Книги: "Всичко живо е трева" от Клифърд Саймък


За два приятни следобеда "Всичко живо е трева" на Клифърд Саймък ми върна топлите спомени за това колко хубава е класическата фантастика от средата на миналия век. Времена, в които авторите са смесвали фантастични истории за срещата ни с извънземни видове с проблеми, които са изцяло човешки - недоверието, невежеството, страхът от непознатото, от войната и заедно с това склонността към крайна агресия. Докато четях тази книга се чувствах така, сякаш съм се разровил в бащината библиотека и съм си харесал някое заглавие от старата "Библиотека Галактика".

Милвил е кротко американско градче. Животът там върви твърде спокойно. Един ден около града се появява невидима преграда, през която могат да преминават само неодушевени предмети. Изведнъж жителите на Милвил са изолирани от целия околен свят, но пък се превръщат в световна сензация. Нито те, нито другите извън купола обаче съзнават важността, която градчето е придобило. Брадшо Картър е обикновен неудачник, който без да иска се сдобива с една от най-важните роли в тази ситуация. На неговите плещи пада разгадаването на мистерията, опитите да се разбере с винаги готовите да взривяват нещо власти, както и комуникацията с чужд разум, чийто мотиви са неясни.

"Всичко живо е трева" носи атмосферата на САЩ от средата на миналия век - спокоен живот, в който предприемчиви хора и обикновени работници се борят за насъщния, кой както може. Дълбоко заровен във всички обаче дреме страхът от термоядрена война, която да сложи край на света. Тези времена са идеални за фон на научнофантастична книга, в която човечеството да бъде поставено пред изпитание в "лицето" на друг вид, който ни е трудно да разберем. И пред собствената си войнствена природа, разбира се.

В книгата си Саймък обръща внимание на разнообразни теми - съществуването на мултивселени и тяхната свързаност; разум, различен от нашия; контрол над времето. Налице е интересната идея, каквато трябва да стои в основата на всяка страхотна фантастика. Саймък обаче не разчита само на нея, а вместо това създава и интересни, "живи" герои. Главният персонаж Брадшо Картър е един от малкото хора, опитващи се да осмислят неочакваната ситуация, в която е попаднало градчето им, но не е действащият без капка съмнение в себе си герой. Той си задава въпроси, съмнява се във всичко и всеки, а и има някои типично човешки слабости - алчност, жажда за отмъщение към побойника от детството, както и омекването пред лицето на любовта. И макар Брадшо да е в центъра на събитията без дори да иска това, другите персонажи не му отстъпват що се отнася до завършеност - те също имат своята роля в един преломен за човечеството миг. Добра идея, интересно действие, реалистични герои, както и постоянното усещане за някаква заплаха - книгата на Саймък е като урок за това какви съставки трябват за написването на качествена фантастика.

Новото издание на "Всичко живо е трева" (издавана е и преди в България и по-възрастните почитатели на фантастиката може би я имат в библиотеките си) е с красива корица, макар че може би е малко по-шарена от необходимото. Текстът обаче е някак сбит в центъра на листовете, което вероятно увеличава общия брой на страниците с 10-20, но твърде многото бяло пространство по листа е малко странно. Все едно четеш поезия, хехе.

Аз лично изпитах огромно удоволствие, почивайки си с тази книга в ръце, докато лежах на дивана си в мързеливите следобеди на уикенда. Може би има причина да наричат "Всичко живо е трева" "шедьовър". Тя носи онова особено очарование на старите фантасти, което не знам дали днес може да бъде открито лесно. Препоръчвам горещо, независимо дали сте фен на жанра или не.

Издателство: "Колибри"
Брой страници: 328

Превю: WWE SummerSlam 2017 - Мачовете на RAW (за два от които ми пука)

WWE се пренасели като индийско гето. Ростърите и на двете основни шоута са толкова пълни, че не достига време да се обърне внимание на в...