Книги: "18% сиво" на Захари Карабашлиев

Нямаше да пиша рецензия на тази книга, просто защото не ми хареса чак толкова и мислех, че няма да имам какво да кажа за нея. А какво се случи - тръгвам аз да сглобявам обичайното "Какво чета..." постче и в един момент се усещам, че страница и нещо са отишли за произведението на Карабашлиев. Казах си "Meh, какво толкова...". И ей го на, постът за "18 процента сиво", който не беше предвиден.


Та даааа, ще си говорим за един от най-популярните съвременни български романи. Сдобих се с него при невинна разходка из една книжарница, като и досега не съм сигурен защо, имайки предвид почти нулевия ми интерес към модерната българска литература. НО! Няколкото силно положителни оценки, които мои познати даваха на книгата, събудиха достатъчно интерес в мен, за да реша да я пробвам. Познанството ни обаче не премина добре. В никакъв случай не казвам, че четенето й е било мъчение. От един момент нататък даже потръгна доста прилично, може би и защото исках да я приключа и да продължа с други четива. "18% сиво" обаче не е моята книга. За какво иде реч, в случай, че не сте запознати: главният герой Захари/Зак е българин, живеещ в Щатите. Скучна работа, сива къща в предградията, еднообразен живот... Знаете. Заварваме го в средата на неговото страдание, след като дългогодишната му любов го е напуснала. В опит да умъртви мъката си, той си прави една нощна екскурзия до Тихуана. Което, както се досещате, няма как да е добра идея. Няколко кофти бара и малко бой по-късно, Захари се оказва горд собственик на чувал с марихуана. И в един кратък миг на "майната-му-на-всичко" нагласа, решава, че трябва да поживее малко. С фотоапарат в ръка, бензин в резервоара и цял един континент за преминаване.

Сюжетът е ОК, даже на места е интересен с обичайния за истинския живот хаос. Фактът, че Карабашлиев използва собственото си име за главния си герой кара историята да звучи леко автобиографично и доста по-реална. Някои от идеите що се отнася до писането също ми допаднаха - действието се развива на три нива: настоящето и "приключенията" на смазания от живота Зак, разказ за живота му в България и запознанството му с любимата Стела, както и едни много специфични моменти на спомени за размяна на реплики между двамата влюбени, докато той я снима. Последното е хитра идея, лесна за визуализиране и изключително много спомагаща за това да почувстваш емоциите между Зак и Стела. А оттам и да ти пука повече за тях, особено ако имаш подобна история в живота си.

И все пак "18% сиво" не ми хареса. Ако я бях прочел няколко години по-рано или в по-различен период от живота си, в който постоянното мрънкане на главния герой "О, Стела! Къде си Стела?" нямаше да ми се струва крайно жалко, сигурно щеше да ми хареса повече. Даже много. Вероятно това е станало с познатите ми, които я харесват. Нито погледът към съвременните САЩ през очите на един българин, обичащ фотографията; нито болката по загубената любов; нито жаждата за живот, която лъха от Зак, успяха да ме трогнат достатъчно. Самият стил на писане на Карабашлиев също не помогна. Хаотичен, някак неподреден текст, в който просто я няма красотата в писането, която аз търся в книгите. Вместо това получаваме:

"Събудих се. Погледнах възглавницата до мен. Стела я няма. Къде си, Стела? Станах. Обух пантофи. Слязох в кухнята. Направих си кафе. Стела я няма, за да ми помогне. Отчупих си парче Тоблерон. Седнах с парченцето Тоблерон и кафето. Масата е пуста. Стела я няма. Къде си, Стела?"

Схванахте. Добавяме някои писателски своеволия, които по-скоро загрозяват текста, и недоволството нараства. В опита си да е "истински" и "земен" неговият разказ, Карабашлиев понякога скача от лек цинизъм към откровена простащина. Хей, не ме разбирайте погрешно - аз съм последният човек, който ще се оплаче от писателската смелост в творбата да бъде вкарано нещо "на ръба". Но на места нещата са излишно груби, макар че така се получава хубав контраст между подредената сивота на живота (хехе) и шарената му, "мръсна" страна.

Най-големият плюс на "18% сиво" според мен е, че това е написан от българин роман, който създава интерес дори сред по-младите хора и ги кара да четат. Това няма как да не е положително качество и дано има повече такива книги. Важното е да се "създават" повече читатели у нас. Това, че ние с книгата не си допаднахме не е от такова значение. Ще я запомня с жалните стонове на любовна печал, който Зак не спира да бълва, и много симпатичният обрат в самия финал, който тотално променя възприятието на читателя за тях. Дотолкова. 

"Хобит: Битката на петте армии" - Ревю


Представете си, драги читатели, едно малко, симпатично кубче локум. Вие знаете, че е вкусно, и сте сигурни, че когато го опитате ще се убедите в този факт. Да, малко прекалено шарено е и пудрата захар му е в много, но това не разваля вкуса, просто го прави малко по-особен. На пръв поглед това кубче локум е перфектно за консумация в тази си форма. Но сега искам да си представите, че сладкарят е хванал кубчето локум и го е разтегнал възможно най-много, разваляйки кубичната му форма. Разтягал го е няколко пъти и затова на места то все още е масивно, а на други е почти пред скъсване.

Е, такъв е случаят и с филмовите адаптации на книгата на Дж.Р.Р.Толкин "Хобит". 

Ако Джаксън бе ограничил собствената си фантазия и бе направил само леки козметични промени, за да стане екранизацията на книгата по-"филмова" - тогава всичко щеше да е ОК. Той обаче реши да разтяга локума. Противно на всякаква логика превърна 300 странична книжка в 3 филма от по два часа и половина. Това също щеше да е ОК, ако реално имаше какво да разкаже в тези три филма, но вместо това във всеки един от "Хобит" филмите има сцени, които просто стоят залепени и са излишно бавни, само колкото да бъде удължено времетраенето на лентата. "Битката за петте армии", третият и последен филм, не е изключение.

И в този момент искам да се запитате защо изобщо ви е нужно да четете това ревю? Ако вече сте отделили 5 часа от живота си, за да изгледате първите два филма, ще е грях към вас и към времето ви да не видите и края на историята. Ако пък не сте гледали нито един "Хобит", логично ще е да започнете от първия филм, а не да тичате към кината за третия. И в двата случая този текст е просто мнението на един почитател на Толкин, който може би имаше нужда да каже едно "довиждане" на филмовата Средна Земя и да сподели това "довиждане" и с други фенове и обикновени зрители.

Все пак приемам, че сте гледали "Неочаквано пътешествие" и "Пущинакът на Смог". Вероятно помните изключително отворения финал на втория филм, където разгневеният дракон полетя към Езерния град с ясната идея да го изпепели. Оттук започва историята на третия филм, но бързо се прехвърля върху лудостта, надвиснала над Торин Дъбощит, както и върху вперените в неговия Еребор погледи... хорски, елфски и оркски. А Билбо Бегинс, хобитът от заглавието на филма, стои някак встрани от тази последна глава от неговото собствено приключение.

"Битката на петте армии" постигна нов рекорд за филм, базиран на творчеството на любимия ми автор - още на първия час и половина вече бях изтощен от гледане и дори леко отегчен. Проблемът е отново в разтягането. Сами по себе си по-голямата част от събитията във филма са важни и интересни, но разтягането на локуми, за което ви говорих в началото, разваля всичко. Някои сцени изглеждат просто безкрайни. Драматичните моменти идват един след друг, заради което в един момент спират да са драматични, особено към края. Всичко това изтощава зрителя и леко разваля иначе интригуващи, добре обмислени и красиво заснети битки.

За излишните неща дори не ми се говори. Стоят "залепени", казах. За мен, като почитател на оригиналните творби, не беше проблем включването на неща като любовния триъгълник с Тауриел, Леголас и джуджето Кили, например. Това, което не ми хареса, е колко излишна спрямо главната история е тази сюжетна линия и колко много личи, че сцените, свързани с нея, са мислени от холивудски мозък, а не от гения на един от най-великите фентъзи автори. Същото важи и за твърде многото отделено време на подмазвача Алфрид, който Джаксън постоянно бута пред очите ни без някаква ясна цел. Доволен съм обаче от един конкретен момент, в който виждаме Белия съвет в действие и гледката е стилна и впечатляваща. Но за съжаление има много други неща, без които филмите можеха да минат, но както казахме - не е лесно 300 странична книга да се превърне в три огромни филма. Никой не може да ме убеди, че това бе необходимо. Една адаптация в два филма щеше да е предостатъчна, а каквото толкова странично имаше да се покаже - щеше да остане за широките версии.

Too much шарено CGI.

Самата Битка на петте армии, върху която пада фокусът на едноименния филм, е красива, но може би твърде шарена, както и малко хаотична. Разпокъсана е от индивидуални двубои и завършва някак твърде неразбираемо, от нищото. CGI орките Азог и Болг са ми трън в окото още от първия филм, тъй като изглеждат с пъти по-изкуствени от носещите маски актьори във "Властелинът на пръстените". В общи линии, може би заради 3D-то или 48-те кадъра в секунда, с които са снимани, всички "Хобит" филми изглеждат някак по-нереални (знам как звучи за фентъзи) в сравнение с предшествениците си.

В заключение ще кажа, че след грозните ревюта, които прочетох, очаквах нещо много по-лошо. "Хобит: Битката на петте армии" обаче си е напълно гледаем и приличен филм в сравнение с предните два. Има своите силни моменти (там, където локумът е останал гъст), но има и много слабости (там, където почти се разкъсва). Честно казано обаче съм малко тъжен, че точно с него трябва да кажем довиждане на филмовата Средна земя. Продължава да ми се иска и други неща от творчеството на Толкин да достигнат до голям екран, въпреки недоволството на неговото семейство. Само че този път в ръцете на друг творец, който да не е чак толкова привлечен към твърде многото дигитални ефекти. Джаксън даде своето и заслужава почивка.

