ще говорим скоро, в друг пост.

Дори да не сте фенове на героя (аз също не съм), дори да предпочитате по-скоро Marvel-ските филми, отидете да го видите. До момента той е най-добрият комикс филм за годината - доста по-добър е от "Iron Man 3", а ме съмнява "The Wolverine" и "Thor: The Dark World" да го надминат. Ако не друго, името на Кристофър Нолан, макар и като продуцент, както и това, че брат му (заедно с Дейвид Гойър) стои зад историята, ви гарантират нещо интересно.

Задава се втори сезон на "Mortal Kombat: Legacy"


"GET OVER HERE!", Scorpion (aka Мистър Лаф)

По принцип, както сигурно ви е известно, "Mortal Kombat" е видеоигра. "Mortal Kombat: Legacy" пък е един много свеж мини-сериал, базиран върху нея, чиито 10-минутни епизоди се появиха в YouTube канала на Machinima през лятото на 2011-та година. По-обширно съм писал за сериала и това как се е стигнало до създаването му в ето този пост, като там ще намерите и линкове за всичките 9 епизода от първия му сезон.

Важното сега обаче е друго: задава се втори сезон, чийто епизоди вероятно отново ще излизат веднъж седмично в YouTube и който изглежда доста по-добре от предния, макар той изобщо да не беше лош. Първият трейлър е налице вече няколко месеца (макар да попаднах на него преди няколко дни) и в него се забелязват доста интересни промени - като се започне от подбора на героите, които ще вземат участие, мине се през външния им вид и се стигне до актьорите, които ще ги играят. Някои от актьорите са рекастнати, т.е. сменени, и промяната ще е малко странна (особено ако човек гледа двата сезона един след друг), но мисля, че по-скоро са за добро. За по-интересните нови имена сред актьорите вижте бележката в края на поста.

Ето го и самия трейлър, за да видите с очите си, че не става дума за някоя абсолютна тъпотия (макар че зависи от гледната точка и след като го изгледате може все още да мислите така), а и за да не говоря ей така:



Изглежда страхотно. По-добре от някои филмови трейлъри, които съм гледал наскоро. Имаме си добри, имаме си лоши. Ясно е, че ще се бият, макар и да не е ясно още кой с кого и по колко пъти. В първият сезон схемата бе следната - всеки епизод разглежда корените на някой от героите, но връзка между епизодите не винаги имаше. Надявам се този път това да е различно, защото мисля, че 10 епизода по 10 минути предлагат достатъчно време за развиване на една цялостна и добре разказана история. Турнир дали ще има също не е ясно (бел.за не-нърдовете: Mortal Kombat е името на боен турнир) или просто различните герои ще се срещат по дворове, покриви и градинки и ще се бият ей така, за кеф.

Във всички случаи обаче трейлърът изглежда доста добре и след приятния първи сезон няма как да не се интересувам от втория. Когато дойде премиерата, ще се старая да ви държа информирани за всеки излязъл епизод.

Така и така съм се разписал на Mortal Kombat тематика, нека вметна и една друга новина в тази насока: едноименната игра, която "рестартира" поредицата и излезе за конзоли през 2011-та, през месец юли най-накрая ще се появи за персонален компютър. Това е същинско събитие, тъй като MK игра не е излизала за компютър от повече от 10 години. Аз определено ще й обърна внимание, най-малкото заради добрите стари времена, въпреки че играенето на игри от години вече не ми е някаква голяма страст (знаете малкото изключения, чели сте за тях в блога).

P.S. относно актьорите: Трите най-интересни нови имена в каста на сериала са Кари Хируоки-Тагава, Марк Дакаскос и Каспър Ван Дийн. Хироуки-Тагава има доста сериозен опит в MK насока - той играеше магьосника Shang Tsung във филма "Mortal Kombat" от 1995-та. Да го върнат в същата роля в сериала (макар филмите и сериалът да не са свързани по никакъв начин) е много готина идея. Марк Дакаскос ще играе Kung Lao. Ще ви е леко познат, ако някога сте попадали на сериала "Гарванът", който се въртеше по българските телевизии преди десетина години. Каспър Ван Дийн пък беше тръгнал да става филмова звезда в края на '90-те, но най-голямата му роля си остава тази в "Starship Troopers" ("Звездни рейнджъри"). Забавно е, че Нийл Патрик Харис стана с пъти по-известен от него. Единственият друг филм, в който си спомням да съм гледал Ван Дийн, е "Sleepy Hollow". В "MK: Legacy II" ще го видим в ролята на Johnny Cage, като паралелът с позамрелите филмови кариери и на двамата е страхотен.

WWE Payback 2013 - Просто мнение, а не ревю.

I dig crazy chicks.

Излъгах се да гледам кеч. "WWE Payback", pay-per-view-то от неделя вечер. Не бях гледал от седмици. Неслучайно липсваха прогнози и ревю на "Extreme Rules". Него дори не помня дали изобщо го дърпах. Понякога имам периоди, в които просто не желая да гледам. Не ми е интересно и го считам за загуба на време. Този период е такъв и продължава вече втори месец. Я прочета някой пост какво е станало в шоуто, я не. Може и да има добри истории, може да има добри мачове, но просто тръпката я няма. Няма го желанието. Като фен се чувствам изтощен и не искам да се занимавам с това, което WWE предлагат. Все пак, в крайна сметка, кечът е един сериал без край.

