За разказите, годините, киното, децата, телефоните, песните, карагьоза и бирата

Пише ми се. Ама не поредната порция коментиране на едиквоси, а нещо мое си, лично. Оригинално. Бърза справка с категорията "Разкази" показва, че не съм писал нищо творческо от почти две години. Но живот, работа, нерви, липса на вдъхновение и пиене... Знаете, особено, ако сте достигнали възраст, в която рождените дни по-скоро ви тревожат, отколкото да ви радват.

Това е забавно - човек до един момент се радва на рождените си дни, тъй като расте, дават му подаръци, става пълнолетен (но все така малоумен) и т.н. След това идва момент, в който годините започват да ускоряват ход и когато рожденият ден дойде се питаш "Пак ли? Стига, бе, много зачестиха!". Вероятно след това идва момента на непукизъм (криза на средната възраст?), в който ти е все тая. И накрая пак почваш да се радваш на всеки рожден ден. Не за друго, ами защото си доживял още един.

След това кратко отклонение, нека обясня защо пиша тези редове, след като сам казах, че искам да пиша нещо смислено. Това тук е отпушващ пост - пускаш музика (в момента: Disturbed - I'm alive) и оставяш мисълта да се лее по бялото на Blogger. Нещо като да пуснеш чешмата да потече малко след авария, за да си замине всичката кал. И преди съм обяснявал, така че нататък.

Преди малко се сетих, че съм забравил да споделя с китните си фейсбук другарчета (пак понатрупах една камара народ, с които никога не съм разменял нито дума) ревюто на "Avengers: Age of Ultron", което можете да прочетете сами, ако си насилите средния пръст и скролнете надолу. Жената ме подсети за нещо важно, което съм изпуснал. Филмът го гледахме с нея в родната й Варна (един много готин отец като разбра, че ходя с варненка, ми каза "Бог да ти е на помощ!", LOL). Гледаме си ние марвълските супергеройчовци, аз си фенбойствам вътрешно, кефя се. Върви един от по-спокойните и "дълбоки" моменти, при което изведнъж се чува брутално хъркане. Някакъв тъпак заспа, бе! Заспа! Всички, разбира се, почнаха да се хилят, разваляйки ми драмата от гледането на този шедьовър, базиран на комикс. Десет минути по-късно това дърво пак почна да хърка. ПАК! 15 лева си дал, бе, майна, как ще заспиш?!? Отделно едно хлапе близо до мен все питаше баща си "Ще свършва ли вече?". Бащата обаче не ебаваше много и изглежда бе запознат с материала, защото даваше на хлапака разяснения кой от героите какъв е и какво може. По едно време отряза сина си учтиво и сополанеца, недооценяващ качественото кино, трябваше да стои и да гледа, независимо иска ли не.

Не си водете децата на филми, които просто ви изглеждат детски заради плаката. Примерно в "Avengers" няма да схванат намеците за това как Черната вдовица иска Хълк да позеленее докато е в нея, но все пак има неща, които очичките им не бива да виждат. Пък и за кавко да гледат филм, който не могат да разберат. Не, че ми дреме как си харчите парите, обаче предпочитам да ми е спокойно, когато съм на кино. Водете децата на "Frozen", "Пепеляшка" и всички други неща, които няма да отида да гледам. Мерси.

А тези, които говорят по телефона, докато са на кино, трябва да бъдат замеряни с пуканки и обливани с кола (не е ли Pepsi, защо да го пие човек?). Може да ги замеряте и с говорещите деца. Примерно.


След този призив спирам за музикален поздрав:



Нямам идея що за риба е карагьоза, нямам и намерение да разбирам, защото не обичам риба. Забавна песен, но и нея ще спра да слушам. И ново прозрение: отдавна не съм препоръчвал песни... СКОРО! Е, няма да ви препоръчвам "Карагьоз", но все пак. Няма да е и български рап, защото едномесечната треска ми мина още миналата година (не знам що за период беше това, но, 42, ти си велик!).


Стига. Загрях. Отивам да извадя една "Загорка Ретро" (О, БОЖЕ МИЛИ! ПРОДУКТОВО ПОЗИЦИОНИРАНЕ!) от хладилника и започвам да пиша. Нещо от сърце. 

Ще издам книга. Няма к'во да стане.

P.S. Някой ден ще се науча да измислям заглавия. И ще спра да обичам послеписи. Някой ден.

"Отмъстителите: Ерата на Ултрон" - Ревю

Още от същото. Това предлага "Avengers: Age of Ultron" и едва ли някой ще бъде изненадан. Разликата? Повече екшън, малко по-малко хумор и малко повече драма. Но то това и се искаше. Нали?

Задължителният плакат с яки пози :D

Филмът ни среща с екипа от супергерои, формирал се в края на първия "The Avengers". Iron Man, Captain America, Thor, Hulk, Hawkeye и Black Widow обикалят света в търсене на остатъци от нео-нацистката организация "Хидра". Бият лошите, всичко върви наред... до момента, в който умните глави в групата (Тони Старк и Брус Банър) не правят една голяма грешка, наречена програмата "Ултрон" - изкуствен интелект, който има особено виждане за бъдещето на Земята.

