"Трансформърс: Ера на изтребление" - Ревю


Майкъл Бей прекалява. Сериозно. Този човек просто не може да си вземе поука или пък воден от нечовешките пари, които еднообразните му "Transformers" филми правят, дори не иска да се опитва да промени нещо в тях. Вече гледах новото му творение - "Transformers: Age of Extinction", адекватно преведено у нас като "Трансформърс: Ера на изтребление", и какво да ви кажа - още от същото и това не е никак добре.

Като за начало забравете Shia LeBouf, който играеше Сам Уитуики в първите три филма. Шие Слюбов е зает да се изживява като "творец" и да се държи като задник наляво-надясно по кино-фестивалите, което, за наша всеобща радост, оставя мястото на главния човешки герой свободно. Добре дошъл, Марк Уолбърг! Уолбърг може да не е някой свръх-велик актьор, но, вярвате или не, е носител на Оскар. Спокойно - за играта си в новия "Transformers" няма да получи втори, но пък за сметка на това стои много по-стабилно на екран. Защото, нека си го признаем, това, което Шия правеше три поредни филма бе да крещи, да се поти, да заеква, да бяга и тук-там да целуне я Мегън Фокс, я онази страхотна блондинка, чието име никой не помни. Героят на Уолбърг е доста по-деен - човекът е воден изцяло от идеята да защити дъщеря си, да изкара някой лев (долар), а покрай другото и да защити човечеството. Бие се, бори се и стреля с хъс по-лошите трансформъри. Истински тексасец! Истински американец! Но първо малко история...

Действието на филма се развива 5 години след края на третия ("Dark of the Moon"), но спокойно - не ви е необходимо да помните какво се е случило в предните три филма, а и да си го признаем - невъзможно е. Битката между Десептикони и Автоботи, в която Чикаго е почти унищожен, е довела до рязка смяна на политиката на хората спрямо трансформърите. Всички те са обявени за врагове, а специален екип на ЦРУ ги издирва и унищожава. Това обаче е само фасада - на заден план се подготвя нещо зло, за което създателите му вярват, че всъщност е добро, бля-бля-бля. Как да е. Прехвърляме се от цивилизацията в някакво диво кътче в Тексас, където намираме Кейд Йегър (Марк Уолбърг) - самотен баща и пишман-изобретател. Той е обсебен от това някой да не надуе корема на дъщеря му преди тя да завърши, както той е направил някога с майка й. Един ден Кейд намира стар, ръждясал камион, без да съзнава, че в ръцете му е попаднала жива легенда...

И се почва. Пуцане, крещене, експлозии, падащи сгради, пак пуцане, пак експлозии. Майкъл Бей, в цялото му режисьорско "величие", продължава да е верен на себе си. Филмът отново е прекалено дълъг (2 часа и 40 минути), има твърде много сцени, които могат преспокойно да бъдат финални, но не, не и не - Бей и сценаристите зад гърба му продължават да бутат историята в нова посока. И то не за друго, ами за да видим още сцени с експлозии, пуцане и падащи сгради. Както и с предния "Transformers", и тук човек започва да се моли филмът да свърши. И най-голямата гавра в случая е, че нещото, което грабваше интереса в трейлъра (диноботите) е брутално претупано в самия край на филма. Самата история пък е претоварена със сюжетни линии - вместо да се фокусира върху едно нещо, тя се разпилява на десетина фронта, много от които остават за*бани, недостатъчно развити или завършени. И, разбира се, получаваме крайно отворен финал, за да може след 2-3 години да получим още една доза от същото.

Не казвам, че сюжетните линии са лоши. Напротив - интересни и свежи са. Хора, опитващи се да овладеят технологията зад трансформърите; трансформър, ловец на глави, с мистериозен работодател; съвсем новите главни герои и атмосферата на недоверие и страх към автоботите и десептиконите; шибано-страхотните диноботи, които заслужаваха повече. Интересни неща, които можеха да грабнат вниманието на зрителя много повече, ако не бяха натъпкани в един-единствен филм. От всичко това можеше да се получи отделна трилогия. "Повече" не означава "по-добро" и някой трябва да го обясни на сценаристите и на Бей. Отделно, че в самата история има поне няколко дупки, а да не пропускаме и крайно нелепите дори за "Transformers" филм реплики. Животът ти е в опасност, станал си свидетел на битки между извънземни роботи, а най-големият ти проблем е, че дъщеря ти си има гадже. Какво, по дяволите...?!?

