"Batman v. Superman: DOJ" нещица от Comic-Con 2014

Добре де, как да не започна с Gal Gadot в костюма на Wonder Woman?


Готово. Покрихме най-важното. Галченценцето радва окото и все някак ще успея да се примиря с факта, че мозъците зад филмовата вселена на DC избързаха толкова много с нейния екранен дебют (при това в костюм). Кльощава е, факт - както за моя вкус, така и за героинята, която ще играе. И все пак май по-добре да гледам нейното лице, отколкото това на Jamie Alexander. Феновете на втората ще извиняват.

Наистина ли визията на Wonder Woman бе най-интересното нещо, свързано с предстоящия мозъковзривяващ филм "Batman v. Superman: Dawn of Justice"? Well... да. Малцина са тези, които са имали възможност да се насладят на 20-секунден тийзър на филма, в който напомпаният Бен Афлек в брониран костюм на Батман със СВЕТЕЩИ В БЯЛО ОЧИ (YES!) сваля платнище от нещо, което се оказва бат-сигнала. Импровизираният фенер осветява стоящия в небето Супермен, чийто очи пък са в обичайното за неговото лошо настроение лазерно червено, докато се взира в своя противник. Положението си е пенетрирало майката, дет' се вика. Дори звучи епично, представям си как е изглеждало. Дали ние, простосмъртните, скоро ще се насладим на този тийзър не е ясно, но стискам палци.

Вместо това отново ни подхвърлиха огризки под формата на още една снимка на Афлек с костюма и маската. Май ни чака един с пъти по-тъжен и депресиран Батман от този, който Майкъл Кийтън изигра във филмите на Бъртън. Да, знам, че звучи сякаш се шегувам, но... погледнете го, for Christ's sake:


Sadman :(

Като се замисля, ако и аз трябваше да се бия с г-н Мъж от стомана, едва ли щях да съм по-щастлив. Филмът обаче определено продължава да ентусиазира, пък било то и само с основната си идея (Батман срещу Супермен, по дяволите), но все така рискува да навлезе в зоната на прекаленото. Не знам дали сте чули за слуховете, че Jason Mamoa (Хал Дрого от "Game of Thrones") ще играе Aquaman във филма. ОК, ясно е, че DC се опитват да претупат нещата и с 2 филма да направят изграждането, което Marvel направиха с 4, ама сериозно ли? Представяш нов Батман, после вкарваш Wonder Woman, след това Cyborg преди да стане Cyborg, а сега и Aquaman? Това се очертава един солидно объркващ филм, особено за хората, които не са особено запознати с лицата на DC Comics.

Надеждата обаче умира последна. Едва след нея може да дойде реда и на режисьора Зак Снайдър.

Ерата на Ултрон идва в продължението на "Отмъстителите" (Comic-Con 2014)


Comic-Con 2014 мина, като аз за пореден път го пропуснах. Но хей - това си има и своите позитивни страни. Ако бях отишъл, в момента щях да съм разорен (от пътуването и от количеството закупени комикси и фен-материали) и най-вероятно сгоден. Трудно мога да се сетя за по-подходящо място човек да си намери жена от Comic-Con...

Но по-важното е количеството новини, което се изсипа там. Честно казано очаквах малко повече, но определено имам материал за няколко публикации. Започваме с това, което ни очаква след по-малко от година - "Avengers: Age of Ultron". След огромния успех на първите "Отмъстители", който се отрази и на последвалите го филми ("Iron Man 3", "Thor: The Dark World" и "Captain America: Winter Soldier"), Marvel сега залагат още по-солидно на продължението. Опасенията ми, че вторият филм ще е просто прелюдия за третия (който вече е обявен, да), намаляват все повече, защото ми се струва, че към "Age of Ultron" се подхожда като към нещо голямо. Както и трябва да бъде, всъщност.

#красота #авенджърсмайна

Какво стана ясно? Имаме трима нови Отмъстители, макар че дали мястото им в екипа е официално или ще са просто "подкрепа за момента" все още не е напълно ясно. На страхотния рисуван постер, който Marvel пуснаха на парчета на Comic-Con, виждаме оригиналните членове на екипа (Iron Man, Thor, Hulk, Captain America, Black Widow, Hawkeye) в битка с множеството дрони/роботи/тела на новия злодей Ultron. Виждаме и трите нови лица - близнаците (макар да не им личи) Quicksilver и Scarlet Witch, както и Vision. Quicksilver е над Iron Man, а сестра му - вдясно на Капитан Америка. В горния ляв ъгъл може да забележите и летящия Vision, последното ново попълнение. За неговата визия и роля за момента май се знае най-малко, но мога смело да предположа, че ако J.A.R.V.I.S. (говорещият компютър на Iron Man) не еволюира в Ultron, то ще добие физическа форма като Vision. Обърках ви? Ще извинявате.