Обичайната формула за филмово-комиксов апокалипсис, скъпи бирохолици. И докато Ултрон крои големите си планове, Отмъстителите се оказват изправени пред най-огромното предизвикателство (каква драма!) - да останат единни, когато всеки един от тях е толкова различен от другите не само в силите, но и в убежденията си. Това носи един приятен, по-дълбок елемент към иначе очакваното от филма - битки, експлозии, унищожени градове и улици, писъци и т.н. Режисьорът Joss Whedon още след първия филм каза, че иска втория "The Avengers" да е по-мрачен и да се фокусира върху героите в екипа и взаимоотношенията им. Това определено го има. Като се започне от един странен романс (Fifty Shades of Green), премине се през търканията между двамата най-изявени лидери (в подготовка за друг филм - "Captain America: Civil War") и се стигне до най-приятната изненада за мен:

HAWKEYE! Най-пренебрегнатият герой от първия филм тук получава предостатъчно внимание. Не само, че не е показан като най-слабото звено в екип, съставен от богове и хора със суперсили, но дори има някак сплотяваща роля. Не само, за да не се разпаднат Отмъстителите, но да бъдат привлечени и нови "бойци" към каузата. Освен това най-накрая получаваме и малко от чувството за хумор, с което комиксовият Клинт Бартън е известен.

Освен него всеки един от останалите петима има своите моменти, своето място в цялостния пъзел на филма. Намерено е време, за да бъдат изградени прилично и две нови лица - Пиетро (Quicksilver) и Уанда Максимоф (Scarlet Witch). Двамата са родом от измислена източноевропейска страна (защото всичко лошо идва от Източна Европа, знаете) и силите, които притежават, им отреждат роля в сблъсъка между Отмъстителите и Ултрон.

"Asta la vista, Авенжари!" или "Да бъдеш или да не бъдеш... Спасител".

Като казах Ултрон... Джеймс Спейдър, който озвучава робота, е велик. В гласа на Ултрон се усеща една постоянна нотка на арогантност, а дори в маниерите му има една такава лекота, каквато може да се очаква от "бог сред смъртни". Има нещо шекспирово в образа на изкуствен интелект, искащ да заличи човечеството (малко терминаторско, да, но пък комиксите предхождат Скайнет, така че...). Изненадващо за мен, в Ултрон също има и доза хумор, което е обяснимо, имайки предвид връзката му с Тони Старк. Но появата на изкуствения интелект и неговото развитие са неща, които сами ще видите. Това, на което искам да обърна внимание е, че макар да се нарежда сред по-добрите злодеи в Marvel-ските филми, потенциалът на Ултрон сякаш не е разгърнат изцяло. Твърде претупано изглежда всичко около него. Оставено му е недостатъчно време, за сметка на гореспоменатите драми между самите Отмъстители и представянето на други нови герои. В заключение: Ултрон е интересен злодей, но можеше да е нещо повече.

За екшъна няма какво да говорим.... Има ги епичните моменти, макар тук сблъсъците между самите супер герои да са силно ограничени, а да се заляга на "добри срещу лоши" (както е логично). Iron Man vs. Hulk, така силно рекламираната битка, изобщо не разочарова. Финалът на филма също е достатъчно епичен и запомнящ се, макар там най-силно да се усещат някои слабости в сценария, които не ми допаднаха. И без да разкривам каквото и да е, следващият филм - "Avengers: Infinity War" (Part 1-2) ще ни предложи един доста различен екип Отмъстители. А имайки предвид, че режисьорът също се сменя, вероятно ще носи нещо различно и като усещане. Joss Whedon направи невъзможното и създаде не един, а два страхотни филма за екип от супергерои, но сега е ред на братята Русо ("Captain America: Winter Soldier") да внесат нещо свежо.

Че харесах новият "Avengers" е ясно - все пак като като комикс-фен съм силно пристрастен. И все пак... има нещо, което ми липсваше. Може би съм очаквал нещо повече, нещо отгоре, което е странно - когато отиваш да гледаш филм по комикс трябва да си наясно какво те очаква. Има и друго - за пореден път филм на Marvel изглежда като прелюдия към следващо заглавие. Вградени са множество елементи, които да бъдат развити в други бъдещи заглавия, но освен това цялата история вместо да е фокусирана върху себе си, сякаш вече гледа отвъд.

И все пак не очаквате да ви кажа да пропуснете, нали? "Avengers: Age of Ultron" си е 2 часа и половина чисто забавление и даже горещо препоръчвам да го гледате. Ако първият не ви е харесал, вероятно и с този няма да е по-различно. В противен случай обаче слагайте Iron Man костюма, завъртайте чука, скачайте на Quinjet-a и политайте към кината. 

И си носете лък и стрели. Защото и от тях има полза. 