В началото на миналата седмица дръпнах RAW. Имах основателна причина за това - мач между Daniel Bryan и Seth Rollins. Хора, които съм гледал как се раздават повече от половин час пред 100 души публика на ROH шоу. Като истински почитател и отчитайки качествата на двамата, просто реших, че им дължа да видя мача им. И те не разочароваха. В рамките на допустимото за WWE, предложиха един много добър TV мач. Живи и здрави, дано получат възможност някой път да направят едно 30 минутно зрелище пред 15 000-17 000, че и повече души.

Освен техния мач друго не гледах. Не ме интересуваше. Вместо това прехвърлих текст, който описваше случилото се на шоуто. Дори не го четох подробно, до такава степен не ми дреме. А PPV-то дръпнах, защото така се случи, че си бях вкъщи и трябваше да запълня вечерта. А и исках да видя ще се върне ли Пънк, няма ли да се върне. Викнах най-добрия ми приятел, отворих Pepsi-то и започнахме да прехвърляме. Тук е моментът да отбележа - това не е ревю. Не давам оценки, пиша само кратко мнение по много малко от цялото PPV. Ако сте фенове, гледайте го и преценете за вас си какво ви хареса и какво не. Този път пиша от гледната точка на човек, който просто няма интерес.
Майкъл Макгилъкъти, сега разумно прекръстен на по-малко безумното Къртис Аксел, стана ИК шампион с интересна победа. Само краят гледахме. Не е като имената в този мач да са столозалепящи. Жив и здрав да е младокът, но има овчи поглед. Няма харизма. Сигурно е виновна майка му, имайки предвид, че баща му е Mr.Perfect. Нататък... AJ и Кейтлин. Прекрасно дупе срещу прекрасни гърди. Да, истинската мъжка гледна точка за женския кеч. Но тези две дами се раздадоха и "произведоха" много добър мач. Не помня откога не съм гледал толкова добър женски мач. Години, най-вероятно. Браво. Дано враждуват цяло лято, може и друг техен мач да гледам. Може и някоя дреха да падне. Майната му на PG-то.

Скип имаше. Дори мачовете на The Shield не гледахме, а само прехвърлихме на две, на три. Края на отборния дори го познах. Не резултата, а това как ще го буукнат и в кой момент какво ще стане. Или аз съм добър, или booker-ите са слаби. Трябва да е първото. Браян е адски over в момента, дано WWE не направят малоумието да го направят хийл. Опасността е голяма.

Дойде мачът за WHW титлата. Скипнахме го, защото да гледаш мачове на Дел Рио никога не е оферта. В края чух музиката му и видях лежащ Зиглър. Уплаших се и върнах. Считах Зиглър за сигурен победител. Видях колко съм сгрешил, видях и края на мача. Бях покрусен. Това момче, с всичко, което дава за тази компания, не заслужаваше подобен title reign. Заслужаваше много повече. В случая се подиграват с него и само усложнения на реалното му сътресение оправдават тази гавра. Напсувах WWE. Напсувах Дел Рио. Както и всички от прекрасната (за пореден път) публика в Чикаго. Това малоумие ме подсети защо започна тази ми почивка от гледането на кеч. И защо изобщо има такива почивки.

Джерико и Пънк ми напомниха обаче защо обичам да гледам кеч по принцип. Страхотен мач, който изгледах от-до. Реално само той ме интересуваше. И те не ме разочароваха. Особено ме зарадва силния финал. А Пънк, с тази му брада, постоянно очаквах да стисне юмруци и оттам да изскочат остриета. Личи си кой чете комикси. Дори връщането му обаче не може да ме накара да гледам отново. Една птичка пролет не прави. Роб Ван Дам, чието завръщане следващия месец бе обявено по малко странен начин, също не е име, което да ме накара да следя редовно. Но ще погледна "Money in the bank". За Браян. За Пънк. За The Shield. За Зиглър, може би. За младите и нахъсаните, които въпреки това, което им причинява сценаристката глупост, се мъчат да дадат всичко от себе си. Да забавляват хората, да си играят с емоциите им, да се правят на добри и лоши, и да се впускат в "битки" с ясен край, но много атлетизъм. Те заслужават уважение и може би след един месец ще им отделя още един час. Защото съм фен.

О, да... Имаше мач за WWE титлата между Сина и Райбак. Но в крайна сметка... на кого му пука?

"Мрак" (разказ)

Трудно ми е да преценя кое е по-дразнещо за психиката на човек - всепоглъщащият мрак, дебнещ отвъд прозореца, или почти непрестанното жужене на една от двете светещи крушки на полилея. Поне третата е изгоряла, иначе шансовете две от три да жужат рязко се повишаваха. Тогава поне изборът щеше да е по-лесен. А сега въпросът стои - да загася ли осветлението или не?

Мракът си стои пред прозореца и чака решението ми. Търпелив е. Няма за къде да бърза, има цяла нощ пред себе си. А за мен минутите са вечност. Решението може да бъде взето във всяка една секунда, ако вече не е. Най-вероятно е. Най-вероятно вече съм решил. Един от големите проблеми на хората, или може би една от най-прекрасните им способности, е това колко много време е необходимо след вземането на дадено решение, за да бъде приложено то в действие. Такъв е случаят и с мен сега. Стоя в стаята и не предприемам нищо, макар че може би вече съм решил. А мракът чака. Иска да влезе и знае, че рано или късно тази възможност ще му се отдаде. Това е неговото предимство - има цялото време на света, че и отвъд. Ние го нямаме.

