Книги: "Дракула" на Брам Стокър

4 май. Снощи спах добре и без кошмари. Поне не и такива, които да помня. Освежаващо е след две страховити нощи, изпълнени с множество събуждания и ужасни привидения. По дяволите, та аз помислих фотьойла си за гигантски вълк...


Простете, скъпи блогочетци, за това начало, но просто не се сдържах да започна в дневников формат. Не е случайно - "Дракула" на Брам Стокър - книгата, за която ще ви говоря днес, е написана точно под формата на дневници на отделните герои, писма помежду им, както и някои вестникарски статии. Нещо, което ме изненада изключително много и което, макар първоначално да засили скептицизма ми към заглавието, впоследствие се оказа един изключително приятен начин да поднесеш една история към гладната паст на читателя. Но всяко четене си има история, така че да започнем с нея.

Казах "засили скептицизма" ми, защото не бях особено въодушевен да чета тази книга. Може би заради твърде многото интерпретации на главния герой, който от десетилетия заливат киното и телевизията (някои от които крайно евтини и посредствени, а оттам и отблъскващи). Все пак взех книгата като подарък за моята Червенокоска (очарователният ми варненски бяс) и след нейно разрешение реших да я прочета, преди да успея да й я дам. Разрешение, да. Книгата са ценно съкровище за притежателя и той или тя винаги трябва да дава разрешението си за прочитането им. 

И, о, каква изненада! "Дракула" на Стокър впива зъби в теб и не те оставя да я пуснеш. Да, умишлено го правя, и не, не мога да спра. Основната история на романа мисля, че ви е ясна, но все пак нека разясня малко:

Джонатън Харкър е млад английски адвокат, пътуващ към дома на първия по-важен клиент в кариерата му. Този дом се намира в дълбините на Трансилвания и по пътя си Харкър среща множество местни, опитващи се да го откажат от неговото бизнес посещение заради суеверните им страхове. Страхове, които той няма. Преди, разбира се, те да започнат да стават реалност и да се разгърнат в една история, която ще засегне него, любимата му и много други познати и непознати на тях хора, станали неволни участници в изпълнението на един многовековен, зъл план.

Толкова. Останалото в книгата. Книга, която лично мен ме изненада много. Пребори скептицизма ми и отвя като ято прилепи лошите впечатления, останали от споменатите горе кофти интерпретации на граф Дракула във филми, сериали и т.н. Романът на Стокър носи онази детайлност, която е толкова характерна за книгите отпреди век и която днес все по-трудно се намира. Детайлност в персонажите, в техните професионални интереси, чувства и мисли, в местата, които авторът описва. Неслучаен е огромният брой бележки в края на книгата, които разясняват множеството медицински, юридически, географски и други термини и понятия. "Дракула" не е просто кух разказ за вампири, каквито са много от творенията, които е вдъхновила, а един "богат" роман, представящ на читателя атмосферата, морала и мисленето в края на XIX век, и изпълнен с множество от авторовите разсъждения за живота, приятелството, любовта.

Но да не прекалявам, защото има голяма опасност да отблъсна някои от вас с подобно описание :D Спокойно: този роман все пак има една лазеща по гърба хорър атмосфера и разказва за един изключително могъщ и опасен вампир. Древно чудовище с благороден произход и респектираща осанка, а не някой зализан младежо-столетник, блестящ на слънце. Дракула е грабващ персонаж, в доста моменти плашещ (както и самата книга), чийто образ е засилен от впечатленията, които остава в множеството разнообразни главни герои/разказвачи, сблъскали се по един или друг начин с него.

Ако и вие страдате от моя първоначален скептицизъм - недейте. "Дракула" е едно сладко произведение, което е дало живота на един от най-известните персонажи в попкултурата. То е много по-стойностно, отколкото може да предположите за една "история за вампири". Струва си да му дадете шанс, ако никога не сте се сблъсквали с него (като мен) или просто се нуждаете от ново, свежо четиво. За новото българско издание нямам какво да кажа - първа книга на Deja Book, която подхващам, и останах предоволен. Брутален (в добрия смисъл) превод, огромно внимание към детайла (над 50 страници бележки), бонуси (една глава + интервю с автора от 1897 г.) и за финал размазващата корица, която видяхте в началото на този пост.

Препоръчвам с две ръце, два крака и четири нормално дълги кучешки зъба.

Издателство: Deja Book
Корици: твърди
Брой страници: 504 

Популярни публикации от този блог

Децата и техните нови книжни идоли

Комикси: "Batman: I am Suicide" (#9-15)

Книги: "Тайната история на Туин Пийкс" от Марк Фрост