Безтематично за темите в блога и писането на fan-fiction-и

Гледам (по-скоро слушам) bTV Новините и шумовете от свирки и вувузели дразнят слуха ми в рамките на допустимото. Поглеждам - показват кадър на скъсаното от бурята българско знаме, стоящо над партийния дом. Следва болезнено-забавен (или забавно-болезнен) репортаж за контра-протеста. Гледам хората, които са подбрали за интервю... Един не знае за какво се подписва (импийчмънт на президента), друг иска по един сръбски певец до всеки крадец. Смея се, а е тъжно.

Няма да си говорим за политика, спокойно. В момента "правя" друг блог за тази цел, в който обаче най-вероятно няма да пиша сам, а с компания. Там ще са сериозните неща, там ще обсъждаме важните теми на деня. Определено такива има доста, а знаете или не (спойлер) аз (уж) имам известни компетенции да коментирам случващото се. Мерси. В държава на всезнайковци е някак по-приятно да си учил за всезнайко.

Тук обаче нещата си продължават по старому. Пет от десет поста на заглавната страница са по някакъв начин свързани с комикси. Нормално е - в последно време отново имам желание и чета доста, а филмите по тях (и новините в тази насока) не спират да излизат. В края на месеца ни очаква премиерата на "The Wolverine", така че чакайте ревю. "X-Men Origins: Wolverine" беше глупавичък филм и вторият опит за самостоятелна изява на Хю Джакмън в ролята на Росомаха (ха!) носи със себе си лошо наследство. Така че ако е лош, ще се постарая да ви уведомя възможно най-бързо.

Спрях да пиша, за да почета малко как се отглеждат картофи. Хич не е просто. "Боже мили", знам. Нататък.

Многото комикси в последно време, в комбинация с "The Dark Knight" трилогията на Нолан, събудиха крастата ми за писане и скоро може да се появи някакъв fan-fiction по темата, за който ще дам детайли преди премиерата. Все пак между действието в първите два филма има около шестмесечна дупка, която си плаче да бъде запълнена с разнообразието от злодеи, които Черният рицар притежава, и някоя що-годе добре разказана история, написана от някой нърд с твърде много свободно време. Например мен. Всъщност имам малък опит в тази насока. Преди малко открих свой разказ от 2008-ма, кръстен "Fear Itself". Същата тематика - fan-fiction на тема "Батман", позициониран между "Batman Begins" и "The Dark Knight" И ми беше интересен. Появи се обаче опасението, че преди пет години съм пишел по-хубаво отколкото сега.

Това със свободното време са глупости. Имам доста неща за вършене. Но покрай всичко останало човек не бива да загърбва хобитата си, иначе те ще загърбят него. В това нямаше никакъв смисъл. Или може би в нищо няма? Или във всичко има? Философията напада, така че спирам с писането, за да не ви хвърлям в излишни размисли. Пийте "Pepsi" (за пореден път - не, не ми плащат) и яжте шоколад. Може да е вредно, ама е хубаво.

До скоро! И ако протестирате или се подписвате за нещо - знайте за какво е.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Превю: WWE SummerSlam 2017 - Мачовете на RAW (за два от които ми пука)

WWE се пренасели като индийско гето. Ростърите и на двете основни шоута са толкова пълни, че не достига време да се обърне внимание на в...