Книги: "Герои" на Джо Абъркромби

Джо Абъркромби се нарежда сред любимите ми автори, редом до Толкин и Чандлър. Който е чел ревютата ми за предните му книги, знае колко високо мнение имам за него, и трябва да е ясно още от началото на този текст, че ви препоръчвам да прочетете "Герои", както и останалите от тях. Но нека все пак се аргументирам...

Фентъзито, което Абъркромби пише, има съвсем малко магия в себе си. Т.нар. Кръг на света и различните държави в него се населяват почти изцяло от хора, макар и различни по вид, размери, нрави и култура. Един пъстър свят на изгарящ и мистичен юг, шарен изток и суров и мрачен север. Всичко в този свят Абъркромби описва грубо и реално - в общуването си хората са вулгарни, в отношенията помежду си са лицемерни, а физическият им контакт най-често е или секс, или, по-често, крайно насилие. Това прави книгите му толкова приятни за четене, като не трябва да забравяме и техния най-голям плюс - разнообразието от герои, всеки уникален с по нещо.


Вторият самостоятелен роман на Абъркромби, носещ името "Герои", е ситуиран във вече споменатия суров и мрачен Север. Време на война е. Почти цялата войска на могъщия Съюз се е придвижила към кралството на северняците, за да свали от власт техния владетел Дау Черния. Но докато многобройната армия на южняците е съставена най-вече от разглезени войници и некадърни офицери, то тази на Севера се състои от кръвожадни дузини от бойци, прекарали живота си в битка след битка...

"Герои" е различна от останалите книги на Абъркромби в един аспект - тя е книга за войната, за разлика от другите, които в голяма степен бяха по-скоро приключенски. Битките в нея имат много по-важно място, а оттам и разположението на армиите, техните ходове и маневри. И все пак всичко отново опира до хората и то не до главнокомандващите, а до тези, които уж изпълняват заповеди, а всъщност взимат едни от най-важните решения.

Абъркромби не изневерява на стила си и описва войната за Севера от гледната точка на цели шестима герои със съвсем различни характери, през чиито очи войната изглежда по най-различни начини. Запознайте се с:

  • Гушата е възрастен северняк, главатар на собствена дузина. Наричат го "право острие", защото за разлика от много други е верен. Винаги се опитва да постъпва "както е редно", но на война това е трудно.
  • "Принц" Калдер е пълната му противоположност. Страхлив интригант, чудещ се само как да запази главата си на мястото й, което е изключително трудно, имайки предвид, че е син на покойния бивш крал на Севера и никой не го харесва особено.
  • Бек е младо момче от Севера, син на именит войн, убит преди години. Спокойният селски живот го задушава и той повече от всичко иска да тръгне по стъпките на баща си. Войната му дава идеалната възможност. 
  • Бремър дан Горст е "наблюдател на краля" от страна на Съюза. Пратен на войната като наказание за провал на предното си назначение - личен бодигард на Негово величество, Горст търси изкупление и утеха в единственото нещо, което му се отдава - това да сее насилие и болка.
  • Финри е дъщерята на лорд-маршал Крой, главнокомандващ силите на Съюза. Отраснала на бойното поле, нахална и изключително целеустремена, тя всеячески опитва да издигне честния си съпруг на по-висока длъжност.
  • Ефрейтор Тъни е особняк. "Ветеран" в армията на Съюза, предпочитащ да пропуска заповедите покрай ушите си и да не върши кой знае колко, освен да търси начини да припечели покрай битките.

Солиден каст, но честно казано в случая на тази книга разказването от шест гледни точки е малко излишно. Четирима основни герои щяха да са достатъчни, като по-излишни ми се струват Бек и Тъни (по един от всяка страна), макар че и двамата предлагат необходим поглед над войната (жадуващият война, без да я познава, и водещият войни, без да ги жадува).

Освен тях има още доста на брой герои, чиито имена и постове са изброени в цели четири страници в началото на книгата. Първоначално е малко стряскащо, но всеки от тях се запомня по някакъв начин, макар да е трудно човек да си изгради визуална представа за повечето, която да успее задържи до края на книгата.

Като всяка книга на Абъркромби тук насилието е на ниво. Той детайлно описва всеки сблъсък, но набляга не толкова на цялата картина на битката, колкото на отделните единични конфронтации вътре в нея, правейки борбата да отнемеш живота на другия нещо почти интимно. Това е за сметка на секса, чието присъствие в "Герои" е доста по-постно като за шарения начин на описване на автора.

Това, от което книгата страда според мен, е, че е книга за война. И точно като войната, която описва, и в нейния край е трудно да откриеш смисъла, макар да има достатъчно раздвижване в Кръга на света. Предполагам обаче, че е въпрос на вкус и преценка. А може би в голяма степен това е и идеята на Абъркромби - да покаже безсмислието на войната във всичките й форми, като нещо, което само коства човешки животи, без да постига някаква смислена цел.

За българското издание се сещам да кажа две неща: съвсем малко грешки по текста, които редакторът е пропуснал, и отново много красива корица. Причината? Издателство "Colibri" издава тази книга, след като "Бард" представиха едно посредствено оформено издание на предната книга на Абъркромби - "Отмъщението на Монца". Страниците са малко под 600, цената - 20 лв.

О, малка забележка може да е липсата на карти в изданието... Чух, че в някое от оригиналните издания имало карта, която помага за ориентирането във всеки ден от бойните действия - кой кога къде е. Макар картата да е ползвана за корицата на българското издание, вътре от нея няма и следа, но Абъркромби описва достатъчно добре, за да се ориентирате.

И за финал - макар "Герои" да е самостоятелен роман и да може да се чете като такъв, силно ви препоръчвам да започнете книгите му подред - първо трилогията "Първият закон" (за която съм писал тук и тук), а след това и "Отмъщението на Монца". Чак тогава се заемете с "Герои". Ако стилът на автора ви допадне, ви гарантирам, че ще стигнете до нея, а последователното четене на книгите създава едно усещане за развитие на цялостната история на света, а и дребните детайли в по-късните книги ви радват, припомняйки ви за предните.

От мен: приятно четене!

PS2: Трябва да благодаря на хората в книжарница "Хеликон" в центъра на Пловдив, които си направиха труда с писма да ме уведомяват кога е пристигнала книгата.
PS3: Colibri, чакам "Red Country"! 

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...