Завивам краката си, подгъвам юргана под тях и го затискам. Глупав детски маниер за предпазване от чудовища. Когато си дете, подобно действие може и да изглежда логично. Може за секунда да си позволиш да повярваш, че юрганът те пази от чудовището. Тази илюзия за защита се разбива, когато остарееш. Вече ясно съзнаваш, че един юрган не може да те предпази от чудовището. Прозорци, врати и стени не могат да те предпазят от него. То идва и дойде ли не ще му се измъкнеш.

Ето го отговора ми. Неизбежно е. Рано или късно мракът ще се добере до мен, а с него и това, което се крие вътре. Защо да отлагам? Защо да се обричам на още мъчителни секунди на очакване и нерешителност? Без дори да ставам от леглото протягам ръка и гася лампата. Двете светещи крушки спират, с тях и жуженето от едната. Мракът моментално завладява цялата стая. Обгръща мебелите, леглото, мен. Усещам задоволството му. Сега той царува и от двете страни на прозореца.

То идва. Започвам да чувам дишането му. Става все по-дълбоко и звучно. Може би само си въобразявам, но сякаш усещам и дъха му. Крайниците ми се свиват под юргана. Само лицето ми е останало навън, най-уязвимо, незащитено дори от любимия щит на всяко дете. Температурата на тялото ми се повишава, а имам чувството, че лицето ми замръзва. То е тук. В стаята е. Нямам никакво съмнение. Ясно чувам дишането му. Усещам го около себе си.

В капан съм. Сам се вкарах в капан и сам го пуснах. Трябва да се махна, трябва да се махна, трябва да се махна...

Рязко се отвивам и скачам от леглото. Успявам да хвана дръжката на вратата без дори да светвам лампата. Майната й на нея и на ужасното й жужене. Майната й на светлината, която вече не може да ми помогне. Трябва да бягам и го правя. Изскачам в коридора и отварям следващата врата. Вече съм навън. Стълби, които прескачам с един скок. Ограда, през която се прехвърлям за секунди. На улицата съм и тичам с всички сили. Няма никой. Мракът царува и тук, но през двадесетина метра уличните лампи разкъсват безкрайното му тяло с бледата си, леко синкава светлина. Профучавам под тях. То е след мен. То е с мен. Чувам дишането му сякаш е до ухото ми. Знам, че ако спра за миг ще ме достигне. Не мога да му го позволя.

Излизам на кръстовището и продължавам да тичам. Усещам съпротивлението на въздуха по голото си тяло. Чак сега осъзнавам, че не нося нищо, освен боксерки. Тичам бос, защото не съм обул каквото и да е. Това обаче не е от значение. Не мога да се върна. Не мога да си позволя дори да спра. Тичам с все сили, а То е все така зад мен.

Виждам хора. Две фигури, някъде пред мен. Искам да извикам, искам да ги предупредя. Искам да ги помоля да ми помогнат. Тичам с все сила към тях. Мъж и жена. Млади. Спират се точно след една улична лампа и обръщат поглед към мен, сякаш усетили среднощния ми бяг. Той я държи за ръката, тя се приближава по-близо до него. Уплашена е. Сигурно го вижда. Но не го усеща като мен. То не диша в нейния врат. То не преследва нея, а мен, и аз не смея да спра.

Бавно краката ми забавят ход. Крачка след крачка скоростта на тялото ми намалява. Вече дори не тичам. Последните няколко крачки минавам с нормална скорост, точно под измамната защита на уличната лампа. Едва на няколко метра от момчето и момичето съм. И двамата са изплашени, прочитам го по лицата им, но геройското, мъжкото в момчето го кара да стои малко по-напред, докато тя се крие наполовина зад гърба му. И двамата го виждат, и двамата се страхуват, но и двамата не разбират. Не знаят, че трябва да се страхуват повече. Не знаят, че неслучайно толкова отчаяно се опитвах да избягам от него.

Но спирам. Застопорявам се на място. Вече ме е настигнало. Защо да бягам? Същото е като с мрака - рано или късно ще получи своето. То е Мракът. И сега не е само около мен. Сега е в мен. Чувам дишането му, сякаш е моето собствено. Кожата ми изтръпва от присъствието му, макар до мен да няма никой друг. В погледите на момчето и момичето все още се чете страх, двамата не смеят да обелят и дума. Но очите им не търсят нещо някъде назад в мрака. Очите им са фокусирани върху мен. А аз се усмихвам.

То ме е достигнало. И ще вземе своето.

"300: Rise of an Empire" - първи трейлър, детайли около историята и общи приказки

 Постер. Спартанец. Със синя наметка, за да предположим, че е спартанец-моряк. И го шиба дъжд, а той не трепва, за да потвърди, че е спартанец-моряк. Ц, ц, ц, ц, ц....