Въпреки тези малоумия идеята Шия да бъде разкаран и да бъдат представени изцяло нови герои е добра и освежаваща. Уолбърг е стабилен, но дотам. Дъщеря му и гаджето й се състезават в това кой да е по-лесно забравим. Келси Грамър, в ролята на ръководител в ЦРУ, се справя достатъчно добре с това да покаже какви задници можем да бъдем ние, човеците. Най-приятната изненада за мен бе Стенли Тучи в ролята на президента на гигантската компания KSI. Веднага след него нареждам лицето на очарователната Bingbing Li, чийто черти засилиха в мен желанието някой ден да отида в Китай.

Муцуната на Lockdown в боен режим. Трансформърът-ловец на глави е едно от малкото неща във филма, които наистина ми допаднаха.

Освен хората, свежест има и при трансформърите. Оптимус Прайм и Бъмбълби отново са на линия, но са доста по-различни. Прайм е разочарован от хората, не е добродушния "рицар", а вече е изпълнен със съмнения и като цяло е доста по-мрачен. Бъмбълби пък няма чак толкова централна роля и е по-скоро в ролята на "детето"-трансформър, за да може да има някаква аналогия между отношенията Оптимус-Бъмбълби и Кейд Йегер и дъщеря му. Имаме нови автоботи, десептиконите през повечето време са на крайно заден план, а крайно добро впечатление прави Lockdown - гореспоменатия ловец на глави, трансформиращ се в огромна пушка и прекрасно Lamborgini. Интересен персонаж, който разчупва статуквото автоботи срещу десептикони. За съжаление и той не бе използван по най-добрия начин. Има и други видоизменящи се роботи, но тях ще си ги видите сами, когато някой ден се излъжете да гледате филма. 

До един момент ситуацията с роботите е добра - достатъчно малко на брой са, за да може да ги запомниш, че и да им се обърне внимание, да се покажат някакви характерни черти на всеки. Към края на филма обаче създателите на филма отново прекаляват, хвърлят срещу нас дузини безименни трансформъри само заради едното роботско клане и всичко това отива по дяволите. Диноботите са ми лична драма - адски много харесвам анимационните серии "Beast Wars" (и ви ги препоръчвам дори сега) и може би имах по-големи надежди за ролята на трансформърите-динозаври. Не бяха оправдани, разбира се, макар да беше хубаво да видя диноботите на екран. Просто беше за кратко и малко от нищото. Не трябва да пропускаме и обичайните стереотипни трансформъри - автобот-самурай или пък такъв, пушещ "пура" и напомнящ на затлъстяващ бивш военен. Майкълбейовска работа.

Новият "Transformers" става за едно гледане, но дотам. Гледах го на кино, защото в поредицата водещото са ефектите, но сега съзнавам, че е било малко безсмислено. В един момент си толкова изтощен от самия филм, че грандиозните ефекти не ти правят впечатление. След като видиш 20-тата битка между трансформъри или пък петия поред падащ от небето кораб вече няма как да се впечатлиш или да ти пука. Моят съвет е да си спестите парите и да изчакате. Ако толкова искате да гледате филма, можете да го направите някой ден и в домашна обстановка. Аз май приключих с "Transformers" филмите на кино, поне докато нещо в тях не се промени.

А промени са нужни. Новите актьори и трансформъри са стъпка в правилната посока, но са крайно недостатъчни. Нови сценаристи и нов режисьор могат да вдъхнат на поредицата и нов живот. Нещо различно от обичайните за Майкъл Бей експлозии, стреляне, американски знамена и шум. Нещо с по-малко герои - хора и роботи, но на които да е отделено повече внимание; нещо с по-семпла, но по-добре развита и разказана история. "Трансформърс: Ера на унищожение" е една какофония, която обаче със сигурност ще направи много пари и ще попречи да видим някой филм, като този, който описвам по-горе. Което, драги читатели, е жалко.

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...