Книги: "Пътят на кралете" на Брандън Сандърсън


Епос.

История за живота, пропадането и въздигането, безспирната борба не само да оцеляваш, но и да бъдеш по-добър. Това е "Пътят на кралете" на Брандън Сандърсън.

Той, скъпи блогочетци, е същият автор, породил в мен изключително смесени чувства с някои свои предни романи. Макар да бях чел само две негови книги*, аз вече имах твърдо мнение за Сандерсън - човекът има уникална фантазия що се отнася до измислянето на оригинални фентъзи светове и магически системи, но сравнително плоски и трудни за запомняне герои. Това ме караше и да страня от неговото бързо набъбващо творчество. Когато стана ясно, че Сандърсън започва своят "голям проект", с който изглежда иска да остане в литературната история, също не бях особено трогнат и реших да стоя настрана поради ред причини, въпреки многото добри отзиви.

И така, един ден, размотавайки се в една пазарджишка книжарница, пред очите ми попадна "Пътят на кралете" - първата книга от епоса на Сандърсън "Летописите на Светлината на Бурята". След няколкоминутна телефонна справка с Пекаж, той успя да ме убеди, че покупката си струва и няма да съжалявам. И какво да ви кажа... книгата стоя недокосната почти 2 месеца. Просто обемът от 1020 страници си е плашещ, особено когато имаш твърде малко свободно време.

Когато обаче най-накрая я започнах и си дадох необходимия начален тласък от стотина страници, неусетно започнах да се спускам по-дълбоко и по-дълбоко в "Пътят на кралете" и неговият...

Свят на бури и скали

Налице отново е един изключително различен свят - Рошар е земя, постоянно брулена от чести, периодични бури. Животът тук е съобразен изцяло с тях - сградите се строят на една страна, водата се филтрира, растенията са пригодени за оцеляване в сърцето на стихиите. За хората тази сурова действителност е нещо обичайно и далеч по-приемливо от старите времена, в които т.нар. Вестители на Всемогъщия са воювали с ужасяващите същества, наречени Пустоносни. Тази епоха обаче е забравена. В момента Рошар е разделен на няколко огромни държави с особени отношения помежду си. Едно от водещите кралства е Алеткар, което е и централно в историята на книгата. След дългогодишни опити неговият крал Галивар е успял да обедини местните деспоти - т.нар. Върховни принцове, в едно общо кралство под негова власт. Следващата стъпка е сключването на мир с паршендите - народ, считан от повечето алети за сбирщина диваци, към които кралят обаче има дълбок интерес. Тогава обаче нещата се объркват сериозно.

Развиващи се и запомнящи се герои

И докато Алеткар започва да се тресе отвътре и отвън, ние се запознаваме с няколко основни персонажа, чрез които Сандерсън движи историята си. Най-накрая разбрах хвалебствията за "Пътят...". Реално в този роман авторът изчиства най-голямото ми недоволство към него - тук имаме добре развити, интересни и запомнящи се персонажи. Историята на Рошар не спира да се разкрива пред читателя, но фокусът в текста пада върху лични проблеми и житейски път на главните герои - пропадането, борбата за оцеляване, търсенето на себе си и неизбежното съмнение, въздигането. "Пътят на кралете" е по-скоро тяхната история, а големите събития са просто един постоянно заплитащ се фон.

Оттук следва и може би единствената слабост, която аз открих в книгата - за тези 1000+ страници не се случват чак толкова много значими неща. Основната част от романа е фокусирана на едва само две места - Пустите равнини и Карбрант. Това са две частички от огромната карта на света, която можете да видите в началото на книгата. Сандърсън не бърза със значимите събития и обрати, които да повлияят на съдбата на целия свят, а вместо това се фокусира върху по-малките, които да се отразят върху живота на героите му. Донякъде това е добре, както вече споменах, но донякъде остава усещането за това, че си получил само мъничко парче от една голяма, сладка торта.