Честно казано екипът взе твърде много да набъбва. Ще е доста хубаво някой от героите да бъде жертван за малко повече драма, защото до момента всички описват новия "Avengers" като доста мрачен филм и това би могло да е сериозен плюс. Не виждам обаче кой може да е тази жертва. Всички герои имат още много потенциал в себе си (дори Тони Старк/Iron Man), а и вече видяхме героична "смърт" в първия филм - тази на Колсън, така че едва ли Marvel ще се повторят. Но ще е свежо да има раздвижване в "отбора" и някой да реши да го напусне. Hulk, например... Но ще стигнем и до него.

На Comic-Con е бил изложен и счупеният щит на Капитан Америка. Крайно време беше и това да видим на голям екран. Шансовете Капитанът да сдаде багажа обаче са малки. Стив Роджърс има по-здрава кратуна дори от щита си, а и предполагам, че "смъртта" ще я запазят за някой бъдещ "Captain America" филм.

Основният злодей в излизащия следващото лято филм е Ultron. В комиксите това е гениален робот, създаден от Ханк Пим (който също ще видим на голям екран догодина в "Ant-Man"), който стига до извода, че човечеството трябва да бъде ликвидирано. Доста логично, а? Е, да, малко коравосърдечно, но необремененият от емоции роботски мозък работи с факти. Вече е сигурно, че предисторията на робота ще бъде променена и във филмовата вселена на Marvel негов създател ще е Тони Старк. Доскорошният Iron Man създава Ultron с идеята той да се грижи за световния ред и евентуални бъдещи извънземни заплахи, за да могат оригиналните Отмъстители да се отдадат на спокойствие. Машината обаче не е на това мнение. Тя вижда в създателя си и неговите супер-приятели заплаха и решава да поеме контрола. И тогава става весело...

Вече съм го споменавал, но ще припомня, че Ultron ще бъде озвучен от James Spader (който е много вероятно да сте виждали в "Адвокатите от Бостън") и надеждите ми за това, че ще получим поредния страхотен комикс-злодей на голям екран растат ли, растат. Ultron реално не е физически ограничен в едно тяло - той може да е в милиони тела и компютри едновременно, което го прави почти неунищожим, а и идеален враг за цяла група супергерои - въпреки че е един, чрез множеството си физически преносители той може да се бие с всички едновременно. Дизайнът му също е много добър и носи духа на комиксите с необходимите подобрения, носещи усещането за реалност. Абе... доволен съм. На ниво идеи всичко изглежда страхотно.

Не съм голям оптимист само за Quicksilver и Scarlet Witch, но за тях ще преценим по-нататък. По-интересното е друго. Първият "Avengers" зарадва всички фенове (че и обикновени зрители) с едно мечтано сбиване между Хълк и Тор. Вторият филм ще представи още едно такова, само че този път противник на Хълк ще бъде Iron Man. Тони Старк обаче ще разчита не на обичайната си броня, а на своята Hulkbuster такава, предвидена специално за справяне с д-р Брус Банър, когато той загуби контрол над гневливото си и зелено друго Аз. Спомням си що за фенско изтрещяване (mark-out, демек) изпитах, когато Тор и Хълк се сбиха. Нямам търпение за още вътрешно-отмъстителски проблеми, решени с бой. 

Concept art за предстоящия сблъсък в тежка категория.

Както вече споменах, очертава се "Age of Ultron" да е един по-мрачен филм, което е добре, защото сходствата във визията на филмите от Marvel вселената взе да става твърде забележимо. От тази гледна точка имаме един идеално подбран злодей, един вече формиран екип и възможностите за още два страхотни 2+ часа в киносалоните. Филмът излиза по кината на 1 май 2015-та, а дотогава ще бъдем засипани с още много информация и материали, които, разбира се, ще споделям с вас, когато има смисъл.

Книги: "Смъртоносна опасност" на Джим Бъчър


Днес ще си говорим за магьосник на име Хари. Не, не онова дребно и очилато момче с белег на главата. Този е доста по-възрастен, доста по-мрачен и със сигурност носи повече на бой. И е главен герой в "Смъртоносна опасност" на автора Джим Бъчър.

