"Годзила" (Ревю)


Дойде дългоочакваният миг и се озовах пред киноекран в очакване новата "Годзила" да започне. Няма да крия, че през последните седмици сериозно се усили ентусиазмът ми за втория опит на американците да направят филм за легендарното чудовище. Оттам се появиха и леко завишените очаквания, които бяха на косъм да ми изиграят лоша шега. Но все пак "Годзила" ми хареса и излязох доволен от киното, като удоволствието ми не бе развалено дори тримата малки келеши, които си лафеха най-спокойно по време на филма преди батко им Бирко да им се скара.

Новата "Годзила" отговори на най-важното очакване - това не е някакъв набързо написан филм, в който американската армия да е защитник на всичко свято срещу някаква невиждана сила. Няма ги комедийните моменти, които освежаваха филма на Роланд Емерих от 1998-ма, но и отнемаха от сериозността му. Във филма на Гарет Едуърдс няма нито един момент, който да е написан с цел да ви накара да се засмеете, макар че тук-там може да стане неволно. 

Това е идеален пример за филм с чудовища. До един момент фокусът в него пада върху неизвестността, след това се премества върху разрухата. Буквално чудовищна разруха, причинена от нещо, с което човечеството не знае как да се бори. Основен мотив във филма е точно безпомощността ни срещу някаква подобна заплаха. Един от основните моменти в "Годзила" е наблягането върху това, че има неща, които не можем просто да гръмнем, които са извън контрола на правителства, тълпи или армии. Чудовищата (за това по-надолу) са само метафора за природата като цяло - която, както казва един от по-важните герои, винаги е контролирала нещата, колкото и заблудено ние да вярваме, че сме господари на този свят.

Човешкият елемент също е силен. Налице е обичайната лична драма, даже са няколко. Знаете защо - за да бъде накаран зрителя да е съпричастен със разрухата и отчаянието, а не да гледа сцени на унищожение с онази нагласа, с която четем криминалната хроника във вестника. Изненада за мен бе кой се явява най-главен герой (ако изобщо има такъв). Повечето истории на другите герои се преплитат с неговата по някакъв начин, но това не е в чак такъв невероятен вариант, както бе в "Годзила"-та на Емерих. Един от малкото дразнещи моменти в новия филм обаче е друг - как този конкретен герой винаги се оказва на някое важно място в правилния момент. Неговият късмет (по-скоро лош) го прекарва през повечето основни моменти в опитите на човечеството да се справи със заплаха от невероятни размери. Това е трудното за вярване в тази "Годзила", по-трудно дори от идеята, че могат да ни нападнат гигантски чудовища.

Да, отново казах "чудовища". Време е да си поговорим малко за това. Няма да спойлвам нищо, макар че дори от трейлърите трябва да ви е ясно, че освен звярът, на който е кръстен филма, в лентата има и друго същество. Около него всъщност се завърта и историята, което е много интересен подход, който ни спестява едно двучасово преразказване на това какво е Годзила. В един момент даже имах чувството, че японския "крал на чудовищата" стои малко на заден план във филм, който носи неговото име. Това обаче се разсейва с течение на филма. Историята около другото чудовище е наистина интересно замислена и е вложено старание както в дизайна му, така и в обяснението на това как функционира. Не мога обаче да не отбележа, че в определени моменти твърде много се сещах за "Cloverfield", който, между другото, е също интересен опит за monster movie, който си струва да гледате, ако все още не сте.

"Годзила" много, много време дразни зрителя, показвайки му частица от това, което той всъщност иска да види, и накрая му го дава в пълното му зрелище. Във финалните моменти на филма осъзнах, че този филм реално носи в себе си много по-голяма част от аурата на японските класики, отколкото филма на Емерих.

Защо толкова често споменавам американската "Годзила" от 1998-ма ли? Ами защото сравненията са неизбежни. Отново американци правят опит да пренесат японска кино-легенда в своя холивудски свят на огромни бюджети и скъпи ефекти. Този път обаче опитът е по-успешен, по-верен на оригинала и по-впечатляващ. Въпреки някои свои слабости, като гореспоменатия "късмет" на един от героите или пък приличната, но не впечатляваща игра на повечето актьори, "Годзила" е много добър филм с чудовища. Факторът "разруха" е налице, факторът "епичност" е налице, факторът "отчаяние" също. Това са трите неща, от които подобен филм се нуждае. Препоръчвам ви да го видите и да прецените сами за себе си. Аз, за моя радост, не останах разочарован.

Комикси: "Пазители на галактиката: Император Куил" (и мъчното комиксоиздаване у нас)

"Комикси! Комикси! Дайте комикси!", скандираха в хор гладните за истории в картинки нърдски души, но във Facebook страницата н...