С какво помним филма "300"? Да видим... Много готина визия, типична за филмите на режисьора Зак Снайдър; "спартанци", които сякаш са правили лицеви опори и коремни преси до самия момент, в който влизат в кадър; разни битки, в които се режат крайници и пръска кръв; забавен каданс в битките, за да можем да видим как същите крайници и кръв летят наляво-надясно; трогващ финал. А, да, и малко голота, опорочена от извратените идеи на Франк Милър.

Кой е Франк Милър? Човекът, написал комикса "300", върху който е базиран филма. Също така той е човекът, който от доста време уж подготвя комиксовото продължение, озаглавено "Xerxes" (демек Ксеркс), върху което пък ще е базиран новия филм, носещ доста по-слабото заглавие "300: Rise of an Empire". Както съм казвал и преди обаче, филмовите продуценти с право се съмняват в акъла на зрителите и затова винаги предпочитат за по-сигурно по заглавието да си личи, че става дума за продължение.

А ето го и първия трейлър за "300: Rise of an Empire", появил се вчера в Интернет:



Писна ми да пиша постове за трейлъри. А като се замисля, че до края на седмицата ви чака още един... Преглъщам недоволството от собствените си теми (които сам си избирам) и се впускам в малко повече обяснения за историята на предстоящия филм/комикс.

Историята

Колкото и да е странно, тук не става дума нито за продължение на първия филм, нито за абсолютен prequel (т.е. предистория), както се очакваше предварително. Голяма част от действието на "300: Rise of an Empire" се развива по абсолютно същото време, по което и битките в оригиналния "300". Разликата тук е в мащаба - докато "300" бе фокусиран върху Битката при Термопилите, където 300 напомпани, обезкосмени и намазани с масло кечис... спартанци се колеха с цяла персийска орда, то тук ще проследим един по-дълъг период от време. Историята ще започне 10 години преди горепосочената битка и ще проследи пътя на Ксеркс (персийския император с убер мъжествено излъчване) към достигане на "божественост". Звучи добре, да? Да, ама не.

Ксеркс няма да е главен герой нито във филма, нито в комикса (тъй като те май ще са горе-долу еднакви). Вместо това имаме нов добър герой - Темистокъл (Съливан Стейпълтън, който за пръв път чувам), както и нов основен злодей - Артемизия (Ева Грийн... с погледа). Историята ще се фокусира върху тях, макар че се очертават появи както на уродливия предател Ефиалт (мисля), така на от крал Леонид (Джерард Бътлър, да). Как е възможно? Както споменах "300: Rise of an Empire" ще обхваща по-голям период от време, включително и събитията от "300", така че появата му е напълно възможна.

Франк Милър, тъй като е готин, споменава и че кулминацията на филма ще е грандиозна морска битка, част от която виждаме и в трейлъра. Браво, г-н Спойлер! Не, че има значение. За "Xerxes" (комикса) се говори от много време, но той така и не се е появил до ден днешен. Веднага щях да обвиня Милър в мързел, но се замислих, че може би са решили да съчетаят излизането на комикса и филма. Защо? Защото ако комиксът излезе пръв, Световната широка мрежа ще бъде буквално залята (като корабите в трейлъра) от спойлери относно историята на филма. Това пък, както се досещате, може да не се отрази добре на билетопродажбата.

Мнение за трейлъра

Двете минути, които вероятно и вие вече сте изгледали, ме изненадаха доста приятно. Когато разбрах за филма и за малоумното му работно заглавие "300: Battle of Artemisia" (което звучи отблъскващо евтино), както и че Зак Снайдър е решил вместо него да режисира "Man of Steel" (може би умно решение), не бях особено оптимистичен. Признавам - очаквах нещо наистина евтино, тип "да доизстискаме идеята, ако ще и да го пуснем направо на DVD". Трейлърът обаче изглежда изненадващо добре - познатата ни шарено-красива визия от филмите на Снайдър в комбинация с много, много бой. Това са и нещата, които е напълно нормално да очакваме от продължението на "300", но хубавото е, че изглеждат добре направени, а не претупани, евтини и обречени на провал. Склонен съм да кажа "палци горе" и да дам шанс филма.

Не разбирам обаче странното решение премиерата му да бъде преместена от август тази година на март 2014-та. Страх от конкуренцията на някой летен блокбъстър, за който не мога да се сетя в момента? Или Снайдър е решил да си остави време за преработки, в случай, че не му хареса какво е направил новият режисьор?

Каквото и да е, нови кланета между спартанци и персийци няма да видим още доста месеци. Този трейлър идва просто ей така, за да ни подразни, но пък и да вдъхне малко увереност, че можем да получим приятен пуканков филм, а не тотален провал.

PS: В блога в момента има толкова много вградени клипове, че не знам как зарежда на хората с по-слаб нет. Ако има проблеми - информирайте ме, за да ги понамаля и заменя просто с линкове. Шаренията ме радва, но за удобството на читателите ще се направят жертви.

Концертът на "Limp Bizkit" от "Rock Am Ring 2013"

Харесвам да гледам записи на live-ове на любими банди, особено когато тези любими банди упорито не идват на родна почва (може би и поради липса на покана). В този случай YouTube е от полза и така до нас достига участието на Limp Bizkit от първия ден на тазгодишния "Rock Am Ring" фестивал в Германия, което, като техен фен, желая да споделя с вас:



Sharing is caring. Хахаха, няма да ви казвам къде за последно прочетох това. Както и да е. Live-ът не е лош, макар че звученето е леко странно. Първоначално си мислех, че просто Уес ползва някаква по-"ръмжаща" китара, но май е някакъв проблем с аудио микса на самия фестивал, защото погледнах и участията на KoRn, Imagine Dragons и Bullet For My Valentine от същия ден на фестивала и там също се забелязваше някакво странно звучене.