---

PS: Да отговоря на редовния въпрос: да, има бонус-сцена по време на надписите, макар и много кратка. Ще се наложи да изтраете само една-две минути, докато минат имената на главните актьори. 
P.S.2: Филмът си струва да се види на кино, а не да чакате горе-долу прилични пиратски релийзи, които да гледате вкъщи. Не, че филмът няма да изкара достатъчно пари и без няколко билета в повече (200 милиона за 4 дни, а още не е имал премиера в САЩ). Просто атмосферата на голям екран е наистина епична. А и си е друго също на голям екран да видиш трейлъра на "Star Wars: The Force Awakens".
P.S.3: Май не харесах Vision.

Първа снимка на Джаред Лето като The Joker - татуиран и с метална усмивка

"All it takes is one bad day to reduce the sanest man alive to lunacy."

Знаех си аз, че нещо няма да е наред. И без това очите ви са привличени от снимката, така че обърнете й по-сериозно внимание, пък после ще говорим... говоря. То блогването си е монолог.


Това, драги бирохолици, е първата снимка на Джаред Лето като The Joker. Така ще изглежда мега популярния злодей в новия филм на DC и Warner Bros. "Suicide Squad" (2016). Филмът е част от новата филмова вселена на DC Comics, заедно с "Man of Steel" и също предстоящия "Batman v. Superman: Dawn of Justice". Т.е. няма нищо общо с трилогията "Черния рицар" на Кристофър Нолан. Следователно и Жокерът, който Лето ще изиграе, няма нищо общо с гениалната интерпретация на Хийт Леджър. ПевачЪТ Лето (който между другото има Оскар) ще ни представи нещо ново и свежо, като поведение вероятно по-близко до комиксите, но като визия... Oh, well. Мяза на комбинация между бял рапър, циганин-сводник и Мерилин Менсън.

И аз бях малко шокиран в началото, признавам. Обаче вече ми писна да приемам навътре разни подобни неща, да късам листове, да обръщам маси, да си бия главата в стената... (помня как реагирах на новината, че Бен Афлек ще е Батман, ахеахеха). Няма смисъл. Яко татуиран Жокер с метални зъби*- ОК, никой не го очакваше, така че поне е някаква изненада. Добра или лоша все още няма значение. Да дойде филма, пък тогава ще хвърлям присъди. И ще видим дали все още не харесвам Джаред Лето.

"Suicide Squad", в случай, че не съм ви говорил за него, ще разкаже историята на специален екип, съставен изцяло от злодеи и престъпници, които са принудени да работят за правителството на САЩ. Уил Смит ще играе Deadshot, a Margot Robbie ще е изгората на Жокера - Harley Quinn, която ще видим за пръв път на голям екран. В общи линии: "SS" (холифак, какво съкращение) ще предложи нещо свежо сред вече доста обширния каталог с филми по комикси - лента, в която супергероите са на заден план, а вместо това се обръща внимание на лошковците. Жокерът не е член на екипа, така че вероятно ще е или целта на "самоубийците", или пък ще е с някаква второстепенна роля. По-вероятно първото.

Така и така първия поглед към летовския Жокер повдигна темата за филмовата вселена на DC, нека продължим нататък с излезлия миналата седмица първи тийзър трейлър за "Batman v. Superman: Dawn of Justice":


Черпено е с шепи от комиксите на Марк Милър, така че нямам оплаквания. Може би ме смущава само твърде многото CGI, на което режисьорът Зак Снайдър обича да разчита във филмите си (винаги красиви, но не винаги особено смислени). 

DC обаче като цяло са в кофти позиция. "BvS" излиза през март 2016-та, а "Suicide Squad" през август. Marvel вече ще имат над 2 цели "обиколки" преднина със своята филмова вселена. Така че все повече започвам да се чудя оправдано ли е бързането да стигнем до "Justice League" филм възможно най-скоро** и дали накрая няма да се получи нещо.... кофти.

О, и най-доброто за финал - вече си представям какво ще стане, когато най-накрая видим напомпания Батман (Бен Афлек) срещу татуирания Жокер (Джаред Лето) лице в лице. То бой, то кръв... It's hip to be square, дет' се вика.

----

* Татуировките "damaged", "J" и множеството клоуни ми идват малко в повече, но се замислих конкретно за металните зъби на новия Жокер. Това е супер логично - замислете се колко пъти това лице е било премазвано от батмановите юмруци. Защото във филмовата DC вселена няма да разказват всичко от самото начало - Батман вече съществува, Жокерът също, срещали са се и преди. Имало е бой, оттам и щетите по муцуната на героя на Лето. Логично е. Не съм сигурен, че ми допада, но е логично, по дяволите.
** За незнаещите - "Justice League" са "Отмъстителите" на DC, ако мога така да се изразя. Екип от Батман, Супермен, Wonder Woman, Aquaman, Cyborg, The Flash и т.н. DC/Warner Bros., гледайки колко пари направиха Marvel-ските "Отмъстители", бързат супер много да изкарат и своя супер-екип на голям екран. "Batman v. Superman" е прелюдия към това, а самият "Justice League" филм излиза по кината в края на 2017-та. Ето това е бързане.

