"Batman: Arkham Origins" - Тиха нощ, свята нощ, пак ще бъда Батман след полунощ

Слаба рима, но поне има. Хубаво е да си Батман и още по-хубаво е, че Warner Bros. ни дават възможност да разберем това пред компютрите си на всеки няколко години. След харесалите се крайно много и на критици, и на геймъри, и на комикс-нърдове (ала моа) "Batman: Arkham Asylum" и "Batman: Arkham City", беше неизбежна появата на трета игра от поредицата. Тя, както заглавието на поста ви подсказва, носи малко странното име "Batman: Arkham Origins" и реално е prequel на предните две игри, т.е. действието в нея се развива преди тях. Но за това по-надолу.

Аз... Аз съм вече стар, скъпи читатели. Стар съм, за да играя редовно компютърни игри. Нямам времето (пхах!) и най-вече желанието за това. Но тук става дума за Батман, а някои от вас вече знаят, че в сърцето ми има запазен квадратен сантиметър за този тъй велик комиксов герой. Така че нямаше как, особено след предните две крайно развлекателни игри, да не изиграя и тази. Така и направих. Идеята на този пост е отново чрез тъй приятното точково изреждане да посоча основните си впечатления за "Arkham Origins", прекарани през призмата на моята крайно критична и експертна (пхахахаха!) оценка. Защо точки? Защото ме мързи да сглобявам нормален текст. Хухухухухууу!


Така. По ред на номерата:
  • Батман. Отново започваме с това. Имате игра, в която влизате в кожата на Човека-прилеп. Биете престъпници, изправяте се срещу някои от най-познатите (и някои от най-непознатите) му злодеи, решавате загадки в стила на Най-великия детектив на света (това, между другото, в комикс-средите е Батман, не Шерлок, Поаро или някой от тази порода) и прочие. Яко е и само заради това си струва да я разцъкате.
  • Gotham City. След като първата игра предложи само местната лудница като игрови терен (макар и с огромна площ), а втората - една половина от Готъм, обградена с ограда, за да съхрани вътре изродите на града, то третата игра ни предлага целия град. Реално не е чак толкова голям. Струва ми се може би два пъти по-голям от територията в Arkham City, но може и да греша. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че отново имаме редица сгради за изследване, някои от които доста обширни. Дори познатите места катo GCPD са значително разширени и е интересно да се мине през тях отново. 
  • Съвсем малко истински новости. Геймплейно (какви геймърски думи знам) играта май не предоставя кой знае колко нови благинки. Единственото, което реално запомних, са Fast Travel системата (използвате Batwing-а, за да се преместите за секунди от квартал в квартал, вместо да летите по 10 минути като пиян прилеп), Shock Gloves (ръкавици с електричество, които имат редица приложения и са особено полезни в генгбенговете с разни главорези) и по-сериозно развитият Detective Mode, което считам за голям плюс. Повечето от другите джаджи са си старите или техни вариации (гранати с лепило вместо замръзяващите от "City"). Това не е чак толкова лошо, защото какво толкова да променяш на почти перфектен геймплей?
  • Свежи злодеи. Още в обширната рекламна кампания на "Arkham Origins" се обръщаше внимание на наемните убийци, пратени от злодея Black Mask да убият Батман (и затова по-надолу). Създателите са подбрали горе-долу по-неизвестни имена, което лично според мен е плюс, тъй като ще запознае повече хора с някои от по-слабо известните DC злодеи. Много приятно са представени Deathstroke (макар и разочароващо кратко), Copperhead и Firefly ("мисията" с моста е едно от най-готините неща в Arkham поредицата досега). Други обаче са едно огромно разочарование - най-вече Electrocutioner (DC версия на Shocker за комикс-разбирачите) и може би Shiva. И все пак браво на замесените студия за използването на по-непопулярни злодеи и по-скоро доброто им представяне на аудиторията. 
  • "Обратното на свежи" злодеи. В рязко разминаване с рекламната си кампания, "Arkham Origins" се фокусира значително много върху познати имена от галерията с противници на Батман. Идеята тук е, че играта ни представя първите срещи на Човека-прилеп с повечето от тях, като същевременно разказва и част от историите им. Лично моят проблем с всичко това е в предположението, че всички тези срещи и "запознанства" се случват в една нощ, което е крайно нереално (дори за игра по комикс, duh). Не мога да се оплача обаче от това как са замислени тези срещи и от историите, чрез които са представени. Arkham Origins определено се "обляга" на името си в тази насока, макар че май ми се искаше да бе обърнато повече внимание на новите лица, а не на добре познатите стари. 
  • Нощта срещу Коледа не е достатъчна. Действието в играта, подобно на предните две, се развива изцяло в една нощ. В случая - нощта на Бъдни вечер срещу Коледа. От една страна се случват твърде много масивни неща в един толкова кратък период (според историята на играта са осем часа) и както казах всичко това изглежда някак нереалистично, поне този път. От друга сякаш ми се искаше основната история на играта да продължи по-дълго. Превъртането ми отне около 12-13 часа и то с изпълнени едва няколко от страничните мисии. Някои от "убийците" все още не съм ги срещнал... Сейвът ми е на 24 процента, а очаквах историята да се равнява на поне 50 процента от цялата игра. В общи линии за мен играта до един момент се движеше добре, след това сякаш е твърде претъпкана в самия си край и свършва някак бързо и не особено задоволително. За сметка на това предполагам, че ми остават още много странични неща за изиграване, които се надявам да се равняват на поне още 2-3 часа игра.
  • Бъгове. Да, за съжаление. Предните игри ги играх доста след премиерата (мисля), така че нямах такъв проблем, но тази излезе в петък и изглеждаше нямаше как да не се сблъскам с някои грешки на разработчиците. Основното е потъване в някои друг обект, тук-там проблеми с управлението (но имайки предвид броя платформи, за които излиза, е разбираемо) и най-вече един проклет бъг с една шахта, който пречи на изпълнението на страничен куест. Ще ги оправят с времето, но... не знам, набива се на очи, особено след като предните май бяха почти идеални в тази насока.