Името е Хари Дрезден, дами и господа. Той е професионален магьосник в Чикаго и изпълнява дребни поръчения за клиентите си - откриване на загубени вещи и други подобни, а в свободното си време, защо пък не, бори призраци, вампири, духове, демони, зли феи и други подобни изчадия. В последно време обаче появите на свръхестествени създания са зачестили, ангажирайки всяка нощ на Дрезден и неговия верен приятел Майкъл, който по някаква случайност е рицар, разчитащ в борбата си със злото на вярата си в Бог и един доста могъщ меч. Дори самият Хари обаче не осъзнава, че цялата тази свръхествена активност има свой общ корен, който може да коства както неговия живот, така и живота на най-близките му хора.

Но преди живота имаме здравето, нали? На Дрезден хич не му върви в този аспект. В рамките на книгата той преживява гадост след гадост. Тъкмо се съвземе от един побой в реалността и следва такъв и в сънищата му. После пак малко болка и страдание в истинския свят, за да не забрави какво е. Странно е, но това е едно от основните неща, които се набиха в главата ми след първия сблъсък с някоя от книгите от "Досиетата на Дрезден" (както се казва поредицата на Джим Бъчър, в която магьосникът е главен герой). Хари Дрезден постоянно попада на грешното място (или правилното, зависи от гледната точка) и отнася я побой, я някоя магия или пък просто солидно количество обиди. Поне последното поема с чувство за хумор. През останалото време Джим Бъчър показва завиден талант детайлно да описва страданието на своя главен герой. Не е лесно да накараш читателя да почувства болката на герой от книга, но тук Бъчър успява.

Другото, което е наистина характерно за Хари, е неговото непостоянство. Дрезден ту е безразсъдно смел, ту е крайно неуверен в действията си. Това дразни, тъй като размива представата за героя. Но пък това е и едно от малкото неща, които със сигурнсост не харесах в книгата.

Какво ми допадна? Основно динамиката в нея. Рядко има моменти на спокойствие. Почти през цялото време имаме битка, последвана от изпълнение на заклинание, последвано от преследване, преследвано от друга битка. Всички напълно логични и бутащи историята напред, а не просто за запълване на страници. Историята започва малко разпиляно, но постепенно се подрежда и достига момент, в който всяко събитие идва на мястото си в един огромен пъзел. Разкритието на основната мистерия (какво е Кошмарът) малко ме разочарова, тъй като очаквах нещо по-внушително, но това не разваля цялостното впечатление от добре разказаната история.

Бъчър описва случващото се от гледната точка на Хари, което в комбинация с леко детективския елемент и циничния поглед на магьосника към почти всичко малко напомня на някоя старо криминале с огромна доза фентъзи елементи в него. Авторът обаче разчита на доста разнообразна палитра от цветове в описанията си, което отдалечава атмосферата на книгата от мрачната сивота на кримито. Но с оглед и на основната концепция, нямаше как да е иначе.

На българското издание всичко си му е наред. Знаете, че държа на кориците и тук нямаше как да не ми направи впечатление, че изобразеният на корицата Майкъл адски много прилича на Шон Бийн. Моделът, използван за Дрезден, обаче доста се размина с представите ми, но затова е виновен фактът, че разбрах  за сериала "The Dresden Files", базиран на книгите на Бъчър. Актьорът, изпълняващ ролята на магьосника там, ми е познат от други филми и сериали, при което в главата ми настъпи една каша от лица, които свързвах с името "Хари Дрезден". Това обаче се преживява, макар че май наистина започвам да предпочитам книги, чиито главни герои не са изобразени по някакъв начин на корицата. Представата за тях трябва да се създава от фантазията на читателя. 

Издателство: "Колибри"
Брой страници: 398
Цена: 18 лв.

О, щях да забравя - Бъчъровите вампири (да, има всякакви свръхествени изроди в книгата, няма как да минем без вампири) не са никак лоши като идея, макар да съм фен на класическия им образ. Тук те са разделени на отделни фамилии със свой собствен стил и визия, което вкарва лек и приятен политически елемент в това мини-общество. И все пак най-доброто чудовище в книгата си остава Кошмарът. 

"Смъртоносна опасност" се чете леко и бързо, без да има моменти, които да отегчават или да карат читателя да злобее. Е, освен непостоянството на Дрезден и нежеланието му да сложи край на всичките си страдания и просто да умре. Динамиката на книгата я прави идеална за 1-2 следобеда, така че пробвайте смело. Ако ви хареса поне може да сте спокойни, че има още доста книги от поредицата (четат се самостоятелно), които да ви подсигурят занимание за още доста следобеди.

"WWE Battleground 2014" - Превю и прогнози

Съжалявам. Не мога да пренебрегна такъв симпатичен кард, какъвто WWE ни предлагат с тазгодишния "Battleground". В понеделник вечерта ще пробвам да изгледам ЦЯЛОТО PPV, запасен с нещо вредно и вкусно за ядене и пиене. За съжаление, не и с Pepsi, тъй като съм го спрял от 35 дни към датата на писане на поста. Но се отплесвам...