За носталгията и новото в тийзъра на "Star Wars: The Force Awakens"

Ту-ту-ту-туруру! (dance) Ако нямате идея какво правя, погледнете това видео. Само осем секунди е, ще изчакам.

ОК, продължаваме.

Време е за лична история, приятели. Миналият четвъртък беше един дълъг, дълъг ден. Към 10 вечерта най-накрая се прибрах, и осъзнах, че имам време само за хапване и бърз душ преди да се просна в леглото. Да, обаче се оказа, че имам съобщение от братовчед ми, #МладияЛиберал. А в съобщението... о, чудо! Линк за новия тийзър за "Star Wars: The Force Awakens"!

Приритах от кеф! Опулих се, изцвилих и със силно занижени очаквания натиснах Play. Защо занижени? Ниските очаквания водят до по-малки разочарования, другари мои. И със сигурност тийзърът не ме разочарова, макар след него въпросите да са още повече. А целият Интернет полудя, особено заради една реплика в самия край и появата на двама любими (екс)контрабандисти:



"Chewie, we're home", промълви дядо Хан, описвайки чувствата и на милиони души по света. "Кеееееееф", отвърна Чубака прочувствено, разбивайки вълни на радост в сърцата фенбойски и фенгърлски.

Браво, J.J.Abrams! Знаеш как да ни трогнеш. И макар огромна част от вниманието на хората да се фокусира най-вече върху финалните няколко секунди, моето все по-нарастващо любопитство към Епизод 7 (който изглежда няма да има "Епизод 7" в заглавието си) се дължи на много други неща, показани в тези две минути. Новите персонажи*, например. Най-вече Кайло Рен - новият злодей, който вече можем да видим по-детайлно и на един от първите промо постери.

Stormtrooper-и и Kylo Ren в цял ръст и близък план на маската му. Подобно на шлема на Вейдър и тук се усеща японското вдъхновение. Това е подражаване на традицията, което много одобрявам.

Важни са и "добрите" - вечно задъхания Фин, Рей (тази, която му подава ръчичка, докато е задъхан) и търкалящият се дроид BB8, който КЕФИ, БЕ! КЕФИ! Не знам за вас, но на мен малко ми е писнало от R2-D2 и C3PO, особено след шест сезона на "Clone Wars".

Отварям си чадъра, преди хвърлените камъни да са ме уцелили. ОК, ОК, chill!

Не, бе, народе, сериозно. Носталгията я има. Това се искаше и от Епизоди 1-3, обаче на Лукас не му се получи поради някаква причина... (никакви практически ефекти, твърде много CGI, твърде разпилян сценарий, малоумни диалози, Джар Джар и т.н.). Тук обаче не говорим за прикуълченца, а за истински продължения. Такива, каквито някои хора чакат от 1983-та насам. В тях ще видим добре познатите ни и любими герои, с които тийзърът ни дразни. В него го има Люк (само като глас и една модерна роботска ръка), има ги Хан и Чуи рамо до рамо, има Stormtrooper-и и всички познати ни кораби (Star Destroyer-и, X-Wing-ове, TIE Fighter-и).

И това е якото, да, това ни кара да сме толкова въодушевени, но лично аз се надявам от добре познатото старо да започнем да минаваме към нещо ново и различно. Галактиката да търпи промени, да еволюира. Първоначално ми се искаше да мрънкам заради това, че виждаме горепосочените кораби, но реално в дизайна им се виждат промени, вижда се някакво подобрени, промяна, така че ще си мълча.

Да, реално повече ме тревожи да не се разчита твърде много на старото, отколкото от вкарването на новости в поредицата. Новото не е задължително лошо. Просто нагласата на нас, Star Wars феновете, е лоша, заради "новото", което Лукас ни предложи в епизодите от 1 до 3. Наскоро четох една статия, не помня къде, в която се споменаваше масовото недоволство на феновете от неща от първия тийзър като светлинния меч с предпазители или пък това, че имаме черен Stormtrooper. Някакви крайно малоумни оплаквания, особено когато става дума за мнения, изградени по няколко кадъра от тийзър (да, знам, че правя същото в момента)

Новото в Епизод 7 може да е добро - нужни са нови, млади основни персонажи, които да поемат щафетата от Хан, Люк и Лея, които, съгласете се, не е редно да са в центъра на нова трилогия при условие, че са на по 60+ години. Нужен е нов запомнящ се злодей и стискам палци, о, как стискам палци Кайло Рен да се окаже такъв (и да не "умре" в първия филм, ала Darth Maul). Нужен е нов симпатичен дроид, нова голяма заплаха (но не нова Империя, ще ме извинявате), нови планети, раси и технологии. Нещо, което да ни грабне така, както оригиналната трилогия е грабнала хората преди десетилетия.