Има едно нещо, което оставих умишлено за накрая, на което желая да обърна специално внимание. Това е историята. В случая тя не е дело на Paul Dini, който се справи прекрасно с предните игри. Това обаче (донякъде изненадващо за мен) не е минус. Историята на играта е интересна, ангажираща, отделните "мисии" (това е условно понятие, тъй като играта е от free world тип и правиш когато каквото решиш) са добре свързани със сюжетната линия, а и са доста разнообразни в зависимост от основния противник. Имаме и един огромен обрат в историята, който е наистина изненадващ и ни дава може би най-страхотната сцена в поредицата досега, но от друга страна и е някак разочароващ с това, че хвърля играта в съвсем различна от очакваната посока. Да, знам, че говоря със загадки, но иначе ще ви спойлна нещо. Като я играете (а трябва да го направите, да) ще разберете сами.

Това е може би нещото, което ме гризе отвътре за "Arkham Origins". След всичкото инфо за играта си бях създал различни очаквания. Очакванията за нови злодеи, които макар и не толкова известни, да са част от интересна история. Очаквания за концепцията "50 милиона за главата на Прилепа и няколко наемни убийци след него", която в реалност е някаква мижава част от играта. Т.е. бях с нагласата за съвсем различна игра. Цялата рекламна кампания на "Аrkham Origins" сякаш цели да заблуди човек какво да очаква. Това, което историята предлага, в никакъв случай не е лошо, даже напротив, но е наистина далеч от това, което уж щяхме да видим. И не мога да преценя дали това е за добро или лошо.

Крайната ми оценка е ясна. "Arkham Origins" си струва да се изиграе, особено ако имате някаква слабост към Човекът-прилеп. Рядко препоръчвам и пиша за игри (защото рядко играя такива, да), затова се възползвайте от препоръката ми. Макар на моменти да изглежда като някакъв експанжън на "Arkham City", играта си има своите моменти на уникалност, най-вече от гледна точка на това, че представя началото на кариерата на Батман. Проблемът й е в това, че е продължение на почти перфектни игри и няма какво толкова ново да предложи, освен просто да разширява всичко видяно досега. 

За следващата игра си пожелавам повече свежи злодеи, да можеш да караш Батмобил по улиците и действието да се развива в рамките на поне седмица. Мерси.

