Какво чета... (22.12.13)

Скъпи читатели, колкото и да е ужасно е факт - предният пост "Какво чета..." е отпреди 6 месеца. Цяла половин година, да, която на всичкото отгоре не бе изпълнена с кой знае колко заглавия, присъединили се към списъка ми с прочетени книги. Без да се оправдавам, само ще спомена, че голяма част от желанието ми за четене бе убито от солидната подготовка за държавен изпит - както събирането и написването на темите за него, така и тяхното научаване след неколкократни прочитания. А след изпита очите и главата ми не бяха в настроение за докосване до което и да е художествено произведение, колкото и да го искаше вътрешния ми свят.

Все пак обаче успях да прочета няколко неща след последния пост, освен спомената в цял отделен пост "Герои" на Джо Абъркромби. Започваме прегледа/препоръчване със "Зелените хълмове на Земята" на Робърт Хайнлайн, което всъщност е сборник от няколко разказа с обща тематика - опитите на човека да напусне пределите на Земята и да покори Луната. Разказите разглеждат личните истории на отделни герои, като сякаш за фон може да се проследи напредването на човечеството към единствения спътник на планетата ни, било то на космическа станция, път към такава, или пък живота на самата Луна. Доста приятен фантастичен сборник, в разказите от който Хайнлайн разглежда различни сериозни въпроси като любовта към семейството и родния дом, доброто в хората, стремежът към мечтите им. Човешкото е на преден план за сметка на фантастиката, така че го препоръчвам дори на хора, които не харесват фантастичния жанр.

Това ме подсеща, че в предния пост споменавам, че тук ще кажа "повече думи" за "Луните на Юпитер" на Айзък Азимов. Е... може би не трябваше. Наистина нямам какво толкова да напиша за книгата - приятен фантастичен приключенски роман, доста малък като обем, и сякаш ориентиран към по-млада публика. Обичайните интересни идеи на Азимов (битки в коридор чрез използване на изкуствена гравитация - т.е. ту "летиш" в безтегловност, ту падаш нагоре или надолу), малко мистерия и дотам. Трудно ще я запомня, особено сравнена с личния ми негов фаворит "Самите богове".

Следващото кратко предложение е "1480 жители" на Джим Томпсън. Доста приятен роман, написан от първо лице от гледната точка на главния герой - шериф в малко американско градче, който не изглежда особено интелигентен, нито пък е особено добър в работата си. Постепенно обаче започва да върши лоши неща, които сякаш някакво вътрешно Аз, много зло и много интелигентно, планира, без той самият да съзнава това. Определено различно четиво с някои простовати, но забавни разсъждения ("Почесах се и се замислих кога един мъж спира да се чеше и започва да си играе").
 
От многото действие и малкото разсъждения скачаме в класиката. "Терез Ракен" на Емил Зола най-накрая бе завършена, след един неуспешен сблъсък с първите й 30 страници през едно отминало лято. Моя приятелка ме нави да дам на книгата втори шанс с обещанията за "извращения", които честно казано така и не получих. Вместо това - много малко действие и прекалено много страници, в които се описват емоциите, които героите изпитват, и жалките им психични състояния, каращи те да искаш да прочетеш как на животът им е сложен край. Честно, мога да разкажа тази книга в рамките на една страница... Поредното доказателство, че класиката не е за мен. Може би съм твърде млад или пък твърде глупав. А може би и двете.

В опит да оправдая поне едно от двете почетох и малко научна литература в моята област - политиката. Прочетох "Политическият пазар, том II" на Георги Л. Манолов, фокусираща се изцяло върху политическия пазар у нас от Освобождението до наши дни. Започнах и "Цената на изборите" пак от същия автор, но гладът за художествена литература пречи на дочитането й. Няма да задълбавам, защото едва ли много от вас се интересуват от литература на политологична тематика.

В момента се мъча да довърша "Мъглороден: Последната империя" на Брандън Сандърсън, което е, да, фентъзи. За нея ще си говорим, когато най-накрая я приключа. Хванах и първия том на "Български хроники" на Стефан Цанев, която, поне в момента, ми е доста по-интересна. Харесва ми по-художествения и жив поглед към историята ни и разбирам защо книгите от поредицата се радват на такава популярност. С тези две заглавия изглежда ще завърша и годината, макар благодарение на няколко приятеля във Facebook да се сдобих с един солиден списък с неща за четене. Но на списък е лесно... Откриването и прочитането е тежката (макар и приятна) част. С пожелания за повече четене през новата 2014-та - до скоро писане от мен!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Превю: WWE SummerSlam 2017 - Мачовете на RAW (за два от които ми пука)

WWE се пренасели като индийско гето. Ростърите и на двете основни шоута са толкова пълни, че не достига време да се обърне внимание на в...