Радвам се да видя любимите ни герои в нова фаза от живота им, ще се радвам да посетим отново и някое любимо място/планета. Но още повече ще се радвам, ако те вървят ръка за ръка с новите неща, които ще бутнат Галактиката напред и ще създадат още много Star Wars фенове в идните години.

Нека Сил... НЕ! Не, не и не! Няма да завършвам с клишета. Не.

У дома сме си, приятели. Или поне през декември ще бъдем.

---

Като се замисля, има едно ново нещо в тийзъра, което може да се каже, че не харесах - хромирания Stormtrooper. Like... WTF?!? Това дори не прилича на хром или някакъв метал изобщо, а на пластмаса. Не мрънкам, просто ми изглежда малко нелеп :D
** За тези, които не знаят - Darth Maul не умира в Епизод 1, въпреки че накрая Оби-Уан го реже на две. В "Clone Wars" историята на неговото оцеляване и бъдеще е разказана подробно, някой ден ще ви посоча в кои епизоди. Защото реално те си струват най-много.

Книги: "Пътят на кралете" на Брандън Сандърсън


Епос.

История за живота, пропадането и въздигането, безспирната борба не само да оцеляваш, но и да бъдеш по-добър. Това е "Пътят на кралете" на Брандън Сандърсън.

Той, скъпи блогочетци, е същият автор, породил в мен изключително смесени чувства с някои свои предни романи. Макар да бях чел само две негови книги*, аз вече имах твърдо мнение за Сандерсън - човекът има уникална фантазия що се отнася до измислянето на оригинални фентъзи светове и магически системи, но сравнително плоски и трудни за запомняне герои. Това ме караше и да страня от неговото бързо набъбващо творчество. Когато стана ясно, че Сандърсън започва своят "голям проект", с който изглежда иска да остане в литературната история, също не бях особено трогнат и реших да стоя настрана поради ред причини, въпреки многото добри отзиви.

И така, един ден, размотавайки се в една пазарджишка книжарница, пред очите ми попадна "Пътят на кралете" - първата книга от епоса на Сандърсън "Летописите на Светлината на Бурята". След няколкоминутна телефонна справка с Пекаж, той успя да ме убеди, че покупката си струва и няма да съжалявам. И какво да ви кажа... книгата стоя недокосната почти 2 месеца. Просто обемът от 1020 страници си е плашещ, особено когато имаш твърде малко свободно време.

Когато обаче най-накрая я започнах и си дадох необходимия начален тласък от стотина страници, неусетно започнах да се спускам по-дълбоко и по-дълбоко в "Пътят на кралете" и неговият...

Свят на бури и скали

Налице отново е един изключително различен свят - Рошар е земя, постоянно брулена от чести, периодични бури. Животът тук е съобразен изцяло с тях - сградите се строят на една страна, водата се филтрира, растенията са пригодени за оцеляване в сърцето на стихиите. За хората тази сурова действителност е нещо обичайно и далеч по-приемливо от старите времена, в които т.нар. Вестители на Всемогъщия са воювали с ужасяващите същества, наречени Пустоносни. Тази епоха обаче е забравена. В момента Рошар е разделен на няколко огромни държави с особени отношения помежду си. Едно от водещите кралства е Алеткар, което е и централно в историята на книгата. След дългогодишни опити неговият крал Галивар е успял да обедини местните деспоти - т.нар. Върховни принцове, в едно общо кралство под негова власт. Следващата стъпка е сключването на мир с паршендите - народ, считан от повечето алети за сбирщина диваци, към които кралят обаче има дълбок интерес. Тогава обаче нещата се объркват сериозно.

Развиващи се и запомнящи се герои

И докато Алеткар започва да се тресе отвътре и отвън, ние се запознаваме с няколко основни персонажа, чрез които Сандерсън движи историята си. Най-накрая разбрах хвалебствията за "Пътят...". Реално в този роман авторът изчиства най-голямото ми недоволство към него - тук имаме добре развити, интересни и запомнящи се персонажи. Историята на Рошар не спира да се разкрива пред читателя, но фокусът в текста пада върху лични проблеми и житейски път на главните герои - пропадането, борбата за оцеляване, търсенето на себе си и неизбежното съмнение, въздигането. "Пътят на кралете" е по-скоро тяхната история, а големите събития са просто един постоянно заплитащ се фон.

Оттук следва и може би единствената слабост, която аз открих в книгата - за тези 1000+ страници не се случват чак толкова много значими неща. Основната част от романа е фокусирана на едва само две места - Пустите равнини и Карбрант. Това са две частички от огромната карта на света, която можете да видите в началото на книгата. Сандърсън не бърза със значимите събития и обрати, които да повлияят на съдбата на целия свят, а вместо това се фокусира върху по-малките, които да се отразят върху живота на героите му. Донякъде това е добре, както вече споменах, но донякъде остава усещането за това, че си получил само мъничко парче от една голяма, сладка торта.