P.S. Който се интересува, може да погледне и двата стари поста за "Arkham City" - ревюто за играта и постa ми за DLC пакетa "Harley Quinn's Revenge".
P.S.2. Наскоро си говорихме, че едно клипче се равнява на много, много думи. Е, за да не е "сух" поста, погледнете този трейлър за играта. Готин е за гледане сам по себе си, макар че и той е част от "заблуждаващата" рекламна кампания.

Птица е! Самолет е! Не, Сина е... (HIAC '13 и RAW 28.10.13 Ревю)

СПОЙЛЕРИ, СПОЙЛЕРИ, СПОЙЛЕРИ
Нужно ли е да споменавам, че в този пост има спойлери?
СПОЙЛЕРИ!


Колкото и подходящо да е изречението "Мразя, когато съм прав", няма да започна с него. Първо, защото аз (почти) винаги съм прав, и второ, защото за мен не е чак такъв проблем случилото се на последното WWE PPV "Hell in a Cell". Който е чел превюто отпреди няколко дни, най-вероятно помни предположението ми, че ако Сина спечели световната титла от Дел Рио, то най-вероятно Ортън ще си тръгне с WWE Championship-a. Е, така и стана. Логиката беше, че WWE не могат в една вечер да "изгърмят" две големи събития от типа "любимецът на феновете взима титлата". Те се съобразиха с тази логика - единият "любимец" я взе, а другият за четвърти пореден път бе прецакан.

Кофти ми е за феновете на Браян, особено тези в Щатите, които си плащат за PPV-тата. От края на август досега те са дали около 200 долара, за да видят как любимецът им печели WWE титлата и оправдава цялата тази уникална фенска подкрепа. Да, ама не. Браян спечели титлата два пъти. Първият път беше шампион за пет минути, вторият път - за ден. И в крайна сметка в решителният (поне за момента) мач той загуби от Ортън, което пък тотално обезсмисля овакантяването на титлата миналия месец. Но каквото било - било. Браян скоро едва ли ще получи нов мач за титлата и ще трябва да чака още половин година за своя бляскав момент... ако изобщо му дадат такъв.

"Бен Афлек vs. Джон Сина" - по кината през 2015-та.

От друга страна Сина показа за пореден път, че е нечовек. Не, наистина - как е възможно толкова бързо да се възстановиш от операция на трицепса? Сина изглежда вече поставя компанията дори пред здравето си, а после се чудим защо винаги се опират на него. Да вдигнеш 100+ килограмов човек с ръка, трицепсът на която е бил скъсан преди 2 месеца, е просто ненормално. Това мисля, че е ясно на всички. WWE обаче, донякъде може би и за да се изсмеят на смарковете, наистина задълбават в това що за Супермен е Сина. Съмнявате се в думите ми? Изгледайте началото на тазседмичния RAW (което беше крайно силно, между другото). Имам странното усещане, че този подход към него и "невероятните му способности" ще продължи и занапред. Да ни е честито! Но пък по-добре Сина, отколкото Дел Рио.

HELL IN A CELL '13

"Hell in a Cell 2013" като цяло беше с едно ниво по-добро ППВ от предните две. Всички мачове бяха ОК, като само Амброуз-Лангстън ме разочарова като качество, донякъде и заради твърде многото време за мач, завършил с count-out. Сина-Дел Рио също се получи добре, но "пострада" от бавното си начало и твърде резкия си край. Главният мач (Ортън-Браян) също вървеше доста гладко и ми беше интересен, но опасенията ми, че на ННН и Майкълс ще бъде обърнато твърде много внимание, се оказаха истина. Твърде ovebook-натият финал някак развали мача, и фактът, че Ортън стана шампион няма нищо общо с това. Падането на Майкълс, влизането на ННН в клетката, интеракцията с Браян, Sweet Chin Music... Дори написано звучи натоварващо. И най-тъжното - WWE шампион стана човекът, на когото бе обърнато най-малко внимание в последно време. Дори "шефът" и "съдията" сякаш бяха по-важни от него.

Истинското бижу на това шоу обаче беше откриващият мач за отборните титли. Страхотна работа и от трите отбора, страхотна атмосфера и финал. Ако ще гледате нещо от HIAC - това трябва да е този мач. Другият отборен (Los Matadores vs. Real Americans) също се получи приятен мач и показа, че дивизията е в добра форма.

