WWE Night of Champions 2014 - Не ревю, а няколко реда, колкото да не е без хич.

Този пост достига до вас благодарение на "S.O.S." (ABBA Cover) на Fozzy, която звучи за фон в момента. Браво на Джерико. Ще му пратя списък с още една камара класики, които искам да чуя в жица-вариант.

Fly, little birdie! Fly! Да те разхвърлят като чувал с картофи... LOL.

Е***и тъпия финал... Самоцензурата ми отново беснее и не само слага звездички из текстовете ми, но и заедно с настоящата ми липса на загриженост за продукта на WWE предотвратяват появата на една камара псувни и клетви тук. Как да ви кажа - ако гледах редовно и ми пукаше за това, което се случва в WWE в момента, щях да съм доста ядосан от това как завърши WWE Night of Champions 2014. Не по такъв начин трябва да завършва един толкова сериозно рекламиран мач. Не по такъв начин трябва да завършва един от малкото мачове на Брок Леснър. И не такива финали трябва да получават хората, дали парите си за WWE Network (9,99$ са си 9,99$, мдам). 

Самият мач - Cena vs. Lesnar II - беше доста по-напрегнат в сравнение с предния. Не за друго, просто заради опасността Сина за пореден път да разкъса кожата на гърдите си, отдолу да блесне знака на Супермен и той да победи "големия, лош Брок", за да си върне титлата. Направо ми се погади докато го пишех. И като казах погади - леко ми прилоша при един от германските суплеси, защото Сина си падна точно на врата. Taker сигурно вече му е пишел некролога, когато онзи незнайно как се надигна. В кечът се бият на ужким, деца, но да си 150-килограмово говедо и да те хвърлят на врата ти едва ли е приятно и едва ли спомага за това да се чувстваш здрав и щастлив след това. Както и да е, няма да ревем, ако Сина се контузи, но гадничко си беше. Та... дадоха му повече офанзива в този мач, но тя изглеждаше нелепа. Самият начин, по който замахва, е смешен, когато срещу него стои бивш MMA fighter. С последните минути, няколкото AA-я и няколкото STFU-та Сина трябваше да ни убеди, че може да победи. ОК, убеди ме. Бях уплашен, че ще му дадат да бие и ще осерат всичко. И, О, ШОК! WWE МЕ ИЗНЕНАДАХА... осирайки нещата по друг начин.

Намесата на Ролинс беше нелогична. Можеше да нападне който да е от двамата след гонга и да кашира куфара, а не да прекъсва мача. Когато пишеш нещо, търсиш логиката. Тук аз не я намирам в работата на китните сценаристи/booker-и/ръководни лица. Появата на Ролинс беше просто лесен начин от страна на WWE да направят така, че нито Леснър да размаже Сина за втори път (нямаше да мрънкам), нито Сина да успее да победи новата златна heel кокошка. Краят развали мача и определено не ме оставя надъхан за идеята да ги гледам трети път един срещу друг, вече с доста по-голяма вероятност Сина да си върне титлата.

Брей, цели три абзаца текст... Представям си какво щеше да е, ако ме беше грижа. 

Останалата част от шоуто

Много хубав opener за отборните титли. И двата отбора се раздадоха напълно и е хубаво, че най-накрая имаме смяна, макар че според мен The Wyatt Family трябваше да ги вземат от The Usos още при първия опит. Коуди Роудс е супер "свеж" като Stardust. Чак се радвам за него и брат му и успеха, който имат през последната година и малко. 

Истинското съкровище в шоуто бе сегментът с Ролинс и Амброуз. Това да искаш нещо да се случи, не значи, че то е "очаквано". Аз лично си мислех, че никой няма да излезе и Ролинс ще си остане с доброто промо и самодоволната усмивка. Сцената с таксито, появата на Амброуз и реакцията на феновете обаче беше на много добро ниво и определено надъха. Както и последвалият въргал. Това продължава да е най-смислената вражда в момента. Да я влачат до догодина, нямам против. Ето, при тях съм надъхан за един Hell in a Cell мач, но силно ме съмнява да им дадат подобно нещо, а точно тяхната вражда го заслужава.

Кандидат за вражда на годината! Амброуз е велик. Точка.

Джерико и Ортън напълно в реда на нещата направиха добър мач. Ортън в последно време май пак е почнал да става адекватен и да се сеща, че има някакъв образ, който при това играе доста добре. Не говорим за образа на кучка на Хънтър, да е ясно. Джерико пък кефи - върне се, падне от няколко човека, тръгне си. После повтаря. И всеки път прави добри мачове и е приятна част от шоутата.

Сезаро могъщо се раздаде в мача за US титлата. С Шеймъс определено имат химия и сходните им стилове си казаха думата - получи се готин, физически сблъсък с няколко доста атлетични момента, благодарение на швейцареца. Тук друга дупка в логиката на WWE - ирландец и швейцарец в мач за US титлата, а за IC титлата се борят двама американци. Whatever. Само резултатът е кофти в мача между Шеймъс и Сезаро, защото винаги бих предпочел втория като шампион. Поредното доказателство, че бившите indy звезди допринасят много за разнообразието в продукта на WWE. А за Шеймъс се замислих, че от 2009-та насам си е все същия и визуално, и като стил. Това е... стряскащо. Дано скоро и той се усети.

Останалите мачове не съм ги гледал, само ги прехвърлих. "Русев удря, Русев мачка!", това е повече от ясно. Главата на Голдбърг се подава от дупката, в която се е скрил, и пита "Кой е следващият?". Ами... предполагам, че Big Show. А пък на WrestleMania - Rusev vs. Anglе, надявам се. Ама това са си guest booker-ски фантазии, нали...

Това видях, това коментирах. Пак му е много на това PPV. Кеч - чак другия месец за Hell in a Cell и то ако има нещо симпатично в карда. И отново ви напомням да гледате "Monday Night War" поредицата и DVD-то на Хеймън. Качествено направено забавление. Адиос!

Подкаст: BIRECAST Брой 9 - Spider-Man, Venom и филмите на Sony/Marvel

BIRECAST отново е тук! След като последните два месеца бяха доста натоварени, деветият брой на подкаста, в който си говорим за най-разли...