"The Amazing Spider-Man 2" - Ревю


Too much love drama. Това е основното впечатление, което "The Amazing Spider-Man 2" остави в мен след като го изгледах. Ще го обясня и по друг начин - докато при "Captain America: The Winter Soldier" още с излизането от салона исках отново да изгледам този филм, при новата лента за Човека-паяк такова желание напълно липсва. Може би ще го гледам отново чак когато дойде време за "The Amazing Spider-Man 3". Да, ще има такъв. Нали не се съмнявахте?

Основното, което трябва да знаете, скъпи мои читатели, е, че Sony имат правата за филмиране на комиксите за Спайдър-мен и са подели кампания за изстискването на този свой лиценз до последната му капка. "The Amazing Spider-Man 2" играе важна роля в този техен план, защото вместо просто да разказва една изолирана история, той трябва да "подготви почвата" за още няколко филма занапред. Това в известна степен натоварва лентата и я прави някак претупан. Но и дотам ще стигнем. Нека обясня за любовната драма...

Няколко разговора, събрани в едно:

"-Обичам те, но не можем да сме заедно."
- Но защооо?
- Защото преди да умре баща ти ме накара да му обещая това.
- Баща ми не е важен, важно е какво искам аз. А аз те обичам и искам да бъдем заедно, но не можем, защото заминавам за Англия.
- Ама защо? Искам да си до мен (въпреки че току-що ти казах, че не можем), защото... нали... те обичам."


Този тийнейджърски подход към връзките е в основата на взаимоотношенията между Питър Паркър и Гуен Стейси през целия филм. Огромна част от "The Amazing Spider-Man 2" всъщност e фокусирана точно върху това. В началото е ОК, в един момент вече писва и става натоварващо. Да, любовта на Паркър към Гуен има своето основно място в историята на героя, но тук идва малко в повече. При "Spider-Man 2" (онзи на Сам Рейми от 2004-та) отново любовните проблеми бяха в центъра на филма, но там определено се бе получило по-добре. Тук драмата е твърде много, а и е една такава... несериозна. Търсене на проблема там, където няма такъв. И за да не е само любовна, Паркър трябва да има проблеми и с леля си Мей, както и с истината около изчезването на родителите си. Абе много драма, казвам ви. Твърде много за филм по комикс.

Вината обаче не е само на създателите на филма. Който е чел комиксите за Spider-Man, особено по-новите такива, знае каква ревлива малка кучка може да бъде Питър Паркър понякога. За съжаление, освен страхотното му чувство за хумор (което сценаристите на филма са уловили, а Андрю Гарфийлд много естествено изиграва в сцените), във филма се е прехвърлил и този драматичен елемент. В сянка остава основното - битката между доброто и злото, между Невероятният Спайдър-мен и още по-невероятните му противници.

Още при излизането на трейлърите си говорихме, че в този филм те са цели трима. На Алексей Сикевич (Rhino) наистина е обърнато изключително малко внимание и вмъкването му успешно изпълнява целта си - да ни представи един по-маловажен, незначителен противник за Spider-Man от самото начало, за да видим някакъв екшън преди историята около другите двама да са е развила. Що се отнася до роботизирания костюм, за който написах доста лоши неща през последните месеци... ами не ми харесва. Приемлив ли е? Да. Но все пак изглежда малко нелепо. Да, дори за филм по комикс.

I'm blue, da ba dee, da ba di (music)

Историята на Електро пък хем става, хем е леко клиширана. Нямаше как да не се сетя за The Riddler (Джим Кери) в Batman Forever, тъй като допирните точки са доста. Джейми Фокс се справя... прилично, не дразни с присъствието си, но определено Електро можеше да представлява нещо съвсем различно, ако бяха прехвърлили на екран оригиналния вариант на злодея, а не някакво подобие на версията му от Ultimate комиксите. Не знаете за какво говоря? Ами... Електро е основният злодей в този филм и аз имах сериозен проблем с това, че са сменили расата на героя, както и че са избрали кофти външен вид за него (изцяло син, с ефекти, които да покажат, че през тялото му постоянно преминава електричество). В крайна сметка Електро също остава някак в сянка (въпреки че буквално сияе). На кое? На драмата, разбира се.

И стигаме до семейство Озбърн. Няма да спойлвам нищо, обещавам. Ще кажа само, че историята им е претупана твърде набързо, а тя е твърде богата. Можеше да бъде разказана бавно и внимателно в три-четири филма, а не да достигне до не особено впечатляваща кулминация още във втория филм. Огромна черна точка за филма, но, както казах, няма да спойлвам. Претупано е. Дотук.

Не си мислете обаче, че филма няма своите добри елементи. Андрю Гарфийлд е по-добър Спайдър-мен от Тоби Макгуайър, това е ясно. Между него и Ема Томпсън (в ролята на Гуен Стейси) наистина се усеща някаква химия, като дори като двуглав мога да си позволя да кажа, че на моменти са сладки заедно. Но пък ви казах за драмата, да. Спирам, спирам. Няма повече. Саундтракът не е лош, макар че май се бях настроил за нещо по-епично откъм звучене. Напипан е правилния път, но на моменти музиката е твърде наивно-героична, подобно на тази в първия "The Amazing Spider-Man". 3D-то поне има някакъв смисъл. Приятно е да се "люлееш" редом с Паяка между небостъргачите на Ню Йорк, но в един момент спира да прави впечатление. Мисля, че някъде бях писал, че някои сцени от трейлърите на филма приличат на взети по-скоро от видео-игра, отколкото от игрален филм. Това все още се забелязва на местата, където е прекалено със CGI изпълненията, но като цяло визията е приемлива, макар и твърде шарена.

Проблем е, когато се чудиш дали гледаш кадър от видео-игра или от игрален филм

Двоумя се дали да определя като плюс или минус вкарването на адски много елементи от комиксите, които биха могли да изиграят някаква роля в бъдещите филми от франчайза. От една страна е умно да намекнеш за нещо и когато дойде време да използваш даден елемент да кажеш "Това ви го показахме в предния филм, помните ли?". Няма да развалям удоволствието на комикс-феновете в откриването на тези елементи (някои са твърде очевидни, други не чак толкова), но аз примерно бях много приятно изненадан като чух името на асистентката на Хари Озборн. Негативната страна на всички тези скрити "намеци", които Marvel наложиха като традиция чрез своите филми, е, че "The Amazing Spider-Man 2" е сякаш претрупан с намеци за бъдещето на филмите от поредицата, вместо да се фокусира върху себе си.

За това обаче си има обяснение - Sony планират да се възползват от бума на филмите по комикси не само чрез "The Amazing Spider-Man 3", но и чрез филми, фокусирани върху злодеите -- конкретно Venom и групата The Sinister Six. Идея, която ми се струва още по-рискова след като изгледах "TASM2". 

Ако мога да сумирам всичко казано до момента, "The Amazing Spider-Man 2" не е нещо, за което ви препоръчвам да си дадете парите. За момента "Captain America: The Winter Soldier" ("Завръщането на първия отмъстител")  си остава най-добрия филм по комикс за годината и отново ви препоръчвам да отидете да го видите. Ще видим дали "X-Men: Days of Future Past" и "Guardians of the Galaxy" ще успеят да се доближат до неговото качество. 

"The Amazing Spider-Man 2" не успява.

Русев мачка пепелянки! (превю за Smackdown-мачовете в SummerSlam '17)

Часовете до "WWE SummerSlam 2017" постепенно намаляват. За радост, това не е бавно и мъчително. Причината е, че кардът на вто...