Всеки мач в карда на "Battleground 2014" е интересен с нещо - било то с историята зад него, правилата или комбинацията от противници. Макар да прехвърлям с едно око само резултатите от шоутата и някой-друг клип в WWE.com, пак имам идея как се развиват нещата. И тази идея е достатъчна, за да бъда ако не заинтригуван, то то поне малко любопитен.

"WWE BATTLEGROUND 2014" - Match Card:

- Fatal-4-Way WWE World Heavyweight Championship: John Cena (c) vs. Roman Reigns vs. Kane vs. Randy Orton
- Dean Ambrose vs. Seth Rollins
- Rusev vs. Jack Swagger 
- Chris Jericho vs. Bray Wyatt
- 2-out-of-3 Falls WWE Tag Team Championship: The Usos (c) vs. Luke Harper/Erick Rowan
- Divas Championship: AJ Lee (c) vs. Paige
- 20-men IC Championship Battleground Battle Royal

Любим кечист от детството, любим кечист от тийнейджърските години и двама Супермени - от единия ми се гади от години, другият още не ми е дал причина да го мразя. 'Бати мейн-ивента...

Главният мач не е нещо свръх-интересно, но това е нормално - Сина отново е шампион и отново е изправен срещу "непреодолимо предизвикателство" в лицето на трима противници, които почти със сигурност ще победи. Аз обаче винаги съм харесвал тройни и четворни мачове поради по-голямата им динамичност, така че ще преживея очевидната баналност на МЕ-та. По-интересното тук е завъртане на няколко истории в едно. Кейн, колкото и да е странно, е в картинката за титлата от няколко месеца. Ортън също иска да си върне златото и Кейн би трябвало да му помогне за осъществяването на тази цел, но не е сигурно дали Голямата червена корпоративна машина (damn...) няма други идеи в главата си. Рейнс е враг на The Authority, но е в мача, защото това е "best for business". Има своите търкания с Ортън (които вероятно ще доведат до мач между тях на "SummerSlam"), перчи се и на Сина. The Authority не искат Сина да е шампион, като ННН има цели ТРИ плана за отнемане на титлата от него. Първият от които е точно този четворен мач.

Вторият план, т.нар. Plan B, са Seth Rollins и неговото MITB куфарче. На неговото успешно кеширане обаче пречи психопата Дийн Амброуз, който се зарече да не позволи на Ролинс да кашира. Така двамата също са замесени в главната история около титлата, без да са преки претенденти за нея. И за финал имаме и Plan C, за който Пол Хеймън намекна (а това говори много за това какъв е този Plan C). В тази огромна за днешните стандарти и доста добре измислена история виждам нещата така - Сина печели четворния мач, след което Ролинс няма да успее да кашира куфарчето поради някаква причина (намеса на Амброуз, вероятно). Но! Напълно възможно е Plan C да бъде осъществен още същата вечер и точно това е интересното. Тук следват евентуални спойлери, така че ако не сте запознати със слуховете за "SummerSlam", по-добре да не четете.

Слуховете намекват, че г-н Ядох, Спах, Разбих Streak-a най-накрая се завръща, за да вземе това, което е логично да иска, след като записа една от най-големите победи в историята на кеча. Да, става дума за WWE World Heavyweight титлата. Как ще стане това? Като се изправи срещу Сина. Мхм, Cena vs. Lesnar на "SummerSlam". Логично е - това е адски продаваем мач, а и всички помним спектакъла, който направиха преди 2 години при завръщането на Леснър. И недоволството на всички от смешната победа на Сина (която аз все още защитавам като необходима за имиджа на WWE). Леснър трябва да вземе титлата, но защо да го прави на "SummerSlam"? На моя извратен от guest book-ване мозък му се струва супер примамлива следната идея: Сина печели четворния мач, Ролинс се опитва да кешира, но е спрян от Амброуз. Това води на рампата ННН с неговия трети план - Леснър, който моментално получава мач за титлата. Да, на "Battleground". Леснър смазва изморения Сина, става шампион и на "SummerSlam" защитава титлата срещу него в мач-реванш. Така дори малкото появи на Брок, неговият рейн ще е с поне месец по-дълъг. А след това ще е добре и да се измисли някаква история, в която той си тръгва за известно време с титлата на рамо. Толкова далеч обаче не ми се мисли. В почивка съм все пак.

The Shiled продължават да са интересни дори след разпадането си. Тази вражда е сред редките случаи, в които подкрепям face-a. Но е нормално - все пак е с образ на ненормалник.

