Книги: "Защитения" и "Пустинното копие" на Питър В. Брет


Представете си свят, в който страхът от тъмното е напълно оправдан. Свят, който с падането на нощта се изпълва с демони, просмукващи се на повърхността от самото земно ядро. Свят, в който единствената ти защита са древни символи, създаващи магическа преграда, с която да опазиш имуществото си и живота на най-близките си от безпощадните "ядрони". А сега си представете, че откриете начин да унищожавате ядроните и дори за миг да се почувствате свободни от доброволния затвор, в който всички се затварят нощ след нощ...

Двойно ревю този път, уважаеми книголюбители. На фокус попадат първите две книги от поредицата "Демонски цикъл" на Питър В. Брет. Искрено се надявам, че след споменаването на плашещата думичка "поредица" не сте се отказали да четете, защото съм длъжен да направя едно важно разяснение в самото начало:

Всяка една от книгите на Питър В. Брет може да се чете самостоятелно, въпреки че са част от поредица. Авторът успява с няколко вметки под формата на лек преразказ, както и чрез спомените на главните си герои, да разкаже на читателя какви са по-значимите събития от предните книги, за да не се чувства той сякаш е изпуснал нещо важно.

Хей, дори аз самият започнах от третата книга - "Дневната война", а след това се върнах на първата и втората - "Защитения" и "Пустинното копие", за които ще си говорим днес. Удоволствието ми обаче не беше развалено - макар вече да знаех по-основните събития от първите два романа, пак ги изчетох с удоволствие заради детайлите, по-страничните събития и най-вече заради прекрасното развитие на героите.

Защото освен доста трудната за постигане във фентъзито самостоятелност на четивото извън поредицата, Брет ме спечели и с друго: подробно изградените главни герои. Авторът проследява житейския път на даден герой от детството до неговата зрялост. Описва живота му, впечатленията му от заобикалящия свят, след което започва разказа за това как всичко в детския живот отива по дяволите и обстоятелствата карат детето да порасне. Така Брет постига няколко неща: успява да те накара да си загрижен за главните герои, запознава те с мисленето им, а покрай тях и със самия фентъзи свят, и за финал ти помага да си обясниш как случилото се в миналото на даден персонаж го подтиква към едно или друго решение в настоящето.

"Защитения" се фокусира върху живота на Арлен Бейлс - малко момче, чийто свят е сринат от жестокостта на ядроните и малодушието на хората, най-вече на собствения му баща. И така, той потегля на път в търсене на надежда. Пътят му обаче го сблъсква с още разочарования от хората, а в сърцето му продължава да расте неконтролируемата омраза към демоните. "Пустинното копие" пък ни връща в детството на герой, споменат и в първата книга - Ахман Джардир. Бедно момче, живеещо в сурова земя, в която властват религията и преклонението пред тези, които се опитват, макар и безуспешно, да се борят с ядроните. Докато първата книга се фокусира върху емоциите и личния интерес на хората в един по-"западен" фентъзи свят, то втората ни представя един своеобразен "изток" (в случая юг, но не искам да ви обърквам) - народът на Ахман изповядва нещо, което силно наподобява исляма, и в "Пустинно копие" Брет обръща внимание на това как религията също може да е огромен фактор за отношенията помежду ни. 

Чрез първите две книги от поредицата авторът създава двама почти равни протагоности, всеки със своите убеждения и вяра в правотата на своя път към прочистване на света от демоните. Освен Арлен и Ахман, Брет развива по същия подробен начин още герои, от чиято гледна точка се движи историята - жонгльорът Роджър, билкарката Лийша и Рена, която е... трудна за описване с една дума. Всеки от тях със своята интересна житейска история, различно мислене, проблеми, изказ. И всеки от тях обогатяващ с по нещо светът на "Демонски цикъл".

