Безтематично за темите в блога и писането на fan-fiction-и

Гледам (по-скоро слушам) bTV Новините и шумовете от свирки и вувузели дразнят слуха ми в рамките на допустимото. Поглеждам - показват кадър на скъсаното от бурята българско знаме, стоящо над партийния дом. Следва болезнено-забавен (или забавно-болезнен) репортаж за контра-протеста. Гледам хората, които са подбрали за интервю... Един не знае за какво се подписва (импийчмънт на президента), друг иска по един сръбски певец до всеки крадец. Смея се, а е тъжно.

Няма да си говорим за политика, спокойно. В момента "правя" друг блог за тази цел, в който обаче най-вероятно няма да пиша сам, а с компания. Там ще са сериозните неща, там ще обсъждаме важните теми на деня. Определено такива има доста, а знаете или не (спойлер) аз (уж) имам известни компетенции да коментирам случващото се. Мерси. В държава на всезнайковци е някак по-приятно да си учил за всезнайко.

Тук обаче нещата си продължават по старому. Пет от десет поста на заглавната страница са по някакъв начин свързани с комикси. Нормално е - в последно време отново имам желание и чета доста, а филмите по тях (и новините в тази насока) не спират да излизат. В края на месеца ни очаква премиерата на "The Wolverine", така че чакайте ревю. "X-Men Origins: Wolverine" беше глупавичък филм и вторият опит за самостоятелна изява на Хю Джакмън в ролята на Росомаха (ха!) носи със себе си лошо наследство. Така че ако е лош, ще се постарая да ви уведомя възможно най-бързо.

Спрях да пиша, за да почета малко как се отглеждат картофи. Хич не е просто. "Боже мили", знам. Нататък.

Многото комикси в последно време, в комбинация с "The Dark Knight" трилогията на Нолан, събудиха крастата ми за писане и скоро може да се появи някакъв fan-fiction по темата, за който ще дам детайли преди премиерата. Все пак между действието в първите два филма има около шестмесечна дупка, която си плаче да бъде запълнена с разнообразието от злодеи, които Черният рицар притежава, и някоя що-годе добре разказана история, написана от някой нърд с твърде много свободно време. Например мен. Всъщност имам малък опит в тази насока. Преди малко открих свой разказ от 2008-ма, кръстен "Fear Itself". Същата тематика - fan-fiction на тема "Батман", позициониран между "Batman Begins" и "The Dark Knight" И ми беше интересен. Появи се обаче опасението, че преди пет години съм пишел по-хубаво отколкото сега.

Това със свободното време са глупости. Имам доста неща за вършене. Но покрай всичко останало човек не бива да загърбва хобитата си, иначе те ще загърбят него. В това нямаше никакъв смисъл. Или може би в нищо няма? Или във всичко има? Философията напада, така че спирам с писането, за да не ви хвърлям в излишни размисли. Пийте "Pepsi" (за пореден път - не, не ми плащат) и яжте шоколад. Може да е вредно, ама е хубаво.

До скоро! И ако протестирате или се подписвате за нещо - знайте за какво е.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Децата и техните нови книжни идоли

Комикси: "Batman: I am Suicide" (#9-15)

Книги: "Тайната история на Туин Пийкс" от Марк Фрост