Книги: "Ритуали на съзряването" на Октавия Е. Бътлър


При писането на рецензия на каквото и да е няма как да си обективен. Това е и идеята на рецензията - личното ти мнение за даден продукт, за нечие творение. Така че въпреки че отчитам качествата на книгата на Октавия E. Бътлър, още в началото мога да заявя, че на мен тя не ми хареса. Но спокойно - не спирайте да четете, защото вие можете да откриете в "Ритуали на съзряването" нещо, което да ви очарова, макар да не е успяло да очарова мен. Свят голям, читатели всякакви.

Да започнем с разяснението, че заглавието е подвеждащо. Не става дума за книга, посветена на проблемите на тийнейджърството, а за една солидна фантастика. Името на книгата всъщност доста добре описва основната сюжетна линия - проследяването на живота на главния герой Акин от току-що новородено бебе (да, от момента, в който се ражда) дo най-важната метаморфоза в неговото съществуване. Това обаче е придружено със солидна предистория, така че позволете ми да обясня.

"Ритуали на съзравянето" е втора книга от трилогията на Бътлър "Ксеногенезис". Интересното обаче е, че не е необходимо да сте чели първата книга, за да разберете сложния свят, създаден от авторката. Как знам ли? Ами защото и аз не съм чел първата книга ("Зора"). В общи линии идеята, която между другото не е никак лоша, е следната:

Човечеството почти се е самоунищожило, започвайки ядрена война. Малко след нея сме посетени от извънземна раса, пътуваща из Вселената, смесвайки гените си с други видове. Те събират оцелелите хора и започват процес на създаването на нова, смесена раса. Тази част от хората, която не желае да участва в процеса, е стерилизирана и върната на Земята. Причината за стерилизацията? Извънземните се опасяват, че заради войнствената си природа след като хората се размножат, ще започнат да нападат извънземните, без да съзнават, че така пречат на последния шанс за спасяване на дори частица от планетата. Защото Земята е почти обречена и няма как да продължи да бъде дом на човечеството след като извънземните си тръгнат.

"Ритуали на съзряването" започва с раждането на Акин - дете, създадено като част от опитите за смесване между оанкалите (извънземните) и хората. През неговите очи и възприятия читателят научава повече за Земята след войната и идването на извънземните. Книгата разказва за различните етапи от живота му и всички перипетии, с които той се сблъсква - за връзката му както с хората и тяхната агресивна природа, така и с извънземните и техният интерес към всички живи същества. Акин е мелез и от него зависи дали ще позволи това да бъде пречка за него, или ще го използва в своя полза.

Основният проблем, разгледан в книгата, е расизмът, макар и представен не като неразбирателство между хора с различни цветове на кожата, ами като тих конфликт между хора и извънземни. "Ритуали на съзряването" е написана от афроамериканка, родена в САЩ в края на 40-те, така че това няма как да е изненадващо. Лично мен този проблем нямаше как да ме ангажира, макар че Бътлър доста успешно описва вродените в нас, хората, предубеденост и недоверие към различното. Другата основна тема е тази за склонността ни към саморазрушение. Не става дума само за войната, довела почти до изчезването на човешката раса, а и за агресивността и готовността воден от сляп гняв да заличиш дори собствения си вид.

В това отношение "Ритуали на съзряването" успява да създаде една добра представа за някои лоши страни на нашата природа. Какво тогава не ми хареса? Самият стил на писане на Октавия Бътлър. Едно от най-лошите неща, които могат да ти се случат докато четеш, е да не знаеш за кой герой се говори. А това тук ми се случи няколко пъти. Имената на оанкалите, които сякаш имат някакъв африкански корен, също не улесняват читателя в ориентирането. Ще бъде честен - самата книга просто не успя да ме грабне. Не беше от онези четива, които те карат да ги "изядеш" за няколко часа/дни. Животът на Акин, сблъскването му със света и опознаването както на хора, така и на оанкали, също не бе нещо особено интересно и вълнуващо. С едно изключение.

Самите оанкали са една хитро измислена раса. Не са паразити, нито симбиоти. Те асимилират генния материал на расите, с които контактуват, но без да ги унищожават. След това използват този генен материал, че и представители на самите раси, за да "размножат" един нов, смесен вид. Разчитат най-вече на сетивни пипала, с които виждат, чуват, вкусват и "работят". Множеството асимилации са създали различни подтипове в редиците им, които обаче съществуват в синхрон и пълно разбирателство. В това отношение Бътлър се е справила добре - оанкалите са интересен вид, в чието измисляне е вложено много старание.

На любителите на фантастиката това може да допадне. Както те, така и всички читатели по принцип, може би ще откликнат на сериозните проблеми, които авторката разглежда в "Ритуали на съзряването". Проблемите за междурасовото общуване, агресивната природа на човека и собствения ни потенциал да се заличим като раса. Аз обаче не успях. Това не е моята книга, но ако написаното дотук е разпалило интереса ви - дайте й шанс. Може пък да се окаже вашата.

Издателство: "Колибри"
Страници: 254
Цена: 16 лв.

Популярни публикации от този блог

Децата и техните нови книжни идоли

Комикси: "Batman: I am Suicide" (#9-15)

Книги: "Тайната история на Туин Пийкс" от Марк Фрост