И вече наистина в заключение една малка закачка - както всички се радвахме на удължените версии на филмите от трилогията "Властелинът на пръстените", така аз бих се радвал и на едни съкратени версии на филмите от "Хобит". Струва ми се, че тогава нещата щяха да бъдат много по-различни.

Книги: "Острието на Тишал" на Матю Удринг Стоувър


Бруталност, в най-чистия й и детайлен вид. Заслепяваща философия, ярко контрастираща с нея. Фентъзи свят, в който царуват насилието, магията и религията, се преплита с фантастичен свят, изграден върху грозно класово разделение. По средата на всичко това седи един мъж. Седи, защото е парализиран от кръста надолу. Седи и псува, защото не може да намери своето място в нито един от двата свята, в които някога е бил легенда. И дори когато бъдещето на единия свят е в опасност, този мъж не може да направи нищо, за да помогне. Защото е просто един обикновен, сакат човек.

Преди няколко месеца писах за това колко приятно бях изненадан от фентъзи/фантастика хибрида "Героите умират" на Матю Удринг Стоувър. Кървави сцени, дворцови и политически интриги, любовни триъгълници и главен герой, който знае най-вече как да убива (и умира), но не и как да живее. А финалът - красив и епичен, и най-важното - достатъчно "завършен", че да се запита човек "Как, по дяволите, тази книга ще има продължение?". Е, дойде и прекрасният отговор на този въпрос.

В началото е хубаво да ви припомня някои неща. В поредицата "Отвъдие" Стоувър ни разказва за една фантастична Земя от бъдещето. Човечеството е разделено на класи, като на дъното са обикновените работници, а на върха - най-богатите господари на корпоративния свят. Основното забавление на богатите е свързан с пращането на Актьори в един алтернативен свят, наречен Отвъдие. Отвъдие е населено не само с хора, но с елфи, джуджета, огрета и др. Тук царува магията, а не технологията. Работата на Актьорите е да се прехвърлят от Земята в Отвъдие и да вършат какви ли не героични глупости, за да могат господарите на бъдещата Земя да се забавляват, гледайки случващото се направо през актьорските очи.

Първата книга, без да разкривам много, имаше ясен край, в който главният герой Каин (Актьор, носещ името Хари Майкълсън на Земята) извърши последния си подвиг в Отвъдие. Но, както самият Хари казва, "проблемът с хепиенда е, че нищо никога не свършва напълно.".

Чак след като прочетох "Острието на Тишал" осъзнах колко вярно е това. Защото всичко случило се в първата книга има своите съвсем логични последствия върху двата свята и живеещите в тях. И Хари, който вече е далеч от геройските си дни, ще научи това по трудния начин. Защото Отвъдие освен забавление, може да предложи на Земята и ресурси. Защото хищната човешка природа няма нищо против да унищожи цял друг свят, стига да има полза. А един бивш Актьор, понастоящем сакат бюрократ, няма как да се спре това.

Трудно ми е да ви обясня какво може да ви предложи "Острието на Тишал". Трябва да започна с уточнението, че не "Героите умират" е хибридът. Там Земята и Отвъдие бяха да отделни свята, връзката между които бяха само пътуващите от едното място в другото Актьори. Тук вече световете се преплитат - корпорациите от утопичната Земя протягат ръце към Отвъдие, към неговите територии, ресурси и жители. Магическите същества в Отвъдие също вече са наясно, че някакъв чужд народ се опитва да се меси в живота им, но не са наясно как да се борят с него.

Книгата продължава историите на всички оцелели след "Героите умират". Всеки един воден от своите желания и стремежи. Свързващото звено разбира се е Хари Майкълсън, някогашния Каин - имащ огромен брой врагове и в единия и другия свят и не можещ да се помири с живота на семеен човек. Той е създаденото от Стоувър олицетворение на смазването на човешкия дух и продължителните и мъчителни опити за неговото възраждане. Майкълсън/Каин е толкова развит като герой, колкото Стоувър се е развил като автор между двете книги.

Казвам това, защото лично за мен "Острието на Тишал" е по-добра книга от "Героите умират". По-добра откъм история, откъм наситеност на действието, откъм герои и откъм писане. Стилът на Стоувър е станал по-цветист, по-философски и по-груб едновременно. И тук е моментът да излея сърцето си:

Бруталността в "Острието на Тишал" на моменти идваше в много дори на мен.

Ще дам пример с един персонаж, който също преживява една зловеща промяна - от върха е смъкнат на дъното, след което отново получава шанс да се върне на старото си място, че и да отмъсти на враговете си. И това поражда в него глад. Принизява го до най-нисшата и първична форма на човешко съществуване, превръщайки го в нестабилен индивид, късащ със зъби парчета месо от жертвите си докато ги изнасилва. Представете си пирамидата на Маслоу - този персонаж е на неговото дъно, там, където са органичните потребности. Той ярко контрастира с други персонажи, които търсят красивото, възвисеното, необяснимото. Защото авторът, Стоувър, колкото цветно описва гротескната бруталност на някои моменти, толкова лесно се отплесва и във философски разсъждения. Някои семпли и масово приложими - "Прави това, което искаш.". Други твърде объркващи за ума на читател като мен, съкрушен от описаната реалност на извращенията, на които хората са способни.

Стоувър ме шокира, наистина. Защото от моята гледна точка, всеки автор трябва да вложи поне частица от себе си в даден персонаж, за да може да направи този персонаж "жив" и правдоподобен. Не искам да си помислям какво е изкарал от себе си Стоувър, за да създаде гореописания първичен човечец с инициали А.К. (за да се сетят тези, които вече са чели книгата).

"Острието на Тишал" ме грабна, скъпи читатели. Да, малко късничко, тъй като започва със своеобразен prequel - разказ за младините на Каин и срещата му с друг Актьор на име Крис Хансен. След този разказ, когато действието се прехвърля във времето след "Героите умират", лавината от събития тръгва надолу и повлича читателя със себе си. В тази книга се случват АДСКИ много неща. В нейните 640 страници има толкова много обрати - има надежда и погром, има малко победи и много повече загуби. Има лудост, кръв, болка, глад и амбиции. Макар да прозвучи странно след всичко написано дотук, това е книга за промяната, за волята за живот, за приятелството, любовта и омразата. За тези, които са чели "Героите умират", втората книга от поредицата "Отвъдие" е просто задължителна. Казах ви - за мен това е един от малкото примери за продължение, което е по-добро от оригинала. За тези, които не са се сблъсквали с Каин и неговите два свята - направете го, започвайки, разбира се, от първата книга. Пътуването из фантазията на Стоувър си струва.

P.S. За съжаление няма как да пропусна редовното си оплакване от броя печатни грешки, които са останали във финалния вариант на книгата. Не са чак толкова много като в предни заглавия от Библиотека "Галактики", но в един момент пропуснатите букви или объркани думи отново започват да дразнят. Когато на едно място вместо Каин прочетох "Калин" вече беше прекалено. Харесвам повечето фентъзи заглавия, които "Колибри" издават, но докато проблемът продължава да е налице, няма да спра да го споменавам. По-добре да чакаме още месец-два за един изчистен от грешки текст, вместо да трябва да си затваряме очите.

P.S.2: И тук налице е един много хубав, ясен финал. Книгата, сама за себе си, е завършена. Но, разбира се, има още две издадени книги от поредицата. Нямам нищо против. Чакаме следващата на български.

Издателство: "Колибри"
Страници: 641
Цена: 25 лв.

CM Punk подписа с UFC

Стана тя каквато стана. CM Punk, един от най-популярните кечисти през последните години (и личен фаворит на батко ви Бирко), е подписал договор с най-голямата MMA организация в света - UFC. Пънк ще дебютира в света на смесените бойни изкуства (и "истинския бой", за празноглавците, които още не могат да разберат, че кечът е развлекателно шоу) през 2015-та година. Ето го и официалното обявяване в негово интервю с Джо Роган от съботното UFC 181:


Как се стигна дотук? В края на януари, точно след "Royal Rumble", Пънк просто спря да се появява в шоутата на WWE ринг. Стана ясно, че му е писнало и е решил да си събере багажа и да се прибере да си лежи на дивана в Чикаго, но не бяха известни причините за това. 10 месеца по-късно, преди около 2 седмици, Пънк най-накрая проговори. В подкаста на най-добрия му приятел Colt Cabana (също кечист, който обаче няма общо с WWE) той обясни, че причините за напускането му са били много, в момента е отвратен от кеча и няма намерение никога вече да работи в WWE. Пресилени думи, разбира се, тъй като времето (и парите) променят отношенията между хората. След UFC 181 обаче е ясно, че в близките години Пънк няма да се върне на кеч-ринг, защото ще размята ритници и юмруци с идеята да удари човека срещу себе си, не да му прави вятър.

Защо ММА? Защото е фен, защото има известна подготовка и интерес, и, вероятно, защото е достатъчно сбъркан, че да си рискува здравето в октагона (осмоъгълния ринг на UFC). О, споменах ли, че вероятно ще направи и много пари? Не само за себе си, но и за самото UFC. Пънк носи със себе си голям брой фенове. Дори аз ще чакам дебюта му, така както започнах да гледам UFC, когато Брок Леснър дебютира. А някои хора дори пари ще дават, за да го гледат, да.

Лятото на 2013-та. Брок Леснър обяснява на CM Punk колко по-хубаво ще му е в UFC. LOL.