31 завъртания. Това няма как да е добре за мозъка. Понякога си мисля, че и на мен ми трябва нещо подобно, за да съм ОК с някои от глупостите, които WWE предлагат.

Някои го предпочитат СУРОВО
(RAW 29.10.13 Ревю)

Умишлено забавих този пост с ден, за да видя и новия RAW, на който, както знаете, става ясно каква ще е насоката в следващите седмици по пътя към четвъртото най-важно PPV за годината - "Survivor Series 2013". Основното в няколко подточки:

  • Много интересно начало на шоуто, разбира се със Сина, защото бяхме забравили какво е RAW да започва с него. По-сериозните му промота винаги са били някак приемливи, а появата на Сендау и още повече кеширането на MITB куфарчето - приятна изненада. Двамата направиха страхотен TV мач, целта на която изглежда беше отново да намекне за криптонската природа на новия световен шампион. Сендау показа, че е готов за големи неща (а не за losing streak), но не знам дали след тази загуба няма тотално да го отпишат от важните истории в компанията. С удоволствие бих гледал нов мач между двамата, но за съжаление май няма да ми се размине лицето на Дел Рио.
  • За съжаление на закупилите "Hell in a Cell", RAW в голяма степен бе негово повторение в един по-лек (но донякъде и по-интересен) формат. Имахме Сина в добър мач за WHW титлата (хареса ми повече от този с Дел Рио), Сина срещу Райбак в Street Fight, AJ защити титлата си срещу Ники (вместо Бри) Бела, Ambrose и Langston бяха в мач за US титлата, който отново не завърши с ясен резултат... Твърде много прилики.
  • Кейн. Любимецът ми от bTV ерата направи пореден turn, този път премазвайки Миз за нула време, след което заявявайки на Стефани Макмеън, че тя може "да освободи чудовището". Не, никакъв сексуален елемент няма тук. Вместо това странен plot twist и кофти актьорска игра от Стефани. Но пък The Authority започва все повече да прилича на истински стейбъл, което предполагам е добре.
  • Добавяме обаче и развитието на някои истории и започването на нови. Случилото се с Браян потвърждава опасенията, че той скоро мач за титлата няма да види, а най-вероятно ще бъде пренасочен към вражда с The Wyatt Family. Изглежда това се очертава и за Пънк, колкото и да предпочитах той да се насочи към WWE титлата (кой иска да гледа Ортън-Шоу, по дяволите?). The Wyatt Family vs. Punk/Bryan/още някого ще е доста голям мач за Survivor Series. "Дяволът", накарал Брей Уаят да извърши тези атаки, най-вероятно е HHH, с което поне намесата на Пънк в главната история ще започне, макар и бавно и отдалеч.
  • И финален сегмент, който май гледахме преди точно два месеца, веднага след SummerSlam. Но не, трябваше да го видим пак, макар и с леко раздвижване сред участниците... Скучно, неинтригуващо. Big Show определено е по-интересен през последните 2 месеца, но и при оплескаха нещата, а и в никакъв случай не го искам за претендент за титлата.
В крайна сметка шоуто, въпреки опитите да се започнат някакви добри неща, по-скоро разочарова. Дори нещо, което на хартия би изглеждало добре, просто не се получава. С разточения booking в някои истории (главната, Хеймън-Пънк), с повторенията на наскоро виждани неща и прочие, WWE просто не виждам как ще привличат зрители. Когато най-интересното ми нещо в едно шоу са сегментите със Сина, значи нещо наистина, ама наистина не е наред.

WWE Hell in a Cell 2013 - Превю и прогнози

Хайде нека този път имаме ясен победител и нов шампион, а? Ей така, за разнообразие.

Ииии след две солидно разочароващи PPV-та в лицето на "Night of Champions" и "Battleground", WWE ще се опитат да изчистят срама чрез доста интересния кард на тазгодишния "Hell in a Cell". Дано ниското качество и глупостите случили се около предните 2 PPV-та не са отказали бедния американец да даде пари и за това шоу, защото поне на хартия то изглежда доста примамливо. Започваме превюто с готовия кард, към който най-много да добавят мач между Bray Wyatt и Miz.

