Книги: "Защитения" и "Пустинното копие" на Питър В. Брет


Представете си свят, в който страхът от тъмното е напълно оправдан. Свят, който с падането на нощта се изпълва с демони, просмукващи се на повърхността от самото земно ядро. Свят, в който единствената ти защита са древни символи, създаващи магическа преграда, с която да опазиш имуществото си и живота на най-близките си от безпощадните "ядрони". А сега си представете, че откриете начин да унищожавате ядроните и дори за миг да се почувствате свободни от доброволния затвор, в който всички се затварят нощ след нощ...

Двойно ревю този път, уважаеми книголюбители. На фокус попадат първите две книги от поредицата "Демонски цикъл" на Питър В. Брет. Искрено се надявам, че след споменаването на плашещата думичка "поредица" не сте се отказали да четете, защото съм длъжен да направя едно важно разяснение в самото начало:

Всяка една от книгите на Питър В. Брет може да се чете самостоятелно, въпреки че са част от поредица. Авторът успява с няколко вметки под формата на лек преразказ, както и чрез спомените на главните си герои, да разкаже на читателя какви са по-значимите събития от предните книги, за да не се чувства той сякаш е изпуснал нещо важно.

Хей, дори аз самият започнах от третата книга - "Дневната война", а след това се върнах на първата и втората - "Защитения" и "Пустинното копие", за които ще си говорим днес. Удоволствието ми обаче не беше развалено - макар вече да знаех по-основните събития от първите два романа, пак ги изчетох с удоволствие заради детайлите, по-страничните събития и най-вече заради прекрасното развитие на героите.

Защото освен доста трудната за постигане във фентъзито самостоятелност на четивото извън поредицата, Брет ме спечели и с друго: подробно изградените главни герои. Авторът проследява житейския път на даден герой от детството до неговата зрялост. Описва живота му, впечатленията му от заобикалящия свят, след което започва разказа за това как всичко в детския живот отива по дяволите и обстоятелствата карат детето да порасне. Така Брет постига няколко неща: успява да те накара да си загрижен за главните герои, запознава те с мисленето им, а покрай тях и със самия фентъзи свят, и за финал ти помага да си обясниш как случилото се в миналото на даден персонаж го подтиква към едно или друго решение в настоящето.

"Защитения" се фокусира върху живота на Арлен Бейлс - малко момче, чийто свят е сринат от жестокостта на ядроните и малодушието на хората, най-вече на собствения му баща. И така, той потегля на път в търсене на надежда. Пътят му обаче го сблъсква с още разочарования от хората, а в сърцето му продължава да расте неконтролируемата омраза към демоните. "Пустинното копие" пък ни връща в детството на герой, споменат и в първата книга - Ахман Джардир. Бедно момче, живеещо в сурова земя, в която властват религията и преклонението пред тези, които се опитват, макар и безуспешно, да се борят с ядроните. Докато първата книга се фокусира върху емоциите и личния интерес на хората в един по-"западен" фентъзи свят, то втората ни представя един своеобразен "изток" (в случая юг, но не искам да ви обърквам) - народът на Ахман изповядва нещо, което силно наподобява исляма, и в "Пустинно копие" Брет обръща внимание на това как религията също може да е огромен фактор за отношенията помежду ни. 

Чрез първите две книги от поредицата авторът създава двама почти равни протагоности, всеки със своите убеждения и вяра в правотата на своя път към прочистване на света от демоните. Освен Арлен и Ахман, Брет развива по същия подробен начин още герои, от чиято гледна точка се движи историята - жонгльорът Роджър, билкарката Лийша и Рена, която е... трудна за описване с една дума. Всеки от тях със своята интересна житейска история, различно мислене, проблеми, изказ. И всеки от тях обогатяващ с по нещо светът на "Демонски цикъл".

Не можем да минем и без някои дребни забележки. "Защитеният" например започва малко бавно, защото в първите й страници главният герой Арлен все още е дете. Действието е ограничено, екшънът - нулев. Това обаче се компенсира от останалата част, в която сблъсъците с демоните са чести и кървави (слузести?) и вече имаме за главен герой типичния мрачен badass, който в живота си разчита повече на юмруците си, отколкото на думи. В "Пустинното копие" ранните години на Ахман са разказани някак по-бързо, като може би Брет си е взел бележка от първата книга. Тук обаче фактор са различните години, описани във всяка глава, и читателят трябва да внимава, ако не иска да се почувства леко объркан.

Известна слабост на поредицата са и самите демони. При измислянето на йерархията им Брет може би е търсил някаква асоциация с мравките, имайки предвид, че те идват от земните недра. И все пак, имайки предвид колко много различни видове ядрони има (дървесни, каменни, огнени и т.н.), концепцията зад тях можеше да е по-различна, а не толкова често срещана и в други фантастични творения. Не ми допаднаха и моментите, в които авторът пише от гледната точка на някои от демоните. Така твърде бързо се разкрива техният свят и природа, а загадъчността им бързо се изпарява.

За финал ще спомена почти явния фетиш на Брет към изнасилванията. Не се шегувам - в двете книги има поне три изнасилвания - групово, с кръвосмешение и хомосексуално. Да, разбираемо е, че подобен свят е суров, но, човече... Спокойно, от време на време персонажите се впускат и в доброволни сексуални контакти, което е някак ободряващо. Стига по този въпрос. Стига.

Преди да дойде време за финални думи, малко технически важнотии:

Издателство: "Колибри"
Брой страници: "Защитения" - 472; "Пустинното копие" - 583 
Цена: "Защитения" - 18 лв.; "Пустинното копие" - 24 лв.

Отметнахме и техническите неща, така че вече наистина е време за финални думи. Питър В. Брет е успял да създаде един грабващ фентъзи свят, базиран на обичайния за всички хора страх от тъмното. Тук обаче нощта наистина носи ужас и смърт. Първите две книги от "Демонския цикъл" ни разказват за живота на двама герои, които водени или от съдбата, или от собствения си нюх, имат шанса да донесат някаква надежда на своите народи. Битките, религиозният елемент и асоциациите, които можем да направим и с нашия свят, както и вниманието на някакви не чак толкова епични детайли от всекидневния живот на героите, правят "Защитения" и "Пустинното копие" две много приятни четива.

Както вече казах - можете да четете поотделно която и да е от тях. Аз обаче препоръчвам да се захванете с цялата поредица и след като приключите с тези двете, да минете на "Дневната война" (чието ревю можете да прочетете тук). А после всички заедно ще чакаме четвъртата книга, защото "Демонски цикъл" определено е история, която си струва да се проследи до края.

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...