WWE TLC 2013 Ревю

Tъй като нямам нищо по-добро и смислено за правене (поне днес), взех, че изгледах WWE TLC 2013 от началото до самия му край, без никакво скипване. Това си е събитие, тъй като в последните месеци все прескачах по нещо. Голям фактор беше и липсата на мач на Алберто Дел Рио, чиято физиономия вече асоциирам с думичката "скука". Резултатът от геройското ми постижение да изгледам цялото шоу? Първото смислено PPV ревю от доста време насам!

Един от малкото креативни постери в последно време, въпреки че на него трябваше да има мутрите на Сина и Ортън и да се набляга на това, че ще видим унификационен мач. #слабмаркетинг
 
Като за начало не съм вярвал, че ще стана свидетел на "страхотен 3-on-1 Handicap Match" . Това словосъчетание просто не ми звучеше смислено до днес, но CM Punk vs. The Shield мачa беше точно това. Много добър booking, множество малки детайли като поведението на Амброуз, проблемът с окото на Рейнс и, разбира се, продължаващите търкания в The Shield. Всичко бе изградено по такъв начин, че победата на Пънк над най-доминиращия стейбъл за последните няколко години да изглежда (ще прощавате за чуждата дума) believable.

Undercard-ът също предложи доста приятни неща. Тъжно е, но е факт, че в края на 2013 година AJ Lee, Natalya и Kaitlyn (и може би Тамина) са единствените жени в WWE, които могат да предложат наистина интересен мач в някаква комбинация помежду си. Другите стават само за риалити шоута, така че нека ги оставят да се занимават с това. AJ и Наталия не разочароваха, като дори успяха да създадат напрежение в края на мача си с размяната на финишъри. Победата на AJ ме изненада, но това винаги е една малка и приятна изненада. Нейният рейн с титлата през 2013 г. определено предложи някои от най-добрите мачове в женската дивизия от години насам, че те дори бяха придружени с някакви истории, а не бяха просто нахвърляни от месец за месец.

Получихме и приличен, макар и не особено запомнящ се мач за Интерконтиненталната титла между Big E Langston и Damien Sandow. Направи ми впечатление как в първото PPV, в което няма два мача за световни титли, мачът за ИК титлата ми се стори някак по-важен. Дано за повече хора е така и дано титлата получава все повече внимание. Ще е добре, имайки предвид, че в момента US титлата е в сянка и ще е важна едва когато (евентуално) дойде време за вражда между Ambrose и Рейнс (а може би и Ролинс) за нея. Което ще е най-добре да се случи около Mania, между другото.

Тук трябва да отбележа, че имайки предвид как WWE буукваха отборните шампиони Коуди Роудс и Голдъст, много исках да видя четворен мач за отборните титли и то взе, че се случи. Не съм свикнал WWE да правят това, което е логично. Мачът бе очаквано добър, макар че не ми допадна как в средата му вниманието се концентрира само върху два отбора. Чарът на мачовете с повече участници е постоянното движение, скоростта и усещането за хаос. Тук в средата нещата бяха доста бавнички (особено докато Real Americans се гавреха с Darth Goldust), но последният етап от мача (Rhodes Bros. vs. Show/Mysterio) определено компенсира за това. Предпочитах нови шампиони (Real Americans, да), но нямам проблем и с това, че шампионите запазиха. По-добре отколкото отбор от две по-големи звезди, формиран преди две седмици, да вземе златото преди други, наистина заслужили и най-важното истински отбори.

До отборния мач всичко беше доста приятно, но след това се появи сериозна опасност PPV-то да дръпне надолу с два поредни обявени на самото шоу мача, при това между хора от дъното на карда. Brodus Clay vs. R-Truth не е мач за PPV, но не се оплаквам, защото неговата роля беше да разкаже историята за това как Tons of Funk се разпадат и хийл търна на Бродус продължава. В някой 3-часов RAW това ще остане крайно незабелязано. No DQ мачът между Кофи и Миз обаче бе без съмнение най-слабото нещо в шоуто и скандиранията "Boring!" от страна на феновете в залата ясно показа това. Този мач щеше да спечели от използването на нещо, което да оправдае No DQ стипулацията (стол, маса, кендо стик, удари под пояса през 30 секунди, каквото и да е), но изглежда WWE бяха решили да запазят всичко "екстремно" за Сина и Ортън. Определено можехме да минем без този скучноват мач от една скучновата вражда, към която не знам някой да има интерес.

 Най-трогващият миг от PPV-то, аехаехаеха. Може би все пак TLC всъщност значи "Tender Loving Care", а не "Tables, Ladders, Chairs".

Вторият 3-on-1 Handicap Match също се получи доста добър, макар и с много по-различна концепция. Wyatt са по-задружни от Shield и тук нямаше намеци за разпад, а една единна група срещу отшелника Браян, когото искат да присъединят към себе си. Bray Wyatt is one creepy SOB, но и той беше човекът, който изигра най-важна роля в мача с говоренето, с предложението към Браян, с победата. По-скоро добро и логично решение, след което Wyatt Family са много силни и лично според мен готови за един голям мач за отборните титли с Cody Rhodes/Goldust. Дано поредният неуспех за Браян не повлияе за нечовешката реакция и подкрепа, която той получава, макар че в момента Пънк ми се струва по-вероятен Royal Rumble Winner.