Броня, меч и сияйност

Магическия елемент във фентъзи света на Рошар е на огромна висота. Това все пак е Брандън motherf'n Сандърсън. Едно от основните неща в Рошар е използването на т.нар. Светлина на Бурята. Определени персонажи умеят да я "вдишват", зареждайки се със сила, която после да използват по най-различни начини - да оттласват или привличат предмети, да ходят по стени и прочие.

Друга важна част са Броните и Мечовете, останали от стари времена и превърнали се в основна цел на крале и армии. Това са древни артефакти, даващи на притежателя им силата на цяла армия**. Те са изключително редки и не са много бойците или владетелите, притежаващи както Броня, така и Меч. А понякога спечелването на битка зависи изцяло от това дали в дадена армия има Мечоносец или Броненосец. Трети акцент можем да поставим върху Превръщателите - предмети, с които може да се променя вида и структурата на всичко. Например от камъни да създадеш храна. Тяхната сила обаче е много по-особена, могъща и трудна за контролиране, отколкото изглежда на пръв поглед и в известна степен остава загадка.

И макар някои неща от магическата система да напомнят леко на "Мъглороден", никой не може да вини Сандърсън, че краде от себе си и доразвива свои стари идеи. Магията тук е различна и свежа. Стои редом до класическите сблъсъци на армии, като в света на Рошар вроденото умение на войниците, смелостта им и доверието помежду им са не по-малко важни от свръхестествените сили на отделни индивиди.

Животът преди смъртта

В "Пътят на кралете" Сандърсън разгръща така могъщо фантазията си, че е трудно в един текст като този дори само да споменеш всички неща - герои, битки, магии, същества... Тази първа книга от "Летописите на Светлината на Бурята" е отрочето на много часове писане и още повече часове мислене в опита да се създаде един оригинален нов свят, носещ богата митология и населен с много живот. Сандърсън не само прави това, но и слага фокуса върху човешкото - върху желанието за учене, за оцеляване, за успех; върху сблъсъка между честта и егоизма.

Богове, докато четях страници към края на книгата в главата ми звучеше епична музика, а всичко мъжко в мен трепваше от усещането за чест, войнственост, сила и жертвоготовност, което някои от героите носят.

Присъединявам се към хората, хвалещи "Пътят на кралете". Ще успокоя и вас за притеснението, което имах - книгата не свършва с някакъв твърде отворен финал, макар да е ясно, че историята на Рошар тепърва ще се разкрива пред очите ни***. Така че смело дайте шанс на цялата поредица и да се надяваме, че Сандърсън ще използва до краен предел своята невероятна производителност и ще ни осигурява том след том от ТАЗИ поредица (защото пише твърде много други) на сравнително къси интервали. Искаме да сме част от епоса на живота му, но не и да се чувстваме като феновете на Мартин, например.

----

Издателство: Artline (тъй като този път се фокусирах върху съдържанието на книгата, искам само да спомена, че изданието е страхотно - карти, илюстрации, приятна хартия и съвсем малко грешки из текста)
Корици: меки / твърди (горещо препоръчвам да си купите изданието с твърди корици)
Брой страници: 1022

Бележки (за да е по-книжно):
* Предните ми опити да чета Сандърсън се зоват "Елантрис" и "Мъглороден: Последната империя". Така и не успях да се насиля да мина повече от 20 страници от втория "Мъглороден", но вече е на телефона и има надежда.
** Броненосците и Мечоносците са това, което геймърите наричат imba герои. Отиват на бойното поле и започват да сеят смърт и разруха, като са почти неунищожими.
*** "Летописите на Светлината на Бурята" е планирана като поредица от 10 книги. Вероятно всяка ще е по 1000+ страници, но можем само да предполагаме. До момента са публикувани първите две - "Пътят на кралете" и "Сияйни слова". Вече чета втората и макар че ще е трудно, ще споделя мнение и за нея. Но ви е ясно - препоръчвам ви и вие да обвържете тази поредица с читателския си живот за няколко години напред.

И Джон Конър стана терминатор

Днес изглежда е ден за трейлъри. След като Marvel пуснаха пълния трейлър за "Ant-Man" (който е доста забавен и най-накрая ми създаде интерес към филма), още един предполагаем летен блокбъстър се сдоби с нова реклама. Терминатори, терминаторки и терминаторченца, представям ви втория трейлър за "Terminator: Genisys":


"Терминатор: Генез... Джинез... Джинеси... Джинисис?"... Oh, fuck it, както и там да се произнася името на филма, той излиза на 1 март и отново ще ни болят очите при излизане от киносалоните, защото ще е 3D. Арнолд "I'm too old for this shit but I'm back" Шварценегер се завръща телом и духом в поредицата, след като в "Terminator: Salvation" видяхме само дигитална версия на мутрата му върху тялото на някакъв млад културист. До него е Емилия Кларк, по-позната като Кралицата на драконите или Онази русата от "Game of Thrones", поема емблематичната роля на Сара Конър - една от най-badass жените в историята на киното (много ме кефи тази дума, да). 

