Какво чета... (01.02.14)

Трябва да пиша тези постове по-често, защото понякога се натрупва твърде много материал. Като този път, например. Първият месец от новата година може да ми донесе някои неприятности, но поне в едно отношение бе добър - четенето беше на ниво. Довърших две книги, започнати в края на 2013 г., и се захванах с няколко други заглавия.

Започвам прегледа с "Български хроники, том I" на Стефан Цанев. Един изключително приятен и грабващ разказ на най-ранната българска история, разглеждащ развитието на държавата ни до падането под турско робство. Тук обаче не говорим за сухо поднасяне на факти като в учебниците или темите по история, а за един жив, цветен, почти художествен разказ за личности и събития. Умението на Цанев да разказва, което той е съчетал с откъси от стари исторически източници, прави първият том на "Български хроники" едно по-различно историческо произведение. Определено е нещо, което някой ден бих използвал, за да запозная децата си с историята на България, и определено нещо, което препоръчвам горещо на всеки от вас.

Приключих и с фентъзито "Мъглороден: Последната империя" на Брандън Сандърсън. То само затвърди впечатленията ми за автора, останали от прочитането на "Елантрис". Сандърсън е автор с изключителен талант за измисляне на магически системи, но не е толкова добър що се отнася до създаването на разнообразни и интересни герои или случки. Дълбочината в героите му някак липсва и в определени моменти много от тях са сякаш безлични. Въпреки това "Мъглероден" представя един интересен фентъзи свят, в който съществуват т.нар. аломанти - хора, които поглъщат определени метали и ги "изгарят" в организма си, за да придобият определени сили. Един метал ги прави по-силни, друг усилва сетивността им, чрез трети се отблъскват от метални предмети, а чрез четвърти придърпват такива, и т.н. Една магическа система, даваща възможност героите да прилагат разнообразни умения и да участват в хитро измислени и описани битки. "Последната империя", първата книга от трилогия, проследява опитите на един Мъглероден и неговата дружина в опитите им да свалят от власт безсмъртния Лорд Владетел. И макар книгата да предлага няколко прилични обрата и да има ясно изразен край, все пак остават няколко въпроса без отговор, които да те накарат да посегнеш към следващата. Е, не ме грабна дотам, че да съм се разбързал...

От фентъзито минах на нещо по-сериозно, което ще заинтригува по-малка част от вас. Книгата се казва "Срещу всички врагове: Войната на Америка срещу терора" и е написана от Ричард Кларк - дългогодишен член на Съвета за национална сигурност на САЩ, а по едно време и национален координатор в областта на контра-тероризма. В книгата Кларк предлага "своя разказ", както самия той отбелязва, на събитията около 11 септември, както и на факторите, довели до случването на този атентат, както и до войната в Ирак след това. Най-забиващ се в главата на човек е моментът, в който Кларк разказва как притесненият президент Буш извикал него и хора от екипа му в един кабинет и поискал от тях отново да проверят дали няма връзка между "Ал Кайда" и Ирак. Защо? Защото определени хора от Кабинета са се нуждаели от основателна причина да започнат война срещу Саддам. Разбира се, това е "неговата история" и гледните точки за посочените събития се различават в зависимост от това кого питаш и каква информация откриваш. И все пак е един интересен разказ за начина, по който структурите на САЩ работят и как вътрешните политически търкания може да имат неприятни последствия за цялата страна. Като голям минус на книгата трябва да споделя някои грешки и непостоянства в превода, които обаче може би са обясними, тъй като никъде не може да бъде видяно името на редактор.

За да се разсея след тази по-сериозна тематика, прочетох още една книга от Рей Бредбъри - този път популярната "451 градуса по Фаренхайт", разказваща за едни утопични Съединени щати, в които пожарникарите не гасят пожарите, а ги палят, унищожавайки всяка книга, която могат да открият. Свят, в който четенето е забранено, а технологията е завладяла живота и бавно, но сигурно убива човешкото в нас. Страшно е, но някои определени моменти от книгата звучат твърде подобно на съвременната действителност. Препоръчвам я, тъй като е кратка, приятна за четене и може още повече да засили апетита ви за книги.

В момента съм започнал още две заглавия, които обаче остават за следващия пост. Става дума за "Мъглороден: Кладенецът на възнесението" на Сандерсън (която обаче ще чака доста) и солидното томче на журналиста от "The Washington Post" Стив Кол, носещо името "Призрачни войни". Българското подзаглавие е "Тайната история на ЦРУ, Афганистан и Бен Ладен от съветската инвазия до 10 септември 2001 г.", което ви дава достатъчни насоки. Да, тематиката е същата като на книгата на Кларк, но определено в момента ме влече, а и професията ме тегли натам. За тези две книги (и дано още няколко други) ще си говорим следващия път. Дотогава знаете - четене, четене и четене. Приятно!

Популярни публикации от този блог

Реквием за един феномен (WrestleMania 33)

Комикси: "Batman: Europa"

Пушът на Джиндър Махал... и парите на един милиард потенциални фенове