ДГД, БДЖ! ДГД!

Преди да започна разказа за днешните ми преживявания с чудото на чудесата, което е железопътният транспорт в България, трябва да направя едно пояснение. Хуленията тук са насочени както към БДЖ, така и към НКЖИ (Национална компания "Железопътна инфраструктура"), както и към всички фирми, институции и хора, които по някакъв начин са свързани с и отговорни за неудобствата, с които се сблъсква родния пътник по влаковете. По навик когато се оплакваме от жп транспорта, всички ние хулим БДЖ - по-лесно и удобно е някак. Заради това и тук продължаваме с това съкращение като общо нарицателно за всички виновни. А ето и как започна моят ден...

О, чакай, той все още не е свършил! В нощта между пети и шести март изобщо не съм спал. Бях във Варна при жената и чакахме да дойде време за доста ранния ми влак към Пловдив. Избрах да пътувам със сутрешен влак, заради история, която ще ви разкажа по-късно. Справка със сайта на БДЖ показа, че от Варна за Пловдив има влак в 5:15 сутринта, като пътуването включва едно прикачване на Горна Оряховица. "ОК", казах си, "устройва ме." Но не е било писано, приятелчета, защото изглежда БДЖ нямат навика да си обновяват сайта. След една безсънна нощ, в 4:30 се озовахме на варненската жп гара. Дадох си билета на жената на касата и казах, че искам заверка за Пловдив.

- Ама за кой влак?
- Този в 5:15.
- Ама... той не пътува вече. До края на февруари пътуваше. Къде видяхте, че има такъв влак?
- В сайта.
- Ама не го гледайте сайта.

МАМИЧКАТА ВИ **** ТЪПА! За какво е този сайт, бе? За да чете човек "БДЖ фен клуб" секцията?!? О, не знаехте ли? В сайта на БДЖ наистина има такова нещо. Влезте и вижте в горния десен ъгъл. Абе, не... Не влизайте.  Човек трябва да се измъчва с влизания там само и единствено, когато има нужда, но както личи от историята ми, дори тогава е безсмислено. А сигурно сте виждали и надписа "Сървърът е претоварен и заявката не може да бъде изпълнена. Моля, опитайте по-късно". ОК, няма проблем, нищо, че планирам да пътувам в следващите 2 часа, примерно. Както и да е.

Та в 4:30 сутринта се оказа, че влак от Варна за Пловдив в 5:15 няма да има. Влак ще има в 8 без 15, каза касиерката. Всичко хубаво, но такъв влак в сайта въобще не е посочен, бях сигурен аз. Иначе щяхме да се наспим като пичове и в 7:30 щяхме да сме на гарата като нормални хора. Някой обаче го е мързяло да ъпдейтва сайта на железопътната компания, а краткия коментар на служителите по гарите е "Не го гледайте сайта". Гениално. Искам да им дам награда за най-добро обслужване. Чума, примерно.

Все пак при второто ми посещение на гарата се оказа, че влак за София, минаващ през Пловдив, ще има в 08:45. Почаках, почетох, тръгнахме. Условията във вагоните няма да ви ги описвам, повечето от вас ги знаят. С тези дълги пътувания взех даже да им свиквам. По-интересното дойде по-късно. Заради ремонт на линията, свалиха всички пътници на гара Калитиново, малко преди Стара Загора. Зад сградата на гарата ни чакаха паркирани малък син микробус и един стар автобус "Ивеко", който, изглежда, е извозил доста народ по някоя междуградска линия. Качихме се вътре и потеглихме. Стигнахме до Стара Загора, където свалихме част от пътниците, но за сметка на това се качи цяла тълпа, между които и ученици, тръгнали на състезание по английски език в Пазарджик (дафак?). Автобусът се препълни, при което шофьорът каза, че няма право да вози правостоящи. Правите слязоха и потеглихме отново до следващия влак, който пък ни чакаше на Калояновец, което е след Стара Загора. И така, един час прекарах в китното старо "Ивеко", тревожейки се дали някоя баба няма по погрешка да вземе моя сак от багажното. Фентъзи томче и дрехите ми нямаше да й свършат много работа, така че...

Когато се качихме във втория влак, чакахме още 20 минути, защото трябваше да пристигнат и "правостоящите", които бяха свалени при първия курс. Не знам как стана, не ми е и интересува. Важното е, че все пак тръгнахме и благодарение на отзивчив кондуктор (забележете!) успях със същия влак да стигна не само до Пловдив, но и до Септември, макар и с над 50 минути закъснение. 

Как да не обичаш БДЖ? Организация уж има, ама куца. Сайт уж има, ама куца. Влакове уж има, ама при предното ми пътуване с нощен влак за Варна имах чувството, че стената на купето ми ще се изкърти и ще полетим заедно в мрака. То не беше скърцане, то не беше чудо. О, и като заговорихме за минали истории...

В началото споменах, че този път умишлено избрах сутрешен влак. Причината е, че при предното ми връщане от Варна реших да си хвана следобеден такъв. Планът (защото съм тъп и си правя планове, когато ползвам услугите на БДЖ) беше да потегля в 16:00 и по план да съм в 21:55 в Пловдив, където да ме чака мой приятел с кола, който да ме откара до Пазарджик. Малко след Варна обаче, на Комунаре/Комунари/Комуняги, влакът просто спря. Тридесет минути никой не ни даде причина за спирането. В крайна сметка ни информираха, че има "срутване на земна маса на линията" и докато не я разчистят не можем да продължим. Това продължи още час. Така, с час и половина закъснение, се озовахме в Карнобат, където чакахме разминаване с друг влак. По-тъжното беше за хората, пътуващи за Сливен, които трябваше някъде там да се прикачат на друг влак. Да, обаче няма кой да ги чака с това огромно закъснение заради "свлечена земна маса" и вторият влак тръгнал. Автобуси няма, обясни началник-влака, който също трябваше да пътува за Сливен. И се започна едно търсене на роднини и приятели с автомобили, едно формиране на групи за пътуване и прочие. Бедните сли'енчани (здравей, Красимире!), стана ми жал. После ми стана жал и за мен самия, тъй като вместо в 10 без 5 вечерта, пристигнах в Пловдив в 1 през нощта. Добре, че моят човек е точен и ме изчака, иначе трябваше да търся къде да спя (друг транспорт за Пазарджик през нощта няма). 

И така. Да, за някои неща съм си виновен сам - като например лошото планиране. И планирането изобщо, когато става дума за влакове. Но има толкова много нелепости, че чак е гадно, бе, хора. Дори фактът, че във влак имам супер много време за четене, не прави нещата по-добри. Сигурен съм, че много от вас имат с пъти по-ужасни истории, свързани с родните железници. А това, приятели, е лошо. По-лошото е, че с мрънкане, особено онлайн, нищо няма да се оправи, но, fuck it, поне ми олекна.

P.S. И едно бонусче от гара Пловдив миналата седмица. Някакъв чуждоземен пич стои пред една от касите и се опитва да обясни на касиерката, че иска билет за международния влак за Истанбул. Нито една от жените зад касите обаче не говореше английски и се наложи да превеждам на човека доста сложната процедура с пътуване до Свиленград, купуване на нов билет и т.н. От описанията на касиерките дори аз не разбрах как точно се стига до Истанбул, какво остава за него. Заведох го до линията, оставих го да чака влака и му пожелах успех. Какво друго да пожелаеш на човек, решил да пътува с влак у нас, по гари, на които няма кой да му даде информация и да го обслужи правилно. 

Да ви чуя как скандирате: Б-Д-Ж! Б-Д-Ж! Б-Д-Ж!

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...