Преди да приключим с темата за интересните събития около титлата, нека споделя и че според мен може и да не видим Ambrose vs. Rollins мача на това PPV. Амброуз вижда доста зор през последните седмици, бият го по няколко души наведнъж, така че може и да отложат мача (правилно според мен) за "SummerSlam". Това е вражда с огромен потенциал и трябва да се подхожда внимателно към нея.

За останалите мачове ще бъда кратък. Определено Rollins vs. Ambrose може да бъде спестен, защото имаме 2 други first-time ever мачове + три интересни мача за титли, които да направят карда достатъчно шарен. Джерико се изправя за пръв път срещу Брей Уаят и, ако следваме логиката на последните няколко завръщания на Y2J, Брей ще победи. По-интересното е как ще продължат тази история занапред. Другите двама от The Wyatt Family е крайно време да вземат отборните титли от The Usos. Все още дивизията се държи, като се сещам за още поне 2 отбора освен тези, а и други май са в процес на оформяне. Може да видим интересни неща до края на годината. Пейдж среща AJ в сериозен и по-дълъг мач, надявам се, така че ще видим какво всъщност могат да предложат двете на ринга една срещу друга. Все пак това е единственият желан divas мач в последната година, мисля. 

Имаме и кралска битка за овакантената от Барет IC титла. Тук варианти за победител много, но няма да предполагам, защото не ми дреме. Титлата според мен се използва неправилно и трябва да е обект на вражди между кечисти от различни държави/континенти. Не е като да няма такива - Дел Рио, Шеймъс, Барет, Кофи, няколко американеца... Щатската титла пък може да е страхотно допълнение за враждата между Джак Суагър и нашата гордост Русев (макар и веещ руския флаг, но хей - пичове сме, преживяваме го). Тя и сега май е доста гореща и ще става още по-гореща заради случващото се на международната сцена, но нашенецът да вземе US титлата определено ще е нещо, което би могло да предизвика фурор. Чак ме забавлява идеята за освиркващите и недоволни американци при подобен развой на нещата :D Не е късно - Rusev - US Champ след SummerSlam - BOOK IT! Като преди това прегази Суагър на "Battleground", разбира се.

Русев успя да постигне нечуваното - направи Суагър отново поне малко интересен, но и му спечели подкрепа сред американската публика. За кратко обаче. Удряй и мачкай! :D

Това е. Не знам дали ще успея да изгледам цялото PPV, но поне ще опитам. Почивката обаче продължава и седмичните шоута ще се радват на вниманието ми само под формата на клипчета в WWE.com. На всички, които чакат "Battleground" с по-голям интерес от моя, желая приятно гледане. А останалите... защо, по дяволите, четохте този пост? :D

Препоръчани песни - Част 90: Върви по дяволите, Музо на хапчета от мускулния музей

"Can you see that I am needing,
beggin' for so much more
that you could ever give?"

Не мога да повярвам как песента, която разцепвам от слушане, песента, която си припявам почти всеки ден, и която неколкократно красеше и без друго интересната ми Facebook стена, така и не е намерила своето място в блога до момента. Момченца и момиченца от всички възрасти, представям ви...

MUSE - MUSCLE MUSEUM


Вграденото видео е от един страхотен live, защото поради някаква странна причина клипът към оригиналния вариант на песента изчезна от YouTube и там остана само този към US mix-a, който можете да видите тук

Какво толкова харесвам на тази песен? Освен текстът, който сякаш най-накрая успя да опише с думи неща, които чувствам от години (махам приветливо с тъжна усмивка), Muse за пореден път ме изненадаха със звучене, различно от това на песните им, които бях чувал до този момент. Не можем да пропуснем и факта, че Мат Баламата (вокалистът им) изпълнява песента с много, много чувство, а това е най-важното нещо в музиката след таланта. Без съмнение любимата ми песен на "вдъхновените", само заради която бих отишъл да гледам техен концерт. За съжаление обаче Мат Баламата (и сега ще разберете защо си позволявам заигравката с името му) е изгубил ефекта за китара, който използва в песента, поради което бандата не я изпълнява на живо от няколко години. Идва им музата, та направо им отнася акъла... Жалко. Но прекрасна песен, да.

Не смея да кажа, че останалото е за пълнеж, макар че след всичкия текст за една-единствена песен изглежда точно така. Но не е. Препоръчвам ви също:


"Meds" е песен със налудничаво-сексуален елемент, което спомага много за високата ми оценка за нея. Зад текста аз откривам и една доста смислена любовна история, въпреки всичките метафори. Позамислете, ще я хванете и вие. "Bring Me The Horizon" пък ми привлякоха ухото едва с последния си албум, който звучи доста приятно дори за човек, на когото вече не му е толкова приятно някой постоянно да му крещи на главата. Крещенето тук е с мярка и на място, подкрепено от солиден инструментал и бавни моменти в песните. "Go To Hell For Heaven's Sake" е фаворит не само заради толкова добре измисленото си име, но и поради това, че синтезира някои от най-добрите неща в албума.