Не ми харесва обаче, че playlist-ът е съставен от изцяло стари парчета (най-новите са Eat You Alive и Behind Blue Eyes... които са от 2003-та, по дяволите) плюс кратък блок с кавъри, в който Wes просто се забавлява. Няма "Ready To Go", няма нещо друго от задаващия се нов албум и още по-неприятното - няма нищичко от "Gold Cobra". Поне самата "Gold Cobra" можеха да изсвирят. Както и да е. Ще се оплаквам от плейлистове, когато дойдат у нас и отида да ги гледам отново. В Spirit of Burgas ми бяха надеждите (и не само моите, мисля), но намаляват все повече с всеки изминал ден. Друга година. Ако не тук, то някъде.

Дотогава... keep on rollin', partners :D

Първи трейлър на "The Hobbit: The Desolation of Smaug"

Вече е факт първият (тийзър) трейлър на втората част от трилогията "Хобит", носеща името "The Desolation of Smaug". Хвърлете му едно око (или две, три...), пък после ви чакат няколко реда с личното ми мнение:


Ами... шарен е, това е сигурно. Има и доста енергия в него, но определено липсва епичност или нещо, което да накара човек да тръпне в очакване. Интересно впечатление прави колко много внимание се обръща на появата на добре познатия ни остроушец Леголас (който въобще няма работа тук), както и на измислената специално за филма елфка Туриел. Трудно е да раздуеш книга с размерите на "Хобит" в три филма, да.

Другите по-важни неща, лично според, мен са две. Първо, мутрата на Люк Евънс в ролята на Бард. Трудно ми е да приема точно него за тази роля, особено след като съм го гледал в ролите на гръцки бог и враг на Вин Дизел. Второто и доста по-важно нещо е това, че най-накрая виждаме как ще изглежда драконът Смог... или поне главата му. И тук съм със смесени чувства - като дизайн драконовата муцуна хем е достатъчно близо, хем задоволително далеч като вид от рисунките на Толкин, но от друга страна май очаквах нещо по-страховито и по-запомнящо се. А и е жалко, че не чухме гласа на Бенедикт Къмбърбач (велик!). Изглежда ще трябва да почакаме още.

Като за първи трейлър (или тийзър трейлър, не съм наясно) - много добре. При мен лично ситуацията е сложна и макар да съм голям почитател на творчеството на Толкин, екранизациите на "Хобит" не са нещо, което да чакам с огромно нетърпение. Може би защото знам, че излизат през година и няма смисъл от излишни емоции. Най-вероятно обаче и този път ще се случи като с предния филм - почти никаква надъханост до последния момент, а още в самото начало на филма - разтуптяно сърце и насълзени очи от умиление, че любима книга е достигнала големия екран.

PS1: Външният вид на Радагаст продължава да ми бърка в мозъка.
PS2: Съжалявам за вградените субтитри в трейлъра (Полски? Ако да, то това ще е силен намек от страна на съдбата). При първа възможност ще сменя линка с такъв за трейлър без субтитри и с по-добро качество.
PS3: Преди ден-два-три се появи и първият постер за филма, който, отново според мен, също не е в състояние да предизвика огромен интерес. Ей го на:

 

Последният ергенски запой... без наличието на запой. ("The Hangover Part III" Ревю)

 Знаете мотото на всеки сайт/блог - картинка да има, за да е шарено. Тук шаренията подвежда и чак такава "епичност" в този филм няма да видите.

Изключително забавно е да влезеш в някой торент тракер, да видиш някакъв що-годе приличен релийз (лоши чуждици) на някой нов филм и когато отвориш страницата, за да разгледаш детайлите за торента, да те посрещне плакатът на филма, на който гордо, с ясни и отчетливи бели букви е написано "САМО В КИНАТА". О, наистина ли?

Но да се върнем към заглавието на поста. Наистина, в този "Ергенски запой"/"Hangover" няма нито запой, нито "hangover" (пр.инглиш: махмурлук). Сценаристите са избягали от приятната формула на предните два филма, в които героите се събуждаха след луда нощ, от която не помнят нищо, и лека-полека започват да сглобяват парченцата от пъзела. Вместо това получаваме нещо доста по-стандартно: "Глутницата" иска да помогне на пълничкия си и доста странен член Алън да промени живота си към по-добро, като за целта иска да го заведе в санаториум (или нещо подобно). По пътя обаче ги застигат тежките (буквално) последствия от мизериите, в които са се забъркали във Вегас (първия филм) и Бангкок (втория филм). Няма напиване, няма дрогиране, няма безпаметна нощ. Всичко е ясно от почти самото начало и дори двата опита за някакъв "обрат" (даже думата не е подходяща), който да разчупи историята, са изключително лесни за отгатване от зрителя. Даже и комедийният елемент леко се губи, но предполагам зависи от гледната ви точка за смешно.

