"Хобит: Битката на петте армии" - Ревю


Представете си, драги читатели, едно малко, симпатично кубче локум. Вие знаете, че е вкусно, и сте сигурни, че когато го опитате ще се убедите в този факт. Да, малко прекалено шарено е и пудрата захар му е в много, но това не разваля вкуса, просто го прави малко по-особен. На пръв поглед това кубче локум е перфектно за консумация в тази си форма. Но сега искам да си представите, че сладкарят е хванал кубчето локум и го е разтегнал възможно най-много, разваляйки кубичната му форма. Разтягал го е няколко пъти и затова на места то все още е масивно, а на други е почти пред скъсване.

Е, такъв е случаят и с филмовите адаптации на книгата на Дж.Р.Р.Толкин "Хобит". 

Ако Джаксън бе ограничил собствената си фантазия и бе направил само леки козметични промени, за да стане екранизацията на книгата по-"филмова" - тогава всичко щеше да е ОК. Той обаче реши да разтяга локума. Противно на всякаква логика превърна 300 странична книжка в 3 филма от по два часа и половина. Това също щеше да е ОК, ако реално имаше какво да разкаже в тези три филма, но вместо това във всеки един от "Хобит" филмите има сцени, които просто стоят залепени и са излишно бавни, само колкото да бъде удължено времетраенето на лентата. "Битката за петте армии", третият и последен филм, не е изключение.

И в този момент искам да се запитате защо изобщо ви е нужно да четете това ревю? Ако вече сте отделили 5 часа от живота си, за да изгледате първите два филма, ще е грях към вас и към времето ви да не видите и края на историята. Ако пък не сте гледали нито един "Хобит", логично ще е да започнете от първия филм, а не да тичате към кината за третия. И в двата случая този текст е просто мнението на един почитател на Толкин, който може би имаше нужда да каже едно "довиждане" на филмовата Средна Земя и да сподели това "довиждане" и с други фенове и обикновени зрители.

Все пак приемам, че сте гледали "Неочаквано пътешествие" и "Пущинакът на Смог". Вероятно помните изключително отворения финал на втория филм, където разгневеният дракон полетя към Езерния град с ясната идея да го изпепели. Оттук започва историята на третия филм, но бързо се прехвърля върху лудостта, надвиснала над Торин Дъбощит, както и върху вперените в неговия Еребор погледи... хорски, елфски и оркски. А Билбо Бегинс, хобитът от заглавието на филма, стои някак встрани от тази последна глава от неговото собствено приключение.

"Битката на петте армии" постигна нов рекорд за филм, базиран на творчеството на любимия ми автор - още на първия час и половина вече бях изтощен от гледане и дори леко отегчен. Проблемът е отново в разтягането. Сами по себе си по-голямата част от събитията във филма са важни и интересни, но разтягането на локуми, за което ви говорих в началото, разваля всичко. Някои сцени изглеждат просто безкрайни. Драматичните моменти идват един след друг, заради което в един момент спират да са драматични, особено към края. Всичко това изтощава зрителя и леко разваля иначе интригуващи, добре обмислени и красиво заснети битки.

За излишните неща дори не ми се говори. Стоят "залепени", казах. За мен, като почитател на оригиналните творби, не беше проблем включването на неща като любовния триъгълник с Тауриел, Леголас и джуджето Кили, например. Това, което не ми хареса, е колко излишна спрямо главната история е тази сюжетна линия и колко много личи, че сцените, свързани с нея, са мислени от холивудски мозък, а не от гения на един от най-великите фентъзи автори. Същото важи и за твърде многото отделено време на подмазвача Алфрид, който Джаксън постоянно бута пред очите ни без някаква ясна цел. Доволен съм обаче от един конкретен момент, в който виждаме Белия съвет в действие и гледката е стилна и впечатляваща. Но за съжаление има много други неща, без които филмите можеха да минат, но както казахме - не е лесно 300 странична книга да се превърне в три огромни филма. Никой не може да ме убеди, че това бе необходимо. Една адаптация в два филма щеше да е предостатъчна, а каквото толкова странично имаше да се покаже - щеше да остане за широките версии.

Too much шарено CGI.

Самата Битка на петте армии, върху която пада фокусът на едноименния филм, е красива, но може би твърде шарена, както и малко хаотична. Разпокъсана е от индивидуални двубои и завършва някак твърде неразбираемо, от нищото. CGI орките Азог и Болг са ми трън в окото още от първия филм, тъй като изглеждат с пъти по-изкуствени от носещите маски актьори във "Властелинът на пръстените". В общи линии, може би заради 3D-то или 48-те кадъра в секунда, с които са снимани, всички "Хобит" филми изглеждат някак по-нереални (знам как звучи за фентъзи) в сравнение с предшествениците си.

В заключение ще кажа, че след грозните ревюта, които прочетох, очаквах нещо много по-лошо. "Хобит: Битката на петте армии" обаче си е напълно гледаем и приличен филм в сравнение с предните два. Има своите силни моменти (там, където локумът е останал гъст), но има и много слабости (там, където почти се разкъсва). Честно казано обаче съм малко тъжен, че точно с него трябва да кажем довиждане на филмовата Средна земя. Продължава да ми се иска и други неща от творчеството на Толкин да достигнат до голям екран, въпреки недоволството на неговото семейство. Само че този път в ръцете на друг творец, който да не е чак толкова привлечен към твърде многото дигитални ефекти. Джаксън даде своето и заслужава почивка.

И вече наистина в заключение една малка закачка - както всички се радвахме на удължените версии на филмите от трилогията "Властелинът на пръстените", така аз бих се радвал и на едни съкратени версии на филмите от "Хобит". Струва ми се, че тогава нещата щяха да бъдат много по-различни.

Популярни публикации от този блог

Реквием за един феномен (WrestleMania 33)

Комикси: "Batman: Europa"

Пушът на Джиндър Махал... и парите на един милиард потенциални фенове