Не можем да минем и без някои дребни забележки. "Защитеният" например започва малко бавно, защото в първите й страници главният герой Арлен все още е дете. Действието е ограничено, екшънът - нулев. Това обаче се компенсира от останалата част, в която сблъсъците с демоните са чести и кървави (слузести?) и вече имаме за главен герой типичния мрачен badass, който в живота си разчита повече на юмруците си, отколкото на думи. В "Пустинното копие" ранните години на Ахман са разказани някак по-бързо, като може би Брет си е взел бележка от първата книга. Тук обаче фактор са различните години, описани във всяка глава, и читателят трябва да внимава, ако не иска да се почувства леко объркан.

Известна слабост на поредицата са и самите демони. При измислянето на йерархията им Брет може би е търсил някаква асоциация с мравките, имайки предвид, че те идват от земните недра. И все пак, имайки предвид колко много различни видове ядрони има (дървесни, каменни, огнени и т.н.), концепцията зад тях можеше да е по-различна, а не толкова често срещана и в други фантастични творения. Не ми допаднаха и моментите, в които авторът пише от гледната точка на някои от демоните. Така твърде бързо се разкрива техният свят и природа, а загадъчността им бързо се изпарява.

За финал ще спомена почти явния фетиш на Брет към изнасилванията. Не се шегувам - в двете книги има поне три изнасилвания - групово, с кръвосмешение и хомосексуално. Да, разбираемо е, че подобен свят е суров, но, човече... Спокойно, от време на време персонажите се впускат и в доброволни сексуални контакти, което е някак ободряващо. Стига по този въпрос. Стига.

Преди да дойде време за финални думи, малко технически важнотии:

Издателство: "Колибри"
Брой страници: "Защитения" - 472; "Пустинното копие" - 583 
Цена: "Защитения" - 18 лв.; "Пустинното копие" - 24 лв.

Отметнахме и техническите неща, така че вече наистина е време за финални думи. Питър В. Брет е успял да създаде един грабващ фентъзи свят, базиран на обичайния за всички хора страх от тъмното. Тук обаче нощта наистина носи ужас и смърт. Първите две книги от "Демонския цикъл" ни разказват за живота на двама герои, които водени или от съдбата, или от собствения си нюх, имат шанса да донесат някаква надежда на своите народи. Битките, религиозният елемент и асоциациите, които можем да направим и с нашия свят, както и вниманието на някакви не чак толкова епични детайли от всекидневния живот на героите, правят "Защитения" и "Пустинното копие" две много приятни четива.

Както вече казах - можете да четете поотделно която и да е от тях. Аз обаче препоръчвам да се захванете с цялата поредица и след като приключите с тези двете, да минете на "Дневната война" (чието ревю можете да прочетете тук). А после всички заедно ще чакаме четвъртата книга, защото "Демонски цикъл" определено е история, която си струва да се проследи до края.

Сериали: "Gotham" S01E01




ОК. Това е най-добрата оценка, която мога да дам на "Gotham" след като изгледах пилотния епизод. С оглед на натовареното ми ежедневие в последно време, комикс нърдщината ми се е успокоила, поради което първият ми досег с новия сериал на FOX се забави толкова много. Реших, въпреки 4-те излезли до момента епизода, да изгледам само първия и да формирам първоначалното си мнение за сериала само по него. И ето какво излезе...

"Gotham" ни представя едноименния град от комиксите за Батман. Уловката тук е, че Батман го няма. Има го Брус Уейн, който обаче е 10-годишно хлапе, което бързо-бързо ще остане сираче и ще тръгне по дългия път към превръщането в може би най-великия супергерой, измислян някога. Но не Брус Уейн е главния герой в "Gotham". Тази чест се пада на младия детектив Джеймс Гордън (Бен Маккензи), който съвсем наскоро е започнал работа в полицейското управление. Той е добра душа, гледаща на света в черно и бяло. А Готъм е един твърде сив град, и то не само що се отнася до престъпниците в него, но и до органите на реда. И Гордън, иска или не, лека-полека започва да разбира това.