Наясно съм, че ако сте фенове на поредицата ще отидете (ако вече не сте отишли) да видите новия филм. Някои ще са доволни, други ще са разочаровани. Аз нямах високи очаквания, просто защото никога не съм бил голям фен. Първият "The Hangover" според мен е един доста надценен филм и не ми хареса (освен хитрата идея за безпаметната нощ), което може би е и причината да видя продължението (Part II) едва в началото на тази седмица. Него вече го гледах с приятели и това най-вероятно допринесе за атмосферата и за това филмът да ми хареса повече. На няколко пъти се смях с глас на доста грубите и крайни шеги. В тройката обаче такива засмивания нямаше. Най-забавните моменти (от моята гледна точка) бяха в първия половин час и повечето от тях ги има в трейлърите. Да, винаги е неприятно най-доброто от един филм да го има в трейлърите му.

В общи линии "The Hangover Part III" по-скоро не ми хареса. Най-оригиналното нещо в поредицата - начина на разказване на историята от предната вечер - вече го няма, хуморът също се губи. Прекалява се с образите на Алън и Чау, които са забавни в малки дози, но е странно целият филм да се върти около тях. Е, имаше неща, които ми допаднаха: Джон Гуудман. "Hurt". Някоя-друга реплика. И, разбира се, тъй като това съм аз, най-много ми хареса епичната нотка в саундтрака. Харесвам епични музики, но дори те не могат да направят един филм много по-добър. 

Дано това наистина е последният "запой", защото в противен случай поредицата може да западне още доста. Все още е далеч от дъното (под дъното може да се разбира "Страшен филм", например), но пропадането надолу не е трудно достижимо. Имам известни опасения, че при добри финансови резултати от този филм може да видим и четвърти, особено след като разбрах за допълнителна* сцена след надписите (която в моя релийз липсваше) и която сериозно поставя под въпрос твърдението, че това наистина е бил краят.

---------

* Цял Холивуд лудна по тези допълнителни сцени и започва да става дразнещо. Ако не е филм по комикс, допълнителна сцена не чакам. А и разпоредителите в кината най-вероятно много мразят глупаци, които висят в киносалона до последния възможен момент. Тук е моментът да се извиня на всички, които са били на смяна, когато съм ходил да гледам Marvel-ски филм - простете ми. Ще се постарая вече да не го правя. А и винаги ви връщам очилата. Мерси.

Заек, волок = Заяц, волк.

Оооо, странното удоволствие от това да седнеш пред настолния си компютър, да вземеш клавиатурата в скута си и докато въздушното течение от отворените прозорец и врата заплашва да ти докара настинка, да започнеш да пишеш!

Побърканото време, което има проблеми с това да реши с пот или вода ще тормози осмелилите се да излязат навън, е изключително добър съветник в насоката "Как да прекараме съботния следобед". За едни правилният отговор е книга, за други филм, за трети... е, трети изобщо не почиват и при тях е свързано с работа. За мен, в случая, четенето на книга беше отметнато във влака (опитите на Маслоу да ме направи по-"здрава" личност срещат сериозен отпор), а ленивото гледане на филм може да остане за по-късно, така че в момента приоритетно е писането. Или "разписването", тъй като, да, това не е от онези постове с ясна идея, цел и тема. Или поне така мисля.

Споменавайки влака се сетих за нещо интересно там, което всъщност ще е и нашата тема. На седалките срещу мен седнаха жена с малкото й дете - момиченце, на 5-6 години максимум, може и по-малко да е било. Подскачаше наляво-надясно, не спираше (ама изобщо не спираше) да говори, да си пее или да рецитира стихотворения. Изключително забавно ми стана, когато момиченцето застана до прозореца на влака и започна да сочи с пръст ту него, ту себе си, повтаряйки "заек-волок", опитвайки се, изглежда, по някакъв начин да възпроизведа една сценка от "Ну Погоди". Ето тази, в случай, че не се сещате. Аз се сетих и се усмихнах. Странно е колко поколения деца могат един ден като пораснат да свързват детството с една и съща анимация.

Та това определено бе едно много жизнерадостно хлапе, пълно с енергия, за разлика от майката, която беше намусена през цялото време, не му обръщаше никакво внимание (не, че то постоянно го търсеше, просто си пееше), че даже от време на време и му се скарваше с нещо от рода на "Дръж се по-нормално". Точно в този момент четях книгата на Маслоу (да, онзи, който споменах по-горе) и конкретно бях на абзац, в който се говореше за взаимоотношенията родители-деца. Определено това срещу мен не беше примерът за идеален синхрон в тези взаимоотношения. Какво беше нормално за майката? Как го дефинираше тя? Как детето й разбира "нормалното"? Сигурно ли е, че вижданията им по този въпрос съвпадат и изобщо необходимо ли е да съвпадат? Тези и още въпроси се въртят в главата ми в момента и е жалко, че тогава не се замислих по-сериозно, за да попитам майката. Но в крайна сметка фактът е, че на нейното лице беше изписано недоволство, ако не и нещо по-крайно. А лицето на детето показваше щастие, любознателност, задоволство от живота. Мисля, че за мен то е по-нормалното. Дано някой ден се сети да каже на майка си, с уважение и по детски му невинно, разбира се, да се държи по-нормално.