Какво следва? Дебютът на Пънк вероятно ще е през лятото на 2015-та година. Трябват му поне 6-7 месеца да приготви кратуната си и разбитите си ребра (здравей, Райбак) за мъката, която ги чака. Подготовката за това да ти ритат задника не е чак толкова проста. Трябва да прецени в коя категория ще се бие, трябва да се подготви психически и да се сцепи от тренировки. И това пак не е гаранция за успех. Брок Леснър загуби първият си мач на UFC ринг и то доста бързо, така че шансовете и Пънк да загуби неговия не са малки. Проблемът не е в това, а в гледната точка на някои хора. Аргументът "Ще му сритат гъза на кечистчето" отново ще изскочи в главите на някои люде, но те пропускат друго - имат възможност да правят такива коментари, защото Пънк вече има кариера в друга сфера. Той е в същата позиция като всеки начинаещ ММА боец - нула победи, нула загуби. Докато не влезе в октагона няма да е ясно става ли или не, но самият факт, че се е е занимавал с кеч и около подписването му се вдига шум, го поставя в ситуацията "Много ще го бият". Жив и здрав, от интервюто изглежда готов да го ритат. Нека.

Дейна Уайт, президентът на UFC, трябва да е много доволен от публичността, която Пънк ще му донесе и феновете, които ще привлече. WWE сигурно са тъжни или поне би трябвало да са. Дали идеята е била добра за самия Пънк ще разберем след 2-3 негови мача, т.е. след около година и половина вече ще е ясно ще го бъде ли този опит или не. Иначе отново казвам - да е жив и здрав, аз като фенче ще му стискам палци. Ако стане нещо, жена му (AJ Lee) е поканена в Casa del Bire да го оплаква.

Никога повече няма да се зарадвам на трейлър за Терминатор

Животът учи, скъпи читатели. Когато преди десетина години гледах трейлъра на "Terminator 3: Rise of the Machines" бях едно ентусиазирано хлапе - Арнолд се завръща, женски лош терминатор, други скайнетски машини и т.н. Който е гледал самия филм, знае какво всъщност получихме - приятен екшън, който обаче твърде много разчиташе на препратки към предните два филма, не вкара нещо наистина ново, разочарова откъм актьорски състав и някак напълно естествено се провали в това дори да се доближи до качеството на предните две ленти.

Шварценегер стана губернатор и се заговори за богохулство - "Терминатор" филм без него. Ах... Трейлърът за "Terminator Salvation" беше... различен. Още повече, че в главните роли бяха Крисчън Бейл и "горещият" в онзи момент Сам Уортингтън (който май Холивуд позабрави). Отново - нови машини, апокалиптичното бъдеще, по-различно усещане. А какво стана? Много хора считат творението на McG за огромно разочарование, но аз мисля, че ставаше. Даже си мисля пак да го изгледам, когато имам два свободни часа. Но истината е, че в този филм Бейл изобщо не беше вдъхновен да играе Джон Конър, а сценарият, макар и с някои добри идеи в него, беше слабичък и без необходимия ясен край. Дори CGI Арнолд в края да бе приятна изненада, пак стоеше някак "залепен" към историята.

Сега, от няколко дни, във всевишния Интернет се носи ей това:


Трейлър на новия "Terminator", носещ уж готиното подзаглавие "Genisys", което според мен е малко meh, но пък настройва публиката за тотален рестарт. А този филм в общи линии е точно това. Времевата линия от първите 4 филма отива по-дяволите. Връщаме се в самото начало - заради това няколко сцени от трейлъра приличат толкова много на такива от първия "Terminator". Но, както се вижда, нещата са различни.

Джон Конър води войната срещу машините в бъдещето и праща Кайл Рийз години назад във времето, за да се погрижи за неговата майка - Сара. Под "погрижи" имам предвид, че трябва да й направи и бебе, което ще се окаже самият Джон. Предполагам, че е доста сложно, ако не сте гледали нито един Терминатор. Та Кайл се озовава в миналото, но там не открива невинна и беззащитна Сара Конър. Вместо това тя вече е със солиден опит в справянето с терминатори, подпомагана от един стар... T-800! Шварценегер! Терминатор, който е остарял (защото, нали се сещате, плътта отгоре старее, макар роботският скелет отдолу най-много да ръждяса). И изведнъж "бъдещето, от което Кайл е бил пратен, вече не съществува", бля-бля, reboot-овете са равни на пари, почваме отначало и #продължаваменапред.

Всичко хубаво. Обаче:

1. Пак яко рециклиране на неща от старите филми. И тук вече не говорим само за реплики.
2. Пак зле подбран каст. Анаболният Джей Кортни изглежда крайно нелепо като Кайл Рийз. Като хлапе изобщо не харесвах Майкъл Бийн (оригиналният Кайл Рийз), тъй като нямаше вида на "герой", но сега ми е ясно едно - той поне изглеждаше като идващ от бъдеще, в което човечеството се бори за оцеляване. Новият напомпан Кайл сякаш току-що са го изкарлаи от фабриката за Терминатори. Денерис обаче става за Сара Конър, има някакво такова излъчване.
3. Азиатският T-1000 още не знам как да го приема. Робърт Патрик най-вероятно стои някъде и се усмихва замислено (ако изобщо е способен на усмивки).

Sooooo... нямам намерение да се радвам на новия Терминаторски трейлър. Нито заради хубавата музика (Jetta - I'd love to change the world), нито заради експлозиите, класическите реплики или идеята стар Арни и млад Арни да се бият (след като го написах се развълнувах малко). Просто "не". Никакви очаквания. Догодина ще отида на кино, ще гледам филма и ще преценя дали ми харесва от видяното. В кофти позиция е - хем е почти невъзможно да достигне първите два като качество, хем не би трябвало да е трудно да надмине 3 и 4. Ще поживеем, ще видим. Засега толкова, като го гледам - I'll be back.

Не се сдържах.

Зимни намаления на игрите на Blizzard


В следващия пост има продуктово позициониране, хехехе. Blizzard фенче съм, знае се. Също така, като един псевдо-творец, ежедневно създаващ интелектуални продукти от различен вид, ценя този вид труд и се опитвам да привлека повече сънародници към групата на хората, които плащат поне за някои от забавленията си. И в този ред на мисли...

BLIZZARD ПРЕДЛАГАТ ИГРИТЕ СИ С ОТСТЪПКА!

Колкото и да ми се иска, те не ми плащат за тази безплатна реклама. То не е точно реклама - просто искам повече мои познати да се сдобият с копия на Diablo, за да можем да си цъкаме заедно. Стабилна пиратска версия все още няма, мисля. Та да - до 2 декември продължава "зимната разпродажба" (не схващам какво й е зимното, но whatevs) в Battle.net Shop-a. Естествено, най-новото им произведение - "World of Warcraft: Warlords of Dreanor", няма как да е намалено. Дигиталното копие струва 45 евро, демек 90 лв. Всичко други игри обаче са с изкушаващи дори за родните стандарти цени:

  • Diablo III - 19,99 € (40 лв.)
  • Diablo III: Reaper of Souls - 19,99 € (40 лв.)
  • StarCraft: Wings of Liberty - 9,99 € (20 лв.) 
  • StarCraft: Heart of the Swarm - 9,99 € (20 лв.)
  • World of Warcraft (оригиналната игра + всички експанжъни до Mists of Pandaria включително) - 5,00 € (10 лв.)

Доста изгодни цени. Можете да си вземете Diablo III + Reaper of Souls за общо 80 лв., което е много добре, имайки предвид, че купувайки ги при премиерите им аз дадох общо 200. А и вече съм ви говорил, че с RoS новото Diablo най-накрая стана това, което трябваше да бъде. За StarCraft феновете нещата са още по-розови, тъй като двете "парчета" на втората част на играта излизат общо 40 лв. И, разбира се, най-добрата оферта е човек да си купи World of Warcraft с всички експанжъни (без най-новия, разбира се) за едва 10 лв. В тези 10 лв. влизат 30 дни безплатна игра, после, както предполагам ви е ясно, трябва да си плащате всеки месец. Около 26 лв. струва месец игра, което не всеки може и би си позволил.

Подчертавам, че става дума за дигитални копия. Т.е. никакви кутии, дискове и прочие. Купувате онлайн (с Paypal, карта...), сваляте всичко, което ви е необходимо и цъкате. В случая да си купите дигитални копия е оферта - физическо копие на D3+ROS например излиза 130 лв. от български онлайн магазин.

Сериозно се бях замислил да взема копие на WoW докато тече отстъпката, но осъзнах, че да си цъкам Startup Edition-а (който може да си изтеглите напълно безплатно от Battle.net) ми стига, за да си начеша крастата. Цялата игра изисква повече време (което нямам) и кооперация с непознати (а има кой да ме нарича "noob" и в реалния живот). Та май се отказах, но има още 2 дни и ще си помисля дали да не си разнообразя малкото свободно време през декември.

Ако някой от вас се сдобие с D3, нека ми пише, за да прати BattleTag. Играта е доста забавна в мултиплейър и помага за разпускане вечер след работа. През последната седмица се хванах да си развивам Crusader-a и й отделям по 30-40 минути дневно. Но и това ще мине. На вас - приятно пазаруване!

Първи тийзър трейлър за Star Wars Епизод 7!

Знам, знам - закъснявам с вече 15-ина часа, но важното е "новината" да се отрази :D Скъпи читатели, скъпи малки и големи почитатели на фантастиката, едноглави и двуглави Star Wars фенове, както и всички онези, на които изобщо не им пука - ДОЖИВЯХМЕ!

