"Diablo III: Reaper of Souls" - Ревю на Act V

А казвах, че Blizzard повече няма да видят нито лев от мен... Глупости. Седмица след излизането на expansion-a на "Diablo III" - "Reaper of Souls", си направих страхотен подарък за рождения ден купувайки го. Нощите ми отново бяха спокойни и я нямаше вече благородната (уж) завист към хората, които вече бяха минали новият Act V няколко пъти. 

В това ревю в две части ще споделя с вас мнението си за expansion-a и ще опитам отново да отговоря на въпроса дали си струва да си дадете парите за една от малкото игри, които до ден днешен нямат работеща пиратска версия. Разбира се, ще се постарая в ревюто да няма никакви спойлери за историята както на оригиналното "Diablo III", така и на "Reaper of Souls".

И все пак малко история...

Malthael, Angel of Death

Без да спойлвам нищо, разяснявам, че основната фабула в "RoS" се завърта около ангелът на смъртта Малтаел - някога член на Висшия ангелски съвет (ВАС, хахаха), а сега заклет враг на човечеството. В началото на играта той се сдобива с могъщия артефакт The Black Soulstone, но мотивите зад това негово действие не са ясни на никого. Ясно е само, че Sanctuary, светът на хората, е застрашен. Това отвежда нашите герои в Westmarch - град, намиращ се западно от добре познатия ви Tristram, където те трябва да търсят начин да се справят с новата заплаха. Такава, с каквато не са се сблъсквали досега.

Вкарах малко драматизъм в края, а? Хахаааа! Ох, признавам - пиша ревюто за трети път, нямам намерение да го пиша четвърти, така че каквото стане - стане. Горенаписаното е само основата на историята в новия Act V. Замислих се, че в рамките на една печатна страница вероятно мога да ви я разкажа почти цялата, но тук не е важна само основната сюжетна линия, а и допълнителните такива, които сериозно разнообразяват играта. Хубавото на "RoS" е, че предлага някаква свежест - няма ги постоянните предателства, които стояха в основата на оригиналната игра (не, не го считам за спойлер). Още по-хубавото е, че expansion-ът затваря някои глави от историята на "Diablo III", които, ясно защо (експанжъни, пари и прочие), авторите на играта бяха оставили отворени. Други пък просто са продължени и дори след "RoS" остава място за тяхното развитие.

Куестове и event-и

Освен основните куестове, които преливат един в друг толкова плавно, че трудно ще правите разлика кога един е свършил и е започнал друг, expansion-ът добавя и много на брой event-и. За тези, които не са играли D3, пояснявам, че event-ите са някакви случайни събития/куестове, с които се сблъсквате по време на игра. Примерно, обикаляте из някоя зона в изпълнение на някой от главните куестове, но попадате на някакъв крадец, търсещ съкровища в гробове. Той ви моли да го защитите докато го прави, след което получавате солидна награда под формата на опит, злато, а понякога и някой-друг предмет. Да, примерът с гробокопачът не е най-добрият, но ми е пресен в главата.

Act V е адски наблъскан с event-и - сигурно са над 20-30, така че предполагам е нужна доста игра, за да се сблъскате с всичките. Това е похвално, тъй като макар в основата си всички да са еднакви (разчитат на обичайната формула в Diablo "убий чудовище, спечели нещо"), зад всеки от тях стои някаква различна история, с която бива разнообразено безцелното прочистване на дадена територия.

Освен основните куестове и event-ите, получаваме и три допълнителни странични куеста, което също е нещо ново и доста свежо. Два от тях са свързани с двама от сподвижниците ви - The Enchantress и The Scoundrel, като доразвиват историите от миналото им, чийто разказ започна в оригиналното Diablo 3. Третият пък е свързан с един от занаятчиите, които пътуват с вас от един акт в друг. Точно тези малки детайли ми харесаха, както и това, че поддържащите персонажи са използвани по интересен начин, а не са оставени просто за фон, за който рядко да се сещате (освен ако нямате нужда от тях).