Половин час по-късно, вече в автобус (все на път), видях втора двойка майка с дете, като детето отново бе момиченце и отново бе на същата възраст. Това обаче беше тихо, като даже в един момент легна в скута на майка си и заспа. Определено по-добър пример за добри взаимоотношения между родител-дете, но в цялата картинка липсваше енергията на момиченцето от влака и неговото "заек-волок".

Божееее, божееее, за какви неща съм започнал да пиша.... Всъщност е нормално. Това са малките неща в живота, а в крайна сметка те са най-важни. Заради тях живеем. Радвам се, че ми правят впечатление и се радвам, че ме карат да мисля. И, незнайно защо, се надявам, че някой ден ще съм добър родител. Нормален родител. Ако това ви е твърде далечно (в минал или бъдещ план), не се затормозявайте да споделяте надеждите ми. Вместо това си пуснете "Ну Погоди".

Бързи и яростни за шести пореден път. Как не им омръзна... ("Fast and Furious 6" Ревю)

Изкуших се да сложа едно от онези клиширани заглавия, в които ползваш името на нещото, за което ще пишеш, и се опитваш да го вкараш в някакво по-разчупено изречение. Не ми се получи особено добре, както и на повечето хора, които подхождат така, но пък затова в скоби сложих и по-суховатото пояснение, че ще прочетете няколко реда за "Бързи и яростни 6". Конкретно - краткото ми, но дадено ви от все сърце, мнение за филма, поднесено с един кратък поглед назад към историята на цялата поредица.

Започваме, разбира се, със снимка. За да е шарено. В случая: снимка на основните актьори, чието постване тук няма никакъв смисъл. Освен, че с нея е по-шарено.

Да започнем с това, че умерено харесвам поредицата. "Бързи и яростни" обърна огромно внимание на тунингованите коли и незаконните улични състезания. Донесе им световна популярност и най-вероятно допринесе за няколко ареста и катастрофи повече. Разбира се, с оттеглянето на Вин Дизел нещата лека-полека тръгнаха надолу и след "The Fast and The Furious: Tokyo Drift" (ай уонда иф ю ноу хау ту дрифт ин Токио) значително се увеличи опасността поредицата да продължи да се "развива" под формата на множество малоумни продължения, излизащи направо за DVD. Както се случи с "Американски пай" преди оригиналният актьорски състав да се навие да направи "American Reunion".

Но за радост на почитателите на фенките на Пол Уокър (който в друг филм едва ли ще видите), неговото бивше другарче Вин Дизел се разболя от болестта "зациклила кариера" и реши да се върне към нещата, които го направиха звезда. Много добро решение, между другото. "Fast and Furious", както всъщност се казва четвъртият филм (да, няма четворка, просто са махнали "the"-тата), беше на доста по-добро ниво и от втория, и от третия филм. Даде шанс историята да продължи. И тя продължи с "Fast Five", където се случиха две много важни неща: беше добавен новият екшън герой/стар кеч герой Скалата и фокусът на филма се премести от незаконните гонки с тунинговани коли към повечкото екшън с няколко автомобилни гонки тук-там, просто в името на традицията. Тези две промени се оказаха успешни и ето, че доживяхме и шести (!!!) филм.

В началото му ни посреща надпис "Furious 6", което е едно много хитро хрумване, имайки предвид името на предния. Разпространителите обаче са такъв тип хора, които обичат да подценяват акъла на зрителите (понякога с право) и заради това са решили вместо това име да ни пробутат доста по-скучноватото "Fast and Furious 6". За да се сещаме за коя поредица става дума, защото нали сме глупави и иначе няма да се сетим... Аз се бъзикам, но сигурно някои наистина нямаше да се сетят, дори да бяха видели Уокър и Дизел в трейлъра. Как да е.

"Furious 6", както аз държа да го наричам, е един готин и разпускащ филм. Знаете какво да очаквате, няма да ви обяснявам. Ето ви трейлърa, за да се настроите психически и да дооформите представата си:



Не, спокойно. "Ревюто" ми не се изчерпва с една проста констатация ("много готин филм") и трейлър. Трябва да отбележим още няколко неща:

- екшАААн. Ако в други филми от този жанр имаме малко "ъ", тук имаме три големи "А"-та. Гонещи се коли, танкове, самолети, гонещи се коли, бой, престрелки, гонещи се коли, бой. Не точно в този ред, но хващате идеята.

- комедия. Някой би нарекъл смешките евтини. Е, нека са евтини. Роман (Tyrese Gibson) сякаш е във филма, само за да пуска някакви лафове, които нямат нищо общо с историята. Но пък и от смях има нужда, защото иначе щеше да има само твърде много...

- ТЕСТОСТЕРОООООООООН! Този филм влияе, особено ако си двуглав. Не знам как е при дамите, но ако си представител на мъжкия пол, излезеш ли от киното или ще искаш да се биеш, или да скачаш от движещи се коли, или да караш тези коли, или да се стреляш някого. Brain beats brawn... ама не и тук. Култов кадър: Скалата и Дизел застават един до друг, готови да се "бият с лошите", дишайки тежко, а Скалата дори се изплюва. Двама идоли на една камара не-четящи книги люде в обща битка, рамо до рамо. И в кинозалата се чува едно въодушевено "Ааааа!". Дори от мен, заради простичкия кеф от зрелището.