Обръщайки внимание на техническата част, TLC бе на високо ниво. Дизайнът на сцената с множеството столове и маси вече е традиция и изглежда наистина добре. Theme song от новия албум на KoRn - няма как да не подкрепя подобно решение, макар че в албума има доста по-добри песни от "Never, Never". Клиповете в PPV-то също бяха готини, но WWE рядко се дънят в тази област. Тези за Wyatt Family имат някаква своя специфична атмосфера и определено допринасят за различността на групата. Този за мача им с Браян не беше изключение. По-важни обаче бяха всички видео-материали за унификацията на световните титли, които определено помогнаха да се създаде атмосфера за наистина голям и значим мач. Много добър баланс между история и настояще, като се получи едно приятно изместване на фокуса от някогашните шампиони към Сина и Ортън и враждата помежду им. Единствен минус в графа "Други" за PPV-то беше крайно малоумният сегмент-реклама на Brawlin' Buddies или както там се казват онези плюшени извращения.

И стигаме до главния мач... Изненада ли беше победата на Ортън или не? Повечето хора бяха на мнение, че Сина със сигурност ще е този, който ще обедини титлите, имайки предвид ролята му в компанията през последното десетилетие. Други пък видяха в този мач възможността WWE да изберат "изненадата", давайки победата на Ортън. Аз бях по-скоро от вторите, като обаче силно се притеснявах да не получим някакъв глупав финал (да, прословутата размяна на титли, за която говорих в пост преди няколко седмици). За моя радост нямаше размяна на титли, нямаше го и ужаса от това HHH да се появи и да вземе двете титли за себе си (това щеше да е плесница за смарковете, която щеше да отекне из цялата ни китна галактика). Вместо това получихме един... да речем добър мач. Което е малко разочароващо, имайки предвид колко важна всъщност трябваше да е тази унификация. TLC стипулацията изобщо не бе подходяща за Сина и Ортън и това си пролича най-вече по начина, по който използваха стълбите. Друг вид мач може би щеше да им отива повече, но какво да се прави, че WWE решиха да унифицират титлите точно навреме за "TLC" PPV-то. Ортън бе суперменът тук, като той май отнесе повечето спотове (най-вече свързаните с маси), и все пак накрая победи след леко бочнатото падане на Сина в подпряната в ъгъла маса. Предполагам, че масата е трябвало да се счупи, но това не стана и до последно си мислех, че по някакъв начин някой ще прекъсне баааааавното откачване на шампионските пояси. Честит да ви е новият WWE World Heavyweight Champion (колкото и да е семпло това име, е най-логично и носи носталгия по 2001-ва година), особено на тези, които не харесват Ортън :D

That moment when you realise you're f*cked. #bondage #СинаиОртънималихимияказватсмарковете

Лично аз си мисля, че това е по-добрият вариант. Сина е постигнал вече твърде много. Да си първият безспорен шампион от 11 години насам си е голямо постижение (поне за тези от нас, на които им пука дотолкова за подобни неща), но той има твърде много други, че да се нуждае от него (ето защо и не трябва да прекъсва стрийка на Тейкър). Ортън от друга страна винаги е бил някак по в сянка и с тази негова победа може би от WWE се опитват да го утвърдят като втората си голяма звезда. Името му ще остане в историята по един или друг начин (първият човек, унифициращ титлите... след Крис Джерико), а възможностите за това какво може да се случи оттук до 'Mania станаха някак по-интересни. Искрено се надявам обаче да не гледаме Cena vs. Rock III, това поне е сигурно. Въпросът сега е как Браян и Пънк ще бъдат вкарани историята около титлата, но мисля, че с тази унификация нещата около световната титла (както вече спокойно можем да я наричаме) ще са с една идея по-интересни. А това да станеш световен шампион ще е с пъти по-трудно, което, да се надяваме, ще сложи край на многобройните с нищо незапомнящи се title reign-ове.

В заключение - харесах TLC 2013 и мисля, че това беше първото наистина добро PPV на WWE от SummerSlam насам. Препоръчвам да се види, най-вече handicap мачовете и TLC мача, но и останалото е на ниво. Като по чудо, утре може да се опитам да изгледам и целия RAW.

P.S. Тъй като има цели 6 седмици до Royal Rumble, се замислих за варианта WWE да се опитат да приключат годината с голям мач в RAW на 30 януари. Може би още един мач между Сина-Ортън? Така че шансът за това Сина да вземе титлата (единствената! Ха!) все още го има. Казвам го като утеха за фенчетата му, но дано не става. #PunkForChamp #BITW #мразителихаштаговевъпросителензнак

Коментари

Популярни публикации от този блог

Реквием за един феномен (WrestleMania 33)

Комикси: "Batman: Europa"

Пушът на Джиндър Махал... и парите на един милиард потенциални фенове