Игри: "Mortal Kombat" - вече и за PC

1997-ма година. Тогава, преди цели 16 години, за последен път се появи "Mortal Kombat" игра за персонален компютър. Оттам нататък всяка една MK игра бе издавана само за конзоли, а любимите ни компютри бяха грубо пренебрегвани. До днес.

"Mortal Kombat", без каквито и да е цифри или подзаглавия (макар някои хора да я водят MK9), е името на последната игра от поредицата, която се появи за плейстейшъни, екс-кутии и други конзолни мизерии през 2011-та година. И ето, че чудото стана, и макар и две години по-късно, MK вече има порт и за PC. Това в малка или голяма степен си е събитие. Хората на моята или около моята възраст, прекарвали следобедите си по клубовете или залепени пред мониторите на домашните си компютри, най-вероятно са се сблъсквали поне веднъж с някоя MK игра и някой от най-популярните й герои. Не трябва да забравяме и двата филма (вторият е ужасен, да), два игрални сериала (и тук напомням за MK: Legacy) и един анимационен, които разшириха популярността на поредицата през '90-те и научиха и не-играещи люде на това що е MK.


Какво обаче ни предоставя новата MK? Обичайното - доста забавни и брутални битки с изключително силния и шарен каст от герои, който поредицата притежава. Имайки предвид, че е порт на конзолната версия отпреди 2 години, разликите май не са много. Като режими на игра разполагаме както с обичайните "стълби", в които пребивате хора, докато стигнете до Шао Кан, така и с наистина интересния Story Mode, който още при излизането на играта за конзоли изгледах под формата на филм. А историята не е никак лоша:

Всички герои на Earthrealm и Outworld са мъртви. Главата на Джони Кейдж се търкаля по земята; горната част на тялото на Барака е разцепена на две от "шапката" на Кунг Лао; лешояди ядат разпилените вътрешности на Соня Блейд. Живи са само Рейдън и Шао Кан, вкопчили се в една последна битка. Кан надделява, но точно преди да нанесе фаталния си удар върху Рейдън, богът на гръмотевиците успява да прати послание на себе си в миналото - точно преди началото на първия "Mortal Kombat" турнир.

И ей така получаваме един адски хитър начин за reboot, един от малкото, които одобрявам. Всичко, случило се от MK1 до началното клипче на тази игра, което току-що ви описах, си остава в канона на играта. Но изпратеното от Рейдън съобщение създава алтернативна реалност, нова посока за развитие на събитията и възможност за доста МК игри занапред. С подобни reboot-и съм ОК, стига изпълнението да е на такова добро ниво.

Който е играл MK, знае какъв кеф е това. Биеш, биеш, биеш, възползвайки се от разнообразните стилове и умения на героите. В определени моменти имаш възможност да направиш някое брутално фаталити, с което да довършиш противника. В Story Mode обаче нямаме само случайни, безсмислени мачове. Всеки един сблъсък е логически обяснен - дали ще е част от MK турнира или просто следствие от спречкването на двама герои - зад всеки сблъсък има причина и всеки сблъсък бута историята напред. А историята (който е гледал клипа отпреди 2 години знае) е доста добра.

Разбира се, играта си има минуси. Първо, че яко лъха на конзолен порт, каквато всъщност е. Менютата не изглеждат кой знае колко приятно, чак леко дразнят. Управлението страда от това, че е предвидено за джойпад - при игра с клавиатурата дори всички пръсти на двете ръце не стигат и в никакъв случай не мога да кажа, че е удобно. Стигаме и до "тежестта" - при портването за компютри играта не е оптимизирана качествено и натоварва системата твърде много. Не може fighting игра да товари компютъра толкова много и то когато не изглежда кой знае колко впечатляващо.

Всичко това обаче се някакви дребни оплаквания, които не помрачават факта, че след 16 години най-накрая имаме MK игра за PC, при това добра такава. Дано това, че рестартът на поредицата излиза за PC, да е знак, че и следващите игри ще се сдобият с PC версии, защото в MK в момента има огромен потенциал. Ако някога сте играли някоя MK, имате компютър на поне средно за момента равнище и ви се занимава с инсталацията на 10GB-овия звяр - действайте. Качете играта, поиграйте малко. Ако не за друго, то поне в името на носталгията към едно хубаво детство.

PS: И за финал един леко под-нулев музикален поздрав (не, не е оригиналната MK тема).

Коментари

Популярни публикации от този блог

Реквием за един феномен (WrestleMania 33)

Комикси: "Batman: Europa"

Пушът на Джиндър Махал... и парите на един милиард потенциални фенове