Само с тези три песни (четири, ако броим леките разлики във вариантите на "ММ") се разделяме след 90-тото издание на "Препоръчани песни", което за всеобща радост не бе 9 месеца след предното. Ще прощавате малоумното подзаглавие, но изкушението да комбинирам имената на песните бе твърде силно. А и носи някаква уникалност към името на всеки пост, така че и традиция може да стане. С пожелание за приятно слушане - до следващия път!

"And I don't want you to adore me,
don't want you to ignore me
when it pleases you..."

:)

Какво да гледате - 5 филмови заглавия за тези, които ги мързи да търсят сами

Тишина и спокойствие. Изведнъж с характерния си противен звук Facebook те информира, че някой ти е писал. Оказва се личност, с която не си говорил/писал от месеци за каквото и да е. Изненадата изчезва, когато видиш краткото и ясно съобщение - "Препоръчай филм", "Кажи какво да гледам", "Дай име на някоя интересна комедия/екшън/нещо си". Хората в днешно време губят повече време в това да чакат някой да им хареса нещо за гледане, отколкото би им отнело сами да си открият такова. Но мързелът е страхотен фактор, а и когато имаш прекалено много възможности изборът може да бъде наистина труден.

Затова е и този пост - няколко филмови заглавия с по няколко думи за тях, за да избегнем "Кажи ми какво да гледам" ситуациите и да ви насоча към няколко филма, които съм гледал в последно време. Освен споменатите по-долу, веднага ви подсещам за базираните върху комикси заглавия от последната година - "Man of Steel", "Wolverine", "Captain America: The Winter Soldier", "Thor: The Dark World" и в краен случай "The Amazing Spider-Man 2". Днес обаче оставяме комикс-филмите настрана и се фокусираме върху:

"NEED FOR SPEED" - ...филм, базиран върху видео игра. Хохохохо! При това любима на редица люде от моето поколение, чрез която се радвахме на виртуалното шофиране много преди да вземем книжки. Започвам с хубавото в "Need for Speed" - преследвания с коли за по над 1 милион долара, има го усещането за скорост, Аарън Пол успява да ни убеди, че не е Джеси от "Breaking Bad", a и останалите герои имат своите моменти и, макар и леко насилено на места, успяват да се отличат с по нещо. Лошото - сравнително простичкия сценарий, който можеше да бъде с една идея по-"дълбок", както и липсата на качествен саундтрак. Музиката има огромно влияние върху всеки филм, а тук леките, позитивни мелодии нито се връзват с това на екрана, нито помагат за атмосферата. Единственото попадание е адски подходящата песен на Linkin Park в самия край на филма. Ако подобни, пасващи със случващото се на екрана парчета бяха разпръснати из цялата лента, това щеше да направи "Need for Speed" още по-приятен за гледане. Иначе и сега става - ако не друго, поне доста от състезанията са доста по-близки до реалността от прекалено многото CGI ефекти в последните няколко "Бързи и яростни". Очарователен е и английският акцент на дилърът на коли Джулия. А и за игралите "NFS" ще е готино да видят, че са подбрани терени и писти, напомнящи много за някои места от игрите, най-вече от "Most Wanted" (2005).

Ще ме прощават Вин Дизел и компания, но състезанията със свръх-скъпи спортни коли, вдигащи незнайно колко км/ч, са си нещо друго. Даже Пол Уокър знае. Опа... too soon? 

"NON-STOP" - Изключително приятен трилър, действието в който се развива почти изцяло в един самолет. Лиъм Нийсън, велик както винаги, е в ролята на въздушен шериф със семейни проблеми и влечение към чашката. При поредния му полет, този път към Лондон, той получава текстово съобщение от терорист, който иска много, много милиони. В противен случай злосторникът ще започне да избива пътниците в самолета. Интересното е как той започва да изпълнява заплахата си, за което сценаристите заслужават някоя и друга похвала. Много добре направен и държащ ви в напрежение филм с няколко обрата, важният елемент на съмнението във всичко и всеки, и интересната идея за това как може да изглежда съвременния тероризъм и какви хора могат да стоят в основата му. Препоръчвам.