- ясното послание, че ще има продължение. Не, не... не намек, както беше в края на "Fast Five", а ясна заявка. Тук говорим за една допълнителна сцена в самия край на филма (след като ни информират, че режисьор е Justin Lin), която навързва случилото се в него със случилото се в "The Fast and The Furious 3" и изважда още едно "Ааааа!" от феновете на филми, съдържащи  коли и стреляне. Нищо няма да спойлвам. Спойлерите са лоши.

- много фантастика сред сцените с каскади. Както каза един колега (чийто поглед за киното понякога преминава по страшно забавен начин през призмата на четири години изучаване на политически науки) "Все едно гледам Star Wars". Да, определено "нереалните" неща са доста. Впечатляващи сцени, които изглеждат добре и вдигат адреналина, но те карат да си кажеш нещо от рода на "Егати измислицата...", "Това няма как да стане" или пък просто да се засмееш.

Друго има ли за казване? Не мога да повярвам, че написах толкова много текст точно за "Бързи и яростни 6". Сигурно историята му може да бъде разказана с по-малко на брой думи (и в момента се боря с това дали да не приема собственото си предизвикателство...).

Продължението се очаква още догодина. Да, чак е стряскащо и определено не е особено обнадеждаващо, че искат да направят нов филм за двойно по-малко време от обичайното. Че ще направи пари (както този прави) - ще направи. Но струва ли си да се избързва и дали няма да се получи някой претупан "Fas7" (да се чувстват свободни да ползват идеята ми), който да закопае съживената поредица. А след това той да бъде последван от още един "Furi8s" (вече прекалявам), който тотално да я довърши и да върне опасността от направо-на-DVD бъдеще.

Не е мой проблем, всъщност. Като зрител се забавлявах с "Furious 6" и прекарах 2 приятни часа в киносалона заедно с приятели. Получих точно това, което очаквах. И макар да ми се струва, че "Fast Five" беше малко по-добър, съм доволен от видяното. С правилната нагласа и ясното съзнаване на факта, че това е "Fast and Furious" филм, вие също ще бъдете.

Отпушващ пост. За творческия запек, истината в Интернет и споделянето на газирани напитки.

Това, драги читателю, е отпушващ пост. В комбинация с термина "творчески запек", "отпушващ пост" звучи леко грубо, да не кажа брутално, но е най-доброто описание, което мога да му дам. В последно време отново съм в един от онези свръх самокритични периоди, в които си харесвам тема за писане, започвам с писането на поста, спирам след няколко реда и недоволен от написаното започвам отначало. След още няколко реда от втория опит, упражнението се повтаря. В крайна сметка зарязвам темата и поста, а блогът стои празен. А вие страдате. О, не, повече от сигурен съм, че вие виете от скука, разочарование и интелектуална болка, когато няма какво ново да прочетете тук. А вероятно правите същото и когато четете нещо ново, което съм писал...

Едно от горните твърдения е силно пропито с ирония. Вие си изберете кое. В момента аз съм зает да мисля дали и предам не съм писал подобен "отпушващ пост" и дали не съм ви обяснявал същите неща. Но дори да съм, повторението е хубаво нещо. Учи. В случая се е доказало, че методът с отпушването работи. Защо тогава да не бъде приложен пак?

В типично отпушващ стил мисълта ми скача от тема на тема. Преди малко до ушите ми стигна някакъв репортаж от новините на bTV, в който се обсъждаше дали трябва да приемаме за истина всичко, което прочетем в Интернет. Не, не трябва. Но не трябва и да приемаш за истина всичко, което чуваш по телевизията. Или радиото. И най-забавното бе, че повод за репортажа бе "поредната Интернет революция" (точен цитат) - т.е. тази в Турция. Но както става ясно не трябва да вярваме на всичко, което четем в Интернет. Така че като попаднете на снимката на жена в линейка, чиято лява половина на лицето е покрита с кръв, имайте едно наум. Не трябва да се вярва на всичко в Интернет. Протести може и да няма. Кой знае? Телевизиите ще кажат.

Надявам се съзнавате несериозността в горните редове. Ако ли не, малко ми е тъжно за вас. Все още ви считам за готини, защото четете нещо в блога ми, но все пак. Пийте едно Pepsi (продуктово позициониране), за да се освежите, нищо, че времето е мрачно и дъждовно. А и Pepsi не те подканя да го споделяш с когото и да било. Предпочита да му се наслаждаваш сам. Въпреки че не бива да се прекалява. В противен случай организмът казва "Стига!" и самата идея за любимата газирана напитка ти носи само и единствено намръщена физиономия. Но в един момент и това отминава. Човек е склонен да се връща към хубавите неща в живота си. Като всяко сравнително умно животно.

Мисля, че отпушването е завършено. Вие противопожарната аларма, което означава, че някой съсед отново се е осмелил да запали цигара в стаята си. А то е забранено. Както трябва и да си остане - не в стаите, а в онези обществени места, които хората ползват за социализация. Там се ходи, за да се общува и да се пие. Всеки с когото реши и сам за себе си. Дишането на дим не отговаря на тези критерии. Но се отплесвам към друга тема...

Все още е мрачно, но от онзи тип мрачно, който напомня за отминала буря. Прохладно, със сиво-синьо небе с пробиващи си оттук-оттам път слънчеви лъчи. Време, олицетворение на надеждата. Хайде, това беше от мен. С надеждата и пожеланието да станем по-умни.

Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи ср...