WWE HELL IN A CELL 2013 Final Card:

- WWE Championship - Hell in a Cell Match: Daniel Bryan vs. Randy Orton
- World Heavyweight Championship: Alberto Del Rio (c) vs. John Cena
- Handicap Hell in a Cell Match: CM Punk vs. Ryback/Paul Heyman
- Triple Threat WWE Tag Team Championship: Goldust/Cody Rhodes (c) vs. The Shield (Seth Rollins/Roman Reigns) vs. The Usos
- Divas Championship: AJ Lee (c) vs. Brie Bella
- Los Matadores vs. The Real Americans (Jack Swagger/Antonio Cesaro)
- Intercontinental Championship: Curtis Axel (c) vs. Big E Langston (Kickoff Match)

Определено доста готин кард за второстепенно PPV, каквото се води HIAC. Всички мачове са интересни и донякъде свежи комбинации, като зад всеки от тях стои и приятна история. Основното нещо, на което WWE може би твърде много залагат, е завръщането на Джон Сина. Сина и преди е правил предсрочни завръщания от контузии, но този път суперменското в него направо прекали. Два месеца за възстановяване от контузия, която по принцип отнема 4 до 6 месеца... Well, good job?  Сина заслужава уважение като професионалист заради отдадеността към бизнеса, колкото и да мразим втръсналия ни негов образ. (Сега говоря така, а след месец-два на обичайните му простотии пак ще го ругая. Неизбежно е просто.)

Той и преди е грабвал големи победи при подобни завръщания (взе WHW титлата от Джерико, спечели Royal Rumble...), така че нова световна титла сякаш не му мърда. А и, що се отнася до мен (не вярвам, че го казвам) предпочитам Сина пред Дел Рио. Мексиканецът е крайно скучен от твърде много време и не мога да разбера защо почти цяла година световната титла е в него. Така че залагам и се надявам на победа на Сина (чак боли като го пиша). Единственият вариант да не видим нов шампион и Сина да загуби е WWE да искат да задържат "голямата му победа" за Survivor Series, принуждавайки така феновете му да си купят и следващото PPV. В такъв случай някакво измъкване с титлата от страна на Дел Рио (DQ, count-out, нечестна победа) има шанс да се случи.

Завръщането на Сина обаче не е най-важното тук, поне за мен самия. Крайно време е да имаме нов WWE шампион и историята между Ортън и Браян да приключи. Намесването на Big Show като основно лице във враждата и твърде сериозната роля на Triple H обаче малко размиват нещата. В определени моменти от седмичните шоута човек можеше да забрави кои хора ще участват в мача и кои са просто "допълнение". Шон Майкълс също краде малко от заряда на мача/враждата, но той е от приятните допълнения и нямам намерение да се оплаквам за момента. Нормално е да предположим, че Браян тук ще грабне голямата си победа, но някак не виждам как и той и Сина (фейсове) ще си тръгнат с двете най-важни титли в една вечер. Един от тях ще бъде прецакан и тъй като ми се струва по-вероятно Сина да стане шампион, най-вероятно Ортън ще вземе WWE титлата. Big Show влиза в клетката и прецаква Браян? Или пък в създалия се хаос Ортън намира начин да вземе титлата? Майкълс се присъединява към The Authority? Варианти много. Бих се радвал на победа на Браян, но след две огромни разочарования (да не кажа три) на последните няколко PPV-та и шоутата след тях, как да се радвам на негова победа без да очаквам титлата да му бъде отнета?

Имаме и цели два отборни мача, което говори много добре за дивизията. Най-накрая получаваме троен мач за отборните титли, с който някак замазаха факта, че The Usos така и не получиха спечеления си преди месец мач за златото. Почти сигурно Goldust/Cody Rhodes запазват, за да може и другите отбори в компанията (в най-кратък срок The Wyatt Family) да получат своят шанс. Така The Shield могат да се преориентират изцяло към основната вражда в компанията. Другият мач сам пише себе си - имаме крайните шовинисти (ох, питайте Google...) The Real Americans срещу отбор предполагаеми испански матадори (които всъщност дори не са испанци, но както и да е). Проблемът тук обаче е друг - Los Matadores са простичко замислен отбор за забава, който радва децата, но няма сериозна масова подкрепа. The Real Americans, въпреки че трябва да са "лоши", пък дърпат множество американци на своя страна с анти-емигрантските промота на Zeb Colter. Популярността на "We the people!" репликата и The Cesaro Swing също не помага. Какво се получава? Има я реалната опасност феновете да подкрепят хийловете, вместо фейсовете. И аз съм така. Надявам се за сериозна въртележка за двамата матадори и победа за Cesaro/Swagger.

