Книги: "Смъртоносна опасност" на Джим Бъчър


Днес ще си говорим за магьосник на име Хари. Не, не онова дребно и очилато момче с белег на главата. Този е доста по-възрастен, доста по-мрачен и със сигурност носи повече на бой. И е главен герой в "Смъртоносна опасност" на автора Джим Бъчър.

Името е Хари Дрезден, дами и господа. Той е професионален магьосник в Чикаго и изпълнява дребни поръчения за клиентите си - откриване на загубени вещи и други подобни, а в свободното си време, защо пък не, бори призраци, вампири, духове, демони, зли феи и други подобни изчадия. В последно време обаче появите на свръхестествени създания са зачестили, ангажирайки всяка нощ на Дрезден и неговия верен приятел Майкъл, който по някаква случайност е рицар, разчитащ в борбата си със злото на вярата си в Бог и един доста могъщ меч. Дори самият Хари обаче не осъзнава, че цялата тази свръхествена активност има свой общ корен, който може да коства както неговия живот, така и живота на най-близките му хора.

Но преди живота имаме здравето, нали? На Дрезден хич не му върви в този аспект. В рамките на книгата той преживява гадост след гадост. Тъкмо се съвземе от един побой в реалността и следва такъв и в сънищата му. После пак малко болка и страдание в истинския свят, за да не забрави какво е. Странно е, но това е едно от основните неща, които се набиха в главата ми след първия сблъсък с някоя от книгите от "Досиетата на Дрезден" (както се казва поредицата на Джим Бъчър, в която магьосникът е главен герой). Хари Дрезден постоянно попада на грешното място (или правилното, зависи от гледната точка) и отнася я побой, я някоя магия или пък просто солидно количество обиди. Поне последното поема с чувство за хумор. През останалото време Джим Бъчър показва завиден талант детайлно да описва страданието на своя главен герой. Не е лесно да накараш читателя да почувства болката на герой от книга, но тук Бъчър успява.

Другото, което е наистина характерно за Хари, е неговото непостоянство. Дрезден ту е безразсъдно смел, ту е крайно неуверен в действията си. Това дразни, тъй като размива представата за героя. Но пък това е и едно от малкото неща, които със сигурнсост не харесах в книгата.

Какво ми допадна? Основно динамиката в нея. Рядко има моменти на спокойствие. Почти през цялото време имаме битка, последвана от изпълнение на заклинание, последвано от преследване, преследвано от друга битка. Всички напълно логични и бутащи историята напред, а не просто за запълване на страници. Историята започва малко разпиляно, но постепенно се подрежда и достига момент, в който всяко събитие идва на мястото си в един огромен пъзел. Разкритието на основната мистерия (какво е Кошмарът) малко ме разочарова, тъй като очаквах нещо по-внушително, но това не разваля цялостното впечатление от добре разказаната история.

Бъчър описва случващото се от гледната точка на Хари, което в комбинация с леко детективския елемент и циничния поглед на магьосника към почти всичко малко напомня на някоя старо криминале с огромна доза фентъзи елементи в него. Авторът обаче разчита на доста разнообразна палитра от цветове в описанията си, което отдалечава атмосферата на книгата от мрачната сивота на кримито. Но с оглед и на основната концепция, нямаше как да е иначе.

На българското издание всичко си му е наред. Знаете, че държа на кориците и тук нямаше как да не ми направи впечатление, че изобразеният на корицата Майкъл адски много прилича на Шон Бийн. Моделът, използван за Дрезден, обаче доста се размина с представите ми, но затова е виновен фактът, че разбрах  за сериала "The Dresden Files", базиран на книгите на Бъчър. Актьорът, изпълняващ ролята на магьосника там, ми е познат от други филми и сериали, при което в главата ми настъпи една каша от лица, които свързвах с името "Хари Дрезден". Това обаче се преживява, макар че май наистина започвам да предпочитам книги, чиито главни герои не са изобразени по някакъв начин на корицата. Представата за тях трябва да се създава от фантазията на читателя. 

Издателство: "Колибри"
Брой страници: 398
Цена: 18 лв.

О, щях да забравя - Бъчъровите вампири (да, има всякакви свръхествени изроди в книгата, няма как да минем без вампири) не са никак лоши като идея, макар да съм фен на класическия им образ. Тук те са разделени на отделни фамилии със свой собствен стил и визия, което вкарва лек и приятен политически елемент в това мини-общество. И все пак най-доброто чудовище в книгата си остава Кошмарът. 

"Смъртоносна опасност" се чете леко и бързо, без да има моменти, които да отегчават или да карат читателя да злобее. Е, освен непостоянството на Дрезден и нежеланието му да сложи край на всичките си страдания и просто да умре. Динамиката на книгата я прави идеална за 1-2 следобеда, така че пробвайте смело. Ако ви хареса поне може да сте спокойни, че има още доста книги от поредицата (четат се самостоятелно), които да ви подсигурят занимание за още доста следобеди.

С книги назаем от новото ни студио/апартамент

Влогът се завърна, да живее влогът! Новото AntTemz Studio официално отвори врати с пускането на седмия брой на съвместния ни влог с Темз &...