Концепцията на FOX за история, разглеждаща ранните години на Брус Уейн и други основни герои от комиксите, е доста добра. Самият град Готъм може да бъде герой сам по себе си. Той е жив организъм, среда, която превръща хората в него в това, което са. И тук е първата черна точка на сериала. Атмосферата е... грешна. Има нещо нередно в този Готъм, който видях в първия епизод. От една страна имаме мрачния индустриален вид, лошото време и тъмните улички. От друга обаче навсякъде виждаме твърде много светлини и цветове, които убиват това добро първо впечатление. Ако онзи Готъм, който Тим Бъртън ни показа, бе твърде мрачен и готически, а този на Джоел Шумахер ужасно шарен и детински, този тук, в сериала, е някъде по средата, но за съжаление не златната такава. Просто е изгубен в може би различните виждания на продуценти и дизайнери за това кой път да изберат.

Друго подобно раздвоение има в атмосферата на самия сериал - в един момент го има класическия стил на старо крими. Хаосът в полицейския участък, циничните ченгета с леко клиширан вид, отрепките по улиците. В следващия момент нещата стават твърде модерни, твърде "мазни" като визия. "Gotham" не е много наясно какво точно иска да е и как точно иска да изглежда. Така де, не самият сериал, по-скоро създателите му не са. И това се набива на очи.

Твърде много, но недостатъчно

Първият, пилотен епизод е по-скоро претупан и му липсва дълбочина. Не ми хареса подредбата на събитията в него, не ми хареса и това колко много важни за цялата Батман-митология герои бяха набутани тук и там, колкото да ги видим в някое cameo. Много по-добре щеше да е да видим едва няколко персонажа - Гордън, Барбара, Бълок, Фиш Мууни, но те да бъдат развити маааалко по-дълбоко. Настрана можеше да останат момиченцето-коте, Нигма и Айви Пепър (който е измислил това име заслужава да му се случи нещо много лошо). Виж, от Озуалд Кобълпот имаше полза и той определено е един от плюсовете на сериала, но на това ще се спра по-надолу.

Това, което виждаме в първия епизод на "Готъм", преспокойно можеше да бъде разработено в по-голяма дълбочина в два или три епизода. В моментното си състояние нещата изглежда хем претупани, хем кухи, но може би съм станал твърде претенциозен заради сериалите, които гледах последно.

Героите

Бен Маккензи ме изненада. Едва ли някой го помни като много добър актьор. Моите набори с по-добра памет вероятно свързват муцуната му с "Ориндж Каунти". Май играеше в някакъв полицейски сериал след това, което му се е отразило добре - неговият детектив Джеймс Гордън е изненадващо приличен. Мрачен, но същевременно оптимист. Огорчен от грозната реалност около себе си идеалист, искащ доброто да надделее над злото. И бам - около него корупция, мафиоти, предателства и заплахи. Героят му има поле за развитие, дали обаче ще му дадат шанс да опита - предстои да видим.

Джейда Пинкет-Смит в ролята на Фиш Мууни е доста приемлив първи по-важен лошковец. Има някакво ретро-ганстер излъчване и тук отново избързаха, показвайки шефа й Кармайн Фалконе още в първия епизод. Как да считаш един гангстер за заплаха, като постоянно се появява някой над него? От дразнещите камеота най-много обаче ми хареса нейният лакей Озуълд Кобълпот. Подходяща физиономия, добра игра и много подходяща роля на героя в основната история. Проблемът? И случващото се с него го претупаха.

Приятната изненада Озуълд Кобълпот. Не съм вярвал, че Пингвинът може да е приятна изненада в каквото и да е, но ей го на.

