Отпушващ пост. За творческия запек, истината в Интернет и споделянето на газирани напитки.

Това, драги читателю, е отпушващ пост. В комбинация с термина "творчески запек", "отпушващ пост" звучи леко грубо, да не кажа брутално, но е най-доброто описание, което мога да му дам. В последно време отново съм в един от онези свръх самокритични периоди, в които си харесвам тема за писане, започвам с писането на поста, спирам след няколко реда и недоволен от написаното започвам отначало. След още няколко реда от втория опит, упражнението се повтаря. В крайна сметка зарязвам темата и поста, а блогът стои празен. А вие страдате. О, не, повече от сигурен съм, че вие виете от скука, разочарование и интелектуална болка, когато няма какво ново да прочетете тук. А вероятно правите същото и когато четете нещо ново, което съм писал...

Едно от горните твърдения е силно пропито с ирония. Вие си изберете кое. В момента аз съм зает да мисля дали и предам не съм писал подобен "отпушващ пост" и дали не съм ви обяснявал същите неща. Но дори да съм, повторението е хубаво нещо. Учи. В случая се е доказало, че методът с отпушването работи. Защо тогава да не бъде приложен пак?

В типично отпушващ стил мисълта ми скача от тема на тема. Преди малко до ушите ми стигна някакъв репортаж от новините на bTV, в който се обсъждаше дали трябва да приемаме за истина всичко, което прочетем в Интернет. Не, не трябва. Но не трябва и да приемаш за истина всичко, което чуваш по телевизията. Или радиото. И най-забавното бе, че повод за репортажа бе "поредната Интернет революция" (точен цитат) - т.е. тази в Турция. Но както става ясно не трябва да вярваме на всичко, което четем в Интернет. Така че като попаднете на снимката на жена в линейка, чиято лява половина на лицето е покрита с кръв, имайте едно наум. Не трябва да се вярва на всичко в Интернет. Протести може и да няма. Кой знае? Телевизиите ще кажат.

Надявам се съзнавате несериозността в горните редове. Ако ли не, малко ми е тъжно за вас. Все още ви считам за готини, защото четете нещо в блога ми, но все пак. Пийте едно Pepsi (продуктово позициониране), за да се освежите, нищо, че времето е мрачно и дъждовно. А и Pepsi не те подканя да го споделяш с когото и да било. Предпочита да му се наслаждаваш сам. Въпреки че не бива да се прекалява. В противен случай организмът казва "Стига!" и самата идея за любимата газирана напитка ти носи само и единствено намръщена физиономия. Но в един момент и това отминава. Човек е склонен да се връща към хубавите неща в живота си. Като всяко сравнително умно животно.

Мисля, че отпушването е завършено. Вие противопожарната аларма, което означава, че някой съсед отново се е осмелил да запали цигара в стаята си. А то е забранено. Както трябва и да си остане - не в стаите, а в онези обществени места, които хората ползват за социализация. Там се ходи, за да се общува и да се пие. Всеки с когото реши и сам за себе си. Дишането на дим не отговаря на тези критерии. Но се отплесвам към друга тема...

Все още е мрачно, но от онзи тип мрачно, който напомня за отминала буря. Прохладно, със сиво-синьо небе с пробиващи си оттук-оттам път слънчеви лъчи. Време, олицетворение на надеждата. Хайде, това беше от мен. С надеждата и пожеланието да станем по-умни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Превю: WWE SummerSlam 2017 - Мачовете на RAW (за два от които ми пука)

WWE се пренасели като индийско гето. Ростърите и на двете основни шоута са толкова пълни, че не достига време да се обърне внимание на в...