При другите два мача за титли (Divas и IC) шансовете за смяна намаляват от твърде голямата възможност да видим не само един, но двама нови световни шампиони на едно PPV. Така че залагам на победи за AJ и Аксел, макар че във втория мач ми се искаше също да видя смяна на шампиона. Нямам нищо против Big E Langston, а в последните десетина дни неговият face turn тръгна повече от добре. Още повече, че Аксел е скучен шампион и определено трябва да загуби титлата скоро. Едно обаче е по-важното - Аксел да бъде "пребит" от Биг И, независимо дали ще видим смяна или не, за да не се стига до поредните намеси в HIAC мача между Пънк и Райбак/Хеймън.

Да, оставих този мач за накрая. Надявам се това да е основната дума тук - "край". Историята между Пънк и Хеймън, продължаваща вече повече от три месеца (макар с дългогодишни корени), въпреки добрите си моменти просто не успя да задоволи очакванията ми. Причината - кофти подбора на "Heyman Guys". Нито Аксел, нито Райбак имаха подходящата "звездност", че да ги приема за адекватни опоненти на Пънк. Надявам се в Клетката всичко да приключи с една звучна (а може би и кървава или искам твърде много?) победа за Пънк, след което той да се насочи към други неща. Някоя световна титла, например?

В общи линии имам интерес към абсолютно всеки един от мачовете в това PPV, което в сравнение с предните две е голямо постижение. За пореден път ще похваля карда, като единственият шанс HIAC да е провал е мачовете да са кофти откъм качество. Кардът обаче няма как да не вдигне очакванията на човек и дано поредицата от лоши PPV-та бъде прекъсната тук. Приятно гледане на всички!

Първи трейлър за "Captain America: The Winter Soldier"

Уж трейлърът за продължението на "Капитан Америка" щеше да се появи заедно с премиерата на "Thor: The Dark World", а ето, че подрани. Оказа се достатъчно хубав, че да реша да драсна няколко реда за него и да го публикувам тук, за да можете да го видите и вие:



Изненадващо, но ми хареса. "Ниските очаквания" проработиха отново. Харесва ми идеята за "врагът отвътре" и това, че са поели по пътя на сблъсъка между съвременния ни свят и разбиранията на Капитана за това кое е правилно и кое е грешно. Falcon (този с крилата) също изглежда добре, тъй като имах (че и все още имам) съмнения как подобен герой може да бъде представен на голям екран.

Две неща ми направиха по-лошо впечатление. Първо, разбиващият се Hellicarrier (огромната, летяща база на Щ.И.Т.). Видяхме нещо подобно в "The Avengers" преди има-няма 2 години, нужно ли е да се повтаря заради няколко експлозии в повече? Второто нещо, което не ми се понрави, е колко малко внимание е обърнато в трейлъра на The Winter Soldier, имайки предвид, че той е в подзаглавието на филма. За който не е разбрал - The Winter Soldier е този с дългата коса и металната ръка. Sebastian Stan изглежда доста badass (отново извинения за използването на чуждици, ама... е...) в ролята.

Определено Marvel успяха да повишат интереса ми към филма, макар че все още имам своите резерви, тъй като до момента "Капитанът..." е може би най-слабия продукт в Marvel кино-вселената и се нуждае от сериозно подобрение. Дали тук ще видим такова ще разберем през април 2014 г.

Българинът Alexander Rusev в WWE NXT (август-октомври '13)

Както се постарах да ви обясня подробно преди няколко седмици, наш сънародник дебютира в едно от телевизионните шоута на WWE (NXT). Това се случи в края на август и през последните два месеца премина и неговата първа "вражда". Знаете - кечът в основата си е сериал с отделни, взаимосвързани епизоди, в които се развиват отделните истории на сблъсъци между "добрите" и "лошите".

