Книги: "Анархия на три морета" на Йордан Свеженов


Издателство: "Сиела"
Цена: 13 лв.
Брой страници: 302

Уж щях да продължа с блаженото пренебрегване на съвременната българска литература, а то какво стана... Третомартенската промоция в книжарниците на "Сиела" се оказа солидно изкушение и тъй като нямаше нещо конкретно, което да блазни интереса ми, препоръките на другаря Блажев влязоха в употреба. Бърза справка с кратката анотация на задната корица на "Анархия на три морета" ме спечели като читател с нелепата идея за "Араби, нападащи Варна...". Тъй като и аз се намирах точно във Варна, изкушението бе твърде голямо.

"Анархия на три морета" е един сатиричен роман, който с лекота се гаври с родната ни действителност. Странно е усещането да четеш за неща като дядо, станал жертва на телефонна измама; за бардак в ромски квартал, където всеки се опитва да те ограби; за корумпирани митничари или не особено религиозни свещеници. И още, и още, и още куриози от българската реалност намират място в книгата на Свеженов. 

За историята е трудно да се напише нещo. Отделните герои си имат свои лични сюжетни линии, коя от коя по-нелепи и същевременно плашещо реални за нашите географски ширини. Говорим за битови проблеми: споменатата горе телефонна измама, несподелената любов на рома Братпит, скучната работа на полицая Ушев, надеждите на турски бизнесмен за българска булка и прочие. За фон стоят реални събития от последната година - търканията между Русия и САЩ, проблемите в Сирия, бежанците и т.н. Свеженов не се свени да се шегува и на геополитическа тематика, изпращайки дори Сергей Лавров и Джон (or Jim?) Кери на родна територия. Хм, не знаете кои са те? Спокойно - обяснено е. Основен момент, разбира се, са и споменатите "араби" и техният план да ударят морската столица. Не говорим обаче за обикновени взривове - те имат по-интелигентен подход в сеенето на ужас в сърцата европейски.

Така се събират сигурно над 10 истории, които в един момент се преплитат в едно голямо цяло. Авторът заслужава поздравления дори само за това. Книгата обаче има и други качества, като най-важното е солидната доза хумор в нея. И то нашенски, по-земен и простоват хумор, който някой чужденец едва ли би възприел. Първите 50 страници ги прочетох на мижава лампа в един бар и се побърках от хилене (особено на сцената с циганетата, опитващи се да запалят куче... WTF, right?). 

За съжаление, поне за мен, нивото на хумора някак спада с напредването на страниците. Пак ги има забавните моменти, но може би и самото задълбочаване на сюжета прави нещата малко по-сериозни. Някой смешни ситуации пък са развалени от твърде многото описания, но това е нормално за книга, тъй като там трябва да "покажеш" емоциите и израженията на всеки участник само с думи. 

Ако ви се чете нещо родно, но много различно от класиците, препоръчвам "Анархия на три морета", която ме убеди, че мога с интерес да прочета нова българска книга и да разпускам докато го правя. Ще се забавлявате с една лека история и колоритни персонажи, прототипите на които срещаме всеки ден по улиците. А и когато станете свидетели на едни подобни герои и история отстрани, може би ще се замислите колко ли нелепо изглеждаме понякога в очите на чужденци с различен манталитет.

Комикси: "Пазители на галактиката: Император Куил" (и мъчното комиксоиздаване у нас)

"Комикси! Комикси! Дайте комикси!", скандираха в хор гладните за истории в картинки нърдски души, но във Facebook страницата н...