Книги: "Летният рицар" от Джим Бъчър


Бедният Хари Дрезден. Как да не съжаляваш мърлявия магьосник-циник след всичко, което Джим Бъчър му причинява? Да, в „Летния рицар” Бъчър продължава да издевателства над главния герой на своята поредица „Досиетата на Дрезден”. Този път посяга дори на хигиената му, което е най-страшното. Но чакайте, чакайте, чакайте… Да се върнем в някакви нормални, по-общоприети граници на писане за книги.

Хари Дрезден работи като магьосник. Изпълнява необичайни поръчки за необичайни клиенти с още по-необичайни проблеми. В момента обаче той е в нещо като творческа криза, тъй като жената, която обича, е на една крачка от това да се превърне в абсолютен, 100-процентов вампир. В голяма степен по вина на самия Хари. Това обаче не е единственият му проблем. Той е предизвикал война между вампирските дворове, длъжник е на кръстницата си, която е зла фея, вбесил е целия Бял съвет на магьосниците… Такива неща. А, да – също така се опитват да го убият. Абе, животът му е пълна каша. Както и той самият. И нещата нямат намерение да се подобряват. Напротив – усложняват се, когато се оказва, че между дворовете на Кралиците на феите също се очертава война, в която той е важен елемент.

Малко депресиращо е, а? Точно в тази ситуация Бъчър ни представя главния си герой – забил, мърляв, много желан и никога за хубаво. Както споменах и в началото, и в тази книга авторът се чуди как да се гаври с Хари и през какви изпитания да го постави – бой с неравностойни противници, борба с несломими сили, никакво време за един бърз душ и какво ли още не. Но Дрезден е инатливо копеле и просто отказва да умре. Хайде, дори да не умира – поне да се откаже. Но той „не”, та „не”. Драпа и се мъчи да оправи своите каши, а покрай тях и кашите на другите. Да спаси света, ако му останат минути за това. Да, странен персонаж е Хари Дрезден. Който е чел ревюто на предната книга за него („Смъртоносна опасност”) знае, че съм малко раздвоен що се отнася до него. Но ако не друго, поне е забавен по свой собствен, идиотски начин.

Големият ми проблем с книгите за Дрезден е, че мистични създания като кентаври, тролове, феи и върколаци биват осквернени от факта, че съществуват в нашия свят, в който се яде пица, пие се кола (защо не Pepsi? Като Pepsi фен се чувствам засегнат) и са налице множеството културни препратки, които Бъчър прави. Те са другият ми голям проблем, тъй като не виждам смисъл да вкарваш в текста си шеги, които ограничен кръг от хора ще разберат, и които само няколко години след публикуване на произведението ти вече ще са стари и още по-малко хора ще вдяват.

Но пък в книгата поне има действие. Дрезден почти не почива – от едно място се хвърля на друго, винаги намирайки още малко сили, нерви и смелост, граничеща с тъпота. Проблемът е, че конкретно в тази книга нито един от героите, които му правят компания, не може да бъде запомнен. Сериозно, първите персонажи, за които се сещам в момента, са група върколаци (с които той яде пица… и пие кола, нали…) и един малък фей (звучи мега зле, знам), който, познайте, също обича пица.

Чудя се как не огладнях от тази книга.

Другите персонажи са лесно забравими. Има даже един доста неприятен момент, в който Дрезден уж случайно се сеща за някого от миналото си. Две глави по-късно – HOLY F’N SHIT! – тази личност тооооооолкова неочаквано се завръща в живота му.

Сериозно ли, Бъчър? Сериозно ли?

„Летният рицар” е приятна книга за разпускане, каквито май са всички книги от поредицата „Досиетата на Дрезден”. За съжаление обаче стои просто като страничен „епизод” от някаква по-голяма история, която предстои да бъде разказана. Фокусира се върху една сюжет, който започва и свършва в рамките на около 400 страници, но оставя читателя с усещането, че нещо не му е разказано. Иначе ако имате следобед за убиване и бихте приели добре присъствието на митични създания в свят като нашия с всичките му лоши страни, то тази книга ще ви допадне и ще запълни времето ви по един приятен, неангажиращ начин.

И, моля те, Джим Бъчър, не мъчи Хари толкова. Не за друго, просто съпреживявам страданието му. Мерси.

-----

Издателство: "Колибри"
Брой страници: 376
Цена: 18 лв.

Книги: "Вещерът: Меч на съдбата" от Анджей Сапковски

"И запяло Лютичето за Бирето, което чете, Погълнато от страниците като малко дете. За оная мастия Йенефер и Гералт балъка, За таз...