За разказите, годините, киното, децата, телефоните, песните, карагьоза и бирата

Пише ми се. Ама не поредната порция коментиране на едиквоси, а нещо мое си, лично. Оригинално. Бърза справка с категорията "Разкази" показва, че не съм писал нищо творческо от почти две години. Но живот, работа, нерви, липса на вдъхновение и пиене... Знаете, особено, ако сте достигнали възраст, в която рождените дни по-скоро ви тревожат, отколкото да ви радват.

Това е забавно - човек до един момент се радва на рождените си дни, тъй като расте, дават му подаръци, става пълнолетен (но все така малоумен) и т.н. След това идва момент, в който годините започват да ускоряват ход и когато рожденият ден дойде се питаш "Пак ли? Стига, бе, много зачестиха!". Вероятно след това идва момента на непукизъм (криза на средната възраст?), в който ти е все тая. И накрая пак почваш да се радваш на всеки рожден ден. Не за друго, ами защото си доживял още един.

След това кратко отклонение, нека обясня защо пиша тези редове, след като сам казах, че искам да пиша нещо смислено. Това тук е отпушващ пост - пускаш музика (в момента: Disturbed - I'm alive) и оставяш мисълта да се лее по бялото на Blogger. Нещо като да пуснеш чешмата да потече малко след авария, за да си замине всичката кал. И преди съм обяснявал, така че нататък.

Преди малко се сетих, че съм забравил да споделя с китните си фейсбук другарчета (пак понатрупах една камара народ, с които никога не съм разменял нито дума) ревюто на "Avengers: Age of Ultron", което можете да прочетете сами, ако си насилите средния пръст и скролнете надолу. Жената ме подсети за нещо важно, което съм изпуснал. Филмът го гледахме с нея в родната й Варна (един много готин отец като разбра, че ходя с варненка, ми каза "Бог да ти е на помощ!", LOL). Гледаме си ние марвълските супергеройчовци, аз си фенбойствам вътрешно, кефя се. Върви един от по-спокойните и "дълбоки" моменти, при което изведнъж се чува брутално хъркане. Някакъв тъпак заспа, бе! Заспа! Всички, разбира се, почнаха да се хилят, разваляйки ми драмата от гледането на този шедьовър, базиран на комикс. Десет минути по-късно това дърво пак почна да хърка. ПАК! 15 лева си дал, бе, майна, как ще заспиш?!? Отделно едно хлапе близо до мен все питаше баща си "Ще свършва ли вече?". Бащата обаче не ебаваше много и изглежда бе запознат с материала, защото даваше на хлапака разяснения кой от героите какъв е и какво може. По едно време отряза сина си учтиво и сополанеца, недооценяващ качественото кино, трябваше да стои и да гледа, независимо иска ли не.

Не си водете децата на филми, които просто ви изглеждат детски заради плаката. Примерно в "Avengers" няма да схванат намеците за това как Черната вдовица иска Хълк да позеленее докато е в нея, но все пак има неща, които очичките им не бива да виждат. Пък и за кавко да гледат филм, който не могат да разберат. Не, че ми дреме как си харчите парите, обаче предпочитам да ми е спокойно, когато съм на кино. Водете децата на "Frozen", "Пепеляшка" и всички други неща, които няма да отида да гледам. Мерси.

А тези, които говорят по телефона, докато са на кино, трябва да бъдат замеряни с пуканки и обливани с кола (не е ли Pepsi, защо да го пие човек?). Може да ги замеряте и с говорещите деца. Примерно.


След този призив спирам за музикален поздрав:



Нямам идея що за риба е карагьоза, нямам и намерение да разбирам, защото не обичам риба. Забавна песен, но и нея ще спра да слушам. И ново прозрение: отдавна не съм препоръчвал песни... СКОРО! Е, няма да ви препоръчвам "Карагьоз", но все пак. Няма да е и български рап, защото едномесечната треска ми мина още миналата година (не знам що за период беше това, но, 42, ти си велик!).


Стига. Загрях. Отивам да извадя една "Загорка Ретро" (О, БОЖЕ МИЛИ! ПРОДУКТОВО ПОЗИЦИОНИРАНЕ!) от хладилника и започвам да пиша. Нещо от сърце. 

Ще издам книга. Няма к'во да стане.

P.S. Някой ден ще се науча да измислям заглавия. И ще спра да обичам послеписи. Някой ден.

Популярни публикации от този блог

Реквием за един феномен (WrestleMania 33)

Комикси: "Batman: Europa"

Пушът на Джиндър Махал... и парите на един милиард потенциални фенове