Другите ще ги коментирам, когато получат повече време и някаква логична причина да се появят на екран. Визирам Нигма, Айви и Селина Кайл. В първия епизод те бяха там... просто за да бъдат там. На Брус и Алфред пък им липсва химия. Малкият Брус е обречен да бъде мразен, така както Джей Лойд отнесе гнева на Star Wars феновете и крясъци "Това не е Дарт Вейдър!". Да, това не е Батман, но и на Брус Уейн много не напомня. Но как да е надъхано хлапето, когато знае, че порасне ли, ще се превърне в Бен Афлек. JK, JK.

В заключение

Твърде много задълбах, бягайки от основното. Май вътрешно исках да харесам "Готъм" повече, отколкото знаех, че е възможно. "Arrow" вече се утвърди като сериал и разви героите си, така че е трудно да се правят сравнения. "Flash" обаче също е нов, а пилотният му епизод май ми беше по-интересен от този. Но, хей, ще изгледам поне още 2-3 епизода преди да реша дали ще следя "Готъм" или ще го изгледам от-до едва когато приключи. Все пак е сериал по комикс, при това базиран на Батман. Слабостите са си слабости. А и щом успях да изтрая супер слабата първа половина на първия сезон на "Agents of SHIELD" ще се справя и с това.

На вас ще ви препоръчам да погледнете "Gotham" само ако имате поне някакъв предварителен интерес, а не ей така за пробата. Струва ми се, че на редовия зрител трудно ще допадне от раз, а и малките намигвания към комикс-феновете (т.е. безсмислените cameo-та) ще си останат неразбрани. 

А ако сериалът задобрее и стане по-задължителен за гладен, веднага ще ви предупредя. Добър Бире, знам.

Кои ще са 10-те филми по комикси на DC

Не знам дали да възкликна "браво" или "вие сте се побъркали". DC Comics и Warner Bros. обявиха имената и премиерните дати на филмите по комикси, които имат намерение да ни представят през следващите години. Цели 10 заглавия, момченца и момиченца, някои от които много изненадващи. Ей го на списъчето:


  • "Batman v. Superman: Dawn of Justice" - 25 март 2016
  • "Suicide Squad" - 5 август 2016
  • "Wonder Woman" - 23 юни 2017
  • "Justice League Part 1" - 17 ноември 2017
  • "The Flash" - 23 март 2018
  • "Aquaman" - 27 юли 2018
  • "Shazam" - 5 април 2019
  • "Justice League Part 2" - 14 юни 2019
  • "Cyborg" - 3 април 2020
  • "Green Lantern" - 19 юни 2020


Няколко неща ми правят впечатление, затова ще ги посоча и на вас. Първото и най-основно е свързано с "Justice League" - филмът, който ще събере на едно място всички основни герои на DC, така както "Avengers" събра тези на Marvel. Виждате ли ги тези симпатични "Part 1" и "Part 2"? Даааа, изглежда, че ГОЛЕМИЯТ филм на DC ще бъде разделен на две части, подобно на финалните части на "Хари Потър" и "Twilight". Да, бе, знам - и мен ме боли да сравнявам филм с Батман в него с точно тези заглавия, но оттам дойде тази противна мода на делене на филмите на части. И вижте само колко симпатично са наблъскани - първо е "Батман срещу Супермен" в края на март 2016-та, а след това през година и половина получаваме останалите. Няма да се учудя и ако "Батман срещу Супермен" завърши с отворен финал. Ще псуваме? Да?

Тук е и другото интересно - пълната липса на логика в подреждането на филмите. Защо "The Flash" и "Aquaman" са след първата част на "Лигата"? Защо явният reboot на "Green Lantern" е оставен последен чак за 2020-та? Защо преди това ни предлагат филми, базирани върху с пъти по-неизвестни комикси като "Suicide Squad", "Shazam" и "Cyborg" (сериозно ли?)? Твърде много въпроси, на които не откривам логичен отговор, но дано богатите мозъци в WB/DC са наясно поне малко какво правят.