Alexander Rusev (латиницата е, за да се справя и Google с намирането) е от "лошите", казах ви вече. Американската публика изключително лесно намразва кечисти с образ на голям и силен чужденец, така че нямаше как да е иначе. Идеята на този пост обаче е да разкажа на тези от вас, които не гледат и нямат намерение да гледат кеч (разбирам ви напълно) или пък просто не следят NXT, как се развива екранната кариера на сънародника ни, защото... не знам, подкрепата е важна. Из текста ще откриете и линкове към мачовете му, качени от добри хора във vbox. Така ще можете да визуализирате написаното, в случай, че предпочитате. Една картинка е равна на хиляда думи, да. А едно видео 10 минутно видео с по 24 кадъра в секунда е равно на 14 400 x 1000 думи, т.е. на 14 400 000 думи, ако всичките ми сметки са верни (МГ, брат... МГ).  И така...

The Bulgarian Brute in NXT
(22 август - 17 октомври 2013 г.)

Както вече ви споменах в предния пост, дебютът на Rusev бе на 22 август 2013 г. срещу едно от по-големите (за съжаление не и в този момент) имена в WWE в момента - Dolph Ziggler (гледай Rusev vs. Ziggler тук). Rusev загуби мача, но още следващата седмица (29 август) стана част от първата си "история" в шоуто. Scott Dawson (кечист с образа на американски реднек/truckdriver) и неговият мениджър Sylvester Lafort (французин-бохем. Да, знам, кечът е велик) се опитваха да убедят отбора на Enzo Amore и Collin Cassidy, че четиримата трябва да работят заедно. Amore и Cassidy обаче ги отрязаха, което доведе до мач между Dawson и Amore. Сънародникът ни Rusev се появи към края на мача и нападна стоящия край ринга Collin Cassidy, по този начин разсейвайки партньора му Amore и позволявайки на Dawson да грабне победата. Така бе сериозно намекнато, че Rusev е новият клиент на Sylvester Lafort.

Това се потвърди в шоуто от 5 септември, когато Rusev прекъсна разговор между Lafort и Dawson зад кулисите. Rusev отхвърли предложената му за ръкостискане ръка на Lafort с култовата реплика "Не ти искам приятелството!" (странно и същевременно страхотно е да слушаш българска реч в WWE шоу). Все пак стана ясно, че сънародникът ни ще се изправи срещу Mason Ryan (гледай Rusev vs. Ryan тук), с когото Dawson и Lafort също имат проблем. Тук Rusev отбеляза и първата си победа, карайки Ryan да се предаде с Camel Clutch.

Шоуто от 12 септември започна с отборен мач между отборите на Enzo Amore/Collin Cassidy и Scott Dawson/Alexander Rusev, наричани The Legionaires от мениджъра им Sylvester Lafort (гледай Rusev/Dawson vs. Amore/Cassidy тук). Този мач приключи по малко странен и необичаен за кеч начин - Rusev и Dawson се задържаха твърде дълго време на ринга заедно, реферът отброи до пет и ги дисквалифицира, по този начин давайки победата на Amore/Cassidy. Една от онези "набит, но победител" ситуации. Нищо - има нужда и от такива неща, за да се поддържа илюзията, че в кеча има правила.

Следващата поява на Rusev бе в шоуто от 25 септември в масивен Tag Team Turmoil* мач за определяне на претенденти за отборните титли на NXT. Enzo Amore/Collin Cassidy се справиха бързо с псевдо-отбора на CJ Parker/Tyler Breeze (враждуващи помежду си младежи с погрешни виждания за живота). Следващите им противници бяха именно The Legionnaires (Alexander Rusev/Scott Dawson), които въпреки доминацията си бяха победени след като Amore тушира Dawson (гледай този етап от мача тук). В крайна сметка отборът The Ascenssion спечели мача и правото да се бори за отборните титли, след като се справиха с изтощените Amore/Cassidy. Но това е друга история и не ни касае.

