Какво чета... (26.06.13)

Добра идея е да драсна няколко реда в своя виртуален читателски дневник, който се явява и платформа за препоръчване (или предложение за отбягване) на дадени заглавия. Не само, че минаха почти два месеца от предния такъв пост, но и комикс-тематика е силно залегнала в блога в момента и е нужно малко разнообразие.

Обръщайки поглед към същия този преден пост, прецених, че ще е добре да започна с книгата, с която го завърших. Там споменах, че чета "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли. Утопия за свят, в който хората биват създавани в епруветки и още от зародишна форма предопределени за определен живот. Разбира се, имаме герой, при който нещо е сбъркано, който не е съгласен с начина на функциониране на този свят и неговите правила. Той среща съмишленик на най-неочакваното място - там, където "нецивилизованите" живеят по старому. "Прекрасният нов свят" определено е доста хубава книга, повдигаща въпроси както за развитието на науката, така и за човешките ценности като цяло. Заслужава си и заради интересния похват - описване на света, последвано от историята на един герой, плавно преминаваща в историята на друг. Не трябва да пропускаме и силния шекспиров елемент, ако мога така да го нарека, залегнал в написването й (един от героите често цитира пиеси на Шекспир, тъй като не е имал възможност да чете друго), който добавя допълнителен цвят, същевременно засилвайки контраста между "новия свят" и стария такъв.

Брей, как съм почнал да пиша за книги... Преди да се развълнувам и да се взема насериозно, ще препотвърдя, че тези постове са чисто любителски и целят просто да ви насочат (или държат настрана) от определени книги.

Този път обаче няма нещо, за което да мога да изкрещя "Пазете се!". Продължаваме с друго заглавие, което прочетох - "Смъртта е занимание самотно" на Рей Бредбъри. Първият ми досег с Бредбъри, донякъде и заради едни ТВ епизоди отпреди доста години, които бяха по негови произведения и не ми харесваха особено. С книгите му обаче може и да се разберем. "Смъртта е занимание самотно" е разказана от гледната точка на писател-фантаст (е***и изненадата), живеещ в градче на брега на океана. Най-големият проблем в живота му е това как да продаде някой от разказите си, но това се променя, когато в една дъждовна нощ открива труп в същия този океан. И Смъртта сякаш тръгва по петите му, започвайки да взима жертва след жертва. Макар това да звучи умерено фантастично, а и атмосферата на книгата и начинът на разказване да засилват това впечатление, "Смъртта е занимание самотно" е по-скоро едно особено крими със силни трилър елементи. За пръв път се случва момент от книга да успее да ме уплаши, донякъде и заради твърде голямо сходство между случващото се и реалната обстановка около мен докато четях. Това, разбира се, трябва да се разглежда като плюс на книгата, която, без да съм имал възможност да прочета друго от Бредбъри, ви препоръчвам.

Довърших и кратката "Третият. Падналият идол" на Греъм Грийн. Едно от откритията ми из бащината библиотека. "Третият" е крими-повест от сто и няколко страници за неизяснените обстоятелства около една смърт в следвоенна Виена, а "Падналият идол" е по-кратък - 40 страници, и разглежда проблемите на живота на възрастните - брак, изневяра, лъжи и т.н., но от гледната точка на дете. Проблемът и на двете произведения? Твърде дълги са за нещо, което успешно може да бъде разказано и по-сбито. Но идеята на "Падналият идол" е доста оригинална. Все пак не е нещо, което да ви карам да си търсите, макар на мен да ми уби два-три часа.

В момента чета "Луните на Юпитер" на Азимов. За нея по-подробно следващия път, но да вметна само, че бързо ми грабна вниманието и от първите няколко глави съм доволен. Азимов все пак, макар че тук има нещо различно. Другите неща, които съм предвидил в една или друга степен, няма да ги споменавам, тъй като винаги го правя, а често не ги подхващам изобщо или бързо се отказвам. Каквото такова. Дотогава четете! Не само книги, но и постовете в блога.

P.S. Стана прилично дълъг пост, но ще го прочетат най-вероятно само хора, които така или иначе обичат да четат, така че не е проблем. Поздрави! И знаете, че не отказвам препоръки за добро четиво.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Пазители на галактиката: Император Куил" (и мъчното комиксоиздаване у нас)

"Комикси! Комикси! Дайте комикси!", скандираха в хор гладните за истории в картинки нърдски души, но във Facebook страницата н...