Препоръчани песни - Част 90: Върви по дяволите, Музо на хапчета от мускулния музей

"Can you see that I am needing,
beggin' for so much more
that you could ever give?"

Не мога да повярвам как песента, която разцепвам от слушане, песента, която си припявам почти всеки ден, и която неколкократно красеше и без друго интересната ми Facebook стена, така и не е намерила своето място в блога до момента. Момченца и момиченца от всички възрасти, представям ви...

MUSE - MUSCLE MUSEUM


Вграденото видео е от един страхотен live, защото поради някаква странна причина клипът към оригиналния вариант на песента изчезна от YouTube и там остана само този към US mix-a, който можете да видите тук

Какво толкова харесвам на тази песен? Освен текстът, който сякаш най-накрая успя да опише с думи неща, които чувствам от години (махам приветливо с тъжна усмивка), Muse за пореден път ме изненадаха със звучене, различно от това на песните им, които бях чувал до този момент. Не можем да пропуснем и факта, че Мат Баламата (вокалистът им) изпълнява песента с много, много чувство, а това е най-важното нещо в музиката след таланта. Без съмнение любимата ми песен на "вдъхновените", само заради която бих отишъл да гледам техен концерт. За съжаление обаче Мат Баламата (и сега ще разберете защо си позволявам заигравката с името му) е изгубил ефекта за китара, който използва в песента, поради което бандата не я изпълнява на живо от няколко години. Идва им музата, та направо им отнася акъла... Жалко. Но прекрасна песен, да.

Не смея да кажа, че останалото е за пълнеж, макар че след всичкия текст за една-единствена песен изглежда точно така. Но не е. Препоръчвам ви също:


"Meds" е песен със налудничаво-сексуален елемент, което спомага много за високата ми оценка за нея. Зад текста аз откривам и една доста смислена любовна история, въпреки всичките метафори. Позамислете, ще я хванете и вие. "Bring Me The Horizon" пък ми привлякоха ухото едва с последния си албум, който звучи доста приятно дори за човек, на когото вече не му е толкова приятно някой постоянно да му крещи на главата. Крещенето тук е с мярка и на място, подкрепено от солиден инструментал и бавни моменти в песните. "Go To Hell For Heaven's Sake" е фаворит не само заради толкова добре измисленото си име, но и поради това, че синтезира някои от най-добрите неща в албума.

Само с тези три песни (четири, ако броим леките разлики във вариантите на "ММ") се разделяме след 90-тото издание на "Препоръчани песни", което за всеобща радост не бе 9 месеца след предното. Ще прощавате малоумното подзаглавие, но изкушението да комбинирам имената на песните бе твърде силно. А и носи някаква уникалност към името на всеки пост, така че и традиция може да стане. С пожелание за приятно слушане - до следващия път!

"And I don't want you to adore me,
don't want you to ignore me
when it pleases you..."

:)

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...