"THE RAID 2" - Вероятно един от филмите с най-добри ръкопашни схватки в историята. И - изненада - не е американски. Индонезийски е, но това не трябва да ви спира - заснет е изключително качествено, дублиран е - макар и малко смешно - на английски. По-важното е, че представя едни от най-запомнящите се, брутални и кървави бойни сцени, които сте виждали. Масов въргал в калта в двора на затвор, кървав бой 1-на-1 в кухнята на ресторант и множество ситуации "един срещу много". Всичко това съшито с история за ченге под прикритие, която обаче е някак разпиляна и омешана с борбите за власт между отделни мафиотски групи. Историята обаче не е важна, тук е важна бруталията. Филмът е доста графичен що се отнася до кръв, счупени крайници и прочие, така че ако подобни неща ви смущават по-добре го пропуснете. Представителките на нежния пол също едва ли ще открият нещо смислено, тъй като са по-малко склонни към насилие и по-трудно се впечатляват от него от нас, двуглавите.

Един от плюсовете на "The Raid 2" - разнообразието в героите, стилът им на бой и нещата, които ползват. В този кадър можете да видите сбърканата двойка Качулатият с бейзболна бухалка и Момичето с чуковете. Имената са мои.

"NOAH" - Филм, за който чувам доста разнообразни мнения. Моята позиция е, че "става за едно гледане". Адски много си личи, че е на Дарън Аронофски, като някои от сцените силно ми напомнят за друго негово произведение - "The Fountain". Изненадващото (лично за мен) във филма бе, че религиозният момент е някак настрана и вместо това получаваме каменни голЕми, една индустриално развита цивилизация, която е на ръба на оцеляването, и Създател, вместо Бог. Очакваш религиозна пропаганда, а получаваш един филм, който сякаш осъжда човека за начина по който живее и днес - отношението към заобикалящия ни свят, илюзията, че сме господари на природата и имаме власт над нея. Мисли, които всяко наводнение, буря или вулкан би трябвало да избиват от главите ни, ама е... Отново - става за едно гледане, но не очаквайте някаква епика, която да се помни поколения напред. И по-важното - не очаквайте филм, който да се опитва да бъде "исторически", дори в библейския смисъл на думата. Това е просто един... различен, творчески поглед върху историята за Потопа.

"THE LEGO MOVIE" - Задължителен за гледане. Въобще не се бъзикам с вас, "The Lego Movie" е пример за прекрасно развлечение. Освен обичайната поука, които анимациите носят, имаме един адски забавен и разнообразен свят със запомнящи се герои, озвучени от една камара холивудски величия.  Пишещият песни Батман ми е личен фаворит, заедно с Доброто ченге/Лошото ченге, гениално озвучено (отново!) от Лиъм Нийсън. Смях се. Много. Това е достатъчно.

Пет стигат ли ви? Не? Не си харесахте нищо? Прекалено много "комерсиални боклуци" и нито един дълбок и смислен филм? Оооооо, колко тъжнооооо :( Казва се "благодаря, Бире" дори да не сте си харесали нищо. В такъв случай спирате с мрънкането, влизате в IMDB и преценявате сами какво ви допада и какво не. Аз просто давам насоки, защото все някой ще се сети да пита.

Какво чета... (12.07.14)

С оглед на последните рецензии на книги в блога, вече може би ви е станало ясно, че отново се фокусирах върху фентъзито (най-вече) и фантастиката. "Колибри" ме улесняват при подбора на заглавия със страхотната им идея да вкарат всички свои книги от тези жанрове под една обща шапка. Тя носи името "Библиотека "Галактики", което, по-старите фенове на фантастиката у нас знаят, много напомня на някогашната "Библиотека Галактика". Принципът е същия - в "библиотеката" влизат само книги от жанровете фентъзи и фантастика. Заглавията са от различни автори и не са само единични романи, а има и цели поредици. Така не само, че почитателите на жанра са улеснени, но е стимулирана и склонността им към колекциониране (всяка книга е номерирана, последната излязла до момента е с номер 15).

Необходимо обаче е и разнообразие и аз ще започна точно с него - преди ден приключих с четенето на "Български хроники, том втори" на Стефан Цанев. По-разчупеният и "жив" поглед на Цанев към българската история продължава да е така завладяващ и във втория том, фокусиран върху периода на турско робство. Различната епоха обаче, както и различните обстоятелства, са предпоставка за една по-различна книга. Тук нямаме ханове, князе и царе, борещи се за разрастването и оцеляването на млада България. Вместо това се сблъскваме с хора, опитващи се да осигурят своето собствено оцеляване в условията на робство, и такива, готови да жертват живота си, за да освободят родината си. Няма да задълбавам - мисля, че при споменаването на предната книга казах, че според мен тя е задължително четиво заради различния подход към историята. Ще потвърдя тази си позиция и тук. Цанев прави нещо много значимо, като показва не само познатите ни от учебниците героични черти на лица като Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Георги Бенковски и др., но и лошото в тях, ежедневното, човешкото. Колко неща са факт и колко спекулация - всеки може да прецени сам за себе си спрямо източниците на автора. Но определено периодът на робството и борбата за освобождение с всичките й както красиви, така и грозни краски, тук са описани много по-живо отколкото във всеки учебник или тема по история, които са ми попадали.