Star Wars Епизод 7 - нещото, което преди 10-ина години бе един нереален блян, който Джордж Лукас твърдо заяви, че ще остави незадоволен, вече е с една идея по-близо до нас. Година преди премиерата на филма, режисьорът J.J. Abrams пусна 88 секунден тийзър. За тези, които поради някаква причина все още не са го гледали, както и за тези, които като мен желаят да го видят за 50-ти път, ей го на:


ИнтернетЪТ вече е пълен с дълбокомислени разсъждения за това какво "може да се разбере от трейлъра". Аз лично нямам идея как човек може да си създаде каквито и да било впечатления от тийзър, който няма и минута и половина, ама нека хората си разсъждават. Доволен съм, че видях дори малко от предстоящото продължение (а не prequel) на любимата ми филмова поредица. Дори недоверието ми към каста взе да поулеква - пичът в Stormtrooper-ския костюм, Джон Бойега, изглежда адекватно изтормозен от живота и му давам плюсче. Момичето на пустинния спийдър е с една идея по-малко адекватно разтревожена за нещо, но е симпатяга - плюсче и за нея. За мъжът/жената/онова от Game of Thrones, който "запалва" своя светлинен меч (с предпазители за дланта, забележете) - няколко плюсчета! Защото сме от Тъмната страна, нали...

Ето, направих и аз своя кинокритичен анализ на видяното в трейлъра, хахаха. Тази сутрин се поразрових и прочетох една камара псевдо-спойлери и предположения за историята на новия филм. Някои звучаха правдоподобно и интересно, други бяха откровено нелепи. Няма да ви тормозя с тях - просто искам да споделя задоволството си от два факта.

1. Спекулациите започнаха и ще стават все повече. Т.е. интересът към филма се "събужда" цяла година преди премиерата му. Доволен съм. Време е ново поколение да бъде понесено по водите на Star Wars фенщината.

2. Всичко от разширената Star Wars вселена вече не се води част от официалната история на филмите. Забравете книгите, игрите, комиксите... Изключително богатия измислен свят на Star Wars бе грубо ограбен, за да могат Disney да натрупат пари, създавайки нова "разширена вселена". НО! Огромният плюс (пак плюсове, ха!) в случая е това, че нямаме никаква идея какво ще се случи в новите филми. Случващото се след "Завръщането на джедаите" бе подробно описано в редица книги и комикси, но всичко това вече не е част от официалната история. В Епизод 7 може да се случи буквално всичко и сюжетът може да е всякакъв. А неизвестността, приятели, поне в развлекателната индустрия е нещо хубаво.

И така, стига съм писал глупости. Имаме тийзър трейлър за "Star Wars: The Force Awakens" (къде се изгуби "Episode 7" в заглавието?) и трябва да сме щастливи. Точка. Мрънканията - след премиерата догодина. Аз лично се надъхах да поиграя някоя non-canon Star Wars игра, за вас не знам.

P.S. Не мога, обичам послеписите. Та... гласът в трейлъра твърде, ама твърде много звучи като този на Бенедикт Къмбърбач. Той дълго време отричаше да има нещо общо с филма, но искрено се надявам, че всичко е било за заблуда ("Аз не играя Кан в Star Trek"). 
P.S.2: Ей така, да има, една простотия от FB профила ми, свързана със злодея, който виждаме в трейлъра. Не го взимайте насериозно, моля ви. 


"Това е Люк Скайуокър, приятелчета. Развил е фобия от рязане на ръце и е измислил предпазители за lightsaber. Ако някой зададе тъпия въпрос защо се е саднал дотам, че да мине от Тъмната страна, позволете ми да изброя:
1. Баща му умря, донякъде по негова вина.
2. Действията му доведоха до падането на цяла Империя и хаос в галактиката. Duh.
3. Хан Соло лашка сестра му.
4. Той няма кого да лашка.
5. Лошотията се предава по наследство."

Мхм, мхм.

Книги: "Къща от карти" на Майкъл Добс


Великолепна книга. ВЕ-ЛИ-КО-ЛЕП-НА! Правилно ли го "нарязах"? Няма значение. Важното е, че книгата е великолепна, въпреки някои леееки слабости заради малкия опит на автора. "Къща от карти", скъпи мои читатели, е едно приятно пътуване в мрачния свят на политиката. В онова най-мрачно кътче на интриги, лицемерие, лични интереси, парично влияние и лека доза разврат. Аз се насладих изключително много на това пътуване и, ако ми позволите, ще се опитам да обясня защо и вие трябва да опитате.

Да започнем с очевидното - книгата "Къща от карти" достига до нас благодарение на популярността на едноименния сериал с Кевин Спейси, бегло е базиран на нея. Хубаво е, че един прекрасен сериал, помагащ за ренесанса на качествената телевизия, помага за популяризирането и на тази книга. Лично аз едва ли щях да се докосна до нея, ако не беше сериалът, така че браво! Браво!

Стига отплесвания. За какво става дума в "Къща от карти"? Франсис Ъркарт е едно от влиятелните лица в британската политика. От дълги години той е т.нар. Камшик на партията - грижи се за дисциплината на депутатите както при гласувания, така и в личния им живот. Наясно е с всичките им мръсни тайни и е готов да ги използва, ако те кривнат от правия път. Години всеотдайност обаче се оказват излишни, когато след поредната изборна победа, на Франсис е съобщено, че той няма да получи така желания министерски пост. Това изкарва самия него извън релси. С цялата информация, която притежава, и един заплетен и постоянно променящ се план, той дава началото на своето отмъщение и пътя си към реалната власт.

Грррр! Самонадъхах се за препрочитане! Но има други неща за четене, така че едва ли ще е скоро. Но пък може да изгледам двата сезона на сериала отново...

Важно е да се отбележи, че автор на "Къща от карти" е Майкъл Добс - бивш съветник на няколко министър-председатели на Великобритания. Близкият му досег не само с фасадата, но и със задкулисието на политическия живот в най-старата демокрация в света, е дал на Добс възможността да създаде една жива, реалистична история, изпълнена с коварство, страст (във всеки смисъл), лъжи и обрати. Както вече ви споменах, "Къща от карти" показва мръсната страна на политиката - ролята на пороците, на парите, на личния интерес. И тук говорим за Великобритания - люлката на съвременната демокрация. Веднага изскача логичния въпрос "Ако там наистина е така, как искаме с нашите 25 години да имаме по-добра политическа класа?". Непостижимо е, драги мои читатели. "Къща от карти" трябва да е задължително четиво за тези, които постоянно мрънкат за това как нашите политици трябва да са като "онези другите", търсейки нейде на Запад някакъв идеализиран образ на политика, мислещ само за хората и никога за себе си. Пф.

За съжаление идеалният политик не съществува, а и да съществуваше НЕидеалното общество щеше да го изяде и изплюе. Точно това показва Добс - човешкото в хората във властта. Амбицията и слабостите. Бавните крачки към успеха и рязкото политане в пропастта на провала. Както самият главен герой Ъркарт казва "Всяка политическа кариера завършва зле. Затова политиците имат предница и задница - за да е по-лесно да ги трупаш един върху друг".

Да, всяка глава на книгата започва с малка мъдрост за политиката, разказана от първо лице от гледната точка на Франсис Ъркарт. Точно тези малки мъдрости са и едно от най-готините неща в "Къща от карти". През останалото време разказът е от трето лице, минавайки през главите на различни герои. Липсата на по-солиден писателски опит на Добс проличава може би само тук, в постоянното прескачане от гледната точка на един герой към гледната точка на друг. Също така лично на мен първите няколко глави ми се сториха малко мудни и объркани, но от един момент нататък книгата успя тотално да завладее времето ми за четене.

Затова и ви препоръчвам "Къща от карти". Дори жанрът на политическия трилър да не ви допада, пак има какво да извлечете от нея. А именно простия факт, че светът на политиката е грозен, но необходим. Че жадните за власт хора понякога печелят много, но и рискуват не по-малко. А когато се провалят, последствията са страшни. Разбивайки идеализирания образ на западния политик, съществуващ в множество български глави, и разказвайки една приятна история, "Къща от карти" се нарежда сред заглавията, които ще препоръчвам наляво-надясно. И някой ден пак ще прочета. Стига да остане време.

PS: Техническите неща, защото не им намерих място в текста: 

Издателство: "Сиела"
Цена: 16 лв.
Страници: 384

PS2: Американският сериал мачка и размазва. Макар с книгата да делят някои общи герои (макар и с различни имена) и един-два важни момента, като цяло са доста различни, така че нищо не пречи да опитате и двете. Повече за сериала - като цъкнете тук.

Препоръчан сериал: "The Newsroom"

Тъжно е, че в ерата на възраждане на телевизионните сериали, масовият български зрител стои изолиран от някои от най-качествените заглавия за последните години. "Breaking Bad" минава под радара на повечето хора, може би заради липса на достатъчно реклама, може би заради кофти преведеното име ("В обувките на Сатаната"). Два от най-добрите сериали за последните години - "Homeland" (Национална сигурност) и "House of Cards" (Къща от карти), са излъчват от 00:00 ч. по bTV, като по този начин достигат до изключително малко хора. Вместо това в праймтайма винаги се намира време за някой сърцераздирателен сериал от съседна Турция. Не разбирам тази любов към сериалите на югоизточната ни съседка - евтина покупка ли са за родните телевизии или пък българинът по-лесно откликва на истории за семейни разпри, вместо сериали, чиято история е по-комплексна и с по-голям мащаб? Хм, да пропуснем последния въпрос, защото май сам си отговорих. НО!

Но ето ме и мен - светлината в края на тунела, слънцето на вашата улица, благодатният дъжд за почвата на скучното ви ежедневие! Отново изскачам с препоръка за сериал, като ще се опитам да не прекалявам с хвалебствията. Но знаете, че щом нещо е "препоръчано от Бирето", това е гаранция за качество. True story.

THE NEWSROOM. Постер с персонажи, които все още не ви говорят нищо. Но има шанс да започнете да харесвате.