Защо си правя труда да драсна няколко реда за този трейлър след като преди известно време писах, че никога повече няма да се зарадвам на трейлър на "Терминатор" филм? Защото новият трейлър успя да ме изненада. След 4 филма вече изглеждаше трудно да се измисли нещо в Terminator франчайза, което да изглежда свежо и ново. Е, трейлърът показва нещо такова - изглежда Джон Конър, последната надежда на човечеството и герой на Съпротивата, се е превърнал в получовек/полумашина (или по-скоро някакъв нанороботизиран изрод). Това е свеж обрат, признавам, и е някакъв плюс за филма, който се опитва да съживи една може би с право поумряла поредица. Все пак щеше да е странно да използват актьора Jason Clarke ("Зората на планетата на маймуните") само в няколко сцени от бъдещето. 

Иначе "Terminator: Genisys" изглежда все по-хаотичен. Множество пътувания във времето, заигравания с предните филми и техните времеви линии и т.н. Пф, даже аз се обърквам от трейлърите, какво остава за някой зрител, за когото минало-настояще-бъдеще е една твърде непроменлива. Идеята за стар Шварценегер срещу млад Шварценегер (този път показана малко по-обширно към края на трейлъра) също не е достатъчна, че да ме трогне истински. Казах - никакво радване повече.

Продължавам да съм meh, но изненадата с Нанотерминатора Джон Конър я има. Може пък и да се получи приемлив sci-fi екшън. Но никой не очаква Terminator филм без Джеймс Камерън да е шедьовър, нали така?

Епизоди на "Game of Thrones" изтекоха в Интернет

Ден първи, час десети. Все още никой не ми е спойлнал нещо от новия сезон на "Game of Thrones". Дотук добре, но се страхувам. Зимата иде, но спойлерите идват по-бързо. Сякаш от тях се страхувам повече. Струва ми се, че спойлването е неизбежно и съм обречен... като всички други.



Сигурно много, много боли да си сред хората в HBO. Сигурно сте чули вече - първите четири епизода от новия, пети сезон на "Game of Thrones" се появиха в Интернет. И това - ден преди телевизионната премиера на първия. Епизодите са из торент-тракерите по света, като бързо се набутаха в класациите за най-теглени неща и в родните сайтове. Предположението е, че епизодите са свалени от DVD-та, предназначени за журналисти. Това твърдение се подкрепя от наличието на blur-нат (демек замазан) воден знак в долния ляв ъгъл на картината. Подобни водни знаци се слагат точно като защита на DVD-та с промоционална цел. Свикналият на cam rip-ове потребител на пиратско съдържание обаче не се плаши от някакво си мъгливо квадратче в ъгъла и в световен мащаб започна лудо теглене. В ранния следобед вече имаше и български субтитри за първия епизод. Просто лудница.

Подобен гаф с най-популярното шоу на HBO си е сериозен шамар за телевизията, скъпи блогочетци. Всички Интернет-потребители по света имат възможност да гледат епизоди, които трябваше да бъдат излъчени в рамките на целия следващ месец. Трябва да си някакъв много търпелив и високоморален тип, за да не се възползваш от тази възможност, а вместо това да чакаш седмица след седмица. А и все някой твой приятел ще го направи и ще ти спойлне някой важен момент, което в миналото е ставало причина за караници, разводи, а може би и убийства. Мдам, true story.

Трудно е за шматка като мен да прецени дали това представлява реален финансов удар за HBO, защото все пак техните абонати вече са си платили за месец наред. Изтичането на епизодите означава само, че поне през април нови хора едва ли ще се абонират за платения канал, за да гледат "GOT". Ударът ще бъде по-сериозен по рейтингите, които през тези четири седмици едва ли ще са чак толкова впечатляващи, колкото са били досега. Но пък HBO ползват рейтингите само за хвалба, а не печелят от тях, тъй като нямат реклами, so...

Та така, Великден наистина се оказа велик ден за феновете на Джордж Р. "Бавно пиша" Р. Мартин. Шансът поне няколко от вас, четящите това, също да са свалили епизодите и даже вече да са ги гледали, е много голям. "GOT" все пак продължава да е най-пиратстваното шоу в световен мащаб, което, да си го признаем, не е хубаво, но поне говори за ужасяващата му популярност. Пиратстването на новите епизоди и масовото теглене обаче са поредното доказателство за друго - че в епохата на Интернет традиционният начин за разпространение на телевизия умира. Зрителят иска да гледа епизодите на дадено шоу/сериал/предаване накуп, където и когато реши. Не му се чака. Ето заради това Netflix пускат наведнъж целите сезони на новите си сериали (като "House of Cards", например. Бел. пробутващият-стари-постове-Бире). 

Знаете ли кое обаче е тъпото в случая с новия сезон на "Game of Thrones"? Ако изгледате първите 4 епизода за ден, ще трябва да чакате цял месец за петия. Хехехаеахеа. За съжаление обаче сякаш е крайно наложително да го направите заради гореспоменатата опасност от спойлери. Така че в крайна сметка от това изтичане на епизодите ние, зрителите, може би по-скоро губим.

