Ревю: "Мъж от стомана" (Man of Steel)

Ако нямате някакви високи очаквания за "Man of Steel", може би е добра идея да не четете този пост. Аз подходих без такива и (както често се случва) бях много приятно изненадан. Не искам сега хвалбите ми да надуят изкуствено вашите очаквания за филма, повишавайки така и опасността да се разочаровате. Предупредих ви. Сега, ако все още имате намерение да четете, продължаваме...


Започвам ударно: сравнен с всички адаптации на тема "Супермен", с които някога съм се сблъсквал, "Man of Steel" печели битката и излиза по-добър. В този списък включвам филми, анимации и сериали. Основното му предимство са хората, които стоят зад проекта, и това как те са решили да развият една вече до болка позната история.

"Man of Steel" в същността си е reboot и разглежда историята на Кларк Кент още от неговото раждане на Криптон. За разлика от други адаптации обаче (както и други reboot-и по принцип), тук почти от самото начало виждаме вече зрелия и контролиращ силите си Кент, който търси своето място в света ни. Сцените от неговите детство и юношество на Земята, важни за разбирането на самия герой, са представени под формата на т.нар. "flashbacks" и през първата половина от филма се редуват със сцени от настоящето. Това е както добре (не се налага 30 минути да гледаме бавното му порастване), така донякъде и създава усещането, че първата половина на филма е по-скоро преразказ на една по-подробна история.

Втората му половина пък е пълна с почти неспирен екшън. И въпреки всичко "Man of Steel" не е лишен от смисъл. Напротив - личи си намесата на братята Кристофър и Джонатан Нолан (стоящи зад "The Dark Knight" трилогията, да). Филмът е по-мрачна интерпретация на темата за Супермен и, чак ме е срам, че го казвам така, но е и по-реалистичен. Поне доколкото е възможно филм на тази тематика да е такъв. Просто не е подходено с прекалена наивност. Реакциите на хората във филма са горе-долу адекватни - "ама той е извънземен", "приятел ли е или не е" и т.н. Има дори много силен елемент на извънземно нашествие, представен по доста глобален начин и създаващ усещането за заплаха за целия свят. Нещо, което в "The Avengers" примерно, не се усещаше. Определено всичко изброено е много правилно и интригуващо адаптиране на комиксовия материал и една от причините да съм толкова доволен.

Режисьор е Зак Снайдър ("300", "Sucker Punch"), така че е ясно, че визуално филмът изглежда изключително добре. На места има толкова светлинни ефекти, че имаш чувството, че гледаш филм на J.J. Abrams. Интересен е похватът с рязкото приближаване/отдалечаване на камерата към даден обект, както и "застопоряването" й към главния герой, докато той лети. Усещането е много добро, като съм склонен да се съглася, че 3D-то този път е по-скоро плюс. Или поне не дразни.

Хенри Кевил (или както се произнася) е добър Супермен. В един момент се замислих колко би ми било интересно да видя интеракция между неговата версия на героя и онзи Батман, който Крисчън Бейл пресъздаде. За съжаление обаче това едва ли ще стане. Останалият каст също е на ниво. Изненада за мен бе голямата роля на Ръсел Кроу в ролята на баща му - Джор-Ел. Във филма темата за съдбата на Криптон е засегната много силно, а самата планета (с част от културата й) е показана май за пръв път на голям екран и предлага един доста силен научно-фантастичен елемент в началото на филма.

Що се отнася до промените по героите, за които толкова се пискаше в интернет (дори аз повдигнах някой въпроси) - те не правят никакво впечатление. Уорънс Фишбърн като Perry White не е нещо особено, тъй като е прекалено добричък, но има потенциал за развитие. Amy Adams е доста приятна Лоис Лейн и най-хубавото е, че не е в постоянната роля на жертва, даже напротив. Не мога да повярвам, че някои хора са хващаха за нещо толкова глупаво като цвета на косата й.

Майкъл Шанън, познат ви може би от сериала на HBO "Престъпна империя", представя своя собствена версия на злодея генерал Зод и тя според мен е успешна. Суров, студен, мислещ преди всичко за народа си (както сам казва) и рязко подаваш се на напиращия в него гняв, Зод в "Man of Steel" е достоен противник на главния герой. Проследявайки цялата история на филма, става ясно и защо в интервюта през последните месеци създателите му твърдяха, че историята е разказана така, че генерал Зод е единственият логичен злодей. Нещо повече - в историята, макар никъде да не се говори за криптонит, е посочена друга физическа (и емоционална) слабост на Супермен, която пооправя точно онова разбиране за него, което винаги ме е отблъсквало и ми е пречило да съм съпричастен - фактът, че той е неуязвим. За неуязвими герои е по-трудно да ти пука.

За финал ще се повторя и ще кажа, че "Man of Steel", донякъде и поради ниските ми очаквания, ме изненада много приятно и определено има потенциала както да бъде хит, така и да даде началото на една споделена DC вселена. За второто има дори лек намек (едно W и едно фамилно име под него, изписани върху сателит). Освен това, макар да разказва успешно началото на живота на Кал-Ел/Кларк Кент като Супермен, филмът оставя наистина много материал за доразказване. Но за слуховете за продължението ще говорим скоро, в друг пост.

Дори да не сте фенове на героя (аз също не съм), дори да предпочитате по-скоро Marvel-ските филми, отидете да го видите. До момента той е най-добрият комикс филм за годината - доста по-добър е от "Iron Man 3", а ме съмнява "The Wolverine" и "Thor: The Dark World" да го надминат. Ако не друго, името на Кристофър Нолан, макар и като продуцент, както и това, че брат му (заедно с Дейвид Гойър) стои зад историята, ви гарантират нещо интересно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...