Новото ми предложение за вас, скучаещи люде, се зове "The Newsroom". Действието в него се развива в... и тук идва голямата изненада... нюзрума (демек "стаята" на новинарите) на щатска телевизионна мрежа. Новинарската емисия там е от изключително разчупен тип - вместо говорител да анонсира новините и за тях да се излъчват материали, водещият Уил Макавой разказва проблема на зрителя, свързва се с гости по различните теми и редовно споделя своята собствена позиция по наболелите въпроси. Нещо, което у нас скоро едва ли ще видим. Но, както сигурно се досещате, не самата новинарска емисия е в основата на сериала, а хората, които я "сглобяват". Върху богатото разнообразие от интересни персонажи са изградени множеството истории, които вървят едновременно - търсенето на истината по дадена важна новина, професионалните търкания, романтични отношения в офиса, борбата с клюкарските рубрики, натискът от ръководството за по-високи рейтинги. Налице е и солидна доза хумор, която обаче е в границата на реалното, а не тласка сериала към полетата на ситкомите. Малко смях винаги прави персонажите по-симпатични, а дори тежките истории - по-лесни за приемане.

Джеф Даниелс ("От глупав по-глупав") е брилянтен в ролята на лицето на новините на ACN Макавой. Работохолик, твърде загрижен за любовта на зрителите, и принуден да работи с нов изпълнителен продуцент - който всъщност е бившата му приятелка, разбила сърцето му и заминала надалеч. Това допълнително обтяга и без това изнервената работа в света на новините, където екипът трябва да е добре сработена машина и на важните събития да се реагира на секундата.

Уил Макавой (Джеф Даниелс) е вдъхновение за начинаещите говорители. Е, не и що се отнася до личния живот...

Чарът на "The Newsroom" в голяма степен се крие в това, че действието в епизодите се развива около реални събития от последните години - ликвидирането на Осама бил Ладен, президентските избори в САЩ, атентатът в Бостън и т.н. Разнообразните истории, върху които новинарите работят (понякога с риск за собствения си живот), освежават сериала и отместват фокуса от личните им отношения. А освен това и ни запознават с тези събития, като често дават и гледна точка за тях, по-различна от масовата.

Знам, знам... Може и да звучи малко скучно. Но не е. "The Newsroom" е идеален пример за добре направен сериал - с достатъчно внимание към детайла, интересни герои, изправящи се пред предизвикателства всеки ден, и малък поглед към света на топ новинарите и борбата за рейтинги, тресяща мозъците на директорите на компании, струващи милиони долари. "Препоръчано от Бирето", remember? Номерът е да опитате с гледането на един-два епизода и да прецените сами дали това е сериал за вас. При мен се получи. Емоционалната връзка с героите бе създадена и съм тъжен заради това, че едно от най-добрите шоута, които съм гледал, е към своя край.

Да, в средата на ноември "The Newsroom" започна своя трети и, за голямо съжаление, последен сезон. Той ще се състои от едва шест епизода, така че до края на годината целият сериал вече ще е на ваше разположение. Няма да се налага да го следите сезон след сезон в продължение на години, докато качеството пада. Вместо това можете да го "изядете" в свободното си време, след което да чакате следващото ми предложение. Струва си.

А ако не... винаги има турски сериали, предполагам.

Marvel с девет филма в периода 2016-2019 г.

Както някои от вас знаят, филмовата вселена на Marvel Comics е разделена на "фази". Във всяка фаза има няколко самостоятелни заглавия, а накрая тя завършва с филм за Отмъстителите. Така първият "Avengers" бе краят на Фаза 1. В момента сме почти в края на Фаза 2. От нея остават само "Avengers: Age of Ultron" и "Ant-Man", които ще излязат по кината догодина. Тук е моментът да споделя страхотният първи трейлър на "Age of Ultron", който само ни загатва за това, което ни бе обещано - още епичност, но и по-мрачна атмосфера.


Ultron изглежда и най-вече звучи страхотно. Озвучава го James Spader, "адвокатът от Бостън". Смях. Това "There are no strings on me" е от Пинокио и е просто гениално, имайки предвид, че и Ултрон е човешко творение, надскочило поставените му граници. Надъхан съм, майко ле! Надъхан!
Още повече съм надъхан и от комиксо-филмовата война, която DC и Marvel се опитват да си спретнат. Преди няколко седмици ви разказах за плановете на DC и Warner Bros. бързо да наваксат във взимането на пари от кинолюбителите, като в периода от 2016-та до 2020-та година изкарат на екран цели 10 филма за супергерои на DC (ето тук можете да прочетете повече подробности по темата, както и личните ми критики към идеята на уорнърбросовци и дисаджии). Малко след това на специално събитие Marvel отвърнаха на удара, разкривайки всички заглавия за Фаза 3 на своята вече доста развита филмова вселена. 

Ето ги и тях, заедно с премиерните им дати:
  • Captain America: Civil War - 6 май 2016
  • Doctor Strange - 4 ноември 2016
  • Guardians of the Galaxy 2 - 5 май 2017
  • Thor: Ragnarok - 28 юли 2017
  • Black Panther - 3 ноември 2017
  • Avengers: Infinity War Part 1 - 4 май 2018
  • Captain Marvel - 6 юли 2018
  • Inhumans - 2 ноември 2018
  • Avengers: Infinity War Part 2 - 3 май 2019
Уау... Просто уау! 

Шат ап енд тейк май мъни, дет' се вика.

Искам да отбележа три неща:

1. Мащабът става внушителен. Фаза 1 съдържаше шест филма, Фаза 2 - също шест. Фаза 3 има в себе си цели девет. Още повече, че схемата с пускането на само 2 филма на година ще продължи само през 2016-та, след което се минава на по три заглавия на година. Нещо, което вероятно ще продължи и във Фаза 4 (съмнявате ли се, че с всички пари, които тези филми правят, няма да има такава?).

2. Новите имена. Marvel не разчитат на едни и същи вече утвърдени герои. Да, и Капитан Америка, и Тор ще получат самостоятелен трети филм. "Пазителите на галактиката", който бе една страхотна изненада през тази година, също получава очакваното си продължение. Останалите филми от Фаза 3 обаче ще представят нови персонажи - Black Panter, Doctor Strange, Captain Marvel и една камара Inhuman-и. Освен това витае слух, че двете части на "Avengers 3" (да, разделен е на две части...) ще представят един нов екип от Отмъстители, доста различаващ се от този от първия (и втория) филм.

3. Някои изненади. Докато за Black Panter и Doc Strange филми слухове има отдавна, "Captain Marvel" и "Inhumans" са изненади. С първия филм Marvel навлизат в нова сфера и представят супергеройски филм, имащ жена за главен герой. С втория пък намират начин да се измъкнат от факта, че не държат правата за филмиране на собствените си X-Men (тези филми са дело на Fox и май ще видим доста и от тях). Защо са им на Marvel мутанти, като имат своите инхюмъни? Които, между другото, сериозно пробутват и в комиксите си в последните години. Освен изненадващите имена, трябва да се спомене и липсата на нов "Iron Man" филм (макар Тони Старк да го чакат появи в "Captain America 3" и "Avengers 3"), както и самостоятелен филм за Хълк.

Предполагам, че дори да сте гледали досегашните филми, много от вас не са наясно с герои като Doctor Strange, Captain Marvel и Black Panter, които тепърва ще се появяват на екран. Информацията за филмите за тях обаче е твърде малка, че да навлизам в подробни обяснения за мястото им в Marvel-ския свят. Ще обърна внимание само на това колко сериозни имена се вихрят около кастинга на магьосника Доктор Стрейндж. Първоначално уж беше почти сигурно, че Хоакин Финикс (младият император от "Гладиатор") ще вземе главната роля. Сега пък витае слухът, че Бенедикт Къмбърбач ("Шерлок", "Стар Трек: Пропадане в мрака") ще трябва да си пуска катинарче за ролята. И двамата изглеждат като странни опции, но се научих с кастинг-идеи да не споря - никога не знаеш кой може да те изненада приятно (Хийт Леджър ни маха от небесата).

Най-интересното от Фаза 3, лично за мен, са продълженията. Интересно ми е накъде ще поемат филмите за Тор, особено след малката кралска врътка в края на "The Dark World". Рагнарок символизира края на света за викингите, така че няма да се учудя, ако Асгард претърпи страхотен катаклизъм. А защо и да не бъде поставен под обсада ("Siege"!) от човечеството? При "Captain America: Civil War" нещата са малко по-ясни, донякъде заради името. Както се вижда и в трейлъра на "Avengers: Age of Ultron", търканията между Отмъстителите стават все по-сериозни. В следващия филм за Капитана те ще достигнат своя кулминация, тъй като той не само носи името на комикс-събитие отпреди няколко години, но и е взел елементи оттам. В комикса "Civil War" правителството настоява всички супергерои да разкрият самоличностите си и да се регистрират. Тони Старк (Iron Man) застава на страната на про-регистрацията, а Стив Роджърс (Капитан Америка) е твърдо против този пореден опит на властта да погазва правата на хората. Така двамата герои се изправят един срещу друг, всеки със собствена група от последователи зад гърба си. Представете си възможностите, които тази история дава. Емоционалната връзка между героите вече е изградена след няколко филма и нас, като зрители, ни чака поредно зрелище. 

Малко смело предположение: в края на "Captain America: Civil War" Стив Роджърс умира и Бъки (Winter Soldier) нарамва щита и униформата.

Двете части на "Avengers 3" ме притесняват, защото... защото не харесвам подобно разделяне на части. Холивуд взе да прекалява с това "Част 1" и "Част 2". Да, историята на "Infinity War" сигурно ще е богата и заплетена. Злодей ще е Танос - този, който бе дал армия на Локи в първия "Avengers" и който видяхме в действие в "Guardians of the Galaxy". Неговият опит да събере Infinity Gem-овете и да стане господар на Вселената and shit вероятно ще има своя благополучен финал в първата част. Трябва да бъде "разглобен" старият тим Отмъстители и "събран" новия, да. И все пак - защо две части? Наистина ли са нужни повече от пет часа за всичко това (ако приемем, че всяка част ще е от по 2 часа и половина поне)?