3 октомври мина без поява на Rusev, като за сметка на това там видяхме умерено забавно промо** от Enzo Amore и Collin Cassidy, които споменаха загубата си от The Ascenssion предната седмица и обявиха, че ще се бият с The Legionnaires следващата. И така, в NXT от 10 октомври отборът на Alexander Rusev и Scott Dawson (придружавани, разбира се, от мениджъра си Sylvester Lafort) надделя над този на Enzo Amore и Collin Cassidy (гледай Rusev/Dawson vs. Amore/Cassidy II тук). Победата дойде след като нашенецът (много неприятна дума...) накара Enzo да се предаде с хватката Camel Clutch. След мача Rusev я приложи и на Collin Cassidy, ей така, за да си научи той мястото :D

В обобщение:

  • Русев записа важна 1-на-1 победа срещу противник като Мейсън Раян, който доста време беше част от главните шоута (RAW и Smackdown) и който не се е появявал на екран след тази си загуба.
  • Бързо стана част от отбор (The Legionnaires) с доста приличен мениджър в лицето на Sylvester Lafort. Проблемът е, че съотборникът му Scott Dawson се контузи, като това може да доведе до преждевременен край на отбора, което не задължително е лошо нещо.
  • До момента за общо 5 мача по телевизията, Русев е бил туширан само в първия си и то от Долф Зиглър. За тези, които предпочитат статистиката: 2-3 (победи-загуби, като е туширан само веднъж).
  • Rusev вече има и утвърден финишър - т.нар. Camel Clutch, който обаче той е прекръстил на The Acolyte. В превод - "Дяконът". Перфектно име за финишър на родолюбец.

Ясно е какво ще се случи в следващите няколко епизода на NXT, тъй като WWE записват това шоу за един месец напред. Нямам намерение обаче да развалям удоволствието на когото и да е, а и дори аз предпочитам да видя какво се случва с очите си, а не само да чета за това. В общи линии обаче се очертават хубави неща за сънародника ни. Някъде в средата на декември, когато се натрупа материал, ще драсна още един такъв пост, който да резюмира случилото се с кариерата му през следващите два месеца.

* В Tag Team Turmoil мачовете включват обикновено поне 4 отбора. Два отбора започват мача. Когато един от тях бъде елиминиран чрез туш или предаване, на негово място излиза друг отбор и продължава мача с победителите. Продължава се така докато вече няма нови отбори, които да вземат участие. Т.е. приема се, че първите два отбора са най-прецакани, а последният включил се отбор е в най-добра позиция, защото е свеж и се изправя срещу изтощени противници. - бел. кечнърдбире.
** Промото е част от дадено кеч-шоу, в което един кечист (или отбор) говори на някаква тематика, най-често против текущия си "враг" или бъдещ опонент. Идеята на промотата е да засилят интереса на публиката към дадена вражда/мач, както и да спомогнат за това даден кечист да се отличи с уникалността на образа си и да спечели (или отблъсне) фенове на своя страна.

I'm baaaack!

Здравей, блог! Липсваше ми!

Минаха повече от две седмици от последния пост в блога (които едва ли сте усетили), но причината е напълно основателна - готвех се за държавен изпит, който, мога с удоволствие да заявя, взех с отличен (гаден зубър). Последната стъпка ще е дипломирането, но ако сте част от медия, партия, неправителствена организация или прочие и се нуждаете от млад, амбициозен и крайно очарователен политолог - аз съм насреща! :D Потърсете ме, и без това си търся работа.

Така. Минутката за реклама приключи. Искам да кажа на всички млади хора, че да си висшист не е нищо специално. След държавния очаквах да вдигна level като в "World of Warcraft", светлини да светят, гръмотевици да звучат... Нищо, братче. Същото е. Така че не се бутайте толкова да ставате "стОденти" и да харчите парите на родителите си по чалготеките в онзи тъй "красив" квартал на София, ами осъзнайте за какво ви бива и правете него. Примерно. Дори да завършите - няма вдигане на level, няма светлини и гръмотевици. А аз се гласях и за триумф*. Ще го оставим за след дипломирането.

Все още не знам къде съм след солидната подготовка за изпита, а и честно казано всеки опит за четене/писане е един вид предизвикателство, защото очите ми доста изстрадаха. Лека-полека обаче блогът отново ще влезе в ритъм и при наличие на вдъхновение и време ще продължавам да бъда пътеводна светлина в живота ви. Няма да е твърде често, разбира се, защото имам и други занимания в момента. Държа да споделя, че вчера, например, докато цепех дърва (#истинскимъж), потанцувах с брадвата си под звуците на "El Tango de Roxanne". Малките радости в живота!

Хайде, до скорошно писане (от моя страна) и четене (от ваша)! Бъдете велики!

* Ако не знаете какво е "триумф", значи трябва да четете повече. - бел.Бире.

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...