Бял блог, блог бял.

Бял, бял, бял. Блогът е много бял. Както най-вероятно забелязвате, разбира се. Нямам идея кога въведох в експлоатация* зелено-черния дизайн със снимката на The Joker, но ще да е било преди доста време, имайки предвид, че още преди няколко месеца в мен се появи желание да го разкарам. Беше готин, знам. Умерено шарен, леко налудничав и сравнително мрачен - напълно подходящ за блога. Факт е обаче, че и на самия мен ми омръзна да го гледам, а в последно време това стигна до такава степен, че дори не влизах често в блога. В собствения си блог! И оттам дойде нуждата от освежаване.

Защо обаче бял фон и черен текст? Ами защото е адски семпло. Някои от най-приятните неща са изключително прости в основата си. Започнах да преглеждам различни шаблони и този, в цялата му обикновеност, привлече вниманието ми. Може скоро да го дооправя (например да избера по-тъмен цвят за текста), с помощта на творческото си могъщество, а може и да го заменя с някой друг. Зависи от настроението. Да няма учудени, ако някой ден влезете и е тъмно червен или пък с някаква гора за фон. Тридесетимата души, които са редовни посетители на блога (просто предположение, може да сте милиони...) , имат право да изразят позиция в анкетата в дясното поле. Иначе стискам палци никой да не го заболят очите от толкова бяло. Което пък ме подсети за онази реплика за носенето на бяло... Ха!

Набраната инерция през миналия месец взе да отслабва, но е напълно нормално. Да, време е за обичайната за през няколко месеца доза оправдания :D Захванал съм се с доста неща и креативността ми не е в най-високите си равнища. Знаете как е, когато е в пика си - тук е пълно с всевъзможни разкази, от пародии до някакви мрачни истории за убийства и насилие; множество постове ("анализи" по (с)маркски) на тема кеч; постове за музика, постове за филми; пост след пост, подобни на този, в които четете ред след ред в търсене на някаква значима и смислена информация, а не намирате такава. Хах! Даааа, такива са най-креативните периоди на славния ви, любим блогър. Сега обаче имам други неща на главата си...

Друг блог, например, който за 20 дни съществуване вече надминава средното ниво на посещения на този. Там обаче работя с колеги (групова забава, да) и пишем за сериозни неща. Ще ставам и шофьор. Написах цял абзац по въпроса, след което го изтрих. Ще си говорим за шофиране в отделен пост, скоро. Не трябва да пропускаме и подготовката за държавен изпит. Диплома искам, все пак.

Стига писане. Оглеждам се... Очите ми навсякъде срещат зеленина, тъй като съм навън. Зеленото наистина успокоява, тишината също. Само някакво проклето куче лае някъде на запад от мен и дразни слуха ми. Едва ли има основателна причина, просто се опитва да прояви характер. Какъвто често е случаят с лая.

Ц. Отнякъде чувам звука от включен телевизор. Новини, които разбира се започват с теми от вътрешната политика. Откъсват ме от приятната атмосфера и ме връщат в реалния свят. Или не. Реалният свят е в зеленината наоколо. Това в новините сме го създали ние, приумица на човешкия мозък, абстрактна илюзия, усложняваща простия живот. А както казах по-горе... някои от най-приятните неща са прости.

Спокойно - и по-лошо може да е :D Всичко идва от четенето за държавния. С пожелания за приятния занимания за всички ви през горещия август - до скоро писане!

* Самото написване на думата "експлоатация" ме сети за Маркс, за когото развивах тема допреди малко. Това е добре? Показва, че нещо ми е влязло в главата? Или не е добре? Може би не е добре. Хъхъхъ... хъъъъ!

2 коментара:

  1. Поздрави за новата визия! Много по-приятно ще ми е да чета блога ти в този му вид.
    Преди ми се изморяваха повече очите. Сега е по-добре. Може би с една идея по-тъмен текст ще е малко по-добре, но там ти си знаеш ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Текстът вече е чисто черен, тъй като и аз бях на същата позиция, че сивото беше трудно за фокусиране. Пък колко ще се задържи това бяло е друг въпрос...

      Изтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...