Въпроси, въпроси и още въпроси. Като всеки друг комикс-нърд мога да ви говоря за очакванията и идеите си за новите филми в продължение на часове и много страници. Няма смисъл. Важното е, че успехът на филмите на Marvel събуди конкуренцията в лицето на DC. Самите Marvel също не спят и разширяват комикс-филмовата си вселена все повече и повече. За мен, като фен, това е страхотно. Не мога да ви опиша колко се радвам, че живея в ерата на филмите по комикси. Още повече се радвам, че чрез тях супергерои и истории, които харесвам от години, достигат до по-голяма публика. И още повече - че тази публика ги харесва и иска още. Аз също искам още. Дайте тези филми по комикси насам, Marvel и DC! ДАЙТЕ!

Книги: "Червена страна" на Джо Абъркромби


Не знам как точно да определя "Червена страна". Дали като уестърн във фентъзи опаковка, или като фентъзи, съдържащо силни уестърн елементи. Знам само, че поредната книга на Джо Абъркромби има в себе си достатъчно от онази сурова, детайлно противна и простовато философска атмосфера, които ме направиха огромен негов фен.

"Червена страна" е самостоятелен роман във вече изградения фентъзи свят, наречен Кръга на света. Централната роля в новата книга се пада на Шай Саут - някогашна разбойничка, която сега се е превърнала в патрон на семейство и полага грижи за фермата си и по-малките си брат и сестра. Един ден тя заварва фермата изпепелена, единият си помощник мъртъв, а черешката в сриването на света й се оказва фактът, че братчето и сестричето й са отвлечени от банда главорези. Така Шай и нейният верен, свит и покорен спътник Лам (да, "агне") потеглят на дълго пътешествие из Далечна страна. Пътешествие, което ще ги срещне с множество временни съюзници и не толкова временни врагове. И всичко това, само за да може Шай да спаси семейството си... или не съвсем.

Естествено, като всяка друга книга на Абъркромби, тук историята се разказва от няколко гледни точки. Освен Шай другата централна роля отива в Темпъл - адвокат на дружина от наемници, който цял живот търси себе си, а намира само разочарования. Веднага отбелязвам, че Темпъл ми беше много по-интересен от Шай. В негово лице Абъркромби създава олицетворение на провала - всичко, с което се захване, най-често отива по дяволите или така и не бива завършено. Неговото скачане от "професия" в "професия", както и съмнителната му лоялност, са нещо, което можем да видим всеки ден, навсякъде около нас. Самата Шай е по-слаб персонаж. Основната й цел уж е спасяването на брат й и сестра й, но в един момент това остава на заден план за сметка на една камара други дреболии. Може пък и да е умишлено и Абъркромби да използва мъжкараната Шай, за да ни покаже, че дори най-коравите жени могат да са крайно непостоянни в действията си. И все пак тя не ми допадна като водещ персонаж, за сметка на много от останалите, уж второстепенни такива.

Който е чел книга на Абъркромби знае, че точно в персонажите се крие огромна част от неговия талант. Разнообразни не само като външен вид, но и като поведение, начин на изразяване и минало, персонажите на Абъкромби правят околния свят жив за читателя. Чрез тях авторът не само ни представя различни човешки истории за възходите и паденията, които животът предлага, но също така ни запознава и с това, което се е случило в Кръга на света от края на поседната книга ("Герои") досега. По този начин този роман, макар и самостоятелен, "тласка" общата история на света напред, макар да се фокусира върху едно конкретно приключение.

А светът е променен, това е сигурно. Лека-полека Кръгът на света върви към една своя собствена индустриална революция - някои от героите в "Червена страна" споменават за печатници, за парни машини и прочие. Така се създава усещането за един жив и развиващ се свят, който вероятно ще видим по-разгърнат, когато дойде време за следващата трилогия на автора. Ако трябва да съм честен, тази steampunk насока не ми допада. Предпочитам бруталността и суровостта на класическото фентъзи.

Промените в атмосферата се усещат още в тази книга, както вече споменах в началото. Сякаш на Абъркромби му се е дописал уестърн и е създал такъв, ситуиран във вече изградения фентъзи свят. Голяма част от персонажите, които по стечение на обстоятелствата съпътстват Шай и Лам в тяхното приключение, всъщност са тръгнали към краищата на Далечна страна заради слуховете за намерено злато. Бивши военни, благородници, проститутки и бедняци - всички търсят новия живот, който скритото в земята богатство може да им донесе. Уестърн елементите са много - имаме големи пусти пространства; имаме керван с фургони, пълни с горепосочените златотърсачи от всякаква раса, възраст и произход; имаме "индианци"; имаме пропаднали градове, пълни с пияници и комарджии. Е, няма огнестрелни оръжия, но щеше да е малко прекалено, мисля.

Хубавото е, че въпреки сериозното си уестърн-усещане, "Червена страна" ни радва със страхотния стил на писане на Абъркромби. За да има някаква по-сериозна връзка с предните заглавия (без това да прави четенето им задължително), отново виждаме и стари познайници, между които и един от любимите ми персонажи - пияницата-наемник Никомо Коска. Има и един друг, но неговото споменаване ще е сериозен спойлер и ще направя всичко възможно да го премълча. Пък ако сте разбрали за дългоочакваното му завръщане от друго място - вина нямам. Само ще споделя, че за мен появата му бе като среща със стар приятел... доста побъркан такъв, но даряващ ни с усмивка дори в най-мрачните си моменти. Толкова.

Книгата има своите слабости. Като за начало отново забележимия брой грешки в текста на българското издание. Бях един от хората, които нетърпеливо чакаха излизането на книгата, но ако няколко месеца в повече са цената за това да няма пропуснати или разместени букви - нямам против. Що се отнася до самото писане на Абъркромби - първите стотина страници не са особено грабващи, но по-нататък книгата придобива онова приятно усещане за негов роман. Последните страници също са изтощаващи, но от друга гледна точка - имаме кулминационен момент след кулминационен момент. Изброих почти четири. Така действието ту се ориентира към приключване, ту отново продължава. 

Като цяло на Абъркромби сякаш му е писнало да пише за Кръга на света. На това може би се дължи и жанровото отскачане към дълбините на уестърна. Авторът може би наистина се нуждае от ново предизвикателство и дано след новия му проект "Half a King" вдъхновението за "Първия закон" се върне.

Издателство: "Колибри"
Брой страници: 558
Цена: 20 лв.

В заключение: радвам се, че най-накрая "Червена страна" достигна до нас, българските читатели. Книгата в никакъв случай не ми дава основание да не я препоръчам на колкото се може повече хора, но винаги ще предложа първо трилогията "Първия закон" (не само заради хронологията на събитията). Новият самостоятелен роман на Абъркромби носи в себе си достатъчно от онези неща, които ме направиха почитател на писането му, като също така дава и глътка свеж въздух, смесвайки жанровете фентъзи и уестърн. Но си личи, че е време на Кръга на света да бъде дадена почивка и да получим нещо наистина ново, в което вдъхновението на Абъркромби да личи. Чакаме "Half a King".

Какво чета... (02.11.14)

Малко са минутите през работната седмица, които мога да отделя за четене, но през уикендите се старая да наваксвам с маратони от по няколко часа. А така се получи, че сега определено има какво да се чете. Преди няколко дни приключих с тъй очаквания от мен нов роман на Джо Абъркромби "Червена страна". Да, става дума за онзи Абъркромби, който съм хвалил вече неколкократно из постовете в блога. Този път той е мааалко по-различен. Все пак "Червена страна" е по-скоро уестърн във фентъзи свят, отколкото чисто фентъзи. В което няма нищо лошо - Абъркромби е писал с кеф и това се усеща. Книгата обаче има и своите дребни слабости и някак се радвам, че авторът ще даде малко почивка на поредицата фентъзи произведения, разказващи за Кръга на света и ще опита нещо ново. Повече инфо за "Червена страна" ще има в рецензията, която ще се появи в блога в идните дни. Но знаете, че щом е Абъркромби, винаги препоръчвам :D

Докато се занимавах с нея, разнообразявах с поредния, трети (!!!) автобиографичен роман на Крис Джерико - "The Best in the World - At what I have no idea". Кечистът Крис Джерико, да. Интересно как хора с много по-значима роля в световната история едва успяват да сглобят една книга, а Джерико продължава ли, продължава да пише (с помощта на асистент-писател, разбира се). Книгата проследява годините от 2007-ма до 2012-та и животът на Джерико както на ринга в WWE, така и на музикалната сцена с бандата му Fozzy. Обърнато е внимание на участието му в шоуто Dancing with the stars, както и на една камара стари истории, които поради някакви причини не е разказвал в предните две книги. В общи линии "Best in the world" е малко хаотична, скача се от една година на друга, разказани са някои неща, които може би нямат нужда от разказване. Включително пиянските истории на Джерико, които тук са много. Макар той сякаш да оправдава дори явно грешните си решения, някои места от книгата развалят представата за "готиния пич Джерико" и си проличава, че понякога може да е дребнав, егоист и че има лошо пиянство. Как да е, четенето на автобиографиите му забавлява, особено ако си кеч-фен (а предполагам, че повечето от вас не са, но няма проблем), така че оплаквания нямам, дори да напише още 10 автобиографии.

В момента чета "Острието на Тишал" на Матю Удринг Стоувър. Това е продължението на онзи фентъзи/фантастика хибрид, за който ви разказвах преди няколко месеца - "Героите умират". Харесах първата книга, както пише в ревюто, харесвам и как започва втората. И тъй като "Героите умират" завърши доста затворено, бях много любопитен какво ще има в продължението. Изненада - то започва като prequel и разказва за подготовката на главния герой Хари Майкълсън за Актьор, който да бъде пратен на паралелен фентъзи свят, където да реже глави, за да забавлява богатите тук на Земята. И за нейно ревю ще дойде време.

