Книги: "Острието на Тишал" на Матю Удринг Стоувър


Бруталност, в най-чистия й и детайлен вид. Заслепяваща философия, ярко контрастираща с нея. Фентъзи свят, в който царуват насилието, магията и религията, се преплита с фантастичен свят, изграден върху грозно класово разделение. По средата на всичко това седи един мъж. Седи, защото е парализиран от кръста надолу. Седи и псува, защото не може да намери своето място в нито един от двата свята, в които някога е бил легенда. И дори когато бъдещето на единия свят е в опасност, този мъж не може да направи нищо, за да помогне. Защото е просто един обикновен, сакат човек.

Преди няколко месеца писах за това колко приятно бях изненадан от фентъзи/фантастика хибрида "Героите умират" на Матю Удринг Стоувър. Кървави сцени, дворцови и политически интриги, любовни триъгълници и главен герой, който знае най-вече как да убива (и умира), но не и как да живее. А финалът - красив и епичен, и най-важното - достатъчно "завършен", че да се запита човек "Как, по дяволите, тази книга ще има продължение?". Е, дойде и прекрасният отговор на този въпрос.

В началото е хубаво да ви припомня някои неща. В поредицата "Отвъдие" Стоувър ни разказва за една фантастична Земя от бъдещето. Човечеството е разделено на класи, като на дъното са обикновените работници, а на върха - най-богатите господари на корпоративния свят. Основното забавление на богатите е свързан с пращането на Актьори в един алтернативен свят, наречен Отвъдие. Отвъдие е населено не само с хора, но с елфи, джуджета, огрета и др. Тук царува магията, а не технологията. Работата на Актьорите е да се прехвърлят от Земята в Отвъдие и да вършат какви ли не героични глупости, за да могат господарите на бъдещата Земя да се забавляват, гледайки случващото се направо през актьорските очи.

Първата книга, без да разкривам много, имаше ясен край, в който главният герой Каин (Актьор, носещ името Хари Майкълсън на Земята) извърши последния си подвиг в Отвъдие. Но, както самият Хари казва, "проблемът с хепиенда е, че нищо никога не свършва напълно.".

Чак след като прочетох "Острието на Тишал" осъзнах колко вярно е това. Защото всичко случило се в първата книга има своите съвсем логични последствия върху двата свята и живеещите в тях. И Хари, който вече е далеч от геройските си дни, ще научи това по трудния начин. Защото Отвъдие освен забавление, може да предложи на Земята и ресурси. Защото хищната човешка природа няма нищо против да унищожи цял друг свят, стига да има полза. А един бивш Актьор, понастоящем сакат бюрократ, няма как да се спре това.

Трудно ми е да ви обясня какво може да ви предложи "Острието на Тишал". Трябва да започна с уточнението, че не "Героите умират" е хибридът. Там Земята и Отвъдие бяха да отделни свята, връзката между които бяха само пътуващите от едното място в другото Актьори. Тук вече световете се преплитат - корпорациите от утопичната Земя протягат ръце към Отвъдие, към неговите територии, ресурси и жители. Магическите същества в Отвъдие също вече са наясно, че някакъв чужд народ се опитва да се меси в живота им, но не са наясно как да се борят с него.

Книгата продължава историите на всички оцелели след "Героите умират". Всеки един воден от своите желания и стремежи. Свързващото звено разбира се е Хари Майкълсън, някогашния Каин - имащ огромен брой врагове и в единия и другия свят и не можещ да се помири с живота на семеен човек. Той е създаденото от Стоувър олицетворение на смазването на човешкия дух и продължителните и мъчителни опити за неговото възраждане. Майкълсън/Каин е толкова развит като герой, колкото Стоувър се е развил като автор между двете книги.

Казвам това, защото лично за мен "Острието на Тишал" е по-добра книга от "Героите умират". По-добра откъм история, откъм наситеност на действието, откъм герои и откъм писане. Стилът на Стоувър е станал по-цветист, по-философски и по-груб едновременно. И тук е моментът да излея сърцето си:

Бруталността в "Острието на Тишал" на моменти идваше в много дори на мен.

Ще дам пример с един персонаж, който също преживява една зловеща промяна - от върха е смъкнат на дъното, след което отново получава шанс да се върне на старото си място, че и да отмъсти на враговете си. И това поражда в него глад. Принизява го до най-нисшата и първична форма на човешко съществуване, превръщайки го в нестабилен индивид, късащ със зъби парчета месо от жертвите си докато ги изнасилва. Представете си пирамидата на Маслоу - този персонаж е на неговото дъно, там, където са органичните потребности. Той ярко контрастира с други персонажи, които търсят красивото, възвисеното, необяснимото. Защото авторът, Стоувър, колкото цветно описва гротескната бруталност на някои моменти, толкова лесно се отплесва и във философски разсъждения. Някои семпли и масово приложими - "Прави това, което искаш.". Други твърде объркващи за ума на читател като мен, съкрушен от описаната реалност на извращенията, на които хората са способни.

Стоувър ме шокира, наистина. Защото от моята гледна точка, всеки автор трябва да вложи поне частица от себе си в даден персонаж, за да може да направи този персонаж "жив" и правдоподобен. Не искам да си помислям какво е изкарал от себе си Стоувър, за да създаде гореописания първичен човечец с инициали А.К. (за да се сетят тези, които вече са чели книгата).

"Острието на Тишал" ме грабна, скъпи читатели. Да, малко късничко, тъй като започва със своеобразен prequel - разказ за младините на Каин и срещата му с друг Актьор на име Крис Хансен. След този разказ, когато действието се прехвърля във времето след "Героите умират", лавината от събития тръгва надолу и повлича читателя със себе си. В тази книга се случват АДСКИ много неща. В нейните 640 страници има толкова много обрати - има надежда и погром, има малко победи и много повече загуби. Има лудост, кръв, болка, глад и амбиции. Макар да прозвучи странно след всичко написано дотук, това е книга за промяната, за волята за живот, за приятелството, любовта и омразата. За тези, които са чели "Героите умират", втората книга от поредицата "Отвъдие" е просто задължителна. Казах ви - за мен това е един от малкото примери за продължение, което е по-добро от оригинала. За тези, които не са се сблъсквали с Каин и неговите два свята - направете го, започвайки, разбира се, от първата книга. Пътуването из фантазията на Стоувър си струва.

P.S. За съжаление няма как да пропусна редовното си оплакване от броя печатни грешки, които са останали във финалния вариант на книгата. Не са чак толкова много като в предни заглавия от Библиотека "Галактики", но в един момент пропуснатите букви или объркани думи отново започват да дразнят. Когато на едно място вместо Каин прочетох "Калин" вече беше прекалено. Харесвам повечето фентъзи заглавия, които "Колибри" издават, но докато проблемът продължава да е налице, няма да спра да го споменавам. По-добре да чакаме още месец-два за един изчистен от грешки текст, вместо да трябва да си затваряме очите.

P.S.2: И тук налице е един много хубав, ясен финал. Книгата, сама за себе си, е завършена. Но, разбира се, има още две издадени книги от поредицата. Нямам нищо против. Чакаме следващата на български.

Издателство: "Колибри"
Страници: 641
Цена: 25 лв.

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...