За актьорите няма какво толкова да говорим. Ясно е, че Бен Афлек и Хенри Кевил се завръщат за "Лигата", която също ще бъде режисирана от Зак Снайдър. Соло-филм за Батман няма да видим поне до 2020-та, което е отвратително. Покъртително. Още подобни прилагателни. Потвърдено е, че Jason Mamoa, по-познат ви като Khal Drogo, ще играе Aquaman. Т.е. тъмнокосият и много теносан Мамоа ще играе много беличък и рус морски господар. #логика

Като близнаци са, right? Aquaman отговаря вместо вас.

Друго интересно е, че филмовият Flash ще е различен от телевизионния Flash. Да, ако не знаете - този сезон по CW тръгна сериал "The Flash", който е във вселената на вече трисезонния "Arrow". Те обаче май ще останат настрани от големите филмови планове на DC, тъй като не Grant Gustin (актьорът от сериала), a Ezra Miller ще е актьорът, който ще поеме ролята на "най-бързият човек на света". Объркайте зрителите още, DC. Още може, още. #логикауе

Филмовият Flash. По-мъжка снимка не му намерих. Смятай...
Гого сигурно реве.

И за финал: Дуейн "Скалата" Джонсън ще играе Black Adam - злодеят в "Shazam". Хитър ход, за да бъде привлечена публика към филма по едно иначе непознато комиксово заглавие. А и това май е единственото кастинг решение на DC, с което съм съгласен от раз. Опасенията ми обаче са да не направят един крайно детски филм.

Всеки, който е казал, че филмите по комикси като цяло са детски филми, да си удари шамар моментално! Мерси. 

В заключение: не разбирам DC и #логиката им. Опитват се да настигат Marvel и тяхната филмова вселена, но го правят по един особен, твърде прибързан начин. Дано това, заедно със странната подредба и още по-странните кастинг решения, не доведе до един грандиозен провал.

Първи снимки от сериала "Daredevil" на Netflix


Припомням ви, че американският доставчик на TV продукция "Netflix" и любимите ни, макар и не винаги адекватни комикс гурута в "Marvel" се договориха за създаване на няколко телевизионни сериала, базирани на комиксовата вселена на Marvel. Първият от тях и този, по който вече се работи, е сериалът "Daredevil". Някои от вас вероятно помнят масово оплютия филм за същия герой от 2003-та. Бен Афлек, познат още като "новия Батман, който намразихме преди да сме видели", играеше главната роля там - тази на слепия адвокат Мат Мърдок, който през нощта навлича червен костюм и с помощта на свръх-развитите си други сетива громи престъпността в един от най-опасните квартали на Ню Йорк.

Какво дълго изречение написах...

Както и да е. Сега ще имаме сериал, а Netflix държат на качеството, макар Marvel да показаха с "Агентите на Щ.И.Т.", че могат да правят и по-посредствени адаптации на комиксите си. Сериалът "Daredevil" няма нищо общо с филма. Подчертавам го за тези, които не са го гледали или не го харесват. Иначе излязоха първите промо-снимки от новото телевизионно начинание. На едната виждаме актьорът Чарли Кокс в ролята на Мърдок. На него се пада "тежката" задача да изиграе ролята след Афлек, да. 


На другата го виждаме в, както подчертават от Marvel, първият костюм на Daredevil. За голяма изненада той е черен. Хубавото обаче е, че се намеква, че на героя му предстои някакво развитие, било то и само що се отнася до екипировката.


Освен снимките имаме и първият промо плакат за сериала, който вече сте видeли в началото на поста. Всичко това е добре. За момента нещата наистина изглеждат малко по-"сурови", както създателите обещаха. Успехът на "Daredevil" е от голямо значение за сделката на "Marvel" с "Netflix", както и за бъдещето на филмовата вселена на Marvel на малкия екран. Дали ще е успешен първият опит на Marvel да направят сериал със истински супергерой, а не гадже или далечен братовчед на някой такъв, ще разберем през 2015-та.

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...