Връщайки се на фентъзито, в момента чета "Смъртоносна опасност" на Джим Бъчър - първият ми досег със съвременния магьосник Хари Дрезден. До момента запознанството ни е приятно и интересно, най-вече заради постоянното темпо на книгата, което спомага за по-лесното й четене. По-пълно ревю скоро. Започнах и нова фентъзи поредица - "Демонски цикъл" на Питър В. Брет, в която човечеството чрез магия се бори за оцеляване срещу демони/ядрони, появяващи се всяка нощ на земната повърхност. Хвърлете едно око на рецензията на "Дневната война" (третата книга от поредицата). Започнах с нея, което не беше проблем - тя се чете изключително приятно и самостоятелно, защото авторът си е направил труда чрез спомени на героите да преразкаже някои от по-основните моменти от първите две книги. Това обаче не уби интереса ми и в две поредни седмици си купих първите две заглавия от поредицата - "Защитения" и "Пустинното копие". Първата вече е отметната, втората - скоро. Накрая ще получат обща рецензия и ще започнем чакането на четвърта книга. Поредицата има адски много плюсове, но това, което прави много солидно впечатление, е подходът на Брет към героите му - той започва проследяването на живота им още от ранно детство. Трупането на впечатления, спомени, както и създаването на нагласата към заобикалящия ги свят е нещо, което минава през очите на читателя. Така героите ти стават по-близки и е по-лесно да разбереш мотивите за едно или тяхно друго действие, или пък да споделиш радостта или мъката им от нещо, което им се е случило.

Няма да задълбаваме. И политологична литература е в списъка с неща, които трябва да чета, но май ще почака. Докато нямаше какво да чета, изведнъж имам избор между 3-4 книги. И е хубаво. Освен, разбира се, когато не направя някое малоумие като това миналата седмица. Излязох да чета на слънце, но, както знаете, трудно се чете по корем. Накрая изгорях само отпред. #проблемитенаобичащиякнигите

С пожелание за равен тен и хубави книги - до следващия път!

Амброуз.

Дийн Амброуз. Наострих ушите, тъй да се каже, за този момък още когато преди няколко години се заговори за неговата задочна вражда с Мик Фоли. Без съмнение ми направи най-добро впечатление от всички в The Shield при техния дебют - най-добри умения на микрофона, доста стабилен и на ринга (макар да отстъпва на Rollins), с интересен, леко махленски стил на атаките, и психарско поведение. Не пиша за друго, а просто държа да споделя ей това негово промо отпреди няколко седмици, малко след предателството на Роулинс:




Не си ли личи много рязко разликата между Амброус и Рейнс? По-важното обаче е, че оттук нататък нещата за бившите членове на The Shield тръгнаха все нагоре. Промотата на Амброуз продължават да са интересни и различни и едно от малкото неща, които гледам с интерес. И тук е уловката...

Не гледам кеч вече трети месец. Единственият цял мач, който съм изгледал за това време е MITB Ladder Match-a (този за куфара, който, между другото, беше доста добър). Случайно обаче гледах промото на Амброуз, публикувано по-горе, и вече имам поне мъничък интерес към това какво и как ще направи той всяка следваща седмица. WWE сглобиха интересна история с неговата кампания да попречи на Ролинс да кешира куфара си и, ако се постараят, това може да се превърне в една много дълга и качествена вражда. 


И все пак не ми се гледа. Ако някой не е разбрал, Сина е шампион. Отново. Това обаче дори не ме трогва вече, а и по-добре да е шампион докато не гледам, отколкото в някой период на по-активен интерес към любимото хоби. А идеята на поста ми всъщност е "Да живее Амброуз". Такива люде ми връщат надеждата за бъдещето на WWE, а и образите на разни сбърканяци винаги са ми били слабост. 

P.S. Едно бонус промо, което за съжаление не е достигнало телевизионен ефир, а е останало само WWE.com Exclusive. Обаче е чисто злато, особено разсъжденията за това как Triple H евентуално ще трябва да обяснява защо "scumbag Dean Ambrose" е взел куфарчето.


Превю: WWE SummerSlam 2017 - Мачовете на RAW (за два от които ми пука)

WWE се пренасели като индийско гето. Ростърите и на двете основни шоута са толкова пълни, че не достига време да се обърне внимание на в...