Какво чета... (31.03.15)


"...за да се настрои здравият организъм към новия ритъм на работа, след смяната на времето е нужно да минат поне 5 дни."

Пф. Заради това човек си взима отпуска точно за седмицата след въртенето на часовниците. А и аз спах 15 (или 14, объркан съм) часа в нощта на смяната, така че не го усетих особено. И хоп - ей, ме на - отпускарче китно, отново имащо възможност да чете.

Приключих "Гробище за лунатици" на Рей Бредбъри. Може да се каже, че ме грабна по-сериозно едва към края си. Подобно на "Смъртта е занимание самотно" и тук говорим за едно по-особено крими, един трилър, който на моменти граничи с фантастичното. Докато в гореспоменатата книга Бредбъри се облягаше на писателската фантазия на главния си герой, за да представи един по-жив, по-ужасяващ свят, тук това е постигнато чрез света на киното. Главният герой вече е сценарист във филмово студио. Всеки ден покрай него се създават, заснемат и унищожават светове. Кипи живот от всякакви епохи. Един ден той и най-добрият му приятел получават задачата да създадат най-плашещото чудовище, виждано някога, обаче става така, че то открива тях. Завърта се интрига, появяват се въпрос след въпрос, умират хора.

"Гробище..." ме остави със смесени чувства. Бредбъри на места пише дяволски объркано, комуникацията между героите му е странна, на едно различно, творчески-хаотично ниво, което вече е позабравено в съвременния свят. Това, че налучках отговора на една от основните загадки 100 страници преди да стигна до разкритието, също не бе приятно. И все пак в начина на писане на Бредбъри има някакъв особен чар, особено когато описва ужаса в героите си. Вдъхва живот на страха. За съжаление това не е постоянна константа и се губи из огромното количество филмови препратки към далечни кинокласики и сбърканите герои. Лунатици наистина. Все пак мога да препоръчам книгата на истинските кинолюбители. Не тези, които гледат всичко ново, било то и долен straight-to-DVD боклук, а онези, които се ровят в търсене на истинското изкуство, запечатано на филмова лента. Те, ако не друго, поне ще оценят атмосферата на "Гробище за лунатици".

В предния "Какво чета" пост споменах за това колко лошо е изданието на БАРД, в което се намират тази книга, както и "Смъртта е занимание самотно" и "451 градуса по Фаренхайт". Няма да се повтарям, но толкова много грешки просто ти убиват кефа от четенето. Несериозно отношение.

Почти приключих и "Кой уби СДС?" на Панайот Ляков. Четиво само за хора, интересуващи се от политика. Интересното е, че когато споменах във Facebook за нея, отдолу изскочиха коментари от типа "Костов, Костов, Костов". Да, ама не - авторът е на друго мнение за това кои са виновниците за "краха на синята идея". Иначе приличен разказ за едни от най-важните години в историята на Съюза на демократичните сили, идването на Симеон и т.н., допълнен с анализ на самата партия и събитията, което, имайки предвид занаята ми, няма как да не оценя. Налице обаче е проблемът, че авторът е пряк участник в част от случващото се и, както се досещате, това прави възможно появата на лични пристрастия в текста (и анализа). Стига толкова за сериозни неща, да поговорим за...

БРАНДЪН САНДЪРСЪН! Преди месец най-накрая имах възможност да захвана фентъзито "Пътят на кралете", започнах го и съм очарован. Пекаж беше прав - тук Сандърсън вече е завършен писател и освен интересен свят с интересни същества, интересни магии и т.н., разполага и с интересни персонажи. Минал съм половината и вече съм сигурен, че ще продължа да следя тази поредица, надявайки се, че авторът ще я довърши бързо. Продуктивен е, така че ако не се отплесва може и да се получи. По-сериозно за това епично фентъзи ще говорим, когато го прочета. Смятайте го за препоръчано още сега, аз вече планирам да си взема и следващата книга - "Сияйни слова".


Миналият път споменах, че чрез телефона се опитвам да запълвам свободно време и с някой друг Star Wars роман. След като приключих с "Tarkin" се захванах със "Star Wars: A New Dawn" на Джон Джаксън Милър - книга, разказваща за героите от новата анимационна поредица "Star Wars: Rebels". Две Star Wars книги една след друга обаче ми идват в повече и четенето тук върви мъчно. Все пак е добре човек да има нещо подръка я за някоя изненадващо свободна минута, я за дълъг път. Има полза и от смартфоните. Там съм захванал и една много свежо и приятно написана книга за журналистика, но да навлизам в детайли за нея ще е по-скучно отколкото и за политическите.

Ще задълбаваме в ревютата. Сега не си губете времето, а грабвайте книга.

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...