Вече е поръчана и "Къща от карти", като се възползвах от готината -50% отстъпка, която Сиела направиха в Деня на народните будители. Така че тя ще е другото нещо, с което ще разнообразявам сериозната си фентъзи диета.

Това е. Четете! Иначе е скучно.

Книги: "Защитения" и "Пустинното копие" на Питър В. Брет


Представете си свят, в който страхът от тъмното е напълно оправдан. Свят, който с падането на нощта се изпълва с демони, просмукващи се на повърхността от самото земно ядро. Свят, в който единствената ти защита са древни символи, създаващи магическа преграда, с която да опазиш имуществото си и живота на най-близките си от безпощадните "ядрони". А сега си представете, че откриете начин да унищожавате ядроните и дори за миг да се почувствате свободни от доброволния затвор, в който всички се затварят нощ след нощ...

Двойно ревю този път, уважаеми книголюбители. На фокус попадат първите две книги от поредицата "Демонски цикъл" на Питър В. Брет. Искрено се надявам, че след споменаването на плашещата думичка "поредица" не сте се отказали да четете, защото съм длъжен да направя едно важно разяснение в самото начало:

Всяка една от книгите на Питър В. Брет може да се чете самостоятелно, въпреки че са част от поредица. Авторът успява с няколко вметки под формата на лек преразказ, както и чрез спомените на главните си герои, да разкаже на читателя какви са по-значимите събития от предните книги, за да не се чувства той сякаш е изпуснал нещо важно.

Хей, дори аз самият започнах от третата книга - "Дневната война", а след това се върнах на първата и втората - "Защитения" и "Пустинното копие", за които ще си говорим днес. Удоволствието ми обаче не беше развалено - макар вече да знаех по-основните събития от първите два романа, пак ги изчетох с удоволствие заради детайлите, по-страничните събития и най-вече заради прекрасното развитие на героите.

Защото освен доста трудната за постигане във фентъзито самостоятелност на четивото извън поредицата, Брет ме спечели и с друго: подробно изградените главни герои. Авторът проследява житейския път на даден герой от детството до неговата зрялост. Описва живота му, впечатленията му от заобикалящия свят, след което започва разказа за това как всичко в детския живот отива по дяволите и обстоятелствата карат детето да порасне. Така Брет постига няколко неща: успява да те накара да си загрижен за главните герои, запознава те с мисленето им, а покрай тях и със самия фентъзи свят, и за финал ти помага да си обясниш как случилото се в миналото на даден персонаж го подтиква към едно или друго решение в настоящето.

"Защитения" се фокусира върху живота на Арлен Бейлс - малко момче, чийто свят е сринат от жестокостта на ядроните и малодушието на хората, най-вече на собствения му баща. И така, той потегля на път в търсене на надежда. Пътят му обаче го сблъсква с още разочарования от хората, а в сърцето му продължава да расте неконтролируемата омраза към демоните. "Пустинното копие" пък ни връща в детството на герой, споменат и в първата книга - Ахман Джардир. Бедно момче, живеещо в сурова земя, в която властват религията и преклонението пред тези, които се опитват, макар и безуспешно, да се борят с ядроните. Докато първата книга се фокусира върху емоциите и личния интерес на хората в един по-"западен" фентъзи свят, то втората ни представя един своеобразен "изток" (в случая юг, но не искам да ви обърквам) - народът на Ахман изповядва нещо, което силно наподобява исляма, и в "Пустинно копие" Брет обръща внимание на това как религията също може да е огромен фактор за отношенията помежду ни. 

Чрез първите две книги от поредицата авторът създава двама почти равни протагоности, всеки със своите убеждения и вяра в правотата на своя път към прочистване на света от демоните. Освен Арлен и Ахман, Брет развива по същия подробен начин още герои, от чиято гледна точка се движи историята - жонгльорът Роджър, билкарката Лийша и Рена, която е... трудна за описване с една дума. Всеки от тях със своята интересна житейска история, различно мислене, проблеми, изказ. И всеки от тях обогатяващ с по нещо светът на "Демонски цикъл".

Не можем да минем и без някои дребни забележки. "Защитеният" например започва малко бавно, защото в първите й страници главният герой Арлен все още е дете. Действието е ограничено, екшънът - нулев. Това обаче се компенсира от останалата част, в която сблъсъците с демоните са чести и кървави (слузести?) и вече имаме за главен герой типичния мрачен badass, който в живота си разчита повече на юмруците си, отколкото на думи. В "Пустинното копие" ранните години на Ахман са разказани някак по-бързо, като може би Брет си е взел бележка от първата книга. Тук обаче фактор са различните години, описани във всяка глава, и читателят трябва да внимава, ако не иска да се почувства леко объркан.

Известна слабост на поредицата са и самите демони. При измислянето на йерархията им Брет може би е търсил някаква асоциация с мравките, имайки предвид, че те идват от земните недра. И все пак, имайки предвид колко много различни видове ядрони има (дървесни, каменни, огнени и т.н.), концепцията зад тях можеше да е по-различна, а не толкова често срещана и в други фантастични творения. Не ми допаднаха и моментите, в които авторът пише от гледната точка на някои от демоните. Така твърде бързо се разкрива техният свят и природа, а загадъчността им бързо се изпарява.

За финал ще спомена почти явния фетиш на Брет към изнасилванията. Не се шегувам - в двете книги има поне три изнасилвания - групово, с кръвосмешение и хомосексуално. Да, разбираемо е, че подобен свят е суров, но, човече... Спокойно, от време на време персонажите се впускат и в доброволни сексуални контакти, което е някак ободряващо. Стига по този въпрос. Стига.

Преди да дойде време за финални думи, малко технически важнотии:

Издателство: "Колибри"
Брой страници: "Защитения" - 472; "Пустинното копие" - 583 
Цена: "Защитения" - 18 лв.; "Пустинното копие" - 24 лв.

Отметнахме и техническите неща, така че вече наистина е време за финални думи. Питър В. Брет е успял да създаде един грабващ фентъзи свят, базиран на обичайния за всички хора страх от тъмното. Тук обаче нощта наистина носи ужас и смърт. Първите две книги от "Демонския цикъл" ни разказват за живота на двама герои, които водени или от съдбата, или от собствения си нюх, имат шанса да донесат някаква надежда на своите народи. Битките, религиозният елемент и асоциациите, които можем да направим и с нашия свят, както и вниманието на някакви не чак толкова епични детайли от всекидневния живот на героите, правят "Защитения" и "Пустинното копие" две много приятни четива.

Както вече казах - можете да четете поотделно която и да е от тях. Аз обаче препоръчвам да се захванете с цялата поредица и след като приключите с тези двете, да минете на "Дневната война" (чието ревю можете да прочетете тук). А после всички заедно ще чакаме четвъртата книга, защото "Демонски цикъл" определено е история, която си струва да се проследи до края.

Сериали: "Gotham" S01E01




ОК. Това е най-добрата оценка, която мога да дам на "Gotham" след като изгледах пилотния епизод. С оглед на натовареното ми ежедневие в последно време, комикс нърдщината ми се е успокоила, поради което първият ми досег с новия сериал на FOX се забави толкова много. Реших, въпреки 4-те излезли до момента епизода, да изгледам само първия и да формирам първоначалното си мнение за сериала само по него. И ето какво излезе...

"Gotham" ни представя едноименния град от комиксите за Батман. Уловката тук е, че Батман го няма. Има го Брус Уейн, който обаче е 10-годишно хлапе, което бързо-бързо ще остане сираче и ще тръгне по дългия път към превръщането в може би най-великия супергерой, измислян някога. Но не Брус Уейн е главния герой в "Gotham". Тази чест се пада на младия детектив Джеймс Гордън (Бен Маккензи), който съвсем наскоро е започнал работа в полицейското управление. Той е добра душа, гледаща на света в черно и бяло. А Готъм е един твърде сив град, и то не само що се отнася до престъпниците в него, но и до органите на реда. И Гордън, иска или не, лека-полека започва да разбира това.

Концепцията на FOX за история, разглеждаща ранните години на Брус Уейн и други основни герои от комиксите, е доста добра. Самият град Готъм може да бъде герой сам по себе си. Той е жив организъм, среда, която превръща хората в него в това, което са. И тук е първата черна точка на сериала. Атмосферата е... грешна. Има нещо нередно в този Готъм, който видях в първия епизод. От една страна имаме мрачния индустриален вид, лошото време и тъмните улички. От друга обаче навсякъде виждаме твърде много светлини и цветове, които убиват това добро първо впечатление. Ако онзи Готъм, който Тим Бъртън ни показа, бе твърде мрачен и готически, а този на Джоел Шумахер ужасно шарен и детински, този тук, в сериала, е някъде по средата, но за съжаление не златната такава. Просто е изгубен в може би различните виждания на продуценти и дизайнери за това кой път да изберат.

Друго подобно раздвоение има в атмосферата на самия сериал - в един момент го има класическия стил на старо крими. Хаосът в полицейския участък, циничните ченгета с леко клиширан вид, отрепките по улиците. В следващия момент нещата стават твърде модерни, твърде "мазни" като визия. "Gotham" не е много наясно какво точно иска да е и как точно иска да изглежда. Така де, не самият сериал, по-скоро създателите му не са. И това се набива на очи.

Твърде много, но недостатъчно

Първият, пилотен епизод е по-скоро претупан и му липсва дълбочина. Не ми хареса подредбата на събитията в него, не ми хареса и това колко много важни за цялата Батман-митология герои бяха набутани тук и там, колкото да ги видим в някое cameo. Много по-добре щеше да е да видим едва няколко персонажа - Гордън, Барбара, Бълок, Фиш Мууни, но те да бъдат развити маааалко по-дълбоко. Настрана можеше да останат момиченцето-коте, Нигма и Айви Пепър (който е измислил това име заслужава да му се случи нещо много лошо). Виж, от Озуалд Кобълпот имаше полза и той определено е един от плюсовете на сериала, но на това ще се спра по-надолу.