Кръв и дракони в "DragonLast" - един изцяло БЪЛГАРСКИ комикс

Аааалелуя! В период на отбелязване на чудеса сме, при това доста старички - гадателстване, възкръсвания и т.н. Но едно чудо е съвсем, съвсем прясно. Дами и господа, момченца и момиченца, нарциси и рози... имаме си нов, чисто български КОМИКС!

Не се еб***м. Комикс. Български.


Чудото се зове "DragonLast" и има вече два излезли броя, които с малко повече желание може да намерите в някои книжарници и разните му там будки. Грях щеше да бъде точно аз да пропусна да отбележа събитието (вижте съдържанието на блога, все пак), така че е време за няколко думи.

НЯКОЛКО ДУМИ:

Действието в "DragonLast" се развива в един средновековно-японски свят, в който съществуват дракони (изненадани?). Или поне са съществували - епохата им е към края си, а хората постепенно заемат мястото им на доминиращ вид. Последният огромен гущер обаче решава, че има начин да спаси расата си... чрез човешка жена. 

Мога да ви дам доста повече инфо от историята, но знаете - рискуваме да ви спойлна нещо и т.н. "DragonLast" е изцяло оригинална история на автора Satanasov, който сам пише и рисува комикса. Фентъзи светът е само бегло базиран на японското, така че то не ви се натрапва (аз примерно не съм фен и щеше да ми пречи, ако беше обратното). Въпреки силния азиатски елемент в героите и историята това не е манга, а си е комикс за масова консумация. Малко ми напомня на "BattleChasers" на Joe Madueira, който някой се опита да издава у нас преди години. Но не е чужд, а е родно производство и това топли сърцето. И си проси повече продажба. КУПУВАЙТЕ БЪЛГАРСКОТО! 

В един комикс са важни няколко неща. Като за начало - самото рисуване. Тук то е идеално. Някои от персонажите на Satanasov са с брутален дизайн и визия. Двете основни фигури - Драконоубиеца и Сакоя, са типичните badass-oвци и правят най-силно впечатление с онази прямота, лека лудост и бруталност, на която момченцата се кефим от малки (защото хората сме агресивен вид, нали...). Драконите също изглеждат добре и имат аурата на японския мит за тях, особено в муцуните. Силата на комикса обаче е в оцветяването. В това отношение не отстъпва на много от нещата на DC и Marvel, които съм чел през последните години, а даже на места сериозно надминава някои от тях (има крайно грозни американски поредици, честно). 

Зле направена spoiler free снимка, колкото да добиете представа за визията в страниците.

Историята също получава плюс. Концепцията за света е добра, а в рамките само на два броя се случват доста неща, макар че усещането все още е за един огромен пролог, интро към основното действие, което сякаш предстои. Важното е, че читателят се трогва и има интерес от това какво ще стане натататък. Критика имам само към част от текста, особено някои от разговорите, на които им липсва дълбочина. НО! Това си е мой проблем, тъй като съм се начел на твърде много философски балончета в живота си. А и как да търсиш кусури в творчеството на човек, мъчещ се да издава комикс у нас?

Защото това, което Satanasov и издателите му от Ardeo Publishing опитват, е крайно рисково. Не е нужно да убеждавам който и да е от вас колко трудно може да се спечели от продажбата на комикси в България. Нямаме традициите и почитта към този вид изкуство/забавление, а е трудно и да ги градиш в свят, в който петгодишните се размотават с лаптопи, таблети и смартфони. Но трябва да се опитва и адмирирам всеки опит в тази насока. Браво на Satanasov, браво и на издателството за смелостта. С кеф ще давам своята подкрепа всеки път, когато видя нов брой на комикса. До момента са публикувани два - един през януари и един през март. Всеки струва 3 лв., така че реално не му плащаш нищо. Това са два сандвича или бутилка Pepsi и Snickers. Все ще ги прежалите. Замислете се - ако сте чели чужди комикси, мисля, че е задължително да подкрепите български опит за направата на нещо подобно. Ако не сте - нищо не пречи да опитате, може пък да ви хареса.

P.S. За повече инфо можете да погледнете Facebook страницата на Ardeo Publishing. Там ще разберете къде можете да намерите излезлите броеве. Погледнете и тази на самия Satanasov в DevianArt, за да добиете представа за стила му. Има готини неща.
P.S.2: Малко следфинално, но държа да отбележа, че се надявам "DragonLast" или поне първата му арка да не се проточи в повече от 15-ина броя, защото така намаляват шансовете да видим историята докрай. 
P.S.3: Споменах ли, че в комикса има кръв, хвърчащи крайници и цици? Не? Споменавам. В комикса има кръв, хвърчащи крайници и цици. Което е добре.

WWE Battleground '17 - поредна доза предвидимост или пълна торба с изненади?

Ето, че минаха две седмици от последното PPV на WWE и е време за следващото. С " WWE Battleground 2017 " обаче ще подходя раз...