Добре дошли в Къщата от карти ("House of Cards" Ревю)


 Власт, политика, лъжи, секс, изневери...

Водещите понятия в живота на върха, показващи, че дори човешките същества, преследващи най-висши цели, не могат вечно да се борят с първичността на собствената си природа. "House of Cards", новият сериал на Netflix, предлага от всичко това, забъркано на фона на един студен свят на лични интереси.

Конгресменът Франк Ъндърууд (Кевин Спейси) е сред властващия елит на Съединените американски щати вече над 20 години. Двадесет години на бавно и мъчително издигане по стълбата на властта, трупане на приятели, врагове и най-вече влияние над всички тях. Влияние, което му помага да осигури победа в президентските избори на Гарет Уолкър, кандидат на демократите. В замяна Франк очаква обещаното - да бъде назначен на поста външен министър (Secretary of State). Това обаче му е отказано и постът е даден на друг. Измамен, Франк центрира цялата си злоба и коравосърдечност в ясната идея да си отмъсти и не само да постигне целите си, но дори да ги надмине...

"House of Cards" е особен сериал от гледна точка на това, че той обръща поглед към политиката в Белия дом не като на двореца от приказките, в който едни добри хора се грижат за интересите на други добри хора в най-прекрасната държава за живеене в света. Вместо това сериалът показва хората вътре в него като това, което всъщност са - човешки същества със собствени интереси, цели, силни и слаби страни, борещи се за власт, пари и оцеляване. Лошото надделява над доброто, така както става често и в реалния живот.

Това е единственият сериал, за който се сещам, в който всеки от героите да е противен на зрителя по някакъв начин. Но да накараш някого да не те харесва изисква не само добър сценарий, но и добра актьорска игра. Кевин Спейси без съмнение е звездата тук. Неговият герой Франк Ъндърууд знае какво иска, търси начини за постигане на целите си, готов е да стигне дори до ръба. В определени моменти, различаващи сериала от повечето подобни драма-сериали, Франк разбива "четвъртата стена", поглежда право в камерата и изповядва някоя от философиите си за живота или обяснява защо предприема един или друг ход. Героят на Спейси ви кара хем да го мразите заради това колко долно човешко същество е всъщност, хем ви впечатлява с целеустремеността и успехите си.

Партнира му Робин Райт (била-някога-Пен), която е почти толкова добра в ролята си, колкото е лоша героинята й - съпругата на конгресмена, Клеър. Около тях е изградена цяла мрежа от персонажи: жадна за сензации млада журналистка, верен помощник, конгресмен-пиянде, стара любов... и още, и още. Нито един от героите в "House of Cards" не е излишен или скучен и всеки има своята собствена история, свързана по някакъв начин с Франк и опитите му да контролира най-могъщата държава в света.

Всичко това се събира толкова добре в едно цяло заради качествения сценарий, а може би и заради изненадващите лица зад камерата. Отделните епизоди са режисирани от хора като Дейвид Финчър, Джоел Шумахер (когото трябва да мразите заради "Батман и Робин") и др.

В крайна сметка 13-те епизода на първия сезон на "House of Cards" ни представят един наистина качествен, стегнат сериал с интересни герои и още по-завладяваща история. Лично за мен това е едно от малките TV бижута на 2013-та и препоръчвам горещо на всеки един от вас да го опита.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...