Това, което виждаме в първия епизод на "Готъм", преспокойно можеше да бъде разработено в по-голяма дълбочина в два или три епизода. В моментното си състояние нещата изглежда хем претупани, хем кухи, но може би съм станал твърде претенциозен заради сериалите, които гледах последно.

Героите

Бен Маккензи ме изненада. Едва ли някой го помни като много добър актьор. Моите набори с по-добра памет вероятно свързват муцуната му с "Ориндж Каунти". Май играеше в някакъв полицейски сериал след това, което му се е отразило добре - неговият детектив Джеймс Гордън е изненадващо приличен. Мрачен, но същевременно оптимист. Огорчен от грозната реалност около себе си идеалист, искащ доброто да надделее над злото. И бам - около него корупция, мафиоти, предателства и заплахи. Героят му има поле за развитие, дали обаче ще му дадат шанс да опита - предстои да видим.

Джейда Пинкет-Смит в ролята на Фиш Мууни е доста приемлив първи по-важен лошковец. Има някакво ретро-ганстер излъчване и тук отново избързаха, показвайки шефа й Кармайн Фалконе още в първия епизод. Как да считаш един гангстер за заплаха, като постоянно се появява някой над него? От дразнещите камеота най-много обаче ми хареса нейният лакей Озуълд Кобълпот. Подходяща физиономия, добра игра и много подходяща роля на героя в основната история. Проблемът? И случващото се с него го претупаха.

Приятната изненада Озуълд Кобълпот. Не съм вярвал, че Пингвинът може да е приятна изненада в каквото и да е, но ей го на.

Другите ще ги коментирам, когато получат повече време и някаква логична причина да се появят на екран. Визирам Нигма, Айви и Селина Кайл. В първия епизод те бяха там... просто за да бъдат там. На Брус и Алфред пък им липсва химия. Малкият Брус е обречен да бъде мразен, така както Джей Лойд отнесе гнева на Star Wars феновете и крясъци "Това не е Дарт Вейдър!". Да, това не е Батман, но и на Брус Уейн много не напомня. Но как да е надъхано хлапето, когато знае, че порасне ли, ще се превърне в Бен Афлек. JK, JK.

В заключение

Твърде много задълбах, бягайки от основното. Май вътрешно исках да харесам "Готъм" повече, отколкото знаех, че е възможно. "Arrow" вече се утвърди като сериал и разви героите си, така че е трудно да се правят сравнения. "Flash" обаче също е нов, а пилотният му епизод май ми беше по-интересен от този. Но, хей, ще изгледам поне още 2-3 епизода преди да реша дали ще следя "Готъм" или ще го изгледам от-до едва когато приключи. Все пак е сериал по комикс, при това базиран на Батман. Слабостите са си слабости. А и щом успях да изтрая супер слабата първа половина на първия сезон на "Agents of SHIELD" ще се справя и с това.

На вас ще ви препоръчам да погледнете "Gotham" само ако имате поне някакъв предварителен интерес, а не ей така за пробата. Струва ми се, че на редовия зрител трудно ще допадне от раз, а и малките намигвания към комикс-феновете (т.е. безсмислените cameo-та) ще си останат неразбрани. 

А ако сериалът задобрее и стане по-задължителен за гладен, веднага ще ви предупредя. Добър Бире, знам.

Кои ще са 10-те филми по комикси на DC

Не знам дали да възкликна "браво" или "вие сте се побъркали". DC Comics и Warner Bros. обявиха имената и премиерните дати на филмите по комикси, които имат намерение да ни представят през следващите години. Цели 10 заглавия, момченца и момиченца, някои от които много изненадващи. Ей го на списъчето:


  • "Batman v. Superman: Dawn of Justice" - 25 март 2016
  • "Suicide Squad" - 5 август 2016
  • "Wonder Woman" - 23 юни 2017
  • "Justice League Part 1" - 17 ноември 2017
  • "The Flash" - 23 март 2018
  • "Aquaman" - 27 юли 2018
  • "Shazam" - 5 април 2019
  • "Justice League Part 2" - 14 юни 2019
  • "Cyborg" - 3 април 2020
  • "Green Lantern" - 19 юни 2020


Няколко неща ми правят впечатление, затова ще ги посоча и на вас. Първото и най-основно е свързано с "Justice League" - филмът, който ще събере на едно място всички основни герои на DC, така както "Avengers" събра тези на Marvel. Виждате ли ги тези симпатични "Part 1" и "Part 2"? Даааа, изглежда, че ГОЛЕМИЯТ филм на DC ще бъде разделен на две части, подобно на финалните части на "Хари Потър" и "Twilight". Да, бе, знам - и мен ме боли да сравнявам филм с Батман в него с точно тези заглавия, но оттам дойде тази противна мода на делене на филмите на части. И вижте само колко симпатично са наблъскани - първо е "Батман срещу Супермен" в края на март 2016-та, а след това през година и половина получаваме останалите. Няма да се учудя и ако "Батман срещу Супермен" завърши с отворен финал. Ще псуваме? Да?

Тук е и другото интересно - пълната липса на логика в подреждането на филмите. Защо "The Flash" и "Aquaman" са след първата част на "Лигата"? Защо явният reboot на "Green Lantern" е оставен последен чак за 2020-та? Защо преди това ни предлагат филми, базирани върху с пъти по-неизвестни комикси като "Suicide Squad", "Shazam" и "Cyborg" (сериозно ли?)? Твърде много въпроси, на които не откривам логичен отговор, но дано богатите мозъци в WB/DC са наясно поне малко какво правят.

За актьорите няма какво толкова да говорим. Ясно е, че Бен Афлек и Хенри Кевил се завръщат за "Лигата", която също ще бъде режисирана от Зак Снайдър. Соло-филм за Батман няма да видим поне до 2020-та, което е отвратително. Покъртително. Още подобни прилагателни. Потвърдено е, че Jason Mamoa, по-познат ви като Khal Drogo, ще играе Aquaman. Т.е. тъмнокосият и много теносан Мамоа ще играе много беличък и рус морски господар. #логика

Като близнаци са, right? Aquaman отговаря вместо вас.

Друго интересно е, че филмовият Flash ще е различен от телевизионния Flash. Да, ако не знаете - този сезон по CW тръгна сериал "The Flash", който е във вселената на вече трисезонния "Arrow". Те обаче май ще останат настрани от големите филмови планове на DC, тъй като не Grant Gustin (актьорът от сериала), a Ezra Miller ще е актьорът, който ще поеме ролята на "най-бързият човек на света". Объркайте зрителите още, DC. Още може, още. #логикауе

Филмовият Flash. По-мъжка снимка не му намерих. Смятай...
Гого сигурно реве.

И за финал: Дуейн "Скалата" Джонсън ще играе Black Adam - злодеят в "Shazam". Хитър ход, за да бъде привлечена публика към филма по едно иначе непознато комиксово заглавие. А и това май е единственото кастинг решение на DC, с което съм съгласен от раз. Опасенията ми обаче са да не направят един крайно детски филм.

Всеки, който е казал, че филмите по комикси като цяло са детски филми, да си удари шамар моментално! Мерси. 

В заключение: не разбирам DC и #логиката им. Опитват се да настигат Marvel и тяхната филмова вселена, но го правят по един особен, твърде прибързан начин. Дано това, заедно със странната подредба и още по-странните кастинг решения, не доведе до един грандиозен провал.

Първи снимки от сериала "Daredevil" на Netflix


Припомням ви, че американският доставчик на TV продукция "Netflix" и любимите ни, макар и не винаги адекватни комикс гурута в "Marvel" се договориха за създаване на няколко телевизионни сериала, базирани на комиксовата вселена на Marvel. Първият от тях и този, по който вече се работи, е сериалът "Daredevil". Някои от вас вероятно помнят масово оплютия филм за същия герой от 2003-та. Бен Афлек, познат още като "новия Батман, който намразихме преди да сме видели", играеше главната роля там - тази на слепия адвокат Мат Мърдок, който през нощта навлича червен костюм и с помощта на свръх-развитите си други сетива громи престъпността в един от най-опасните квартали на Ню Йорк.

Какво дълго изречение написах...

Както и да е. Сега ще имаме сериал, а Netflix държат на качеството, макар Marvel да показаха с "Агентите на Щ.И.Т.", че могат да правят и по-посредствени адаптации на комиксите си. Сериалът "Daredevil" няма нищо общо с филма. Подчертавам го за тези, които не са го гледали или не го харесват. Иначе излязоха първите промо-снимки от новото телевизионно начинание. На едната виждаме актьорът Чарли Кокс в ролята на Мърдок. На него се пада "тежката" задача да изиграе ролята след Афлек, да. 


На другата го виждаме в, както подчертават от Marvel, първият костюм на Daredevil. За голяма изненада той е черен. Хубавото обаче е, че се намеква, че на героя му предстои някакво развитие, било то и само що се отнася до екипировката.


Освен снимките имаме и първият промо плакат за сериала, който вече сте видeли в началото на поста. Всичко това е добре. За момента нещата наистина изглеждат малко по-"сурови", както създателите обещаха. Успехът на "Daredevil" е от голямо значение за сделката на "Marvel" с "Netflix", както и за бъдещето на филмовата вселена на Marvel на малкия екран. Дали ще е успешен първият опит на Marvel да направят сериал със истински супергерой, а не гадже или далечен братовчед на някой такъв, ще разберем през 2015-та.

Превю: WWE SummerSlam 2017 - Мачовете на RAW (за два от които ми пука)

WWE се пренасели като индийско гето. Ростърите и на двете основни шоута са толкова пълни, че не достига време да се обърне внимание на в...