Какво чета... (10.04.14)


Минаха два месеца след последния пост в категория "Книги" и за тези два месеца се наблюдава сериозен завой в типа книги, които чета :D Но всички по реда си, четейки поста ще видите за какво говоря.

Миналият път споменах, че чета книгата "Призрачни войни" на журналиста Стив Кол. Вече е завършена, макар че това над 700-странично томче ми отне доста време. Книгата е едно сериозно и задълбочено журналистическо изследване (напомнящо по-скоро на разказ, но хайде, има я и аналитичната част) върху случилото се в Афганистан от времето на съветската инвазия до атентатите в САЩ през 2001 г. Ролята на ЦРУ, произходът на бен Ладен, осъществени и нереализирани операции и т.н. - това са част от нещата, които Кол засяга, опирайки се на огромен брой интервюта и източници. Изключително интересна книга за всеки с някакъв интерес към външната политика на САЩ, Близкия изток, тероризма като явление и т.н. Но, разбира се, не е за всеки, нито пък е някакво леко четиво, което да четете преди заспиване. Определено обаче е по-подробна и не толкова едностранчива като творението на Ричард Кларк "Срещу всички врагове", за което ви споменах също миналия път.

Политическата тематика в нещата, които чета, се задържа с "Конфликтни зони" на Василис Фускас. Напълно разбираемо, имайки предвид името на автора, книгата се фокусира най-вече върху Балканите и най, ама най-вече върху Кипърския въпрос - ролите на Гърция и Турция в международната политика, подходът на САЩ към подобни въпроси и т.н. Нелоша книга с интересни идеи, някои от които в момента споделям, но и, както казах, твърде задълбаваща в един въпрос, който не интересува особено нас, българите.

След нея се захванах със "Строго секретно" на Анатолий Добринин, бивш посланик на СССР в САЩ в едни от най-напрегнатите години на отношенията между двете супер-сили. Проблемът е, че тази по-скоро автобиографична книга също е доста тежка за четене, а след предните две (както и "Срещу всички врагове") имах сериозна нужда от нещо художествено. И я оставих временно настрана, за да се обърна към един от най-наивно-чаровните сектори в художествената литература - този на книгите, базирани върху игри :D

Да, наистина, какъв обрат. От литература на тема политика към книгите по игри - обратите на живота, дами и господа. Diablo манията се отрази и на читателските ми интереси и се захванах с най-старата книга, част от официалната история на света на играта. Става дума за "Diablo: Birthright" на Ричард Кнаак, първа книга от неговата "Sin War" трилогия. Разказва се за това как ангелите и демоните за пръв път обръщат внимание на хората, живеещи в света на Sanctuary, замисляйки се за техния потенциал да вземат дейно участие в конфликта между двете страни. Няма смисъл да се опитвам да ви зарибявам да прочетете книгата (че и трилогията). Ако сте почитатели на "Diablo", интересът сам ще се зароди във вас. Ако не сте, да четете тази книга е в голяма степен безсмислено. Нито е шедьовър, нито пък малкото й качества (атмосферата в нея е близка до тази в игрите) ще бъдат уловени от читателския ви нюх.

Въпреки че не очаквах много от книга по игра или от самия Кнаак, имаше един момент в "Birthright", който адски ме издразни. Разказвам:

Четирима от главните герои стоят в горичка. Единият решава да отиде да ловува и изчезва в гората. Ще го наречем героя А. Малко след заминаването му, останалите са обградени от група злосторници, като в описанието на ситуацията героят А е споменат като един от обградените. ОК, човек може да си каже, че сигурно авторът е пропуснал да спомене връщането му. Но не - едва няколко страници по-късно героят А се връща от първоначалната си ловна обиколка, за да помогне на приятелите си. Без да съзнава, че до момента уж е бил обграден също като тях.

Това ме подразни изключително много. Неприятна грешка, изплъзнала се и на автор, и на редактор. Това си е книга за разпускане, но подобен пропуск разваля цялото впечатление за нея. Това бави и продължаването напред с трилогията. А и вторият "Мъглороден" на Сандърсън чака... Положението е тежко.

Сега, отново повлиян от "Diablo" манията от последния месец, за пръв път в живота си слушам аудиокнига - "Diablo: The Order", пряко свързана с историята на Diablo 3. Да, твърде много Diablo, знам. Експериментът обаче е по-скоро неуспешен. Трудно се концентрирам, когато някой друг ми чете книгата вместо аз самият да го правя. Още повече, че човекът, който я чете, го прави с един толкова приятен ритъм, че вече два пъти заспивам докато го слушам. Поне знам, че английският ми все още е на ниво, дори когато става дума за слушане. Но определено с аудио-книгите трудно ще се разберем.

И така. Предстои връщане към по-сериозната литература, а и наближава, надявам се, моментът на излизане на "Red Country" на Джо Абъркромби. Но за нея ще си говорим, когато това стане реалност. Дотогава - приятно четене! На каквото и да е.

Комикси: "Пазители на галактиката: Император Куил" (и мъчното комиксоиздаване у нас)

"Комикси! Комикси! Дайте комикси!", скандираха в хор гладните за истории в картинки нърдски души, но във Facebook страницата н...