Какво чета... (02.11.14)

Малко са минутите през работната седмица, които мога да отделя за четене, но през уикендите се старая да наваксвам с маратони от по няколко часа. А така се получи, че сега определено има какво да се чете. Преди няколко дни приключих с тъй очаквания от мен нов роман на Джо Абъркромби "Червена страна". Да, става дума за онзи Абъркромби, който съм хвалил вече неколкократно из постовете в блога. Този път той е мааалко по-различен. Все пак "Червена страна" е по-скоро уестърн във фентъзи свят, отколкото чисто фентъзи. В което няма нищо лошо - Абъркромби е писал с кеф и това се усеща. Книгата обаче има и своите дребни слабости и някак се радвам, че авторът ще даде малко почивка на поредицата фентъзи произведения, разказващи за Кръга на света и ще опита нещо ново. Повече инфо за "Червена страна" ще има в рецензията, която ще се появи в блога в идните дни. Но знаете, че щом е Абъркромби, винаги препоръчвам :D

Докато се занимавах с нея, разнообразявах с поредния, трети (!!!) автобиографичен роман на Крис Джерико - "The Best in the World - At what I have no idea". Кечистът Крис Джерико, да. Интересно как хора с много по-значима роля в световната история едва успяват да сглобят една книга, а Джерико продължава ли, продължава да пише (с помощта на асистент-писател, разбира се). Книгата проследява годините от 2007-ма до 2012-та и животът на Джерико както на ринга в WWE, така и на музикалната сцена с бандата му Fozzy. Обърнато е внимание на участието му в шоуто Dancing with the stars, както и на една камара стари истории, които поради някакви причини не е разказвал в предните две книги. В общи линии "Best in the world" е малко хаотична, скача се от една година на друга, разказани са някои неща, които може би нямат нужда от разказване. Включително пиянските истории на Джерико, които тук са много. Макар той сякаш да оправдава дори явно грешните си решения, някои места от книгата развалят представата за "готиния пич Джерико" и си проличава, че понякога може да е дребнав, егоист и че има лошо пиянство. Как да е, четенето на автобиографиите му забавлява, особено ако си кеч-фен (а предполагам, че повечето от вас не са, но няма проблем), така че оплаквания нямам, дори да напише още 10 автобиографии.

В момента чета "Острието на Тишал" на Матю Удринг Стоувър. Това е продължението на онзи фентъзи/фантастика хибрид, за който ви разказвах преди няколко месеца - "Героите умират". Харесах първата книга, както пише в ревюто, харесвам и как започва втората. И тъй като "Героите умират" завърши доста затворено, бях много любопитен какво ще има в продължението. Изненада - то започва като prequel и разказва за подготовката на главния герой Хари Майкълсън за Актьор, който да бъде пратен на паралелен фентъзи свят, където да реже глави, за да забавлява богатите тук на Земята. И за нейно ревю ще дойде време.

Вече е поръчана и "Къща от карти", като се възползвах от готината -50% отстъпка, която Сиела направиха в Деня на народните будители. Така че тя ще е другото нещо, с което ще разнообразявам сериозната си фентъзи диета.

Това е. Четете! Иначе е скучно.

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...