Книги: "Летният рицар" от Джим Бъчър


Бедният Хари Дрезден. Как да не съжаляваш мърлявия магьосник-циник след всичко, което Джим Бъчър му причинява? Да, в „Летния рицар” Бъчър продължава да издевателства над главния герой на своята поредица „Досиетата на Дрезден”. Този път посяга дори на хигиената му, което е най-страшното. Но чакайте, чакайте, чакайте… Да се върнем в някакви нормални, по-общоприети граници на писане за книги.

Хари Дрезден работи като магьосник. Изпълнява необичайни поръчки за необичайни клиенти с още по-необичайни проблеми. В момента обаче той е в нещо като творческа криза, тъй като жената, която обича, е на една крачка от това да се превърне в абсолютен, 100-процентов вампир. В голяма степен по вина на самия Хари. Това обаче не е единственият му проблем. Той е предизвикал война между вампирските дворове, длъжник е на кръстницата си, която е зла фея, вбесил е целия Бял съвет на магьосниците… Такива неща. А, да – също така се опитват да го убият. Абе, животът му е пълна каша. Както и той самият. И нещата нямат намерение да се подобряват. Напротив – усложняват се, когато се оказва, че между дворовете на Кралиците на феите също се очертава война, в която той е важен елемент.

Малко депресиращо е, а? Точно в тази ситуация Бъчър ни представя главния си герой – забил, мърляв, много желан и никога за хубаво. Както споменах и в началото, и в тази книга авторът се чуди как да се гаври с Хари и през какви изпитания да го постави – бой с неравностойни противници, борба с несломими сили, никакво време за един бърз душ и какво ли още не. Но Дрезден е инатливо копеле и просто отказва да умре. Хайде, дори да не умира – поне да се откаже. Но той „не”, та „не”. Драпа и се мъчи да оправи своите каши, а покрай тях и кашите на другите. Да спаси света, ако му останат минути за това. Да, странен персонаж е Хари Дрезден. Който е чел ревюто на предната книга за него („Смъртоносна опасност”) знае, че съм малко раздвоен що се отнася до него. Но ако не друго, поне е забавен по свой собствен, идиотски начин.

Големият ми проблем с книгите за Дрезден е, че мистични създания като кентаври, тролове, феи и върколаци биват осквернени от факта, че съществуват в нашия свят, в който се яде пица, пие се кола (защо не Pepsi? Като Pepsi фен се чувствам засегнат) и са налице множеството културни препратки, които Бъчър прави. Те са другият ми голям проблем, тъй като не виждам смисъл да вкарваш в текста си шеги, които ограничен кръг от хора ще разберат, и които само няколко години след публикуване на произведението ти вече ще са стари и още по-малко хора ще вдяват.

Но пък в книгата поне има действие. Дрезден почти не почива – от едно място се хвърля на друго, винаги намирайки още малко сили, нерви и смелост, граничеща с тъпота. Проблемът е, че конкретно в тази книга нито един от героите, които му правят компания, не може да бъде запомнен. Сериозно, първите персонажи, за които се сещам в момента, са група върколаци (с които той яде пица… и пие кола, нали…) и един малък фей (звучи мега зле, знам), който, познайте, също обича пица.

Чудя се как не огладнях от тази книга.

Другите персонажи са лесно забравими. Има даже един доста неприятен момент, в който Дрезден уж случайно се сеща за някого от миналото си. Две глави по-късно – HOLY F’N SHIT! – тази личност тооооооолкова неочаквано се завръща в живота му.

Сериозно ли, Бъчър? Сериозно ли?

„Летният рицар” е приятна книга за разпускане, каквито май са всички книги от поредицата „Досиетата на Дрезден”. За съжаление обаче стои просто като страничен „епизод” от някаква по-голяма история, която предстои да бъде разказана. Фокусира се върху една сюжет, който започва и свършва в рамките на около 400 страници, но оставя читателя с усещането, че нещо не му е разказано. Иначе ако имате следобед за убиване и бихте приели добре присъствието на митични създания в свят като нашия с всичките му лоши страни, то тази книга ще ви допадне и ще запълни времето ви по един приятен, неангажиращ начин.

И, моля те, Джим Бъчър, не мъчи Хари толкова. Не за друго, просто съпреживявам страданието му. Мерси.

-----

Издателство: "Колибри"
Брой страници: 376
Цена: 18 лв.

Честита нова година! (в края на януари)

Здравей, свят!

Блогът е жив, аз също. Реално ако втората променлива (Бире = жив) се промени, блогът най-вероятно също ще замре рязко. Не, че през последния месец сте имали възможността да прочетете каквото и да било тук. Но какво да ви кажа.... работа, любов, липса на време и вдъхновение. Обичайното. И след най-сухия месец в историята на китния ми, очарователен блог е време нещата да се върнат отново в релси.

Знаете ги обичайните постове - "Сори, че не писах. Почвам отново". Няма смисъл да се повтарям, но все пак да споделя, че рецензиите на две книги са в процес на изчакване, така че скоро ще видите тях. Ще препоръчвам песни за тези, които имат глад за музика. Мога и едно постче "Какво да гледате" да драсна за всички онези, които имат твърде много свободно време и се чудят с какви филми да го запълнят. О, и чудото стана - гледах (макар че "гледах" е малко силно казано) почти целия "WWE Royal Rumble"! Така че и за кеч ще попиша, специално за хората, които все още влизат в блога заради това. Казвал съм ви, че този блог беше създаден точно с идеята в него да става дума най-вече за кеч, нали? Живот.

ЧАКАЙ! ФАКС:

"Hey, superstaaaaaaaar, so populaaaaaar... when you'll get it that NOBODY CAAAARES WHOOOO YOU AAAAAARE?"

Корабът-майка праща сигнали. Не знам, не знам...

Та идеята ми е, че има за какво да се пише, така че само мързелът и ограниченото ми време могат да са оправдания. Но пък съм в отпуска (първата официална в живота ми, муахаха) и времето също не би трябвало да е проблем. Какво да ви кажа друго... честита нова година? Да.

ЧЕСТИТА.
НОВА.

ГОДИНА!

Така е като цял януари нямаш нов пост. Желая ви да сте здрави (и живи), по-малко нерви в работата и повече успехи там, късмет (за тези, които разчитат на някакви свръхестествени сили) и много щастие. Ако ви е нужен алкохол за последното - go for it, но не смесвайте. Вероятно ще останете живи, но вече няма да сте здрави. Спирам това общо мъчение. See ya soon.


Бире.

WWE Battleground '17 - поредна доза предвидимост или пълна торба с изненади?

Ето, че минаха две седмици от последното PPV на WWE и е време за следващото. С " WWE Battleground 2017 " обаче ще подходя раз...