Нови територии

Блатата на Blood Marsh

"Reaper of Souls" предлага три основни територии, разделни на множество подзони. Имате града Westmarch, с неговия мрачен, леко готическо-пиратски вид. Градът изглежда по-диабловски от цялата "Diablo 3" и определено връща малко от позабравената тъмна атмосфера на втората игра от поредицата. Следват обширните блата на Bloodmarsh, а накрая и разнообразните зони около познатия ви от края на Diablo II (макар и адски различен тук) Pandemonium.

Westmarch ми допадна най-много. Обикалянето по улиците му е нещо свежо, а и ще се сблъскате с поне няколко event-a из сградите му (някои от които част от собствена мини-история). Bloodmarsh леко ме отегчи, тъй като е адски обширен район и в един момент избиването на сган може да ви приспи. Да, "избиването на сган" е идеята на "Diablo", но просто нещо в блатата е еднообразно (блата са, логично е) и не задържа интереса на човек. Pandemonium пък предлага солидно разнообразие в терените си, както и интересни моменти. А и самото име носи някаква носталгия на хората, играли DII.

Изглед от Pandemonium. #разходкисредприродата #туризъм

В заключение историята в Act V е достатъчно интересна, като има огромно количество детайли по нея, много от които се разкриват пред вас чрез разговори с NPC-та и множеството книги, които намирате и слушате по пътя си (да живеят аудиокнигите във фентъзи игрите). Просто отделни части от терените в "RoS" са малко еднообразни като визия и твърде дългото застояване в тях убива част от интереса ви. Хубавото обаче е, че всички са доста по-мрачни от шаренията, която оригиналните четири акта предложиха. Да, това звучи като нещо маловажно, но всъщност стои в основата на това да се почувствате сякаш наистина играете "Diablo" игра. В това отношение има известни промени и по актове от 1 до 4, като за момента най-сериозно впечатление ми направи нощната пустиня около Caldeum в Act II, която създава съвсем различна атмосфера.

Нови изроди

За пръв път в Act на която и да е "Diablo" игра, основните ви противници идват от High Heavens, а не от The Burning Hells. Е, да, говорим за покварени ангели, с променен мироглед, който повечето им братя не споделят в чак такава степен, но все пак... Освен тези най-разнообразни типове "косачи", които Малтаел използва, ще се сблъскате и с доста нови демонски твари. Особено впечатление ми направиха един тип гущери, които обвиват тялото си с камъни, ставайки почти недосегаеми за физически щети. След като успеете да разбиете бронята им, те веднага започват да ровят земята в опит да си изградят нова. И успеят ли, чака ви още много биене докато разбиете каменната им защита отново. Особено на по-високи трудности това може да е адски дразнещо и да отнеме много, много време. И respawn-и.

Среща с Blood Golem-и, които, ако не ме лъжа паметта, са стари наши познайници още от Diablo I. Симпатични типове с доста подходящ за играта вид.

Като цяло дизайнът на чудовищата ми хареса много и това е сред по-сериозните плюсове за мен като човек, който се интересува в по-голяма степен от историята и света на играта, а не толкова от самия геймплей. Разбирайте, че не губя час след час в търсене на опит и екипировка.

Времето

Преди да купя играта четох, че новият Act V се минава за 3-4 часа или нещо подобно. Предполагам на по-малката трудност е възможно, но с доста бързане и пропускане на малките благинки, които той предлага. Аз започнах на Torment I трудност (първата степен на най-високата), след това смъкнах на Master, накрая и на Expert. Новият акт си е предизвикателство, особено ако нямате подходяща екипировка (която с времето идва). Слушайки внимателно всички разговори и прочиствайки старателно всички територии на поне 90 процента, Act V ми отне 12 часа. Това е доста повече отколкото очаквах и е едно от нещата, от които определено съм доволен.

Като за финал...

...ще ви кажа, че това не е финалът. Доста текст отиде само за преглед на новото, което Act V предлага, а expansion-ът в себе си съдържа и други новости и подобрения, на които си струва да се обърне внимание - нов режим на игра, нов клас и т.н. Но за това - в най-скоро време, във втората част на ревюто.

Превю: WWE SummerSlam 2017 - Мачовете на RAW (за два от които ми пука)

WWE се пренасели като индийско гето. Ростърите и на двете основни шоута са толкова пълни, че не достига време да се обърне внимание на в...