"X-Men: Days of Future Past" - Ревю


Във вчерашната публикация споменах за проблемите си с това да си изясня какво ми хареса в последния "X-Men" филм и какво не, както и че ревюто за него ще се появи едва след като гледам филма за втори път. Това обаче сякаш стимулира позаспалата част от мозъка ми и парченцата започнаха да се нареждат. И така, дами и господа, време е да кажем няколко думи за "X-Мен: Дни на отминало бъдеще".

Основното в случая е, че това е един от по-добрите X-Men филми. Вярвате или не, за 14 години вече имаме 7 филма по комиксите на Marvel за екипа мутанти. Най-новият, "X-Men: Days of Future Past" е сред по-добрите от тях, редом с "X2", "First Class", "The Wolverine" и първият "X-Men". Дали заслугата е най-вече на режисьора Браян Сингър, който всъщност даде живот на поредицата преди повече от десетилетие, не мога да кажа. Но определено в параметрите история, развитие на действието и актьорски състав, новият филм държи едно достатъчно високо ниво, че да е интересен както за обикновения зрител, така и за комикс-любители като мен.

Каква е фабулата? "Days of Future Past" (DOFP накратко) е уникален с това, че смесва две различни времеви линии от историята на мутантите. Първите "X-Men" филми ни запознаха с възрастните Магнито и Професор X, изиграни от сър Иън Маккелън и Патрик Стюърт. Преди няколко години "X-Men: First Class" пък ни показа героите като млади, в началото на 70-те години. Майкъл Фасбендър се превъплати в Магнито, а Джеймс Маккавой - в младия професор Ксавие. "DOFP" слива тези две истории и герои в едно цяло. От една страна филмът ни представя апокалиптично бъдеще, в което мутантите са обединени срещу общ враг - почти неунищожимите Сентинели, опитващи се да заличат всеки с мутантски ген в кръвта. Сякаш неизбежната опасност от изтребление кара Професор X и Магнито да предприемат рискован ход, изпращайки най-издръжливия физически и психически свой съюзник в миналото, за да предупреди младите им Аз за задаващата се заплаха и да промени бъдещето. Малко терминаторско идва, знам. А кой е този издръжлив кучи син, който може да преживее пренасянето на собственото си съзнание назад във времето? Разбира се, че Wolverine. Проблемът обаче е налице - в миналото Ксавие и Магнито са в крайно обтегнати отношения и трудно нещо може да ги накара да застанат рамо до рамо. А е трудно да им се обясни, че от това зависи бъдещето не само на мутантите, но и на голяма част от човеството.

Преди някой да се е нахвърлил върху мен, казвайки, че съм разкрил твърде много, ще спомена, че не разкривам нищо, което да го няма в трейлъра. Знаете, че мразя спойлерите и е хубаво всички да ги мразим взаимно, защото в днешно време те развалят удоволствието от толкова много неща. Мерси.

Първото хубаво нещо, което трябва да се отбележи, е, че Браян Сингър е успял да балансира между големият брой мутанти, появяващи се във филма, и вниманието, което им е отделено. Това беше основното ми притеснение. Много от вас сигурно помнят ужасно тегавия за гледане "X-Men Origins: Wolverine", в който бяха набутани какви ли не мутанти с по 1-2 минути екранно време, правещо появите им безсмислени и натоварващи. Тук дори тези, които се появяват за малко, имат своята роля в историята. Голяма част от появите граничат с cameo-та - имаме Iceman, Kitty Pride, Storm (Холи Бери), Collosus и редица други, но всеки от тях има причина да е там, където е, и появата му не пречи. Наистина приятна изненада се оказа Quicksilver - екстравагантният външен вид стресна много хора в месеците преди излизането на филма, но сцените с него са едни от най-забавните и дори съжалявам, че не му бе отделено повече време. Репликата към Магнито "Майка ми е познавала човек със сили като твоите" пък бе страхотно намигане към всички нас, комикс-нърдовете, и няма как да не съм благодарен на Сингър и компания.

Quicksilver в кадър от вероятно най-забавната сцена в целия филм.

Проблемът с героите на филма е друг. Фокусът е малко разпилян. Твърде много внимание е отделено на Мистик/Рейвън, може би заради популярността на играещата я Дженифър Лорънс в момента. Ксавие и Магнито уж отново са в центъра на събитията, но с втория има някакъв проблем - или просто получава по-малко време, или Майкъл Фасбендър не успява да се разгърне така, както го направи във "First Class". Джеймс Маккавой обаче дърпа няколко крачки напред и акомпаниран от легендарния Патрик Стюърт,  показва различни етапи от развитието на Професор X като личност. Това може би е най-доброто и дълбоко представяне на Професора в X-Men филм до момента. Wolverine си е Wolverine. Хю Джакмън колкото повече старее, толкова повече се зоби. Мускули, вени, брада и пури - Wolverine си е тестостеронен звяр, какъвто и трябва да бъде. Много доволен съм, че той е по-скоро свързващо звено в историята на филма, а не нейн основен герой. Щеше да е грях и тук фокусът да падне върху него, имайки предвид, че вече получи два самостоятелни филма. Слава богу, Wolverine е използван само колкото е нужно, без да се натрапва или пречи.

Историята е приятна и навързана, с няколко обрата в себе си, но разочарова с едно нещо - злодеят. Питър Динклидж, вероятно познат на много от вас като Тирион Ланистър от "Game of Thrones", играе ролята на д-р Боливър Траск, създателят на унищожителните роботи Сентинели. Той обаче не успява да се доближи до брилянтното си представяне от сериала на HBO и е по-скоро фон на обичайната история за сблъсъците на идеи в редиците на самите мутанти. Един силен злодей определено щеше да е плюс на историята, вместо за пореден път да гледаме едно и също.

Друго нещо, което лично за мен бе минус, е твърде голямата разлика между бъдеще и минало. Харесвам стила, който "First Class" представи - животът през 70-те и 80-те години на миналия век, лекото ретро усещане и прочие. То обаче твърде много контрастира с бъдещето, което ни е представено в началото на филма - унищожени градове, постоянен мрак, злокобните модерни Сентинели. Честно казано бъдещето ми хареса повече - както заради отчайващата атмосфера, така и заради това, че ни представя нещо ново и невиждано до момента в "X-Men" филмите. Както като визия, така и като усещане. "Дайте ми повече бъдеще!", бих извикал аз, макар че ме съмнява, че ще го получим.

Изводът бе направен още в началото - "X-Men: Days of Future Past" е добър филм, който си струва да отидете да видите, ако все още може да го откриете в някой близък киносалон. Стъпките в правилната посока продължават и поредицата определено се посъживи. Сега ни очаква "X-Men: Apocalypse", в случай, че не знаете. И ако останете след финалните надписи на този филм ще получите съвсем лек намек, че през 2016-та вероятно най-накрая ще получим това, което тук липсваше, а именно силен злодей. 

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...