Броня, меч и сияйност

Магическия елемент във фентъзи света на Рошар е на огромна висота. Това все пак е Брандън motherf'n Сандърсън. Едно от основните неща в Рошар е използването на т.нар. Светлина на Бурята. Определени персонажи умеят да я "вдишват", зареждайки се със сила, която после да използват по най-различни начини - да оттласват или привличат предмети, да ходят по стени и прочие.

Друга важна част са Броните и Мечовете, останали от стари времена и превърнали се в основна цел на крале и армии. Това са древни артефакти, даващи на притежателя им силата на цяла армия**. Те са изключително редки и не са много бойците или владетелите, притежаващи както Броня, така и Меч. А понякога спечелването на битка зависи изцяло от това дали в дадена армия има Мечоносец или Броненосец. Трети акцент можем да поставим върху Превръщателите - предмети, с които може да се променя вида и структурата на всичко. Например от камъни да създадеш храна. Тяхната сила обаче е много по-особена, могъща и трудна за контролиране, отколкото изглежда на пръв поглед и в известна степен остава загадка.

И макар някои неща от магическата система да напомнят леко на "Мъглороден", никой не може да вини Сандърсън, че краде от себе си и доразвива свои стари идеи. Магията тук е различна и свежа. Стои редом до класическите сблъсъци на армии, като в света на Рошар вроденото умение на войниците, смелостта им и доверието помежду им са не по-малко важни от свръхестествените сили на отделни индивиди.

Животът преди смъртта

В "Пътят на кралете" Сандърсън разгръща така могъщо фантазията си, че е трудно в един текст като този дори само да споменеш всички неща - герои, битки, магии, същества... Тази първа книга от "Летописите на Светлината на Бурята" е отрочето на много часове писане и още повече часове мислене в опита да се създаде един оригинален нов свят, носещ богата митология и населен с много живот. Сандърсън не само прави това, но и слага фокуса върху човешкото - върху желанието за учене, за оцеляване, за успех; върху сблъсъка между честта и егоизма.

Богове, докато четях страници към края на книгата в главата ми звучеше епична музика, а всичко мъжко в мен трепваше от усещането за чест, войнственост, сила и жертвоготовност, което някои от героите носят.

Присъединявам се към хората, хвалещи "Пътят на кралете". Ще успокоя и вас за притеснението, което имах - книгата не свършва с някакъв твърде отворен финал, макар да е ясно, че историята на Рошар тепърва ще се разкрива пред очите ни***. Така че смело дайте шанс на цялата поредица и да се надяваме, че Сандърсън ще използва до краен предел своята невероятна производителност и ще ни осигурява том след том от ТАЗИ поредица (защото пише твърде много други) на сравнително къси интервали. Искаме да сме част от епоса на живота му, но не и да се чувстваме като феновете на Мартин, например.

----

Издателство: Artline (тъй като този път се фокусирах върху съдържанието на книгата, искам само да спомена, че изданието е страхотно - карти, илюстрации, приятна хартия и съвсем малко грешки из текста)
Корици: меки / твърди (горещо препоръчвам да си купите изданието с твърди корици)
Брой страници: 1022

Бележки (за да е по-книжно):
* Предните ми опити да чета Сандърсън се зоват "Елантрис" и "Мъглороден: Последната империя". Така и не успях да се насиля да мина повече от 20 страници от втория "Мъглороден", но вече е на телефона и има надежда.
** Броненосците и Мечоносците са това, което геймърите наричат imba герои. Отиват на бойното поле и започват да сеят смърт и разруха, като са почти неунищожими.
*** "Летописите на Светлината на Бурята" е планирана като поредица от 10 книги. Вероятно всяка ще е по 1000+ страници, но можем само да предполагаме. До момента са публикувани първите две - "Пътят на кралете" и "Сияйни слова". Вече чета втората и макар че ще е трудно, ще споделя мнение и за нея. Но ви е ясно - препоръчвам ви и вие да обвържете тази поредица с читателския си живот за няколко години напред.

Превю: WWE SummerSlam 2017 - Мачовете на RAW (за два от които ми пука)

WWE се пренасели като индийско гето. Ростърите и на двете основни шоута са толкова пълни, че не достига време да се обърне внимание на в...